- Публикувана: 7 фев. 2008, 13:33 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2008, 16:15 ч.
Къде и как да се развиват нашите деца?
... Немския сами си го избраха.
Как? Опиши, моля те...
Едното ми дете - никъде за сега. Другото на нар. танци.
Алекс ходи на карате миналата учебна година (Януари - Декември).
Тази година сменихме "училището" и е в предучилищна. Въпреки огромния избор на занимание той отказа да се участва в нещо. Не го натискаме, ако иска.
Сега му е времето да играе, че да не реши да играе като порасне
А малкото маймунче, си развива способностите върху мама и тати за сега (почти на 2 е)
Тази година сменихме "училището" и е в предучилищна. Въпреки огромния избор на занимание той отказа да се участва в нещо. Не го натискаме, ако иска.
Сега му е времето да играе, че да не реши да играе като порасне
А малкото маймунче, си развива способностите върху мама и тати за сега (почти на 2 е)
Имаме семейни приятели - немци (е, те говорят малко български, доста добре руски и английски, но пък децата не ги разбират) с деца на възрастта на нашите. А лятото децата бяха на Боровец с приятелско семейство на моите родители - пак немци и много се сприятелиха с тяхното момченце. Сега аз си говоря с майката по скайпа (на английски, защото - за съжаление - също не знам немски) и те искат да си говорят също с момченцето. Питахме ги дали искат да учат немски, а те от известно време много искат да стават ученички. Сега само не съм се спряла на конкретни курсове, но най-късно до април ще ги запиша.
За каквото са проявили желание и интерес, съм ги записвала. Те после сами определят дали искат, или не искат да продължат да посещават заниманията. Повечето курсове бяха в рамките на учебния ден в детската градина.
На език или друг образователен курс ще ги записвам след 2ри клас. За сега им стига да си учат уроците и да наблегнат на българския, че като гледам каква неграмотност се шири, се плаша.
На език или друг образователен курс ще ги записвам след 2ри клас. За сега им стига да си учат уроците и да наблегнат на българския, че като гледам каква неграмотност се шири, се плаша.
"...споделете, моля ви, с какво предпо4итате да се занимават ва6ите слънчица. какви умения трябва да имат на6ите деца, за да придобият качествата, които са им необходими за да станат добри, самостоятелни, със само4увствие и адаптивни към ситуациите, които живота ни поднася всеки ден?? невсм78
---------
"
На първо място, за да са самостоятелни моите деца гледам да им дам време, което ще си е лично, само за тях си, което няма да бъде направлявано от възрастни и спуснати от някой друг програми. Считам, че това е от първостепенно значение за синовете ми /ако имах дъщери нямаше да разсъждавам по- различно
/. Изключително важно е те да могат САМИ да организират времето си, да се забавляват, да създават приятелства /не просто контакти и познанства/, да се движат, да харесват логическите игри, да участват в колективни такива.
За да имат самочувствие на първо място считам, че е най- важно да знаят, че могат да разчитат на нас, родителите им, че има кой да им обърне внимание, с кого и глупости да си поговорят, да поиграят, да се разходят, че винаги има някой, който ще ги защити, ще им обясни, ще им покаже. За това обичам и семейните игри- карти, табла, домино, кръстословици и т.н. След това- за самочувствие бих им предложила дейности по техен избор и ако имат желание.
За да са адаптивни към ситуациите /житейските такива предимно, не толкова академичните/ бих насърчавала контактите им с различни хора, с различен мироглед, с лек контрол от наша /на възрастните/ страна, максимално разнообразие на свободното време и отново- свобода. Големият /другият е много малък/ съм го водила на всичките места, на които съм работила, обяснявала съм и обяснявам с какво, как и защо се занимавам. Дори житейски проблеми с таткото обсъждаме вече пред него- не смятам, че го натоварваме, напротив- интересно му е да слуша, понякога сам се намесва, говорим, даваме примери.
---------
"
На първо място, за да са самостоятелни моите деца гледам да им дам време, което ще си е лично, само за тях си, което няма да бъде направлявано от възрастни и спуснати от някой друг програми. Считам, че това е от първостепенно значение за синовете ми /ако имах дъщери нямаше да разсъждавам по- различно
/. Изключително важно е те да могат САМИ да организират времето си, да се забавляват, да създават приятелства /не просто контакти и познанства/, да се движат, да харесват логическите игри, да участват в колективни такива.За да имат самочувствие на първо място считам, че е най- важно да знаят, че могат да разчитат на нас, родителите им, че има кой да им обърне внимание, с кого и глупости да си поговорят, да поиграят, да се разходят, че винаги има някой, който ще ги защити, ще им обясни, ще им покаже. За това обичам и семейните игри- карти, табла, домино, кръстословици и т.н. След това- за самочувствие бих им предложила дейности по техен избор и ако имат желание.
За да са адаптивни към ситуациите /житейските такива предимно, не толкова академичните/ бих насърчавала контактите им с различни хора, с различен мироглед, с лек контрол от наша /на възрастните/ страна, максимално разнообразие на свободното време и отново- свобода. Големият /другият е много малък/ съм го водила на всичките места, на които съм работила, обяснявала съм и обяснявам с какво, как и защо се занимавам. Дори житейски проблеми с таткото обсъждаме вече пред него- не смятам, че го натоварваме, напротив- интересно му е да слуша, понякога сам се намесва, говорим, даваме примери.
Дъщеря ми ходи скоро на английски, от година и няколко месеца на модерен и класически балет, на приложно изкуство-лепят ,режат,рисуват ,на театрална школа...Според мен най-важно е да му харесват на детето заниманията и да ходи с желание. Очаквах да се откаже от нещо, но бих и запълнила времето с нещо друго. Ще пробва и ще намери все нощо ,което наистина и допада.
На спорт, ако трябва да избирам само едно от изброените.
И аз,но в крайна сметка той каквото си избере. 
