Русенските ДБМами отново в акция 2

Децата наистина бяха страхотни,мили и любвеобилно.дори големите-не очаквах.
В този дом има много,което можем да направим.Деси е била много изчерпателна.ще допълня само ,че баните имат нужда от сериозен ремонт:теракот ,огледала,душове.
Също ми се иска да помогнем за стаята за рехабилитация.Има наченки на такава,трябва да се дооборудва.
Медицинското обслужване не е на ниво,да не кажа,че липсва такова.Може би не е лошо да им осигурим лекар ,поне веднъж месечно-на доброволни начала.
Това е ,от което аз разбирам и мога да коментирам.
Много се зарадваха на детските списания,явно нямат много книжки.
Незнам дали не трябва да опитаме ,да помогнем за смяна на категорията на дома ,в такъв за увредени деца.При положение ,че е в прероргативите на общината, да помолим за съдействие кмета?

Момичета,много сте изчерпателни наистина!!!

Кабзи, ти си обобщила всичко, но и аз да си кажа мнението!
 Доколкото аз разбрах най-важното за персонала и директора е децата да са облечени и нахранени! Много ни се зарадваха! Всички бяха много любвеобилни и личеше че знаят какво е пргръдка!
 Иначе децата ходят на училище и са образовани до някаква степен! Директора спомена, че лятото ги водят на море/на лагер/ в Балчик!
 Тази година имат 15 абитуриента/след 8клас им правят такива тържества/! Преди да напуснат Дома, разбрах че всяко дете се кръщава!
 На първо четене това, като се сетя пак ще пиша!

Момичета,радвам се,че сте пътували и стигнали добре и живи,здрави 
Наистина сте много изчерпателни в разказите си.Като кажете ще насочим усилия към тези дечица,те нали другите и без това не ни щат помощта.Аз пак неразбрах на каква възраст са децата,щото вчера почнах разчистване на гардероба и бая неща изнамерих от мен,сестра ми и мъжът ми.Та вие кажете дали ще е удачно да ги занесем другия път/предполагам че ще има такъв/щото за тоз неуспях да ги дам.То това с миризмата ми се струва,че е наистина от хигиената им.За това "децата НЕ ПАЗЯТ" ами какво е това,то и мойто не пази ама има играчки.Какво от това,че счупили 2-3 играчки,те нека ги научат да ги пазят,какво са си ги складирали  Можем също и да помогнем на тези така наречени абитуриенти с нещо,а?Ох,така се разчувствах като ви четях постовете,аз ако бях дошла щях да ревна та ад не спра,много съм сълзлива за тикава картинки.  за Вас

Имам 10-тина чувала с дрехи вече в нас,да започна ли да ги преглеждат и подготвям за там?

Трябва да измислим нещо за обувките...
Ако съберем "нечупливи" играчки дали ще им ги дават?

Ще направя отново една акция да посъбера малко списания.

Айде и аз да напиша мойте впечатления. Сонка да ти кажа и аз съм много ревлива и си мислех, че тазиг ледка би ме разревала- обаче децата така ни се радваха, че няма как ти да се разплачеш. Всички идваха и искаха да ни пипнат, да ни гушнат, да ги вземам, да си кажат имената...много мило и трогателно беше това.
Аз напълно подкрепям предложението на Деси да вложим парите от карнавала в Брестовица. Домът е отворен за нас по всяко време...пуснаха ни да сновем навсякъде, създадохме безредие, но никой нито се ядоса, нито нищо. Самите деца наистина бяха очарователни, толкова ни се зарадваха, молиха ни да се върнем пак...и ние им обещахме  .

Има наистина много неща,които искам да кажа, но в момента всичко ми е леко разбъркано.
Искам да благодаря на Джаста, Ива и Снежина(която всъщност е Фани  ) за това, че така внимателно ни возиха .
Деб благодаря ти, че ни сдоби със сиропите
Джаста и Кабзи    за това, че търчахте напред-назад за ябълки/банани/вафли, за това, че складирахте нещата ни и какво ли още не
На Аничка и Мона25 за списанията
На Снежина за препълнената кола с чували:)
Деб благодаря ти, че ни сдоби със сиропите 

Ох дано не съм пропуснала някой друг
Абе благодаря на всички, които направиха ходенето ни възможно и които успяха да зарадват децата                 

   Това,че настоявах да обърнем внимание на този дом не е случайно,момичетата,който бяха днес там видяха,че положението не е розово.Е ,то няма и как да бъде,понеже такава институция,откъсната от града,слабо популярна сред обществеността,да не кажа тотално неизвестна няма как да е в прилично състояние.Важното е,че в дома има весела атмосфера,независимо от мизерния интериор.Децата не са слаби и недохранени определено,а когато сервираха обяда миришеше нелошо,дори доста по-добре от столската миризма от училищните ми спомени.
   Нормално е да се нахвърлят върху вафлите,това са деца все пак...дори и моето синче понякога се нахвърля толкова лакомо на нещо,че изпитвам срам и чувство за вина като че ли съм го лишавала....а това въобще не е така...Това не значи разбира се ,че са сити.Нормално е да има липса на достатъчно сладки неща,на лакомства....
   За дрехите...ами и аз бих могла да кажа ,че са в доста окаяно състояние ...неподходящи номера,поокъсани,мноооого вехти,мноооооого демоде...обувките също...скъсани джапанки и чехли...
   За миризмата...това е миризма на урина пропила в дюшеците,в постелъчното бельо,в одеалата...Още при първата ни среща Директора на дома беше споделил,че напикаването на някои деца през нощта е сериозен проблем.Трябват им матраци,облечени в изкуствена кожа,специално произведени за ползване от болници,старчески домове и домове за деца.
   Иначе още на входа се усети миризма на дезинфектанти,пода беше сравнително чист,в стаите също.
Окаяното състояние на повечето от мебелите е логично.Някои от децата ги понаръфват,дърпат,чекат...при положение,че не са добре умствено контрола върху СИЛНИТЕ им ръце би бил почти невъзможен.
   Мухъла се е получил след поставянето на пвц дограмата и това е напълно естествено,нима в домовете ни не се появява?Лошото е обаче,че нямат достатъчна информация за третирането му,нямат и средства най вероятно за скъпите противоплесенни препарати.
   Проветряването не помага особенно.Сушенето на дрехи върху радиаторите допълнително ускорява процеса на конденз.
  Не знам до колко е възможно да се подобри личната хигиена на децата...това не е само по силите на персонала,зависи и от характера,от манталитета на децата,от вроденото им чувство за хигиена.А и ген си е ген....
   Играчки не им предоставяли за свободното време,когато са без постоянен надзор,защото освен че ги чупели(това го правят всички деца),ги пускали и в канализацията,която съответно често се запушвала.
  Похвално е ,че директора е успял да подмени дограмата,тази година има обещани пари и за саниране на зградата.
   Нямах възможност да огледам склада на домакинката,радвам се че Кабзи го е направила.Не можем да се надяваме ,че помощите които им се носят се дават на 100% на децата...в България живеем все пак.Но се надявам,че по-голямата част стига до тях.
    Когато едно дете расте в семейна среда,то волю-неволю научава за стойността на това ,което получава...Трудът в помощ на родителите полаган у дома,приучаването към хигиенни навици от личен и битов характер възпитават и градят характера.Вниманието и близкото общуване в пъти по-вече в сравнение с децата от домовете гарантира далеч по-стабилно и самостоятелно развитие.
  Няма как да искаме от тези деца които видяхме днес да могат да ценят това което получават.Те смятат,че обществото им е длъжно и това е основна причина да не пазят...
  

Когато се прибрах у дома, мъжът ми ме попита как е минало.
Нямах сили, казах му "По-късно ще ти разкажа".
Трябваше ми време, за да събера мислите си.
Като че ли вече се върнах в себе си.

Та накратко - какви изводи направих за себе си:
Материална база - лоша, но всъщност не съм очаквала да видя нещо различно. Има стаи с по шест деца (?). Няма пространство. Но пък има парно, така че поне децата са на топло. Някои стаи са с подменено обзавеждане, аз доколкото разбрах със средства от бюджета на дома.
Санитарните помещения са в окаяно състояние.
Хигиената - миризмата наистина остава траен спомен, и в стаите, и по коридорите.
Храната - Според директора нямат проблем, но въпроса е спорен, пред вид начина по който реагират на лакомствата. Според възпитателките плодове консумират само на коледа и нова година.
Дрешките - скръбна работа, макар че ние едва ли сме единствените, които сме занесли. Чакат някаква пратка от Англия ...
Персоналът - доста земни и уравновесени, полагат грижи, но дотолкова да съблюдават някакъв вътрешен ред и дисциплина. Добро впечатление ми направи, че едната възпитателка беше довела двете си деца, и по всичко личеше, че не за първи път са там и комуникират добре с децата от дома. Но ще помоля Джаста да повери още веднъж даните - помощния персонал (домакини, чистачки и т.н.) е два пъти повече от соц. работници. Нещо не се връзва.

Всичко до тук едва ли е най-важното.
Най-важното са
ДЕЦАТА - нищо общо с картината на домовете за деца с умствена изостаналост (според мен). Да, децата имат проблеми, но по скоро като че ли са ги придобили и са  се задълбочили вследствие престоя си в извън семейна среда. Много мили и общителни, но като че ли твърде примирени с това, че ние сме поредните които идват и си отиват. Живеят в техен свят.
Имат нужда от специализирани грижи - логопеди, психолози (не психиатри!) и всякакви други, каквито се сетите. Имат нужда от SOS-майки (минимум по 1 на 8 деца) - някой трябва да ги учи да готвят, шият, да си напишат домашните, да си изперат бельото, да поддържат хигиена - лична и в помещенията които ползват, да се чувстват ангажирани. Имат нужда някой да ги накара да се почувстват значими. Имат нужда от емоционални връзки. Има две малки стаи за занимания, които са абсолюно недостатъчни, за някакво оборудване да не говорим.

Зпознах се с Катя - Катерина. Помоли ме ...да запомня името й. Има рожден ден на 28.04. Изпрати ме до колата. Повозих я. Беше във възторг. Попита ме какво е това, сочейки бутилката Кока-кола, не беше виждала. Дадох й я. Няколко минути преди това бяхме черпени с кола от персонала.... Когато се подхлъзнах на снега, тя ме хвана здраво, за да не падна. Реших да се пошегувам и казах, че съм доста смотаничка и нищо чудно да се стоваря на земята. Катя съвсем сериозно ме погледна: "Моля те недей така да се обиждаш!". Нищо не отговорих.


Това е дома в Брестовица и такива са децата там.
Това предполагам би било описанието на повечето домове за деца у нас (в България).

Какво трябва и какво можем да направим за сега са две различни неща.
Дано имаме сили да ги срещнем.

 

Снежина,много си права - какво трябва и какво можем са две различни неща.Ние ще направим каквото можем и мисля,че пак ще сме им много полезни.

така съжалявам, момичета, че не успях да се присъединя към вас, особено като чета сега и впечатленията ви, наистина децата, които са в домове особено отдалечени в малко село далеч от голям град са много любвеобилни и не са виждали много неща

и аз подкрепям идеята на Кабзи приходите от карнавала да са изцяло за дома в Брестовица, но според мен ще е добре това да е упоменато и на поканите, и на плакатите

а това, което ми хрумва на първо време, е да приготвя дискове с филми от анимации за по-малките в дома до такива за по-големите, както са искали с Джеки Чан

а според мен може да продаваме имено техни произведения на щанда на карнавала, особено като знаят гостите, че са направени от деца, за които имено ще отидат техните дарения

благодаря на всички, които сте зарадвали децата, и на тези, които бяха съпричастни от Русе, и се надявам, че следващото посещение няма да е далече и няма да имам препятствия този път да се присъединя към вас

Аз целия ден си мисля за това наше посещение..колко много неща не са наред, колко много неща има за помагане....дано наистина успеем да помогнем, да поставим началото, да намерим и други съмишленици...това са деца, това са човешки съдби и трагедии. в момента тези деца са абсолютно безпомощни там и бидейки там всичко работи против тях...в смисъл нямат почти никаква социална интеграция, нямат шанс, нямат бъдеще. Освен всичко което можем да им дадем материално трябва много сериозно да помислим какво можем да направим за социалното интегриране и бъдеща реализация на децата.

Децата,които днес видяхме са децата, които утре ще видим на центъра да просят, бездомниците на улицата ровещи в контейнера, момичетата махащи с ръка на международното....това е страшно. Ние не можем да помогнем на всички, но ако се съсредоточим и амбицираме можем да помогнем на тези момичета и момчета в Брестовица.

Прочетох всичко и направо ми се насълзиха очите.Това което щях да пиша Сонка го е написала.Как така децата не пазели, че за кого ги пазят тези неща, те са дадени за тях кога ще ги ползват.Или някой чака удобния момент да си ги прибере за лично ползване.И нашите деца не си пазят играчките какво трябва в голи стаи и без килими ли да ги гледаме, че да си опазим нещата.Абсолютни глупости.
Аз също подкрепям тогава идеята паричките от карнавала да отидат за тях.
Момичета БРАВО НА ВАС .

Момичета,след днешната публикация във в.Утро една дама ни е писала на майла ни,който Пеония направи.Въпросната дама се оказа,че познавам лично и съм запомнила като страхотен човек.Веднага и се обадих по телефона и ще се видим на всяка цена.Тя ни подкрепя и се надявам,че ще се присъедини към нас,защото има опит в социалната сфера и може да ни е много полезна - най-вече на децата.Няма да копирам писмото и тук,защото не съм я питала дали може.Но който желае да го прочете,ще му пратя на лични паролата на пощата ни.
Пратих също и линк към тамата ни.Надявам се да се включи и да пиша при нас.

вече и аз съм готова да направя отчет на моите впечатления:
персонала наистина ни посрещна добре
децата са любвеобилни до немай къде а като им извадих цветните моливи щяха да ме смачкат тези мъници са доста будни и заинтересовани за света.имат огромна нужда от играчки,моливи за рисуване,книжки,каквито и да са.наистина имат нужда от средства за забавление,защото имаше деца,които се удряха и караха за списанията!!!!!!!!!!!!!
от много неща имат нужда но наи-вече от прегръдка и добра дума.имаше едно момченце,не много малко и доста едричко,което се покатери по мен да го държа на ръце,както държахме малките и като го взех така се ухили и едната възпитателка вика 'слез долу тежиш',а то-'нееее,не тежа' и се смее мъчно ми е единствено че нямахме време да останем повече,защото имаше толкова деца които искаха да ги гушнем,а на нас не ни стигаха ръцете.едно друго дете ми хвана ръката и ме накара да го милвам.а трето като тръгнах да се качвам в колата като ме прегърна,толкова ме стискаше и не ме пускаше,сякаш искаше да го взема със себе си.това дете само като се сетя за него......така силно ме беше прегърнало
аз съм с 2 ръце за всички средства от карнавала да отидат за този дом!!!!
радвам се и се гордея че ви познавам момичета!!!!!  

много хубава новина