МАЙчета 2005 (105)

Това все едно, че за моя си го писала. Да не излязат роднина, свеки е родом от Камено бургаско.
Аз така и му викам, че е една чудесна свекърва. Мърморан от класа.

стават 3ма роднини

Привет!

Днес ви четох от работа, но нета ми там е ужасен, та от вкъщи да се разпиша.
Подхванали сте страхотна тема, точно в навечерието на 14-ти февруари. Такааа, да се изкажа и аз как се запознахме с моя мъж.
Беше лятото, и аз с моята приятелка/впоследствие ни стана и кръстница/, бяхме излезли на разходка, имахме повод да се почерпим.Та след заведението решихме да се разходим по крайбрежната ивица.Та там, моят настоящ мъж беше отишъл при приятеля си, който продаваше плажни стоки.Ние седмахме малко по-нагоре от тях и се разприказвахме по женски с приятелката ми.Решихме да запалим по цигара и точно в този момент запалката ми/която преди това палеше безотказно/ не запали.Прибрахме цигарите, но определено ни се пушеше.Мернах аз, че въпросните младежи пушеха.Та, отидох и поисках огънце.Натегна ми се ... и така от огънче, прерастна в голям пожар. Като всички други, и ние сме минали през много неща - и хубави, и лоши, но мисля, че точно те са ни направили силни и вярващи един в друг.
Мартеа,пожелавам от все сърце кризистните отношения помежду ви да се разсеят скоро и занапред да се радвате на много любов и семейно щастие! Подкрепям изцяло мнението на Катка - вие определено сте невероятно семейство и се допълвате взаимно!
Честита ти награда!
По отношение на празника утре - ние ще го отбележем, но ще наблегнем над Трифон Зарезан.

Ей, радвам се, че съм към "шматките" Ама вие сте ми като второ семейство. Ей го, току-що влизам от 12-часова дневна и веднага съм при вас. Дори не съм вечеряла още -мъжа мие правил кемерки и още изстиват

Страхотна тема сте подхванали, ама нямамвреме сега да изчета вашите истории. Ще си ги оставя за утре и ще им се насладя.

Ние сме заедно от...11 години (ще станат през Май). Комшии сме, през един блок живеем. Познаваме се от деца, виждали сме се да се шматкаме из района. Като започнахме да мислим за гаджета, момчетата от квартала започнаха да се ориентират по момичетата, започнаха едни сбирки пред блока, едни свалки, купони, гадженца - това-онова. Моя бъдещ съпруг си ме беше харесал мен, ама аз не го харесвах. На един купон вкъщи, той и един негов приятел се изтърсиха неканени, танцувахме, целувахме се. После станахме гаджета. Минахме през различни периоди - кратки раздели, други тайни и явни връзки, студенстване в София и какво ли още не. Докато в един момент се прибрахме и двамата във Враца, аз приключих с ученето, започнах работа, нещата станаха по-сериозни. Забременях, заживяхме заедно, оженихме се...и така. На 4 Май преди 11 години беше първата ни целувка, на 2 Май 8 години по-късно се роди Дени


Утре съм нощна, така че празника на влюбените/Трифон Зарезан ще го прекарам на работа, слушайки как купонясват гостите на ресторанта ( ще им пее лично Володя Стоянов  ) Точно в 24 часа ще почерпя, който е наоколо за рождения си ден. А самият мирожден ден ще го прекарам спейки, защото ще съм след нощна.


Та така... Не отдаваме кой знае какво значение на този празник, всъщност никога не сме си правили някакви особени подаръци или мероприятие. цвете, целувка, по-различна вечеря у дома, по-мило отношение, по-често "Обичам те" - това ни стига

Здравейте милички!
Стана ми толкова мило като четях истриите на вашата любов! Много романтично и толкова топлина струи от думите ви...
уф, децата идат...по- късно ще пиша 

След като хапнах кемерчици и прочетох вашите истории, да продължа...

Имам невероятен мъж. Аз съм ужасно труден и гаден характер, вечно мрънкам, все съм недоволна, изисквам страшно много.  Ако някога се разделя с него, вероятно друг никой няма да ме издържи повече от година А той е златен - не само защото ме търпи.  Разбран, търпелив, когато имаме проблем иска да говорим и да го разрешим. Когато имаме някаква криза, винаги полага усилия да я преодолеем. Страшно добър като човек! Вкъщи задълженията ни са разделени. Той отговаря за чистенето на кухнята, той мие чиниите, изхвърля боклука, оправя спалнята. Готви, когато мен ме мързи или нямам възможност. Аз отговарям за хола, коридорите, банята. Грижите за Дени са ни еднакви и поравно. Обожава да сме си тримата, да се усмихваме, когато съм тъжна прави всичко възможно да ме усмихне, да ме зарадва. Невероятен е! Жалко, че той дори и не подозира колко много го обичам - трудно го показвам. Ей, сега ще отида и ще му го кажа....

Здравейте отново!
Истина е, че напоследък по- рядко влизам във форума; не само защото имам повече грижи, а защото при нас положението хич не е розово, а е едно сиво ежедневие...влизам и чета и ви мисля и се моля болните да оздравяват и да сте много щастливички всички, но не ми се пише/...просто толкова съм далеко от вашите вълнения с ясли, скорошните детски градини, трепетите около новите/стари...работни места, вълнения около работата...радвам се, но се чувствам много различна...просто...едно болно ми е понякога...и понеже не искам да ви товаря, а и не искам непрекъснато да пишете каква Добра Мама съм...просто...при нас е все едно и също...всеки ден гимнастики с Теа- напред, назад, едно напрегнато ежедневие; с двете с колата под мишници...Лора суче, Теа се храни, пак гимнастика, пак хранения...и така си минават дните...и ми е терсене...чувствам се грозна и не се харесвам...липсва ми всякакво самочувствие. имам чувството че съм в дупка...изтрормозена, изтощена /и кърменето допринася сигурна съм/ иначе се радвам че още с кеф се кърмим...но всякаква друга храна се приема с нежелание от Лора...и така...лицето ми съвсем се е изпило, косата ми пада на поразия, не помня кога за последно съм си слагала спирала, а какво ли остава за друго...самосъжалявам се...знам че няма защо, но днес ми е паднало...в навечерието на двойния празни...нали ще съм сама утре и на годишнината от сватбата пак/...и така...Теа миличката имам чувството, че я тормозим прекалено с тези гимнастики, вертикализатор, плуване...натоварваме я психически...станала е раздразнителна...може би попива от мен... Лора като види че нещо се занимавам с кака и и сяда в ръцете ми- и така и двете едновременно дигат дупетата, краката  ...може би имаме нужда от смяна на мястото малко, от почивка...но пък ако спрем...може да е в застой...знам колко по- тежки случаи има и ми е болно, но за моето детенце как да не страдам...ами ако никога не проходи...вече не знам на какво да се надявам и моля...и сега си рева, ама важното е че децата спят и не ме виждат...всички ми казват колко съм силна и прекрасна майка, обаче и на мен понякога ми идва в повече...кой знае какво му е на човек на душата...това което се вижда често пъти няма нищо общо с действителността...виждам майка ми понякога като сме на гости как се намъчнява...сигурно си мисли същите неща, че Теа няма да ходи...а аз се правя на силна, ама...има едно момче на 17 г. което водят на рехабилитация на същото място където ходим и ние...и като го гледам тийнейджър, обаче толкова е по- различен..не искам Теа да е така...аз ще го понеса, но не знам тя как ще се чувства...просто...никога няма да се откажем, ..искам да е в обща градина или в никаква и в общо училище и ще се боря за това...уф...ще се махам ...извинявайте...много сте ми близки...мислех да пиша и аз за срещата ми с моето Пате/моят съпруг и любовта, но мислите ми са толкова на друго място...животът ми е толкова по- различен...какво образование, каква работа...просто трябва да помогна на децата си...понякога си мисля че не давам достатъчно и на Лори и дали някой ден няма да се обърне и да ме упрекне...
Гушкам ви всички...И весело посрещане на Празниците утре с любимите хора!
Мартеа миличка ВЯРВАМ че нещата ще се оправят с твоето момче!Всички семейства имат моменти "черни дупки" трябва ви просто повече време заедно!
Гушкам ви всички!Извинявайте ОТНОВО!

Много са ви хубави историите момичета.
Сиска, хайда да ме светнеш моля те що е то кемерки? 
Айде да напиша и аз. Преди години бяхме ходили с брат ми при една тя се викаше екстрасенска да му казва, какво ще стане между него и гаджето му. Тъй като и аз бях там рекох да питам и за мен. Рече жената че ще се оженя на 30 години. А пък тогава бях на 26. Викам си тая нищо не разбира. Да ама чукнах аз 30-те и нищо. Принца го няма. Тогава се хванах и се регистрирах в няколко сайтове за запознанства и започнах да си пиша с разни такива шматки като мене дето не хванали питомното, ами тръгнали да гонят дивото. Един ден като се ровех из сайта попаднах на снимка на МъжО. Беше с бяла риза и вратовръзка и аз понеже са ми слабост мъже с бели ризи , взех че му писах. Той ми отговори и така си писахме известно време. После дойде в Русе на гости. Тъкмо по Великден, разхождахме се и се возихме на Виенското колело, нещо дето не го бях правила от 15-годишна. После аз ходих във Варна. Той ме подкукороса дали могат да ме приемат да уча счетоводство и аз нали съм достоен наледник на бай Ганьо на приниципа, кого мене ли, взеха, че ме приеха.  Наближи есента и родата неговата и моята взе да вика и вие сега какво като падне сняг как ще се мотаете напред назад и така взехме че се оженихме. Нашето не беше любов, както е при вас ами и аз не знам, липса на избор. Той още в началото си каза, че не може да обича и че не вярва в любов и такива неща. Аз обаче бях толкова мераклисала да се женя и най вече да имам деца, че се цамбурнах с главата надолу в дълбокото. В процеса на разходките се разбра, че ме е излъгал за възрастта си с 5г, ама каквото ми е било писано това е.
В крайна сметка се оженихме на 29.09, а моя рожден ден е на 11.10 така че се вместих в предсказанията, каквато беше и целта.
Сега си имам две малки слънчица и гледам да обръщам глухото ухо.
И още нещо, оказа се че моят любезен мрази да носи бели ризи и вратовръзки. За 7г е сложил два пъти вратовръзка - на нашата сватба и на тая на брат ми.

Ивче, като те чета и гледам моите си глупости виждам че при мен са си бели кахъри. Много силно ти прегръщам и искам да ти кажа да си поплачеш тая вечер, а утре сутрин да се събудиш отново пълна със сила и енергия. Ти си много лъчезарен човек, с много силен дух и ще се справиш. Моля се всичко да се оправи и Теичка да проходи. А за Лори не се притеснявай напълно съм сигурна, че усеща колко силно я обичаш и че е уверена в любовта ти.  И хич не си втълпявай, че си грозна и други подобни щуротии. Много си хубава, а това че си толкова добра и мила те прави още по хубава.
Прегръдки и целувки за теб и двете малки принцески от нас с Ивчо и Детелинка.

Привет майчета,
Аз се позагубих 
В петък летим за София, а още не съм на вълна пътуване, срамота  Днес обаче се сетих за Кукления театър, вие водили ли сте малчовците там и хареса ли им?! Чудех се, дали тази събота да не заведа Ели на такова мероприятие  Пък ако има и други желаещи, може да се срещнем там, а след театъра да пийнем по кафе 

Иви, нищо не мога да кажа...просто... 
Имам приятелка, детенцето й е болно от ДЦП. На 10 годинки е. Много й е тежко и на нея. И тя се опитва да не го показва, но... Ходи Мимито, замята леко едното краче, едната ръчичка трудно движи. Но и тая майка не се отказа - да я води на рехабилитация, по санаториуми, обувки специални, всичко. Искаше да я прати в обикновено училище, пробва в първи клас, видя, че не става. Сега е в специализирано. Друг е подходът там към децата с проблеми. А колко е умна Мимито... Майка й е все критична, все настоява - това правИ, онова, гимнастиката, уроците,...но детето е много умно! Наистина.
А ти не се предавай духом! Негримирана била, рошава! Голям праз! Само хора като теб, които са изживяли или изживяват болката от страданието на детето си, могат да бъдат силни! И аз се възхищавам на тези като теб!
Прегръщам те много силно! И с Насито ви целуваме! 

А утре, предлагам да чукнем едно общо лафче "на компютър-май-ките" на тема
"Флюбени и недолюбИни,
чесани и нИдочесани,
почнати и недовършени,
най-желани ние сме!"

А за "зарязаните" темата може да е:
"ВинцИ вий пийнете
и с нас споделете,
слуша ли мъжОто
или ще яде дървото?!"

След 37 мин. стартираме! Честито! 

Благодаря ви, момичета!
Вече съм в час!
Ренка, ще се попикая с тези твои стихотворения 

Иви, незнам, миличка какво да кажа/напиша...
Винаги съм ти се възхищавала, и продължавам да го правя.За мен ти си адски силен човек, невероятно добра и предана майка, всеотдайна приятелка!Продължавай в същият дух!
Убедена съм, че ще има положителна промяна при Теичка!Пожелавам ви го от все сърце!
Не падай духом!Това, че не си гримирана и напудрена не е от значение.Важното е, че правиш и невъзможното за доброто на децата си!Възхищавам ти се!
Приеми и нашите прегръдки!
Биренка, разкошни стихотворения!

Камиж, дори и на патерица, но от сърце ви честитя годишнината и никога да не гасне пламъка на любовта  !!!

Сиске, казвай какво е това кемерчици?
Иви, мила ...и аз си поплаках докато те четох-не ти е лесно никак....много силно и искрено ти желая Теичка да проходи ...наистина си една прекрасна и борбена майка....
Биренка, разби ме ....аз май съм от непочнатите - от вчера съм с гости от червен бряг-ей така баш за празника за да ми е годно. ....ама ще ме почнат след празника ....

Чета тука тема се вихри за спомени.....
Еххх, бяхме млади....че и влюбени....
Хайде и аз да не остана по назад да се изкажа....и на мен ми е втори брак (всъщност не сме бракувани де)....с първия нещата не се получиха-в подробности няма да навлизам...а с Ицо ме запозна сестра ми и нейния приятел-обядвахме в един ресторант и той уж случайно беше при тях като отидох, а тя работата била предварително нагласена....след около 1 мес. му се обадих да пийнем по нещо и така се започна.....заживяхме заедо....решихме да си имаме бебе и така.....

Мартеа, няма да се плашиш....период е това с тизи отношения.....да нацелуваш Теичка от мен и утре вече да е без Т...

Ние утре вечер сме резервирали места в един клуб....ще разказвам подробности след това....

Хайде вече:
ЧЕСТИТ СВ. ВАЛЕНТИН!!! Желая ви любов, любов и пак любов   !!!
Пийнето по едно червено винце и за мое здраве !

Иви, не знам какво да ти кажа, освен да ти пожелая да си все такава, каквато винаги си била поне тук за нас, слънчева, силна и изпълнена с любов и оптимизъм.  


Някои хора са пийнали вечерта преди празника и ги е ударило на поезея  
Биренка, ти си била талант!


По темите:

Аз нямам намерение да ви разказвам моите истории, че са много и са сложни /ама вашите ги прочетох всичките  /.
Няма да празнувам утре, нито Св.Валентин, нито Трифон Зарезан. Поне засега нямам такива планове де, може в последния момент да се съберем да пийнем с някой.

Няма да се разделяме с любимия     - ще ни легне скъпо - как ще изплащаме апартамена после   (харесали сме един и ще купуваме тия дни).

Напрегнато ми е напоследък...работа, не ми се обяснява, че е дълго, само ми стискайте палци, хич не ми е лесно.