МАЙчета 2005 (105)

Здравейте бърzописки, трудно смогвам на темпото ви. Не съм чела от началото, но раzбрах че е свърzано с мъже, любов и вино. Надявам се утре да ми остане време да се zадълбоча в темата.
Иви, красотата е в сърцето, не се съмнявай, че си най_красивата майка, съпруга, дъщеря. Не е слабост да иzпиташ отчаяние, но е геройство да го преоодолееш. Каквото и да ви е приготвила съдбата, Теа и Лори ще бъдат щастливи, zащото имат теб.

Всички сте страхотни! За кой ли път се благодарям, че попаднах на Темите На Майчетата!Може би никой не ме познава толкова добре, колкото вие, или поне не знае толкова лични тревоги...Гушкам ви всички!И ви пращам тези сърчица- всеки да си вземе:

Вале, Честит Имен Ден!Бъди много желана и обичана!
Гуш, стискам палци!Всичко ще е наред!
 

Иви от мене  .ще се оправи всичко!Съвет от мене отдели време и за себе си,остави дечицата за 2 часа на някой и се отдай на любими занимания!
Вале,честит имен ден! Много лбов и сбъднати мечти!
Гуш,стискаме палци всичко да се нареди.
На всички желая много щастие и любов!

Иви имаш и моята подкрепа, от все сърце а ти си просто герои!
мартеа как сте днес?
Гуш стискам палци!

Честит Свети Валентин на всички!

Вале честит имен ден, винаги да има много любов около теб!

Честит празник на всички, който каквото празнува. 
Вале,  Честит Имен ден!
Гуш, стискам палци и аз.
Мартеа, вече по-добре ли сте?
Иви, като знам че моя човек още не може да си каже името, а Теичка така сладко говори и знае и стихотворения не мисля, че трябва чак толкова много да се притесняваш.
Да ви разправям какво се е научил Ивчо. Покрай тия болести и Т, които изкараха сега идва при мен, слага си ръката на челото ми и заявява, топло. Топло ми било челото, т.е. имам и аз Т.

Честит празник на всички - кой каквото празнува

Ние не празнуваме, аз довечера съм нощна. Дребен днес ще го снимат за картичките за 8-ми март, и на тази снимка ще бъде с петно на бузката. Май така се получава, че на всички снимки от градинката до сега е все белязан. 

Иви, прегръщам те... не знам какво да ти кажа. Вярвам обаче, че всичко ще се нареди при теб. Дечицата ти ще бъдат здрави и благодарни, сигурна съм. Пожелавам ти още повече сила и позитивизъм, ама да ти идват от сърцето, а не да се насилваш да ги излъчваш.

Как не знаете какво е кемерка Явно в различните краища на България се казва по различен начин. Сигурна съм, че го има навсякъде. Това са най-обикновени питки с кайма и лук, доста вкусни ги беше направил мъжа снощи

Здравейте и честит празник на празнуващите   
Аз по принцип не съм фен на Св. Валентин, но като го знам мъжа ми какъв е романтик, няма да се учудя ако ме изненада довечера

Иви, не знам какво ти е, но знам какво е всички да ти повтарят, че си силна, че ще се справиш и т.н., а на теб да ти се иска поне за момент да не си толкова силна и да има някой,  с когото да се отпуснеш, да снеме товара поне за малко... Прегръщам те много и ти пожелавам отново да се усмихваш много

Мартеа, много мъчно ми става от това, което пишеш, защото звучиш сякаш вече си загубила надежда, а не бива да е така. По едно време и при нас нещата се пообтегнаха. Много работа, много тревоги, много задължения - вкъщи, с детето, покрай родители и в един момент и двамата вече бяхме толкова изнервени от всичко, че не можехме един нормален разговор да проведем, без да почнем да си съскаме. В такъв момент се влиза в някакъв порочен кръг - сякаш почва някаква борба за надмощие, другият и най-нормалното нещо да каже, ти го възприемаш на нож, почват се едни упреци, обвинения за пълни глупости. И другият все се чувства недоразбран, недооценен, недообичан. В един момент се уморихме от тия глупости и започнахме в началото да си налагаме да се спираме като тръгнем да се дразним. В началото беше малко трудно, защото инерцията не се преодолява лесно. После обаче започнахме да осъзнаваме, че човекът срещу теб е човекът, когото обичаш, а не някой друг,  и нещата се върнаха на старото си място. Сега пак се случва понякога да си викнем, но е в рамките на нормалното .
Аз например много се изнервям от това, че работата му е така, че все нещо възниква в последния момент и променя плановете. И това ни е струвало много караници. Сега просто си наложих да не правя планове. Намирам си какво да правя, занимавам се с други неща, не мисля за това и като примерно закъснее, го посрещам с усмивка. Отначало не беше много лесно да спра да се самонавивам, но след това с облекчение установих колко по-приятно се живее така )). За съжаление все още не мога да се преборя с това, че непрекъснато се чувствам грозна и дебела, което се отразява и на двама ни.
И съм абсолютно на мнение, че ви трябва почивка и уединение поне за два дни.

Много се разписах, та ще кажа съвсем накратко за нашата любов, ако не съм разказвала досега. Ние сме заедно почти от деца - той на 16, аз на 18, тогава се запознахме. Аз го бях видяла в училище, много ми харесваше, но той ме подминаваше - не му минавало през ума, че може да има вземане-даване с по-голямо момиче. На една екскурзия на цялото училище обаче прекарахме деня заедно - бяхме приятели с един негов съученик и покрай него- и няколко дни по-късно вече бяхме заедно. Оттам нататък няма нищо интересно - голяма любов, много слънчева, много лъчезарна, много топла и много градивна. Винаги и двамата сме усещали, че все едно сме един човек. Помежду ни има огромно доверие и това прави връзката ни изключително силна. Та така.

Гуш, стискам палци 

Честит Вальо-Трифко на всички! 
Пожелавам ви да бъдете винаги поляти, наторени, изорани и обгрижвани като млади лозички! И да се радвате на блясъка в очите, който ще ви даде виното, произведено от тези грижи! 
Наздраве! И целувки! 

Честито и на тебе, рожбе, да си все така духовита 

И на вас, момичета ЧЕСТИТ ТРИФОН ЗАРЕЗАН И СВЕТИ ВАЛЕНТИН   
Аз първия повече го тача 

Да ви се похваля-днес вместо целувки от мъжо, получих мрънкане от мама Звъни ми на вратата рано-рано сутринта и веднага в кухнята: аааа, здрасти, ааа, какви са тия чинии тука  Ама недей така да ги задържаш, после и миенето им трудно, и сушенето им 
И препаса престилката да ми измиела чиниите 
Това при условие, че нямам на кого да си оставя детето за 1 час и т.н., айде да не размахвам семейните кирливи ризи
Е, ударих му един рев на терасата докато си простирах дрешките(щото има слънце, да не взема да пусна сушилнята, че гори много ток   ) и сега даже ми е смешно   
Така е то-от битовизми нямаме време за романтика. Обектът на моите пламенни чувства хукна от сутринта като ненормален по 1001 задачи... ама ще взема една бутилка вино за довечера, пък кой знае 
Иви, много хубаво правиш, че си изказваш мъката понякога така. Ако ти кажа, че те разбирам напълно, ще е една голяма лъжа-само ти си знаеш колко е трудно. Но знай, че ние наистина те подкрепяме и искрено ти се възхищаваме 

Иви, чета, рева, преглъщам буцата и се срамувам какво тъпо същество съм и за какви глупости се оплаквам.
С цялото си сърце се моля адашката да проходи и да изтича да сложи усмивка на лицето ти! Тя го заслужава, ти го заслужаваш!
Пиши по-често мило крехко силно момиче!
Обичаме ви и ви прегръщаме...
После ще пиша....

Стига драма! 
Поздравявам ви с тази песен:
http://www.vbox7.com/play:a1109dc7
Едно такова ми е лирично, неприлично... 

Честит празник влюбени и обичащи винцето мами!  

Не съм прочела всичко,но ми дойде музата да пиша,докато Радо подремва.....

С моя любим се запознахме в кофти за мене период,тъкмо бях напуснала работата си и бях решила да се прибера в Тутракан при мама и тате да живея,беше ми писнало от квартири и борби за каквото и да е....Та на Рожденния ми ден,чрез общ приятел се запознахме,покани ме на купон след няколко дни и там....пламна искрата на любовта.Така до днес,и ние сме имали недобри моменти,и моя мъж ми лази често по нервите,но като цяло смятам, че той е моето по- добро АЗ,обичаме се и правим компромиси и ДВАМАТА.

Сега да кажа как сме-Данчо беше с конюктивит,голям зор слагахме капки,мисля че се пооправя.Радо расте,мъчат го зъбки,но като цяло е голям смехурко.Засега сме здрави,пу-да не ни уруки ,но аз се сдухвам много и физически и психически с тези две малки дечица Чакам с нетърпение пролетта,да живнем малко.Още кърмя,започнах захранване,но на Радо му излезнаха дребни пъпчици по коремчето,та си мисля от какво е,дали не е от козметиката.Ей такива са моите грижи,имам чувство,че никога няма да изляза от тоя кръг на проблеми
Целувки от нас и до скоро!

Сегаа... честито на който каквото празнува. Аз празнувам... много работа. Изпушвам вече, събирам сили за разговор. Толкова натоварена никога не съм била. А съм работила на три места едновременно, дори тогава ми е било по-ок.

Добре че пиша бързо

При Теа вчера Т спадна, обаче от днес започна една гадна кашлица, носът потече, гледа я майка ми, казва, че не й харесвали очичките й - пак са лъснали. Дано не се влоши пак Удвоихме противоалергичното, започнахме и Синекод...

Аз пък вдигнах скандала на майка ми сутринта, закъсня се дин час - съответно стигнах на работа в 11. Сега, разбир асе, ми е тъпо.

Феъри, ти си красива, моля, моля "грозна и дебела" била. Аз също съм вечно на някакви диети, отслабването не се случва, но все пак не съм и на 15, няма как.

Сиска, твоите "кемерки" са "принцесите" от моето детство. На морето пък (Созопол примерно) май им викат "странджанки".

За кой ли път обмислям да взема да уча. Второ. Това, с което се занимавам. Тиха лудост ми се струва, но ми писна неподходящото образование да ме дели от големите. Обичам си професията, май е крайно време да я облека в тапия

Ейй..душки...чета ви и не знам на коя по-напред да пиша...толкова много се казва, толкова много струи от всяко изречение, че не знам...

Иви, поплаках си, майчице...този път няма да се поентвам каква си и що си...гушкам те и ти бия шута по дупето за да ставаш и тръгваш....имаш две прекрасни слънца, които трябва за изгрея и да заслепят всички останали. Спиралата и аз не я слагам...радвам се да видя другите

Деспинке...мъчно ми стана за теб. Понякога, когато видя, че съм останала излъгана от очакванията си, си слагам розовите очила...признавам си без бой. По-лесно ми понякога. Мартеа, толкова добре те разбирам за ситуацията...в моят случай, преди години знам какво помогна, но нямахме деца. Разделихме се за няколко месеца, изгоних го от вкъщи...Знаех, че това е човекът, но знаех и че не съм направена и отгледана да робувам. Не искам да описвам какво правех за семейството, за къщата, а мъжът ми, който не работеше (нито пипваше нещо по дома), къде беше и в колко часа се прибираше. Събрахме се за последен шанс, покрай уточняването на подробностите около развода. Той ни спаси. Нещата започнаха с ново начало и така до ден днешен. Ноо...ситуацията и времената бяха други. Сега не бих предприела такава стъпка или поне нямам повод да съм мислила в тази посока.

Сега само ще кажа, че много си ви обичам, че ми е много приятно да прочета толкова одухотворени и искренни неща. Радвам се, че ви познавам.

Ааа, моля, моля, не наричайте кемерките "принцеси" Странджанките в Бургас ги обожавам, принцесите с кайма по Враца не чак толкова, ама кемерките са друго. Те са питка, пълна отвътре с кайма и лук, тестена закуска.

Ей, не знам какво да ви кажа, ама каквите и проблеми да имате, излъгани очаквания и какво ли още не, не чакайте и не се оставяйте на течението. Говорете, действайте, правете нещо, само не оставяйте така нещата. Защото става още по-зле. Проблема се задълбочава, човекът, в когото е проблема привиква да се държи и да живее така. Жената, която най-често осъзнава проблема и се тормози, става изнервена, вечно има една чернилка, кояьто не и позволява да се зарадва истински на хубавите неща, да се усмихне истински...просто едно такова недоизказано, неизпълнено остава всичко. Дечицата ни също усещат всичко това, по-изнервени, по-дръпнати, отнесени сме. Стягайте се, поговорете и продължавайте напред, защото наистина живота е кратък и най-добре по-голямата част от него да преживеем щастливи , отколкото мислейки, премисляйки, страдайки си тайно. Мартеа, ще се наредят нещата, но наистина трябва ви един разговор и да му обясниш как се чувстваш, пък дано те разбере,че ако отдавна са така нещата, вероятно той ще се изненада че искаш нещо различно.

Пу, пък и аз какви щуротии наговорих... Това е защото току-що се събудих и сънувах чудесен сън.