За по-големите деца в чужбина, джобните и доверието

Аз съм още без опит в тази насока,но пък отсега съм същата паранои4ка.
Това на което се дивиш,4е децата нямат други занимания,освен пазаруването,е проблем на доста родители.Споделяли са ми,4е децата им тук сякаш са без детство,ме4ти и стремежи.На моя близка детето й казало(на 10год.),4е има само една цел и тя е банкова сметка.Тя,близката ми разказваше,4е е останала без думи и без дъх... Но това е,детето казало,4е вси4ки негови съу4еници имат и то също иска.Това му бил стремежа.
А това,4е контролираш щерка си,е хубаво.Не са спокойни времената,както е било при нас,пък и е още малка_11 години.Незнам,те в тоя център може да ходят на кино,на кафе(примерно,де),но пък можеш и да се разбереш да я прибираш.
Много наши познати така правят_карат си децата до сборния пункт,а после в определен 4ас ги взимат.

Здравей О`Хара,

първо да си призная - нямам деца, най-малкото пък таква дето скоро ще влизат в тийнеджърската
обаче живея в чужбина и си давам сметка за разликите...

всъщност, незнам какво да те посъветвам пряко... не можеш ли да говориш с нечия майка от приятелките на дъщеря ти или на нечие друго дете?

***

моята племенница, т.е. тази на мъжа ми, е на 12 години и макар да изглежда като на 14 (с какво ги хранят тея деца, незнам), също живее в милионния Истанбул, и нея не я пускат да ходи по-далеч от две пресечки сама... в събота ходи на курс, който се намира на около 20 мин. от дома, но задължително я води и прибира някой възрастен... за парите - дават и по 10 евро на седмица джобни, доколкото знам и стях си купува вафли, сладоледи и пр. докато е на училище

а за правото да я държиш далеч от света - естествено че нямаш - но можеш да пробваш да им усигориш терен на децата да се забавляват някъде където е по-безопасно или ти да си наблизо

аз до 18 години, а и след това, докато живеех с нашите си имах вечерен час (9 през зимата и 10 през лятото - сега като си мисля, нечовешко е да очаквам от тях да си умират от притеснение докато аз се кефя незнайно къде, обаче тогава - го ненавиждах...какво да се прави - смяна на гледната точка

О'Хара
аз бих се притеснявала подобно на теб... честно си казвам, че не бих я пускала сама дори и в мола, камо ли по улиците... .. само ако е на площадка оградена от съседски къщи и аз да мога да надничам от някъде 
 шЪ си делим шамарите 
Джорди
така е .. но то не ми пречеше да се измъквам когато мога...и да се чувствам лекоооооо подтисната и неразбрана

боже Марица, ма този мол е огромен!
как да я оставя да се разхожда сама, пък било то и с приятели. пак няма да ми е спокойно.
на мен по пътя сякаш не ми е толкова, колкото в самия център сигурно има един пловдив народ
изумявам се просто, аз на 11 играех на войници с брат ми...
ако е някъде наблизо няма проблеми, ходи. нали казах, с телефона в джоба задължително и квартала го мери.

Джорди, аз давам по евро, щото се храни вкъщи. в училището има само стол, който се ползва от децата, чиито родители са заети и са платили децата им да закусват и обядват там. но понеже аз съм си вкъщи това не се налага. монетата е по-скоро за някоя глупост както аз я наричам -семки с кетчуп примерно  желирани плодове или животни дето са по 5 цента парчето...

не знам какво да говоря с тези майки...все едно да им се чудя на акъла, те пък ще вземат да се чудят на моя.. малко ме е срам да ти кажа 
иначе от класа на дъщеря ми има  деца от различни държави. до скоро знаех, че децата от латинска америка са с по-свободен режим, има една съученичка  от боливия, която си седи навън до 10 вечерта без да има някой  да се притеснява от факта..
а на моята приятелките  са и испанки, до скоро се радвах, че родителите на тези деца са я харесали точно поради това, че не хайманосва до късни доби и има някакъв контрол. сега пък научавам, че същите тези родители вече гласуват някакво по-голямо доверие на децата си за да ги пускат по - надалечко и почвам да се обърквам. и да се чудя дали аджеба не е време и аз малко да поотпусна каиша....което пък ме притеснява много. да не говорим за баща й, той пък е по-консервативен в това отношение от мен

благодаря, че се включихте в терзанията ми   

звездичке, кънтят в ушите ми думите на майка ми ' ще видиш ти един ден като станеш майка ...'

Намирам страховете ти за напълно нормални в никакъв случай параноични.
И аз така се чувствах преди 3 години в Мадрид, ако трябваше да излезе сам синът ми да отиде до някое приятелче сам..... полудявах да го мисля. Гледах по възможност да съм навсякъде с него.
Сега тук е различно. Децата са до 17,00 на училище, след училище се пренасят в Спортния център кои на разходка има и парк, кой с някоя активидад ще се занимава. Т.е няма възможности да се ходи кой знае къде, а родители колкото си щеш. Ако не съм аз ще е някоя позната. Все са ни пред погледа. Селцето е малко и хората се познават. А за центровете се събират по някой повод,или някоя събота ходят да играят по игралните зали или на кино. Но винаги има родител.
За мен на 11 год е доста малка да тръгне по Центровете без придружител, да пазарува. Може да говориш с родителите и да ги водите по някое кино например.

Здравейте и от мен,
синът ми е на 10 год; живеем във Франция и да си призная все още не го пускам самичък из града освен до близкия магазин при това с колелото... Тук повечето родители водят и връщат децата си до училище или до други мероприятия и много рядко можеш да видиш деца сами да се разхождат още по- малко в търговските центрове. За момента каним приятели в къщи или в парка; или пък той е поканен на гости; но сам из града още рано ми се струва, ама не знам 

Ясна ми е картинката.И тука е същото.Аз ако не ме е срам,в тия ц.комерсиали бих я вързала със синджир за себе си. Толкова ме е страх,4е за секунда заглеждане от моя страна може да се слу4и нещо ужасно  ,а в същото време гледам 4е много хора си оставят децата да се завират къде ли не без надзор.То и затова съобщават 4есто за загубени деца.
Проблема е оба4е как ще обясниш на дъщеря си твоите страхове и притеснения,защото те са много 4увствителни на тая възраст.
Аз като си спомня как съм си мислела,4е родителите ми наро4но ме тормозят,4ак срам ме хваща. Но сега ги възприемам нещата,тогава си мислех други работи.
И въпреки вси4ко не можеш да  си ве4но над нея да я контролираш.
Мен ми бяха забранили да ходя до водата,никакви басейни,реки и т.н.Аз обещавах,а всеки ден лятото ходех на Марица и на басейн да се къпя,с колелата сме ходили 4ак до селата... Прибирах се малко преди те да се приберат,къпех се и ме заварваха вкъщи с книгите.Ако не дай си Боже ми се е слу4ило нещо,защото те то4но от това са искали да ме предпазят,кога ли щяха да разберат и как ли са щели да се 4увстват,милите.
На мен също ми се изправят косите и не знам наистина как можеш в днешно време да опазиш един тийн,на който му се иска да е като вси4ки.Хем да не го обидиш,хем пък и ти да си спокойна.
Все си мисля,4е в по_малък град за тях е по_добре.Пък и хората като те познават,много неща могат да ти казват.

веднъж пожела да отиде на кино с приятелка, сами.
баща й реши да ги заведе, за сами дума не можеше и да става.
оказа се, че там чакат половината клас после имали претенции за филма....избрали El orfanato тя всъщност идеята била точно този филм...
после нашия се натресъл с тях в залата, общо взето никой не останал доволен.
бащата правил забележки да пазят тишина, хлапетата пък не се радвали сигурно на неговото присъствие и така...
искат самостоятелност

марица, в този мол разбрах, че имало и гривни за деца, с чип. трябва да се позаинтересувам сериозно.
много съм изтръпвала там аз, после се чудим в Бг защо чужденците си возят чадата до предучилищна възраст.
ами вържеш го там, реве, пищи, ама си сигурен...то с малката нищо не мога да свърша по магазините, очите ми все в нея.
като се прибере имам чувството, че съм минала на крос сиера невада, скапана.
и по-малък град не е гаранция, това изчезналото дете Мари Лу ли беше не беше ли от някакво градче в андалусия?


isave, тук виждам деца сами, но по-големи. такива с много грим, обици по носа и наядени крачоли.
моята още се впечатлява от плюшени играчки, как да я имам за голяма

Харич, и на мен ми предстоят твоите Радини вълнения. Девойката ми е още няма 8, ама времето така бързо се търкаля, че и на мен ще ми дойде до главата.
Идея си нямам как да подходиш в случая. Не можеш ли да и отпускаш малко повече джобни? Ако са група, едва ли ще се загубят, все пак ще се държат един за друг и ще се пазят. Много важно е дали тя самата ще се чувства добре в тази група, дали ще бъде равноправно приета или ще трябва да върши "подвизи", за да стане част от тях.
Разпитай я, доколкото ви позволяват отношенията.
Ако досега ти е доказала, че можеш да и имаш доверие, то можеш да и отпуснеш малко каиша. Все пак наличието на хенди е един помощник в твое лице. Но и не прекалявай с контрола. Отпусни и толкова свобода, че тя да се чувства свободна, а ти донякъде спокойна. Като майка на майка ти споделям - никога няма да си спокойна напълно. Майката е най-големия душманин за децата си.

Хари, не може ли да я карате до там, и после да я прибирате? Така ще си по-спокойна. В Бахрейн правим така, защото нямаме свестен транспорт, а за пеша и дума не може да стане, разстоянията са големи и пешеходните зони са последна грижа на кралството.

Дъщеря ми е на 13, тук мястото за социални контакти е мола, ръгби клуба, ходят на кино, мотаят се по магазини и сладкарници. Общо взето рядко излизат. И аз съм от параноичките, но си представям какво щеше да е ако бяхме в София и как щяха да се мерят улиците. Предпочитам мола пред партита в къщи, където не се знае присъстват ли родители и какъв е градуса на настроение.

ХАРИ моите са на 12.5 и на 11 ,а аз съм същата като теб,добре 4е  е баща им ина4е още щях да ги водя и прибирам от у4илището което е на 20 мин пеша от нас-ина4е тук е спокойно доста по малки деца излизат сами и през лятото можеш да видиш децица в магазина и към 23 ч. 2 пъти в годината има панаир -и вси4ки децА са там и то без придружители в на4алото не ги пусках,но както писах таткото се намеси и каза 4е прекалявам и от минала година ходят сами

А какво мислите за мобилните телефони? Виждам, че тук ги споменавате като помощник на родителя.
Аз забелязвам, че днешните тийнове са особено големи маниаци на тема "мобилният ми телефон", винаги се разкарват с нещо изклЮчително ново, лъскаво и скъпо и постоянно нещо ръчкат в този телефон. Прави ми и впечатление и колко много реклами има по ТВ, насочени специално към тийн за разговори в група, пращане не смс, ммс, разни мелодийки и други такива.
Родителите си мислят, че тези телефони са за наш контрол, а те съвсем друго си мислят и за друго ги ползват (и бая пари се харчат така, by the way).
Та какво мислите, от каква възраст и при какви условия?

Хара, а за твойта щерка... Жалко, че само шопинг е единствената алтернатива. На мен би ми било много неприятно детето ми да социализира и да се развива културно и емоционално на шопинг в мол. Всичките дружки ли са шопинг маниачки? Ужас.
А иначе на тази възраст вече си има нужда от контакти с приятелки без строг родителски надзор, мдаа.
Не може ли да си ходят на сбирки по къщите? Това не се ли упражнява?
П.П. А моят син е бебе, от опит не мога нищо да ти кажа.

мога бе, веч! за можене - мога, не това е проблема. просто съм преценила, че засега това й е достатъчно като сума
нямам й доверие, колкото и да дам ще ги изпапа в боклуци. и после ще ми прави гладна стачка вкъщи (ужасно е злояда)


sciura piccolina, абсолютно така го приемам телефона! да държа каиша здраво
тя го ползва  като ходи някъде или за някое и друго смс с приятели, информация за домашни, някой ако е блял в час си помагат
или пък като се оплаква от нас на баба си
също ми прави впечатление, че слуша музика с него, дори в банята си пуска някое парче докато се къпе.
то тук е една мода, значи ходи си тийна по улиците и си надул тел. с някоя мелодия, също като нашите цигани
пари за скъп мобил не даваме, в момента е с на баща си  стария. иначе споменава понякога коя какъв телефон има, ама деликатно.
и ние клатим глави само...

ходят си на сбирки с преспиване някой път. ама май взе да им става по-интересно навън и далеч от родители

И тук ги гледам девойките, че щъкат из мола, но май са по-големички  На моя приятелка щерката е на 14, майка й я кара до там и я оставя да се вихри с приятелките си, като свършат, тя й се обажда и пак майка й я прибира с колата.
Синът ми на 11 няма такива интереси, момчетата ритат топка в квартала  Въпреки това му давам мобилен телефон, за всеки случай. Мобилния телефон винаги е втора ръка, аз или съпругът сме го ползвали преди това. Още не са започнали да се перчат с телефоните си, слава Богу.
Като ходя в мола до нас, интересите са ни различни, аз ходя по едни магазини, той по други и обикновено се разделяме. Но той знае много добре търговския център и по всяко време можем да се свържем по мобилните телефони.
От догодина започва гимназия и колкото и да ми е притеснено, вече ще ходи и ще се връща сам от училище. В зависимост от това в кое училище ще се класира или ще пътува с автобус или с колело.

Ох, не съм сама значи в терзанията си
Моята скоро ще навърши 10. За сега ми е много добро детето, все в къщи си седи. То не че това е добре, защото или телевизора или компютъра са и пред очите. Ние живеем в кондо - блок с оградена прилежаща територия към него. Имаме 2 тенискорта, закрит басейн, зали за тенис на маса, билярд, скуош, джим. Но.. няма практика децата от болка да се събират и играят заедно. Друг е въпроса, че да си играе пред блока не бих я пуснала. До сега не съм я пускала сама никъде. Най-близкият магазин ни е на 15 мин. пеша, а най-близкият мол - на 20 мин. пеша (с 360 магазина вътре). Не виждам как бих я пуснала сама, просто няма начин. На училище ходи с училищен автобус, който я взима и оставя пред вратата на сградата ни. Сутрин чакам с нея, докато дойде автобуса, а следобяд си се качва сама - голям зор беше докато се съглася. Давам си сметка, че прекалявам, че не е добре за нея да няма никаква самостоятелност. Но поне за сега, не мога да я отделя от мен, ще се побъркам от притеснение. То аз съм си клиничен случай. Когато тръгна на училище в първи клас, първите дни прекарвах на прозореца с поглед вперен в двора на училището (на 20 мин. пеша. от нас, но пък ние бяхме на 19 етаж и се виждаше чудесно). Не че можех да я видя, но следях кога ги пускат в междучасие и кога ги прибират. Тук през лятната ваканция отганизират нещо като лагери, някои с преспиване, някои - не. Е мойта щерка си знае, че на лагер няма да ходи, освен ако мама не е в съседната палатка   За сега няма мобилен телефон, защото на практика или е на училище или в къщи. Джобни пари не и давам, защото няма къде да ги харчи. В училище яде храна, която си носи от вкъщи (както и всички други деца). Джобните си ги заработва. Разбрали сме се, че нейната работа е да учи и когато ми донесе хубава оценка, ще получава по 2$. Като давам, обаче и взимам - за всяка загубена вещ си плаща с нейни пари за закупуването на нова (ръкавици и шапки основно). Когато си хареса някоя глупост в магазина, ако държи да я има, пак си я плаща сама.
Не ми харесва "детството" и, то според мен не може да се нарече така, сравнявайки го с мойто. От сега се приготвям психически, че от 6-ти клас  ще ходи на училище сама, че ще поиска и на други места да ходи...  А едно време се смеех на чичо ми, който следеше с бинокъл какво правят братовчедка ми и приятелите й на плажа.

Леле, Харка,толкоз ли голяма стана ве4е 
ЗнаеШ,4е моите са оЩе дребоси ама като се знам Що за елемент съм и в какви времена живеем мисля,4е кат станат големи Ще трябва да се снабдя с бинокъл за ноЩно виждане,подслуШвателна техника,маскировъ4ни дрехи кат на морските пехотинци и да им бъда като сянка.
Майтапа на страна ама това си е сериозен проблем..
На браф4едката голямата и е то4но колкото Маги и 4есто си приказваме с нея на тази тема. Детето освен туй е и висо4ко и хубавко като твойто,на фона на останалите си леко трътлести талиански дружки та на нея хептен и е притеснено. Дала и е мобилен телефон и знам ,4е се опитва да я държи сравнително под контрол.Ама не винаги е възможно.Знам 4е ходят с приятелките и до близкия търговски център май с автобуса,но не знам дали си купуват неЩо или само се Шматкат.Карат колела из квартала,ина4е като трябва да ходи някъде по_дале4 или браф4едката или баЩа и я кара и взима. На кино като искат да ходят с тях отива и възрастен.Абе доста е деликатна ситуацията...
Аз съм на принципа,4е по_добре е да се държи малко по_изкъсо без разбира се да се стига до крайности. Щото по_добре е да се предодврати беля отколкото да се тЮхка 4овек след като ве4е е станала. Детенце Ще те разбере, то4но както е казала и твоята майка на времето " когато станеШ майка"

Аз за друго доверие имах предвид - не дали ще изхарчи парите за глупости, това е като бял ден ясно. Има предвид дали като и кажеш да се прибере в еди-колко си часа, ще се прибере на минутата или ще трябва да и звъниш през 5 мин да и напомняш. В този смисъл питах.
А по темата за телефоните - още не ни е ударила сачмата да си искаме. Имам късмета да сме в малко населено място и да не се налага все още ползването му. Засега е много съвестна - сутрин я съпровождам до някъде, а след училище се прибира сама. За съжаление съм малко като такси следобедите, че извънкласните занимания са все на майната си райна.
Харич, а тя извънкласни форми посещава ли? Интересуват ли я изобщо? Защото това е също начин на убиване на времето, а в същото време научават нови неща, завързват нови познанства...

нашият е на същата възраст
ама чак такова доверие не му се гласува
ходи до центъра сам (10мин с авт., 25мин пеша), с мобилен винаги и не остава там сам за дълго, колкото да отиде до кръжока си напр или ако карат хокей на арената
а толкова пари засега не му се дават, за да си пазарувал
той си има доста спестявания, но дрехи и обувки купуваме заедно
ако взема нещо сама, винаги мога да го върна ако не го хареса

на мен лично това, което описва авторката, ми се вижда доста ... хм не на място
твърде рано е май да се изявяват тези момиченца така като мацки
и тукашните са доста отворени, ама поне след 2-3 години
не на 11

ама кой знае какво ни чака догодина

И аз моят не съм го пращала на лагер до сега  Май месец организират за първи път от училището. Записал се е, платила съм. От сега го мисля, как ще се оправи 5 дни без мама  Мобилни телефони не дават да се носят   
Като знам в България колко малки ги пращат по лагерите и ме досрамява да споделя притесненията си 

Тук в Италия,са малко на другия полЮс.Примерно до 5клас децата задължително се прибират от родител от у4илище.За всякакви събирания,празници се водят от родител  и пак така се прибират.Моят телефон има,но е моя стария.Джобни на този етап няма,давам му при нужда,колкото преценя,4е стигат за даденото излизане.Слиза до долу да купува мляко,хляб...но това е в общи линии,децата от класа му са в същото положении.Аз даже го пускам сам до у4илище,което е на 3 мин. от нас,де,но и това е много на фона на останалите...

Моето дете е оЩе малко, но да кажа аz какво правих на таzи въzраст 

Живях в Берлин, който е по голям от Мадрид. Редовно пътувах сама с градкия транспорт и то пове4е от една спирка. И ние на 12, 13 години ве4е ходихме на Шопинг с приятелки  А тогава нямаШе оЩе мобилни телефони 
Та....колкото и да ти е трудно и притеснено, трябва да я пускаШ лека по лека.  А 1?/седмица ми се вижда много малко. По моето време препоръ4ваха 1 марка (тогава, сега 1 ? сигурно) на клас на седмица, демек 1ви клас, 1 ?, 5ти клас, 5? и т.н.  Дай й малко пове4ко, трябва все пак и да свикне да се справя с пари 

(сега така говоря, ама да видим след 9 години... )

Като си помисля какво сме правили като малки в България,свят ми се завива какво ме 4ака с моето дете.
А за парите това,което Татяна е дала като пример ми се вижда добро предложение.
Вие как давате парите на децата_накуп за целия месец,седми4но или ежедневно?

Аz ги полу4их седми4но. Според мен са оЩе малки да се органиzират zа цял месец, а ако полу4ават ежедневно, никога няма да се нау4ат 

Всяка събота получава парите за изминалата седмица, които понякога са повече или по-малко, в зависимост от седмичните му изяви 

Като ви чета ми става ясно колко ми е спокойно още с моята 4 годишна госпожица и свят ми се завива, като си помисля, че времето на спокойствието и пълния контрол от моя страна наближава края си
Ние наистина имахме възможност да израстнем по-свободно. Всяко време си има своето предимство и недостатъци. Като си спомня обаче аз колко лекомислено съм постъпвала в някои ситуации, а уж ме имаха за отговорна и дисциплинирана, ама на, от глупост. Но лекомислието си го разбирам чак сега, тогава си мислех че постъпвам възможно най-правилно и зряло
Татянка, тази препоръка с джобните не я бях чувала, но определено ще я запомня докато му дойде времето

Боже,Бибе и аз като се замисля какви дивотии съм върШила направо срам ме хваЩа ама пусто си бях бая луда.А не знам майка ми и баЩа ми как са били спокойни като на времето нямаШе мобилни телефони. Само си спомням ве4е като по_голяма,4е като ходех на купони наШите ме караха да се обадя като пристигна а ина4е винаги лъжехме ,4е не4ий баЩа Ще ни прибира с кола а ние си хваЩахме такси.Сигурно един ден Ще ми се върне тъпкано....
Мисля,4е сумата,която предлага Татянка като седми4на е съвсем приемлива.Пък и така детето Ще се нау4и да разполага с финанси и да ги управлява.Все пак и това е гласуване на доверие.

Много хубаво, че дъщеря ти споделя с теб и ти дава сигнал, че нещата се променят. Добре е да се вслушаш и да продължите в същия дух. Особено в тази възраст. Компромиси трябват и от двете страни. Не е фатално да се събират с приятелки в мола. 1 евро е смешна сума.

ох, Татяна  на мен все ми се струва малкааааа!
като казах на баща й за децата дето се мотаят сами в мола направо ми заяви, че не можело да бъде истина

1 евро й давам за глезотии, неща които на мен не са ми по вкуса. аз и 20 да й дам ще отидат пак на същото място.
да не си помислите, че си лишавам детето отделно си взима любимото списание всяка седмица, като й трябва нещо ми казва и си го купува.
не е лишена от нищо, напротив.
освен това си има и касичка.
за какво са й нужни  повече пари? не ми идва на ум

Вечернице, да, винаги е точна.
ако евентуално има някакъв проблем ми звъни да ме пита дали може да закъснее малко.
тя между другото за всичко пита, много ми е мило детето. дори пита дали може да си вземе десерт
защото знае че десерт разрешавам само след плод или мляко, нали споменах, че е злояда...

по отношение на взимане-водене  до училище- още от мин. година започнах да я пооставям сама да се прибира, да свиква.
тази година вече се занимавам само със сестра й. в едно училище са, но тя ходи сама с една съученичка и после се връща пак сама.
прецених, че й е нужна малко самостоятелност, да си побъбри с приятели...
все пак от септември почва институт, където сама ще се оправя, време му е.


ще взема да се прекръстя на чичо скруч, и без това сигурно момичетата от арабските страни ми се смеят на ника

Чета и косата ми се изправя, защото след някоя и друга година и аз ще съм изправена пред тия сложни въпроси. Опитвам се да си спомня и аз как съм живяла на тази възраст и колко свобода съм имала. Шетах доста нагоре-надолу с приятелки, какво и е било на майка ми не ми се мисли от сегашната ми гледна точка. В квартала си обикаляхме съвсем спокойно и свободно, пътувахме и до центъра с геадски транспорт и смяна на превозни средства. Но разбира се и времената бяха много по-различни. Нямаше отвлечени, изнасилени, убити деца или може би просто не сме чували по това време в България за тези случаи. Това което обаче искрено ме учудва е пазаруването на децата с цел развлечение.  Нямам контакт с деца на тази възраст, но така като ви чета, доста сте единодушни че за тях това е начин на забавление. При цялата свобода която съм имала на тяхната възраст, никога не ми е минало през главата да се пусна за развлечение по магазините. Айде тогава нямаше молове, но ЦУМ си съществуваше. Около празници гледах да купя за родителите си някакво дребно подаръчета от заделени джобни пари, но с това се е изчерпвал моя шопинг. А иначе ходехме по паркове и градинки, на кино, по стрелбища, сладкарници и се събирахме в домовете на приятелките ми. Затова ми се струва че манията за пазаруване всъщност е по-сериозния проблем на това поколение отколкото липсата на свобода. В крайна сметка въпросът опира до изграждане на ценностна система и тоя краен материализъм ми се струва много вреден.

О'Хара, аз бих говорила с родителите и на приятелките за да се уверя че те наистина допускат тази свобода. Бих ги попитала също и с какви пари разполагат ддецата им, как гледат на шопинг-развлеченията. Все пак децата имат склонност малко да преувеличават и е възможно само на 1 дете да му е позволено подобно поведение, но тя да ти казва 'всички'. Извинението/обяснението 'всички' е много удобно и аз съм го ползвала.  Възможно е също и някои родители и предства да нямат с какво се занимават децата им, или при всички случай един разговор между родители в този случай е за препоръчаване.

Вяра, дъщеря ми мрази да ходи по магазини
засега все още й е все тая какво ще облече, важното е да не е гола.
суетата за нея е непозната, което донякъде ме радва...
(аз бях задръстенячка до късна възраст и не смятам, че съм изгубила много )

това, което си мисля аз е, че тя просто иска да се впише в пейзажа....

днес пак си говорихме.
изглежда и тя не е много сигурна дали й  се ще чак такава самостоятелност, но понеже другите....




днес по бг новините съобщиха за 12 годишна, която родила... от моя роден град - Сливен

Харич,
цялото възпитание е един плавен процес на откъсване и даване на все повече и повече свобода. Както и на майчини терзания дали не е прекалено рано и прекалено бързо.

Сина ми е с година по-голям - на 12,5
От тази година е в гимназия. Пътува 30-40 мин сам до училище с градския транспорт.
До първия учебен ден тази година не се беше качвал сам на трамвай. Говорихме, показвахме, упражнявахме се с карта...
Първите няколко дни ми беше много притеснено. Сега познава по-добре градския транспорт от мен (което не пречи да ми е притеснено)
За оставането сам в къщи и разходките сам също нещата ставаха постепенно - от сам в къщи за няколко минути докато сляза до магазина, до сега , някой път сам цяла вечер докато сме на вечеря, въпреки че в тези случай предпочитам де е на гости при приятел.

Джобните пари -20 евро месечно. Разпитах го преди малко. Приятелите му също получавали толкова.
За 12 рожден ден му подарихме банкова сметка с дебитна карта. Беше много горд и се чувстваше много пораснал. До нова година (6м.) не беше харчил почти нищо. С всичките си спестени пари накупи подаръци.

Като цяло, да чукам на дърво мисля, че за сега се справяме добре със самостоятелността.   
Днес обаче, и на мен ми се изправи косата. Една колежка ми разказва как сина й, който е на 17г и е в същото доста престижно училище като моя, преди няколко дена са го пребили на обяд в близката до училище градинка.
Та в тази връзка бих искала да ви питам как подготвяте децата си по въпросите свързани с рекет и насилие?

За дъщеря ти и търговския център.... ако това е толкова важно за нея - сигурно на твое място първо бих искала да си разменим ролите - тя да е майката, аз детето. Да ме заведе до там. Да ми обясни  с какво да внимавам.
Тя иска ли да си купува нещо? Или просто това е начин да е с приятелки извън къщи?

О'Хара, нямам пред вид конкретно дъщеря ти. Ужасена съм че едно поколение расте с такива ценности и интереси. Сигурно има и изключения, но това е поколението и на моето дете и не мога да съм сигурна неговите интереси в каква посока ще се развият. Децата ни са подложени на страшен обществен и медиен натиск, принудени са да бъдат материалисти или да станат аутсайдери. А ние като родители не можем да направим много освен да се борим с вятърни мелници защото идва момент когато външното влияние има много по-голяма тежест от нашите думи. Обществото им отнема детството и случаи на момичета забременели на 12-13 години вече съвсем не са изключения. 

Хара, защо не им организираш на щерката и няколко приятелчета обиколки насам-натам? Музеи, галерии, кина, курсове по готварство( от тези дето са за по една вечер), някакви семинари интересни и т.н.?
Ясно, че си е отговорност и иска време, ама честно да ти кажа, аз ако бях на твое място не бих се чувствала комфортно да насърчавам дъщеря си да си губи времето в мола, още по-малко да харчи пари, само за да се впише в пейзажа. Още повече, че тя сама признава, че не е по шопинга. 
Сега е на 11 и може да харчи по 5-10 евро, ама ако от сега тръгне да пазарува и да трябва да пазарува за да се чувства добре, представи си какво съревнование м/у теб и родителите на другите деца ще има след  години, когато и претенциите на децата ще станат по-различни, а сумите все по-големи. Да не говорим това как ще повлияе на отношенията ви по-нататък, ако почнеш да и отказваш такива разходки или не можеш да достигнеш сумите на другите родители.
Аз нямам още личен опит с моите деца, но имам опит със себе си. 

колкото и да се притеснявам, аз на моите девойки съм им дала свобода. ходят с приятелки пеша или с колелета из квартала, ходят до търговския център, който е на около миля-миля и половина от нас, до книжарницата, до кафенето, на кино, в мола също ги оставям да се мотат сами с другарчета... не да пазаруват или да пият кафе, и моите не си падат особено по пазаруването, а да си общуват с приятелките си. къде другаде да се разхождат ако не в мола??? тук няма градско стъргало като във всяко бг населено място. единственото ми изискване е да не тръгват по-малко от четири момичета. даваме им и джобни. не ги контролирам за какво ги харчат. след няколко бързо похарчени седмични пари, се понаучиха да си ги спестяват за нещо по-голямо от бонбони, да си ги разпределят така, че да им стигат за по-дълго време. не знам дали постъпвам правилно, но искам да изградят самостоятелност постепенно, не да ги удари като с чук едва като отидат в колежа.

Само който живее на такова място може да разбере реалната ситуация. В това отношение, момичетата в други страни са много по-облагодетелствани от възможността да прекарват свободното си време различен начин. За нас остават екскурзиите и пътешествията, за да наваксаме.

ХАРА както знаеш големи деца нямам и незмам дали това,  което е в моите представи е на практика приложимо , но все пак и аз да взема отношение по въпроса . аз не мисля 4е е въпрос на пари и пазаруване , а по скоро на добро запълване на свободното време . ако например я запишеш на някакви извънкласни занимания - я музика (пиано , китара ,цигулка) или пък танци (народни или модерни ), а може на рисуване , езици - нещо което я вле4е дъщеря ти , мисля 4е няма да се сети за молове , центрове и кафенета . там ще се запознае с други деца , 4иято цел не е само търсене на модерни парцали и пазаруване . допълнително , 4е да кажем можеш да я остави6 да отиде сама до академията където ще са 4асовете  , или пък ти когато я вземаш да минете с приятел4етата и през някоя сладкарница и т.н. -за джобни пари мен ми се струва нормално 10 евро -седми4но- като имаш предвид 4е една каква да е закуснка (донут, боликао .... )в киоското струват по 0,6 - 1 евро - дори и да няма в у4илище ако слу4айно се окаже някъде с приятели да бъде със само4уствие 4е има достатъ4но пари и 4е може да си го позволи .

Абе, жени, вие толкова ли не можете да си спомните как сте били на тея години и колко акъл сте имали в главата? Аз лично си спомням много добре колко бях нещастна. Не от това, че не можех като другите, а от това, че нашите ми нямат доверие и мислят че съм глупава. А да не говориме, че нашите освен лъжи друго от мене не чуваха, та ако съм искала съм можела.... На тази възраст няма по важно от приятелския кръг. Според мене (без да имам личен опит) важното е да се запази връзката с детето, да знае, че вие сте на негова страна, независимо какво се случи и че може да сподели. Тука (в Австрия) първите сексуални контакти са между 12 и 15 години, с падаща тенденция. Преди тази възраст децата трябва да знаят как могат да се пазят не само от бременност, а и от болести. Не вярвам че малолетните майки са забременели по желание.
В края на краището възпитанието е процес на отделяне.
За джобните бих се свързала с родителите на другите деца. Просто за ориентир. Няма нищо по гадно един да яде сладолед, а другия да няма пари за него.
Надявам се да запазя това виждане докато моето дете порастне.

Ноя, не съм много съгласна с теб, аз живея на точно такова място, където и родителите имат такова "забавление", но ние като семейство си намираме други неща, които на нас са ни интересни. Като няма нещо, може да си направите. Не можеш да си представиш колко много хора имат желание за друг тип общуване, просто трябва да ги намерите и да се организирате. 

Миз, и с тебе не мога да се съглася. За мен самостоятелността и оправянето с парите не се изграждат в Мола. 

За мен е по-важно детето ми какъв човек ще бъде, отколкото да се "вписва" в картинката, просто лично мнение, в този смисъл на думата съм много съгласна с това, което е писала ЛаАдаДеспейнада ( другия ти ник беше по лесен за писане, изприщих се докато го напиша ).

Тандури, разбирам какво имаш предвид, може би аз трябваше да уточня. Тук освен кино и мол(като учточнихме, че не се срещат в последния да пазаруват), няма други забавления, дори паркове няма, да не говорим за театър, опера, бибилиотеки и т.н. Имат интереси децата, последно  Ния покани приятелчетата си на изложбата на баба си, на децата им хареса, но това са епизодични прояви. Няма никакви забавления за тийнската възраст, за по-малки е по-лесно да се измисли.

естествено не се изграждат в мола, създават се с доверие и свобода и право на избор. изобщо не говорим за прекарване на всичкото време в мола пазарувайки, а за мотане с приятелки на популярно за размотаване място когато има желание. ти на 12 години с приятелките си все на музеи и галерии ли ходехте? не сте ли прекарвали време просто разхождайки се по главната улица на града без цел и посока кикотейки се и приказвайки за празни работи? това когато няма гимнастика или урок по пиано...

Аз насърчавам моят син да създава приятелства със свестни деца и да поддържа връзка с тях извън училище, което значи аз да съм ангажирана да го развеждам. Но няма друг начин, защото сме в събърб. Джобни няма - пита на няколко пъти, но решихме, че като му трябват пари, ние сме насреща. Не виждам смисъл да давам седмично.