Отказах ги преди някъде 7 години може би, и аз не помня вече. Първо броях минутите, после часовете в които не пушех. Когато часовете минаха няколко хиляди и ги обърках, спрях да ги броя. После си казах "е не може толкова много да остискам и сега всичко да проваля" и така до ден днешен. Не съм от тези хора на които им стига и само една цигара на ден. Докато не свършех кутията не мирясвах. А ако вечерта излезна и втора кутия изчезваше. Като се прибави и факта, че имам и бронхиална астма, цигарите ми идваха в повечко, но луд умора няма. Задъхвах се, кашлях и си павках с кеф. Наистина си е вид наркомания. Понякога все още ми липсват. Дори се страхувам, че са ми толкова слаби ангелите, че ако си дръпна веднъж и отново ще пропуша. Напълнях с 3,4 кг., но сега наистина се чувстватвам по-добре. Дори ме дразни пушека и се дразна когато някой пуши около мен.
Та като един стар пушач да кажа: зарежете ги тези цигари, нищо хубаво няма в тях, но това човек го разбира по-късно
Та като един стар пушач да кажа: зарежете ги тези цигари, нищо хубаво няма в тях, но това човек го разбира по-късно
.Отказах ги с Никотинел-лепенки.Само три дни ги носих и беше лесно,но реших и сама да се боря 
Три дни не спирах да заформям скандали в къщи/това без лепенки вече/-за щяло и нещяло.Това я вно е било абстиненция.Невероятно отражение има на психиката-забравям,губят ми се мисли,абе искам да кажа нещо и сякаш ми е бяло петно в мозъка.Продължава и сега,но няма да се откажа.Вече не ми е чак толкова нервно-мисля,че ще го преодолея и няма да запаля повече никога.Дано и ти успееш,пожелавам ти го от сърце. 
Спрях го и реших да изчакам да мине Коледа и Нова година и тогава да ги спра цигарите.На първи януари си допуших кутията и от тогава минаха пет години,цигара не съм запалила и на шега.Стигнах до извода,че трябва да имаш воля,за да ги спреш,нищо друго. 
.Предварително си бях определила датата , на която да ги спра и така направих - станах сутринта, направих си кафе, изпуших си последната цигара и се надявам никога повече да не пропуша.Не използвах помощни средства, мъжа ми ги отказа с Табекс. От време на време ми се допушва, но ми минава след няколко минути.Успех 
! 
. Явно моментът за това беше дошъл. И така вече 12 години. Но все още нямам смелост да си дръпна от някоя цигарка. Знае ли човек? Току виж пак ми се допушило... 
). Опитвала съм да го правя заради себе си. Не се получи. Та през август 2004 татко беше в болницата, изпретисни ни състоянието му и аз си казах, че цигарата, която пуша, е последната, само и само татко да се оправи. И така. Вече 4-та година. Слава Богу тогава татко оздравя. А аз съм безкрайно горда от себе си заради отказа.