дано да му хареса и да нямате проблеми Дано!

Одеве го оставих в градината - ревящ,протягащ ръце кам вратата...
Толкова ми е тъжно на душата...

Но знам,че зорът ще е още една седмица! Надявам се да имам сили!
дано да му хареса и да нямате проблеми 


не се предавай
не им е толкоз зле, колкото искат да си мислим
така, че тъгата макар и неизбежна не трябва да те "плаши"
Коко малко по-малко
и само при едната госпожа през сутрин
ама това е
все някога трябва да се отделят от полата на мама и колкото по-рано по-добре мисля аз 
а Тано по-бързичко да свикне



то е ясно
ама няма начин това ги чака...ясла ...ДГ...училище ...все от някъде се почва 
да не говорим, че тъкмо спря да цвърка и почна стачката
та после след 5 седмици - пак отначало минахме по "ревливата пътечка" 
а дано
ако пък не ще изтърпите едно рево-мятане и тръшкане, колко му е
. Като тръгнахме за село в събота го сложихме в колата в една торба да не се вижда, и й казахме че сме го забравили, тя без драми си ползва тоалетната, в къщи пита за гърнето, аз й казах че е тръгнало да ни търси и тя каза добре, абе без драми мина всичко.
ни избяга, поне в СФ е мръчкаво и подухва



