Най-хубавите стихове за мама

Кой е авторът на това стихотворение, и някой има ли го като песен? Всъщност ми се иска да го намеря като песен, като бях малка много плачех и никога не стигах до края на песничката. Иначе темата е супер и поздравявам всички за положения труд!

nellyyy,
Не знам кой е написал това стихотворение, но имам песента записана.
Записът е на една учителка, но е страхотен. 
Аз зная защо е тъй бяла косата ти ...

Много ти благодаря Инка, пак се разплаках...

Притча за богатия син в тъмната пещера
Имало едно време един богат човек, който имал единствен малък син. Един ден, богатият баща бил принуден  да замине надалеч за дълги години. Той се страхувал, да не би синът му да злоупотреби и разпилее имуществото му. Затова се изхитрил и обърнал имуществото си в скъпоценни камъни, бисери и злато.



Построил той голяма пещера, дълбоко под земята, в която пренесъл всичкото злато и скъпоценности. И затворил сина си там. Извикал бащата всичките си предани слуги и им заповядал да пазят сина му, заключен в подземието, докато навърши двайсет години. Заръчал да му носят всеки ден от всички блюда и питиета, но в никакъв случай да не носят огън и свещи. Освен това, поискал да зазидат всички процепи в стената, за да не достигат дотам слънчевите лъчи.

„За да може синът ми да е здрав, извеждайте го от подземието всеки ден и обикаляйте улиците на града за един час. Но го пазете внимателно да не избяга. Когато навърши двайсет години, дайте му свещи, отворете му прозорец и го оставете да излезе.”

Страданието на сина било безконечно. По време на разходките той виждал как всички момчета ядат и пият щастливо по улиците без надзор и без ограничение на времето. А той, затворен в подземието, с преброени мигове на щастие и безмилостно удрян при всеки опит да избяга.

Момчето се натъжавало още повече, като чувало, че собственият му баща, най-жестокият от безмилостните му предци,  е подготвил тази участ за него, и че слугите изпълняват, каквото им е заръчал.



В деня, в който навършил двайстата си година, слугите дали на момчето свещ, както наредил баща му. Момчето взело свещта и започнало да гледа наоколо. И какво да види – чували пълни със злато и безценни съкровища! Чак сега разбрал милосърдието и грижите на баща си. Веднага разбрал, че слугите ще го оставят да излезе свободно от подземието.

Така и сторил - излязал от пещерата, където нямало вече пазачи и жестоки слуги. Момъкът бил от най-богатите и знатни хора в страната. А всъщност в това нямало нищо ново - такъв бил той от самото начало. През целия си живот бил богат, но се чуствал беден, жалък и загубен в подземието. И в един миг получил голямото богатство, и се изкачил от дълбоката дупка на най-високопоставеното място.

http://www.kabbalah.info/bg/life-and-family/kabbalah-for-children
Тук са публикувани страхотни приказки и стихове за деца   

Воеводил мороз, нос не сунешь во двор,
За бутылку повез, забулдыга шофер,
Вы простите мама сына своего,
Ты прости меня, мама прости.

Анекдоты травил, да баранку рулил,
А я ехал домой, и молчал как немой,
Вы простите мама сына своего,
Ты прости меня мама прости.

Свет в окошке горит, ты наверно не спишь,
Мама ради Христа, ты поймешь, ты простишь,
Мама, мама не плачь, не рыдай, погоди,
Ты прости меня мама прости.

Я вернулся , отпел, слава богу успел.
Слава богу успел, докричал, дохрипел,
Вы простите мама сына своего,
Ты прости, меня мама прости.

Мне до смертных минут, на коленях стоять,
Как вы жили то тут, дай тебя мне обнять,
Мама, мама не плачь, все уже позади,
Ты прости меня мама прости.


Здравейте,търсех една песен и съвсем случайно попаднох на тази прекрасна тема в този форум.Зачетох се и така няколко часа.Страхотно преживяване е,имам чувството,че сърцето ми се изпълни.По нагоре в коментарите имаше въпрос,дали мъжете четат това и как биха реагирали?За себе си мога да кажа,че дори си поплаках на воля.Пречистващо е някак си.Шанел благодаря ти за темата!И аз се включвам с тази песен на моя любима руска група Любе-Мама.Ето и линк http://www.vbox7.com/play:abc21564 

Благодаря за песента и за милите думи.Незнам за кой път ви казвам-признателна съм ви,че поддържате тази тема жива.

как 19 стр да изчета, като още на първата не мога вече

Това е стихчето, което откакто се помня знам от мама и което казвам сега и на моите деца 

Осми март е ден на мама,
но какво да й даря,
та за грижата голяма
аз да й благодаря.

Огърлица от шестици
ще й дам за този ден
нека всички ученици
да направят като мен.

Стихотворението на Вазов"Майка ми" за мен е едно от най хубавите по темата.

Мама се превръща във дете

Мамо, чакай, сняг ще завали.
Той не е последният ти, мамо.
Има още много зимни дни.
Аз не съм достатъчно голяма
да посрещна зимата сама.
Не и тази нелюбовна зима.
Имам десет летни имена,
само че без теб си нямам Име.
Как да ме нарича този мъж?
Може само: Тя, Онази, Нея.
Няма да си тръгваш изведнъж.
Научи ме първо да старея.
Аз опитвам, само че в снега
смисъл търся, а не го намирам.
Няма да умираш. Не сега!
Научи ме първо да умирам.

А на най-безснежното небе,
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете.
И със снежна топка ме замерва.

Камелия Кондова

Баща ми купи на малката книжка със стихчета за мама и семейството.преписвам ги за всички вас

МАМА
Атанас Душков

Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!  /като дете често го казвах на моята МАМА,Която вече не е с нас


МАМА
Дора Габе

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото,най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
аз една-едничка дума само:
"Мамо,мила,скъпа моя мамо!"


ОБИЧ
Георги Струмски

Кой като слънце над мене се свежда?
Мама.
Кой ме гали по бузките?
Мама.
Кой ми приготвя закуската сладка?
Мама.
Кой ми запява най-звънките песни?
Мама.
Кой ме нарича с най-звънкото име?
Мама.
Кой денонощно си мисли за мене?
Мама.
Дето да ида,аз пак ще се върна при мама.


МАМА
Калина Малина

Любими думички обичам
по книжки да чета,да сричам.
И мисля си,че друга няма
по-сладка думица от мама.

Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело,ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли -все надничам.
Не иде ли?
А видя ли,че иде-тичам.
От всичко мама най-обичам


ЧУДНА МАМА
Андрей Големанов

-Дай на мама бузка,
мама да я схруска!
Ала кротко става-
бузката подава.

-Дай ми друга бузка,
Мама да я схруска!
Ала бузка дава,
пак се заиграва.

-Мамината птичка!
Дай още едничка!
Ала права става
бузка не подава.

Тая чудна мама-
вече е голяма,
а не знай,че никой
трете бузка няма!


МАМА
Валери Петров

Косата на мама е светла и мека,
ръката на мама,е нежна и лека.
Тя много е мила и много добра е,
даже когато не й се играе.
Но често до късно мама я няма-
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира,
но това не ми стига,то се разбира,
и истински хубаво е в нашата къща
само когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато  порасна ще направя така,
че тя да не работи през целия ден
или...нека работи,но нещо при мен!


ДАР ЗА МАМА
Асен Босев

Има мама ден рожден.
Дар получи и от мен-
не парфюм,нито чанта,нито блуза,
а целубчиза по буза,
в блоков лист получи тя
нарисувани цветя.

-Дай за твоята рисунка
мама с обич да те цунка,
че от всичко най-ценен е
твоят шарен дар за мене!


НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ПЪТ
Надя Кехлибарева

Къде ли водят пътищата чудни,
когато си едва на пет години?
До някоя ливада с пеперуди?
До някоя черешова градина?
До някоя лоза със златен грозд?
До някоя чешма с корито синьо?
До песента на някой дрозд?
Вървят,звънтят от топъл детски смях,
земята правят шарена,голяма.
А най-прекрасният от тях
ни връща час по час при мама.


МАЙКА
Младен Исаев

Мамо!
Като тебе няма свято нищо друго на земята.
Ти дарчваш на земята най-красивите цветя-
на света деца даряваш,нежни песни им редиш,
в люти студове ги сгряваш,над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо никога да няма скръб;
никога сълзи да няма в твоите добри очи,
само радостта голяма като песен да звучи.


НА МАМА
Атанас Душков

Ти си ми и радост,и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер в постелите ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся,
и да израсна и сполуча,
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя,нежна моя мила,
дето си ме,майчице,родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето,
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная,мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя,майчица любима!

 

На мама

На масата беше останала последната ябълка.
Майка ми я раздели на половина.
Аз изядох своята половинка.
Майка ми раздели своята част
още на две.
Аз изядох едното парче.
Майка ми разделяше своята част
на все по-малки парченца, толкова малки,
че накрая си поряза пръстите.
Попитах я:
"Защо не вземеш, мамо своя дял?"
"Защото трябва да го разделя със тебе, сине."

Венко Ефтимов 1955

Христо Фотев     
     НА МАЙКА МИ       

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.