Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

808 880
585
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са някои от стихотворенията, посветени на майката, споделени в темата?
  
  В темата са споделени различни стихотворения като "Писмо до мама" от Павел Матев, "Майка ми" от Иван Вазов, "Свтбата на мама" от Борис Христов, "Майчице" от Георги Христов, "Майка ми" от Христо Фотев, „Мама“ от Валери Петров , „Добрите очи на мама“ от Никола Гигов и „Плач по мама“ от Недялко Йорданов.
- Какво представлява стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев?
  
  Стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев е емоционално и изразява дълбоката връзка между син и майка. В него се разкриват различни етапи от живота на сина, като се описват моменти от детството, възпитанието и връзката между тях. Текстът изразява благодарност и обич към майката, като същевременно разкрива вътрешните борби и усилия на сина да бъде по-добър и да се докаже пред нея.
- Какво представлява стихотворението „Майчице“ от Георги Христов?
  
  Стихотворението „Майчице“ от Георги Христов е израз на благодарност и обич към майката. В него се описва връзката между сина и майка, като се подчертава значението на майчината грижа и подкрепа. Текстът изразява възхищение към майчината сила и любов, като се подчертава важността на нейната роля в живота на сина.
- Какво представлява стихотворението „Майка ми“ от Иван Вазов?
- Какво представляват публикациите във форума?

# 255 8 март 2010, 08:57 ч.

София
Мнения: 407

Честит, весел, хубав празник на всички,
Майки, момичета, баби, просто женички,
да сте живи, здрави, весели, щастливи,
обичани, нежни, усмихнати, красиви!

bouquet

# 256 8 март 2010, 10:49 ч.

Мнения: 2 037

Честит 8 Март, момичета! Бъдете обичани и обичащи, жени и мами! bouquet

обикновен, стиховете ти за таткото, които си намерил са необикновени! Благодаря ти, че ги споделяш с нас! Hug

Мерси и за поздрава!

galaxy , страхотен поздрав! Да ти е жива и здрава! bouquet

# 257 8 март 2010, 11:19 ч.

Мнения: 3

не помня откога не съм плакала така smile3518

...
може би едва когато една жена стане майка разбира и оценява много неща...
включително и собствената си майка!
ОБИЧАМ ТЕ, МАМИЧКО!

# 258 8 март 2010, 11:27 ч.

варна
Мнения: 565

Цитат на: veri4ka в пн, 08 мар 2010, 11:19

не помня откога не съм плакала така smile3518

Колко вярно! Weary

Честит празник на всички!

# 259 8 март 2010, 14:06 ч.

Мнения: 28 827

Честит празник,мили момичета!

# 260 8 март 2010, 14:11 ч.

Мнения: 2 131

Честит празник, дами!
Пак ми се насълзиха очите Hug

А какъв рев дръпнах на тържеството за 8 март в яслата..., когато запяха всички "На мама днес е празник, на мама днес е ден"

Спирам, щото колегите ще започнат да ме гледат странно Laughing

# 261 8 март 2010, 17:46 ч.

Мнения: 112

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ!!!
Бъди разпятие и чувство,
а ако може даже Сатана!
Знам, най-красивото изкуство
отдавна е наречено ЖЕНА!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, момичета! Heart Eyes

Това е вторият куплет на едно стихотворение за жената, но ако мога да импровизирам-умело може да се промени ЖЕНА с МАЙКА... bouquet

Последна редакция: вт, 09 мар 2010, 14:18 от LeAn

# 262 9 март 2010, 08:09 ч.

Мнения: 912

"Жена"

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдният път на сърцето
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слабо ръката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.

# 263 12 март 2010, 18:14 ч.

Мнения: 1

ох!голям рев му ударих!обадих се на мама-проста така,да и кажа ,че много я обичам....!
а ето и нещо от мен!

На моя син

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпи сине-
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш ,да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА

Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.

Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.

Насила изтръгнал сърцето,
че имал заръка една-
за лек и за цяр да го носи
на злата си ,млада жена.

Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.

Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!

и това....

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

# 264 13 март 2010, 18:28 ч.

Мнения: 429

Днес попаднах на темата и признавам, че не съм я изчела цялата.
Искам да споделя 3 стихотворения и се надявам да са нови за вас и да ви харесат! Wink

Закъсняло писмо

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни?
Ти ме целуна и рече през сълзи: ” Да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сЪлзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „Мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „Къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи е бяла.
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло.

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми с:"Мамо,моля!"

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?

“То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”

Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.

Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”

Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!

Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.

Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.

Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?

Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.

С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”

Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?

# 265 14 март 2010, 17:20 ч.

София
Мнения: 642

Jennie, благодаря, че си пуснала пак тези стихчета. Много са хубави, а ги имаше доста по-напред в темата и ги бях позабравила. А това последното за бебето е много сладко Simple Smile

# 266 16 март 2010, 23:01 ч.

Мнения: 5 832

МНого нежна и тъжна тема Hug

# 267 17 март 2010, 08:33 ч.

София
Мнения: 407

Отново нещо за таткото:

На баща ми

Невинна като детско своеволие,
аз връщам се от своето далече.
Едно червено кръшно главоболие
залива мойта топла синя вечер.

То кара ме чемширена, бръшлянена
да падна във нозете на стиха ми.
Приемат ме желана, но неканена
извивките на живите му гами.

И чувствам ли се сам-сама и ничия,
подмамена от мимолетна слава,
ранена от студени безразличия,
той властно, мълчаливо ме спасява.

Сърцето ми задърпва свойте корени,
изострят се и скулите ми меки,
със крачки, от умора необорени,
аз тръгвам по брадясали пътеки.

По гъвкавите релси на ръцете ми
той пуска свойте влакове червени,
а някъде на топло зад очите ми
узряват като гроздове вселени.

Вземете ги! Побързайте! Как хубаво
е с моите загадъчни вселени.
Изпийте със очите си вселените,
родени от стиха ми и от мене!

Защото като кръшно главоболие
минава мойта топла синя вечер.
Невинна, като детско своеволие,
аз тръгвам пак към своето далече!