Най-хубавите стихове за мама

НА МАМА

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти дала си много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки - и търсела лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

Много хубава тема...и аз да напиша нещо, не знам дали няма да се повторя, не прегледах всичко, но дори и да го има, нека пак да го напишем. То е на един автор от мое край, от моето село, починал млад, но оставил след себе си прекрасни стихове.

Мама

Йордан Кръчмаров

Полъхва вятър. Залезът догаря.
Мирише на къпини и трева.
От нивата се връща мама
печална, уморена и добра.

На прага сяда. Малко да почине,
преди да почне да пере -
щастлива, че ще може чиста риза

отново утре да ми поднесе.

mama zizi невероятно е, продължавам да плача..... просто е много силно.... На кого е?

  Много силни думи прочетох в тази тема.Страхотни сте,не съм изчела все още всичко,но съм възхитена и....разплакана.

До твоето сърце

До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти,мамо,
и с лик,от тебе озарен.

Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти,мамо,
и с взор,за тебе засиял.

Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти,мамо,
пред тебе в почит свел чело.

В сърцето си,от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти,мила мамо,
с поклон,с любов,с цветя и стих!

Мамо!
Благославям твойто име,
твоя образ мил и скъп:
по лицето ти любимо
никога да няма скръб;
никога сълзи да няма
в твоите добри очи,
само радостта голяма
като песен да звучи.

Младен Исаев

При мама

В селцето притихнало пак се завръщам.
При тебе си идвам, в родната бащина къща.
Мамо, под ореха стар пред вратата,
с метлата отново събираш листата.
Изправяш се бавно от болките в кръста
и ме целуваш.
Дъщерята любима посрещаш и искаш да чуеш.
В прегръдката твоя любовта на целия свят е побрана.
В нея се чувствам най-защитена и попадам във Рая.
Целувам ръцете ти - от тежкия труд загрубели.
С малки, кафяви петънца украсени.
А пръстите ти - деформирани и леко присвити,
попиват сълзите ми, от тебе нескрити.
Милувката майчина по лицето ми - гореща е,
стопля сърцето ми.
Мамо, от снежинките на живота са косите ти побелели.
Те толкова меки са - като къдели.
Очите хлътнали в ситна мрежа от бръчици, запечатали твоите зими.
Обичам ги! За мен те са незаменими.
Ти цялата си море от обич безбрежно.
За нас е тя. Раздаваш я смело и безрезервно.
За прошка дойдох при теб и здраве ти пожелавам,
миличка мамо!
Ще бъда опора на твоето рамо. Обичам те и за всичко
ти благодаря!
Благославям и Бога, който за мен най-добрата майка избра!


Бяла съм

Бяла съм, мамо - бяла и хубава,
с тихи стъпки към него вървя...
Виж го - чака ме, гледа ме влюбено,
обещава ми целия свят!

Не плачи!
Знам, че плачеш от радост,
ала днес не желая сълзи...
Подарявам му своята младост
и букет от безумни мечти!

Виж ме, мамо - бяла и хубава,
на ръката ми пръстен блести.
Той ме взе!
А сега да празнуваме,
само, моля те, ти не плачи...

Автор - Яна Вълчева


КОЙ КАКВО КАЗВА

Какво казва лъвицата на своето бебе?
-   Голям ловец ще стане от тебе!

Какво казва слоницата на малкото слонче?
- Ти си сладко като бонбонче!

Какво казва жабата на рожбата си скоклива?
-   Ка-ква си красива! Ка-ква си красива!

Какво казва орлицата на пиленцето в яйцето?
-   Щом излезеш, твое ще е небето!

А твоята майка какво ти приказва,
когато се сгушиш до нейната пазва?

-   Слънчице златно, дъще засмяна,
ти си съкровището на мама!
Петя Александрова

  страхотна тема,поздравление,изчетох я на един дъх,и що рев изревах.......аз съм далеч от моята майчица,и тя ужасно много ми липсва  

РОДИТЕЛИ

Кажи на своите родители
"обичам ви",
прегърни ги, целуни ги -
днес, сега, веднага !
Повече недей отлага,
защото после
ще бъде твърде късно
и ще ти бъде
много болно,
че не си им казал
тези думи, увлечен
в собствените си проблеми,
че не си направил
съвсем малко
срещу тяхното -
толкова много,
че си ги приемал
като нещо обичайно...
А те щяха да бъдат
щастливи безкрайно!

Незнам на кого е и на мен ми подейства много силно,затова го споделих с вас.
Ето и още нещо:

На майка ми

Ако тихо, на пръсти през нощта се завръщам
ти не вдигай сърдито очи!
Знам, за мен си мислила и била си намръщена,
но престори се, че спиш!
Ще е много по-истински, и много по-искрено,
да не мисля в момента лъжа!
Ти стоиш любопитстваща...
На прага, премислила, утре всичко ще кажа сама.
Ще са неми въпросите, ще говорят очите ми
и ше виждаш в тях ти ред подир ред.
Шом след туй дълго скитане,
удома съм се върнала,
значи всичко ще бъде наред.

Не знам дали го има вече в темата. Аз лично не помня да съм го срещала.
Попаднах днес на него и споделям с вас!

Да заспя, във ръцете ти, топлите.
Страшно много ли искам, кажи?
Да не мисля за времето – колко е
непонятно от страх и лъжи...
Да забравя за миг, че пораснах,
и светът ме отвя надалече...
А пък някога чувството „щастие”
се събираше в твойто елече...
И ръката ти стисках уплашена,
щом ми трябваше смелост за двама.
Колко много сълзи неизказани
се побират във думата „Мама”...
Колко малко любов ни е нужна,
но показана точно навреме.
И дори да съм вече послушна,
всеки спомен е в минало време...
Всеки миг се не връща въобще.
Твърде много пропуснах ли, мамо?
А в ръцете ми – мойто дете,
е награда, че станах голяма...
 
Мира Дойчинова

Не знам автора, случайно попаднах на това във ФБ:

Много ми се плаче....,мамо,...много ми тежи. Уж причина няма, а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля, нищо да не питаш, само да ме галиш, а пък аз да се наплача тъй на воля без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква, мамо, ти сигурно ще знаеш и защо. Нищичко не искам, само да се гушна в теб за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се изплача аз на воля. Уморих се да съм силна мамо, само да пoплача малко и после пак ще съм във форма.

КАТО МАМА

Кой може да обича като мама?
Да не пресмята, да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.

Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.

Кой може като мама да прощава
неволни грешки, смъртни грехове?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете!

Едва сега разбирам, скъпа мамо,
\нали сега съм майчица и аз\
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.

И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път, нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.

Ти чакаш все, готова да посрещнеш,
готова да погалиш, да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.

И то се връща винаги, когато
изгуби обич, вяра, смисъл, път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят


ВеЧерница
Котел, 9.03.2004

Много,много ми харесва.Браво!    

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин

Жестоко истинно,за жалост 

Прекрасна тема, благодаря! 
Не зная дали е публикувано(ако е така ме извинете) преди:

Благодаря ти, мамо и прости
♥ ღ ♥ ღ♥ ღ♥ ღ♥ ღ♥ ღ♥ ღ♥ ღ

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря.
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те, поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до тебе и няма сила,
която да успее да ни раздели.
От мига, в който си ме родила,
орисала си ме да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо,
прости, че рядко казвам тези слова.
И ако днес добра съм, то е само -
от теб, защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стихът ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

Сега прочитам стиха ти, Гуинет, прекрасен е! 
Разчувства ме и Ясен Ведрин ...