7 години вкъщи

RadostinaHZ ,
т.2искам да добавя че и при работещи родители децата(конкретно нашите) ходят на парк,библиотека,музеи,зоо-та,разходки, катерушки и пр свободни занимавки и език,плуване и балет (според интересните споменати от теб)..свобода не липсва ; факт че иска малко повече организация (т.е ако искаме зоо то е днес или утре защото в понеделник има балет),но за мен тя не противоречи на свободата..време за нищоправене има също,макар аз умишлено да се стремя да го ограничавам по редица причини,но отново ? на съзнателен избор,а не на "няма време..така е като работя и пр"..т.н заведение ( при нас леля-ясла) пък дава неща които аз не умея,съвсем не мисля че съм 100% идеал-модел за децата ни ,честно казано, и ми харесва да имат и други примери...

Един въпрос искам да задам. При положение, че родителите са на работа, а детето на градина, кога това дете посещава тези допълнителни занимания, ако те не са в самата градина?
Защото ходя по земята и се срещам с много хора и имам известни наблюдения и споделен опит от други хора. Има разлика между това учителката по пиано да идва в градината и да обучава 5 деца там и това родителите да изберат подходящата учителка според своите виждания и съответно да водят детето там. Същото важи и за танците и език и т.н. Ако всичко е в градината се получава така, че децата са в почти един и същ състав през цялото време, а това за мен не е смяна на средата. Ако заниманията са извън градината, то трябва някой да се занимава с това дете и ако не е майката, то това трябва да бъде бабата или наета бавачка за целта.
Също така има значение кога са въпросните занимания - дали са вечерта, след като детето е прекарало вече 8 часа в градината или са през деня и са няколко вида занятия на различни места и с различни деца. В допълнение, мога и аз да гледам детето как играе в парка с другите деца точно, както прави и учителката или лелката.
Не става въпрос само за организация, защото децата имат своите степени на активност и умора през деня и каквото и да правят, трябва да е съобразено с децата, а не с други фактори. Подходящото време за всяко нещо оказва влияние върху крайния резултат. Това, което в много случаи не се взема под внимание е умората.

Нямам никакво намерение да доказвам тук едно или друго. Всеки си прави сметката. Разбирам, че стереотипите са много силни и нямам никакво намерение да обръщам мнението на някого в друга посока.

И да имаш намерение, не можеш. Човек може да работи единствено и само върху собствените си стереотипи.
А ти смяташ ли да излезеш от своя или избираш да продължаваш да му робуваш?

балет- четвъртък от 6.30 до 7.30 вечер
испански-събота от 10.30 до 11.30ам
плуване ,неделя 10.30-11.10 (от началото на април е записана) и в сряда като част от заниманията в предучилищна,10-10.40 (доколкото знам),това е от септ 07
*
аз още по-малко доказвам каквото и да било,просто казах че 1 не изключва 2,това се опитвам да изразя от началото на темата впрочем..
*
нямаме бавачка,ние си ги водим и връщаме,което време м-у другото също е супер ценно и ползваме за занимавка в колата:)
*
аз амбиции за "краен резултат" нямам,ако децата се забавляват и им харесва-толкоз за момента ми е напълно достатъчно
*
за умората мога много да кажа,за мен, е далеч по- нередно дете да си ляга в 11,защото така иска и режима му го налагал?? отколкото да има ред,да се прибере в 7.45,да вечеря етс до 8.30 и да си легне..но пак-колкото хора,толкоз идеи,далеч не налагам моите,само споделям че и в 2та свята се живее и деца растат  здрави и смислени (надявам се)хора..
***
забравих -групата по плуване е по умения,не по група в предуч.,та децата да доста различни..

И на мен ми направи впечатление т.2 от поста на радостина.Освен описаното от Анет бих добавила и следното-в градината детето ми не копае и оре, че да е преуморено и да "няма сили" за извън-градинските занимания...за бога...строяли били с конструктор-ми и моето прави това О, чудеса-та то даже рисува!Как ли намира време? Всъщност-обяснявам си го с факта, че в градината спи.А когато е вкъщи не спи.И се уморява много по-бързо всъщност.Защото има свободата да си прави каквото си иска.

На някого минавало ли му е през  ум колко шум произвеждат 30 деца на едно място? И някой опитвал ли е да изкара цял ден при такива условия?
Ваша си работа. Аз моята сметка съм си я направила и виждам резултатите. Няма никакъв смисъл да продължаваме с тази тема. Който е разбрал какво имам предвид, разбрал. Толкова.

Радостина,благодаря за отговорите ти,но на мен наистина не ми стана ясно с какво твоите занимания с децата ти ще спомогнат те да имат предимство пред останалите деца?Може би трябва да уточниш за какво предимство става въпрос?Защото така както аз го разбрах твоето мнение е,че когато майката си остане в къщи ,за да отделя нужното време за възпитанието ,образованието и отглеждането на децата си,с това те получават предимство пред онези,които са на градина или бавачка,или на занималня,а през това време родителите им работят?Ако това е твоята идея,няма нищо лошо децата да могат да се посвещават на интересите си,да развиват в по-голяма степен уменията,които евентуално притежават-било рисуване,спорт,танци,езици и т.н.,освен това,вече бях писала преди това,че в училище  оставиш ли го детето на самотек,дори и да има умствен багаж,не го ли впрегнеш да бъде максимално оползовторен и да спазва някаква дисциплина на поведение,просто нещата не вървят и на учениците започват да им куцат не само оценките,ами и дисциплината.Аз от своето дете съм забелязала обаче,че е по-добре други,чужди хора да го занимават,отколкото аз да се заема с подготовката на уроците му,защото при мама можеш и да се ослушваш,и да се пазариш,но при външен човек това не върви.За това дъщеря ми посещава частна занималня за извънкласната си потготовка,освен това има доп.часове по английски и математика.На рисуване не ходи просто защото няма такива заложби и интереси.Т.е. това ,което ми е мисълта е,че работещи или неработещи,родителите в по-голямата си част се стараят да дадат максимално добри условия за развитие и занимания на децата си.Обаче всичко това,което ти ще направиш за детето си,отделяйки му цялото си внимание и време,с цел то да учи и се забавлява пълноценно изобщо не значи,че ще има предимство пред връстниците си.Или може и на този етап от развитието си да го има,но това съвсем не означава,че в живота ще се реализира по-добре от онези деца,които са били по-слаби ученици или едва са изкласявали,или родителите им са нямали възможност да ги отглеждат у дома,защото са ходели на работа.Така че нека да уточним за какво предимство пред другите връстници става въпрос?

И къде пък се събират 30 деца на едно място?До колкото си спомням в детската градина групите бяха от около 25 деца,дали не беше и по-малко,а кото сложиш и факта,че има постоянно някои да отсъстват не са се събирали повече от 15 сигурно на ден.В училище пък едва успяват да направят паралелки от по 18 до 20 деца,а по наше време сме стигали до 36.Колко шум произвеждат 30 деца знам отлично от майка ми,която е изкарала целият си трудов стаж като учителка,и то по времето ,когато децата бяха по над 30 в клас.И знам как е изкарвала при такива условия?Ама дай сега да не водим децата и на училище,че шума да не им идва в повече?!

Не искам да навлизам в подробности, защото това е личният живот на децата ми.
Това, което съм написала е моят мироглед. Спокойствието и самочувствието се градят в първите години и в най-голяма степен от родителите и хората, които общуват с детето. На мен ми е странно, че като висша ценност се издига дисциплината и то налагана отвън. Аз залагам на свободата и изграждането на самодисциплина като част от свободата. За мен децата са личности, които правят своите избори според възрастта и опита си. Най-лесно е да размахам камшика или да наема някой да ги дисциплинира, но това няма да върши работа. Важното е те сами да разберат доколко и как да постъпват. За уроците и домашните, най много да отидат без домашно и да им напишат забележка или ако не са си научили да не могат да изкарат контролното. Техните имена са написани на бележниците им, ученето си е тяхна работа и сами си преценяват кога, как и какво да учат. Ето това е свободата, а не записването на частна занималня, в която винаги някой виси на главите на децата и им казва кога да пишат и кога да играят. За мен децата са равностойни, те са партньори, а не обекти на възпитание, дисциплиниране и какво ли още не.

--- За шума - когато моите ходиха на градина бяха по 30 деца в група, а като имаше отсъстващи бяха по 25. Има значение физическото и психическото състояние на децата в различните възрасти и начина, по който понасят шума.

на Радостина децата - президенти
още от днес

не те познавам, не знам как си възпитаваш децата, не познавам и тях
но всяко твое изречение оставя един тънък намек, как ти си възпитаваш и оглеждаш децата перфектно и всички трябва да взимаме пример от теб или ще им нанесем непоправими вреди
я ще станат престъпници, я невротици от невъобразимия шум
в най лошия случай - няма да се научат да свирят на пиано

в детската градина на сина ми имаше организирани всякакви мероприятия и той ходеше на 90% от тях, защото искаше
футбол, карате, плуване, английски и театър
не е научил много, но не е била такава и целта ми
а дали са им обръщали внимание учителите - ами поне му знаеха името и когато попитах за него получавах информация за своето дете, а не за чуждо
а на плуване ги водеха с бусче в друго училище
и оцеля - представяш ли си

Седем години са прекалено много време,за да издържа.

mimmy,

Намеци не правя. Ако ти тълкуваш думите ми като намеци, то това са твоите мисли и интерпретации.

ами първо реших че наистина не правиш
ама ти продължи да обясняваш как твоите деца щели да са по добре отгледани и си посмених мнението
както и да е, всеки си гледа неговата паница, дано ти се сбъдне всичко дето така го вярваш и проповядваш

Искам и аз да споделя моя опит. Аз имам две деца. Голямата съм я гледала 10 месеца, малката сега ще я оставя на 9 месеца. НО това съвсем не означава, че съм ги изоставила. Голямото ми дете посещава занимания в детската градина и извън нея. Малката също  няма да остане ненаучена.
Според мен гледането на деца и домакинстване не е основно занимание за една съвременна жена, а нещо съвсем естествено и необходимо. Професионалното развитие е също от особено значение, не само от финансова гледна точка, но и за себеусещането на всяка една от нас. Изобщо не мога да си представя да стоя в къщи 7 години и само да бърша прах, да готвя и да разнасям децата насам-натам из града. За това си има баби, детегледачки и прочие.
На мен ми звучи смешно изказването, че някой е намерил призванието си в това да си гледа децата.

     Радостина изразява много точно възгледите и настроенията на една част от майките. Това са и мои възгледи. Съгласна съм със всяка нейна дума по тази тема.Чета я с удоволствие.

  Нормално е да се сблъскат различни гледни точки. Но да ви попитам нещо- къде по дяволите мога да чета на спокойствие за проблемите и живота на жените домакини, без да се сблъскам с
малоумна реплика от рода на`Изобщо не мога да си представя да стоя в къщи 7 години и само да бърша прах, да готвя и да ...`Ами недей да стоиш, кой те кара? Аз не стоя , аз  съществувам пълноценно в къщи. И децата гледам и работя на компютъра,и съм не по-малко компетентна от жените работещи в офис.
   Впрочем, хайде да си направим наша темичка само за жени домакини.