7 години вкъщи

Здравейте всички! Прочетох цялата тема, направо свят ми се зави  Със сигурност мога да ви кажа, че всички сте прави, за себе си  И всички заслужавате огромно уважение и признание за избора си, за волята си, за начина си на мислене. независимо какъв е той. В моя случай поне се съчетават и двете гледни точки. В къщи съм от близо 6 години, имам един син. С мъжа ми се запознахме късно, след трудности и доста бури в живота и на двама ни. Забременях на 36. Щастие, очакване, любов... За нищо друго не сме мислили, това НАИСТИНА беше най-важно. Исках и още дечица, но всичко при нас е малко по-трудно. Май просто не се реши мъжа ми. Моите родители и двамата са починали /с това се занимавах вместо да раждам деца навреме  /. Свекърва ми живее в Пазарджик и е доста възрастна за да ми помага. Така че сме самички. Детето няма и за ден на кой да остовим, а и не искаме. Просто мисля, че дойде нашия ред да си гледаме детето  От бебе навсякъде е с нас. Не ни тежи, но е факт. Когато дойде време да решаваме... Ами не излизаха сметките. Бизнесът на мъжът ми е успешен /да чукна на дърво/, но страшно трудоемък и нервен. Когато взех да настоявам за работа, ми се примоли, че на него в момента му е най-важен здравия "тил", да го чакат в къщи, да го разбират... А той е най-важен за мен  Синът ми е страшно социална личност, но мисля, че и той знае, че мама е до него и го чака. То просто няма и кой друг. А пък и кой ще ме търпи при тези условия на работа. Спохождат ме всичките страхове, за които говорите тук. спохождат ме всичките философски мисли и много често се двоумя. Опитвам с някаква работа в къщи, но е слабо. Добре се чувствам, щастлива съм, обичана съм, имам страшно много работа и интереси. Не се чувствам затъпяла, вама в никакъв случай. Мисля, че тези неща се изграждат преди "засядането" в къщи  Това е моята история, момичета. Мисля, че наистина всичко зависи от... от много работи. Успех, щастие на всички!   

 Предполагам,че зле-ще се откъсна от света,от действителността,ще загубя ритъма на живот на обществено ангажирания човек и след тези 7 години бих се чувствала не на място ,ако отново попадна сред колектив.Естествено ,този момент се преодолява  с времето.
  От друга страна пък,справяне с домакинство,пазаруване ,пране ,водене на у-ще и градина,ясла и ходене на работа е направо свръх натоварване,така че не е нужно да си го причиняваш,ако нямаш достатъчно помощници-роднини.

Стоенето вкъщи = грижа се за бебето, готвя, спортувам, излизам всеки уикенд и си пийвам, за да наваксам за седмицата  (мама гледа бебето уикенда), пътуваме някъде и т.н.
Но да седя години наред вкъщи без социални контакти, без силна музика и омазана в пюрета, наакани памперси и рецитираща сериалите - НЕ.

много бе........седем години,аз едва издържах 2,затова и децата ми ще са с по-голяма разлика

Според мен,на който му се е наложило да стои 7 години в къщи или пък сам си е решил да е така/все едно/,ще му се наложи да постои още поне 5 години,защото ако след втората година можем да заведем евентуално детето на ясла или градина,то като тръгне на училище,първите 4-5 години със сигурност трябва някой да го води и взема от училище,да го нахрани,да се занимава с него за уроците,защото материала,който взимат ежедневно е толкова много,че само трудно ще се оправи.Наблюдавам,че онези деца,които са оставени сами да се оправят от първи клас доста трудно напредват с материала,или по-точно много изостават,поради това,че няма кой да ги организира и да ги занимава.Ето този период-от първи до четвърти клас поне,няма начин да не го изкараш в къщи с децата или да подсигуриш тези грижи от баби или частни занимални.Така че,която мама е стояла до 7 година на детенцето ще поседи още няколко години,а ако има и още дечица,значи още повече.

Аз седя вече 6-та година вкъщи. И ще седя още поне 2-3. Изобщо не ми пречи, направо си ми е перфектно така  Но мен никаква работа, за която ще взимам пари не ме чака, така че работя върху себе си. Инак гледането на деца си е доста отговорна работа, с почти постоянна ангажираност и изисква себеотдаване, но понякога твърде подценена, понеже не се взимат пари от нея...

Страшно интересна тема! Аз нямам все още Вашия опит, но май-май нещо започва да ми допада. Едно не мога да разбера как от супер напорист работохолик и кариеристка, сега съм се превърнала в прекрасна домакиня и домошарка. Не знам - ЕГН ли е, хормони ли е?! Иначе вече 1 година съм си вкъщи и понеже съм си супер дейна, съм си прехвърлила стила на работа от работата към домашните занимания. Супер интересно ми е. Напоследък пазарувам я от откъде ли не по света и това са почти ежедневни кореспонденции (ама от делови- по-делови). Също така съм си супер "будна гражданка" (бабите от едно време "ряпа да ядат") и ме дразнят всякакви несъвършенства от нашата БГ действителност (за безумното хвърчене с бясна скорост по улицата ни, където е дори изтрита пешеходната пътека; срещу БГ пощи, срещу Софийска вода...) и пускам жалба след жалба, запитвания, мейли. Абе да не се хващат с мен Важното е, че всички бързо капитолират и всичко става ОК. Третото ми и най-любимо занимание е нещо все да организирам около децата. Чак не ми стига времето, но си ми е голям кеф.

Ха! Тема за мене!
С три деца едно подир друго и през май удрям седмака!

Ама много тъпо сте я разиграли - отбор "Крушка" на отбор "Черешка". И си вярвате при това. И двата отбора. Смях!  

Да ви кажа ли аз как се чувствам след "7 години вкъщи"?
Чувствам се като Феникса, който се ражда от пепелта.
Сигурно веднага ще попитате кой беше Дракона? Незабавно отговарям. Аз. Аз бях Дракона. Изпепелявах се активно в продължение на седем години. Изпепелих всичко. Изпепелих амбициозната кариеристка, изпепелих и великата майка-героиня. Изпепелих съдещата, неприемаща чуждите решения и съдби, изпепелих и осъдената с голямата кошница чувство за вина и присъди. 
Изобщо изпепелих фалшификата до шушка и от двете му страни - и от тая, дето се виждаше като неправедна и от тая, дето се взимаше за праведна.

Със сигурност мога да твърдя, че изборът "вкъщи" беше съвсем прилично предизвикателство за мен в тия амбициозни дни. Като тук не става въпрос само за собствената ми (изпепелена  ) амбиция, но и за драматичното изживяване (също изпепелено) на това, че близките и обществото в голямата си част осъждат този избор. Това, в съчетание с предизвикателната роля на майка на три момчета, родени за по-малко от четири години, е просто прелестна ситуация Дракона в мен да си свърши работата.

И сега, на финала на тези седем години, наиситна се чувствам като Феникса. Имам огромен творчески и енергиен потенциал, който се освободи, благодарение на смъртта на фалшификатите. Успях да видя Живота отстрани. Успях да видя как хората, в т.ч. и собствения ми образ, си вярват, че са това, което правят или пък това, в което вярват! Как лъжат себе си, че колкото повече неща правят или пък колкото по-праведни идеи поддържат и следват, толкова по-добре се справят с Живота и неговите предизвикателстваа. И как завоалират всичко с "особено важни" доводи. А най-любопитното от всичко е, че крилата, които ми даде Феникса, са прекрасни сами по себе си и няма почти никакво значение дали оттук насетне ще вложа творческата им енергия като домакиня или като работеща и някъде другаде.

Имам седем много ползотворни години вкъщи.
Благодаря на Господ, че ми ги разреши!
Благодаря на мъжа ми, че ми ги осигури!

Не зная дали ще мога! Трябва доста сила за това да отгледаш 3 породени деца...
Деметра, прекланям се пред това, което си направила! И на всички останали майки, предано отдадени на децата и на здравото семейство.
Аз, сега вече за съжаление, съм от хората върнали се след година и половина на работа...така се случи...
Уффф, няма да пиша повече, че ще се изкарам лоша и ужасна майка, за това си решение, но вече е факт....
Ако ..... 1000 неща не бяха такива, каквито са в момента, сигурно щях да се радвам на 7 години вкъщи с моите деца! 

И аз исках три деца преди. Сега все още искам, но ми се струва, че това са химери. Всъщност ако човек има детегледачка и най-важното дечицата са здрави, мисля, че не е такъв голям проблем да си стои вкъщи. Но ако ги гледаш сама без баби и лели, само с малко помощ от мъжа ти, за мен това си е съсипващо.

Всъщност точно това са и моите мисли. И аз исках 3 деца, родих 2 през 2 години и реших, че силите ми не стигат за повече. Аз съм от тези жени, които започнаха да се изнервят бързо от ситуацията и семейният съвет реши, че за благото на всички трябва да започна работа. Аз всъщност спрях за около 1 година да работя, в останалото време имах шанса или малшанса да работя от вкъщи. Но се надцених и не взех бавачка и така много бързо загубих контрол над нещата. След това спрях да работя и само гледах децата и за няколко месеца луднах. Затова казвам, че това занятие не е за всеки. Човек трябва да е наясно с възможностите си. Започнах работа преди 10 дни и просто нямам думи колко по-добре се чувствам. Чак не ми се тръгва от работа вечер. Грях ми на душата, но това е истината. Не бих си позволила да съдя другите за решението им, каквото и да е то. Просто всичко е много индивидуално. Според мен най-важното е човек да се чувства щастлив от избора си, а не да изпитва постоянно угризения за нещо. 

Правде, прекланяш се пред една илюзия и с това храниш друга илюзия. Спри! 
Вместо да се прекланяш, помисли върху това, което съм написала за Дракона и Феникса.
Твоят Път е най-добрият за теб, за твоето дете и за твоето семейство (в какъвто и вид да е то). Разбери, че няма по-добър избор от този, който вече си направила! Няма! Всеки един избор - всеки! - дава прелестната възможност да отключиш Дракона, за да се роди Феникса. Дали ще си у дома с  n на брой деца, ще се разчекваш от натовареното си емоционално денонощие и ще се гърчиш от жестоките удари на неприемането и неоценяването на твоя труд години наред; или ще хвърчиш като финикиец между работата си и дома, чудейки се кое по-напред да свършиш, защото домашните ти задължения са същите (макар и емоционалната преса да има възможността да се разтоварва в известна степен от смяната на обстановката), няма кой знае какво значение само по себе си.  Което и да е твоето, то непременно носи величественото предизвикателство да бъдеш жена днес, носи го във формата, която е най-добрата за теб. Която ти дава най-добрата възможност да помъдряваш и да търсиш, и да откриваш истинския, издълбокия, извечния  смисъл на Живота, който ти носи покой и вътрешен мир.
Този смисъл далеч не е "колко са ми децата", "как ги родих", "кърмих ли ги", "с какво ги храних", "дадох ли ги на ясла, градина или училище", "вкъщи ли си бях или на работа" и прочие детайли. За Пътя на всяка една от нас тези детайли са различни, ала са най-добрите! Опитите за уравниловки са чисто и просто бягство от страна на тези, които се опитват уравняват "точно как било най-добре". Бягство от това да се изправят пред самите себе си и да потърсят непреходния смисъл на Живота.

Твоят Път е най-добрият за теб, за твоите деца и за твоето семейство! Обичай го с цялото си сърце и благодари! 


 

Аз седях в къщи 9 год. (6 от които- майчинство). Страхувах се да започна работа, защото не знаех как ще се справя. Сега обаче не бих си помислила да си седя в къщи повече- така не бих била полезна нито на себе си, нито на децата.

Този пост ми направи впечатление преди няколко дни,но все не ми остава време да си задам въпросите по него към авторката му,а именно:
1.Какво ти пречи това,което толкова много го имаш в главата си/а и видях по-нататък,че подчертаваш,че си притежателка на дипломи/ ,да го предадеш на децата си ,дори и ако не си постоянно с тях,дори и ако посещават детско заведение при недотам образованите според твоите стандарти учителки и персонал,а ти през това време да си на работа при някой   " ентуален работодател"?А ако толкова ти е неприятен факта,че трябва да работиш за "еветуален работодател",то просто стани ти самата работодател,за да се чувстваш добре  и да ти е приятно,че ползваш знанията си за своето благо,а не за чуждото.
2.Кое е това,което ще дадеш на децата си през първите им,най-важни години,което ЩЕ ИМ ДАДЕ ПРЕДИМСТВО ПРЕД ВРЪСТНИЦИТЕ ИМ?????

Искаш отговор - получаваш отговор.
1. Аз съм си била работодател и пак ще съм си работодател, но не и като икономист, а в друга област. И точно, защото добре съм си чела учебниците и съм била добър работник, когато му е било времето, съм абсолютно наясно какво е това натрупване на ползи с времето. Всяко нещо изисква време за планиране и подготовка и се възползвам от това. Когато се захвана с една работа я върша изцяло. Това в случая с децата означава, че правя каквото смятам за необходимо за децата си без да се разкъсвам в това време да работя нещо друго, защото не съм слънце да огрея навсякъде. През годините започнах да се научавам да степенувам нещата по важност и да смятам кое колко, какви и в кой момент ресурси изисква, поне в общи линии. Иначе се получава "от два стола, та на земята". Децата ми вече ходят на училище и на 90% се оправят сами с учебния материал, защото съм отделила 2 години да ги уча как да учат по-ефективно според знанията, които съм имала към момента. Ако става въпрос за мен, по-лесно щеше да ми бъде да ги пратя на занималня или да им наема учител, който да се занимава с тях и щеше да ми е мирна главата и да се занимавам с нещо друго (дали да работя за някой друг или собствен бизнес, или да си лакирам ноктите на краката). Но съм направила сметка и съм стигнала до извода, че е по-добре и за тях и за мен да инвестирам малко повече време и усилия, образно казано да им връча въдицата и да ги науча сами да си ловят риба, отколкото да им давам рибата наготово. Така и аз самата вече разполагам с повече време да подготвя новото си поприще и превръщането ми в работодател на самата себе си.

2. Относно вторият ти въпрос, описала съм някои неща в миналите си постове. Накратко, предимството пред връстниците им е описаното по т. 1 (по-горе). Също така, неходейки на детски заведения децата имат възможност да посещават много други занимания според интересите и способностите си . Така те ходят на няколко места, като на всяко се срещат със съвсем различни деца, създават си приятелства там и най-важното, обединяват ги общите интереси, а не административното събиране на едно място (както е в детските градини). А останалото време наистина им е свободно и могат да правят каквото си пожелаят - да рисуват, да играят заедно или поотделно, да си говорят с мен, да играят компютърни игри, да конструират нещо, та дори и да не правят нищо.  Децата се чувстват свободни и спокойни, а не ядат, играят и пикаят по команда. Свободата, Санчо, свободата, тя прави хората творци. Предимствата се получават малко по малко, с натрупване. Днес се берат плодовете от едно предимство, утре от друго.

Надявам се, че съм била поне относително изчерпателна.