Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

15 999
355
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 285 26 фев. 2008, 15:21 ч.

Мнения: 700

Цитат на: gioia в вт, 26 фев 2008, 14:47

Цитат на: Tess в вт, 26 фев 2008, 14:39

Че кой е казал, че е лесно. То е ясно, че да си останеш вкъщи 7 години е трудно. Ама защо трябва да ми е трудно, това вече не знам.

е, не разбра ли, 4е такава роля ти е определило обЩеството

Браво, сигурно месния Бойко им е осигурил втори и по-голям и безплатен общински апартамент Laughing

# 286 26 фев. 2008, 15:37 ч.

София
Мнения: 62 595

Ако наистина са толкова щастливи, колкото изглеждат на снимката, поне не страдат от депресии, неврози, наднормено тегло, диабет и всякакви други убавинки, които дебнат претоварените деца и тези, на които им липсва внимание.

Децата имат значение, защото една жена не си остава вкъщи заради чистенето и готвенето, а заради децата. Ще използвам друго клише - целта оправдава средствата. При положение, че целта е тясно свързана с децата, то е напълно нормално оттам да произтича и нагаждането на много подробности от живота. И както се каза неведнъж, става въпрос за няколко години, в които децата са най-нуждаещи се от родителите си и най-много от майка си. Природата така или иначе си го е измислила децата сами да търсят самостоятелност и ако са получили здрава основа и самочувствие в семейството си, когато светът се е въртял около тях докато са имали нужда от това, то те съвсем самостоятелно ще отстояват свободата си и ще си я извоюват.
Не зная какво и как ще се случи занапред. Във всеки случай и утре да тръгна да умирам, поне ще зная, че съм направила това, което съм сметнала за най-добро за децата. А нататък и те сами си хващат пътя. Университетът няма да им го избирам аз, а те. Ако имат здрава подготовка и акъл в главите си, ще успеят да се справят и без моите пари.
Когато човек ходи на работа и това му е най-важното за момента, то той подчинява останалата част от живота си на работата. Не виждам конфликт, ако за някакъв период от време центърът не е работата, а децата.

В края на краищата, никой не се захваща с нещо, което не му е по силите. Или дори и да се захване, много бързо разбира, че не се справя и се отказва.

# 287 26 фев. 2008, 15:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

уф продължавате да дъвчете...
излишно е
обсъдихем и мисля вески затвърди своята позиция още повече Wink

важното е всеки избрал нещо да е щаслив с избора си и още нещо обаче - и ближните му да са добре с ишзбора му...когато може, защото живота не е концерт пожелание - има майки, писали тук, които няма да тръгнат на работа - не защото не искат, а защото няма кой да се грижи за специфичните нужди на децата им...но вярвам, те дори и не доброволно, ще намерят совето щастие

аз стигнах до един извод - всеки избор взет ДОБРОВОЛНО се НОСИ с лекота
вески избор натрапен от обстоятелствата изисква жертва от майката....а когато майката е добре, в мир със себе си и доволна о тживота си - няма начин да не накара и децата си да се чувстват добре

# 288 26 фев. 2008, 16:14 ч.

Мнения: 2 479

Цитат на: catnadeen в вт, 26 фев 2008, 15:45

....а когато майката е добре, в мир със себе си и доволна о тживота си - няма начин да не накара и децата си да се чувстват добре

Това е самата истината и за мен - а дали ще си стои вкъщи и колко време ще стои или ще ходи на работа е второстепенен въпрос.

# 289 26 фев. 2008, 16:22 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Lib в вт, 26 фев 2008, 16:14

Цитат на: catnadeen в вт, 26 фев 2008, 15:45

Това е и първоначалната ми и постоянна идея по въпроса, за която дудна. Включвам се само, когато счета че разсъжденията поемат крайно неприемлива, според мен, насока и се изпада в големи крайности.
Естествено, че една нещастна и неудовлетворена майка не може да бъде добра майка на децата си.
ей- я на на картинката жената, щастлива изглежда. В нейното положение мен щеше трески да ме тресат. Ако тя беше в моето- щеше само да зяпа и да се пули, па да си сгъне багажа- и от където.

# 290 26 фев. 2008, 17:49 ч.

София
Мнения: 2 162

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 14:05

Цитат на: lilfi в вт, 26 фев 2008, 13:47

... защото смятам, че това е, което ги прави щастливи, а щом те са щастливи- щастлива съм и аз, ...........

А ако те не са щастливи? - Това изключва ли и твоят шанс за щастие? newsm78

Не разбирам добре какво точно питаш. Естествено, че, ако детето ми е нещастно по някаква причина и аз не бих била щастлива. Ти да не би да си?

П.С. Сега прочетох и другиата ти публикация- за потребността ти да задоволяваш и нечии други нужди, а не само тези на дъщеря ти, дори и да ти се сърди за това. Ами, щом чувствата на дъщеря ти не пречат на твоето щастие, супер. В това няма нищо лошо, защото ясно е, че не го правиш системно, а както сама си казала- балансираш. Аз не мога така обаче, при мен не се получава. Аз, ако знам, че детето ми няма да се чувства добре от липсата ми, просто не може да възникне потребност за мен да ида някъде без него. И това нито означава, че някоя от нас е по- лоша майка, нито пък че живее по- малко пълноценно от другата. Просто сме различни.

А, и сега да не си помислиш, че си стоя само в къщи, за да задоволявам капризите на дъщерите ми. Не ми се налага, просто. Голямата е достатъчно пораснала и сама изявява желание да ходи пред уикендите при баба си, а отскоро по примера на кака си започна да го прави и малката. И всички сме щастливи.

Последна редакция: вт, 26 фев 2008, 19:19 от lilfi

# 291 26 фев. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 3 634

Ако можех бих си останал завинаги вкъщи. Моето призвание е семейството.

# 292 26 фев. 2008, 18:36 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: lilfi в вт, 26 фев 2008, 17:49

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 14:05

Цитат на: lilfi в вт, 26 фев 2008, 13:47

... защото смятам, че това е, което ги прави щастливи, а щом те са щастливи- щастлива съм и аз, ...........

А ако те не са щастливи? - Това изключва ли и твоят шанс за щастие? newsm78

Не разбирам добре какво точно питаш. Естествено, че, ако детето ми е нещастно по някаква причина и аз не бих била щастлива. Ти да не би да си?

Обаче аз разбрах. Явно идеята е всеки да си гледа щастието и не е задължително нещастието на единия да води до нещастие на другия.

# 293 26 фев. 2008, 18:41 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 26 фев 2008, 18:36

Води! Ако детето е нещастно, как майката ще е ок? И обратното...аз като бях хлапе щом мама зареве почвах и аз, повода не съм го знаела. Peace

# 294 26 фев. 2008, 18:57 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 26 фев 2008, 15:37

Не зная какво и как ще се случи занапред. Във всеки случай и утре да тръгна да умирам, поне ще зная, че съм направила това, което съм сметнала за най-добро за децата.

и аз така,само дето ходя на работа от 6та им седмица,пътувам по служба и не само без децата, наемам ситери за да идем на театър ние и пр..все неща които ме карат да се чувствам адекватна майка и професионалист..

# 295 26 фев. 2008, 19:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Значи всичко е наред - всеки прави и получава това, което му е на душата.

# 296 26 фев. 2008, 19:16 ч.

Мнения: 7 472

Нищо ми няма, гледам си детето и се помотвам Mr. Green

Обзема ме скука от време на време, но и на работа като ходих пак омръзва Wink

Последна редакция: ср, 27 фев 2008, 16:25 от L е о

# 297 27 фев. 2008, 16:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: RadostinaHZ в нд, 24 фев 2008, 14:53

Това за колектива и самостоятелността ги приказвай на някого, който няма представа от деца. Направо като ги родим да ги даваме на ясли, че да сме достойни, а и децата да са сред връстници, че от тях ще научат повече.

Гледам,че темата е прераснала в доста ожесточен спор,като някои майки,като теб,Радостина,определено не се сдържат и излизат от рамките на добрия тон.Не съм успяла да прегледам всички постове,така че ще коментирам по ред тези,които ми правят впечатление и не мога да ги подмина.
Та по въпроса на кого какво да приказвам,не мисля ,че е редно ти да се разпореждаш,аз съм изразила мнението си,с което не е задължително да си съгласна.Както разбирам представата ти за деца не включва отглеждането им в ясли и градини,което ми е странно,не виждам какво толкова неполезно за тях се случва там?Децата там не са за да научат повече от връстниците си,а да са сред деца с близки на тяхните интереси и манталитет,да играят на общи игри,да усвоят едно от друго някакви полезни навици,на които ние в къщи понякога трудно ги научаваме или изобщо не успяваме.мисля,че имаш предвид,че там се влияят и от недобре възпитаните или палави деца и учат и някои лоши неща,но в крайна сметка и да си го гледаш в къщи до училищна възраст,то в училище ще се сблъска пак с тези неща,така че от това няма начин да си опазиш децата.
Аз също не одобрявам децата прекалено рано да се оставят в ясла,но след 2 годишна възраст според мен е нормално и за тях е много интересно там.Поне за моята дъщеря беше така.При всички случаи е по-добре,отколкото да виси по кафенетата,да го разхождаш с количката по прашните улици,или да гледа тв по цял ден.Съжалявам,че дъщеря ми боледуваше много и не можа да ходи повече време и на ясла и на градина,но определено там и харесваше много.

# 298 27 фев. 2008, 16:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Кажи ми кое от цитирания пост е извън рамките на добрия тон?
Много съжалявам, че някои родители решават, че не могат да създават определени навици в децата си, та за тази цел разчитат на яслите и градините. И на всичко отгоре не четеш внимателно - написала съм, че в нормални обстоятелства децата учат от възрастните или по-големите си братя и сестри, защото така чепрят от техния опит, а не от връстниците си.
Както съм казвала и преди, в днешно време децата не могат да бъдат изолирани, защото поне веднъж на ден се срещат със свои връстници, когато са на разходка или на някакви занимания и се добавя и общуването с брат или сестра според броя на децата в семейството. Но нуждата от контакт с връстниците не означава, че трябва да прекарват с тях по 8 часа на ден. Затова не бъркай нещата. Социализацията не означава да си вързан към още 25 връстника и да спиш, да ядеш, да играеш, че и да пикаеш и да сереш по команда като в казармата.
И като повдигна въпроса за кафенетата, само не ми казвай, че те са пълни с деца, които не са ходили на градина, защото ще е абсурдно.

# 299 27 фев. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 1 866

Не бих могла да си представя да остана 7 години вкъщи отдавайки се изцяло на децата си, това не е за всеки. Нясно съм със себе си и затова не съм си и помисляла за подобен вариант.

Препоръчани теми

Клуб "Полицейска съпруга" - 6 тема

Съпруги на военнослужещи

Бързи здравословни въпроси и отговори – 15

Нашите кухни - тема 93

741
Нашият дом

Причина:

Причина: