Законовия срок от подаване на молбата до вписването в регистъра е 4 месеца, но не се спазва. Аз чаках 7. На 8-ия месец ми предложиха дете. Ако кандидатстваш за точно определено дете, процедурата е доста по-кратка, но пък тогава трябва да имаш съгласието на биологичната майка.
Преди да решиш, посети отдел "Закрила на детето" и питай всичко, за което се сетиш!
Успех!
Колкото до подкрепата... Семейството и най-близките ми ме подкрепят. Баба ми се вълнува най-много, тъй като тя е осиновена и самата тя е осиновила вуйчо ми. Приятелите - за едни е супер, други са "за", но се притесняват от общественото мнение, а трети направо си казват, че не го приемат. Обществото и най-вече комшиите от квартала ще създават най-много проблеми, но ще говорят зад гърба ми, а аз с клюки не се занимавам и за това няма да успеят да наранят мен или детето. За сега около мен знаят много малко странични хора - директорката на яслата, продавачката в бебешкия магазин, от който пазарувам, директорката на дирекция "Просвета и култура", кмета на града, личната ми лекарка (и сестрата, която е твърдо против, защото хората щели да говорят), комисията по "Закрила на детето" и някои колеги. Тези всичките хора, освен 2-3 от комисията, са ми близки и трябваше да ги уведомя. Освен сестрата, всички останали много се радват и за мен и за детето.
Мариана, как така ти дават всеки ден да я посещаваш? На мен ми казаха, че срещите ще са само във вторник и четвъртък.
Колко време ще отнеме приблизително от първата ти среща с нея до настаняването и у вас? Аз вече нямам търпение. Знам, че днес говорят с биологичната майка и стискам палци нещо да не се обърка. Не съм виждала още Александър, но вече искам да си го взема в къщи. Предчувствам, че той е "моят" син. Преди него обмисляха вариант да ми настанят едно момиченце и тогава въобще не се чувствах така. Сега просто знам, че е той.