Публикувана: 19 фев. 2008, 19:48 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2008, 15:13 ч.

семейни проблеми

8 092
89
1

# 30 20 фев. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 756

има го и момента на избиване на комплекси , но не си мислиш че отношенията са ви станали рутинни -той просто няма какво да прави и си търси различно занимание - направи ти нещо за да имате общо занимание, дори заедно да обсъждате съседите Shocked

и как съседаката носи секси бельо и да го попиташ какво бельо иска той за теб.Не бъдете прекалено сериозни ввъ взаимоотношенията си като възрастни - кой е казалче трябва да пораснем и да бъдем съпрузи , бъдете гаджета....с всички екстри Hug

# 31 20 фев. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 3 505

Цитат на: gitadam в ср, 20 фев 2008, 10:53

Не разбирам защо вечно търсите вината в мъжете.Поне в моя случай аз съм си виновна и го осъзнавам.Според мен един мъж не се държи така безпричинно.Сигурно нещо ги дразни в жената, иначе не си показват Twisted Evil

"Не разбирам защо вечно търсите вината в мъжете" - Много обобщаващо! Кои сме тия "ние", които вечно търсиме? Авторката е само една.
"Поне в моя случай аз съм си виновна и го осъзнавам" - Тук не говорим за твоя случай. А и какъв е твоя случай? Поне да беше написала.
"Според мен един мъж не се държи така безпричинно" - Откъде си толкова сигурна, че има причина. Може и да е безпричинно, просто мъжа да си е такъв - вечно неудовлетворен, вечно мрънкащ и вечно искащ. Не само жените са такива. Има и такива мъже.
"Сигурно нещо ги дразни в жената, иначе не си показват" - Откъде е толкова "сигурно"? А и възможно ли е в един човек да те дразнят толкова много неща, че постоянно да го тормозиш със забележки? Тогава какво прави с тази жена?!

# 32 20 фев. 2008, 17:01 ч.

Мнения: 111

А когато мъжът ти не направи нещо както трябва или каже нещо не на място , ти казваш ли му го?

# 33 20 фев. 2008, 21:49 ч.

Мнения: 115

Да, обаче се старая да не съм досадна със забележки. Пък и се стига до безкрайни спорове, старая се да съм кратка...

# 34 20 фев. 2008, 22:23 ч.

Мнения: 3 505

Ох, това със споровете ми е познато. И аз много мразя да се "чопли". Като се види, че разговора отива към скандал и че нещата излизат извън контрол /започва се и това и онова и разчопляне на хиляди въпроси, отправяне на обвинения един към друг/, по-добре единия да си излезе от стаята и разговора да се прекрати. При нас това помага. Ако спора прерасне в караница, единия си излиза, страстите се успокояват и после следва гушкането, целуването и истинските признания. Grinning

# 35 20 фев. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 111

Цитат на: valdim в ср, 20 фев 2008, 21:49

А може би прекалено го щадиш , в старанието да не си досадна.Може би трябва да постъпваш точно като него,педантично и последователно (макар че като ти е нетипично , е трудно).Така може да му помогнеш да свали ореола на безгрешен съдник.При нас това даде резултат.Мисля,че когато даден модел взаимоотношения прерасне в стереотип, то нещо трябва да се промени за да го разчупи.

# 36 21 фев. 2008, 02:13 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: valdim в вт, 19 фев 2008, 19:48

Мъжът ми непрекъснато има претенции към мен. Постоянно ми поставя условия, постоянно прави анализи на поведението ми. Постоянно бяга от отговорност за проблемите ни. Винаги иска да ми внуши, че за всеки спор съм виновна аз. Незнам това в характера му ли е, обаче адски много ме дразни и понякога не се сдържам

Малко му е боят на мъжа ти.
Като не се сдържаш, какво следва?
Биеш го, хапеш го, дереш го, капеш
разтопена свещ по зърната му, какво?
Или просто не му готвиш и не си махаш
ролките и пенюара със седмици и месеци.
И как така си позволява този непрокопсаник
да има претенции към тебе?! Ти жена ли си му
или си домашна прислужница, но и метреса, а?
Или го превъзпитай овреме, или утре и свирки
ще поиска да му правиш безплатно, нахалникът.

# 37 21 фев. 2008, 08:48 ч.

Мнения: 14

Цитат на: valdim в ср, 20 фев 2008, 21:49

И при нас е така, ако му кажа, че нещо не е направил както трябва веднга намира някой друг за виновен, а ако настоявам, че грешката е негова и не млъкна навреме се започват едни спорове "да се върнем години назад" /до сътворението на света/. Като започне да мрънка и да ме изкарва виновна за всичко /обикновено след тежък ден/, аз се старая да си замълча, а ако не помогне му казвам : "Мрънкай си /крещи си и т.н./, щом смяташ, че това ти помага". Обикновено има ефект.

# 38 21 фев. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Mialexa в вт, 19 фев 2008, 23:15

За мен мъжът ти е незрял. Къде е гледал като те е избирал? Че сега да ти придиря и претенции разни...Ти да не си топче глина, че да те моделира? Я, му обясни, че си завършен индивид и на корекции не носиш...

аз мисляточно по същия начин. За съжаление имам същия проблем.

# 39 21 фев. 2008, 10:19 ч.

Вече на село
Мнения: 569

Я да ви питам - като са така с вас, пред мамите си също така ли мрънкат или са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, щото аз това съм преживяла #2gunfire

# 40 21 фев. 2008, 11:41 ч.

При мен проблема е същият и незнами аз какво да правя.Все сме прави,точни и най-вече,защото сме началници в службата,та искаме да сме и в къщи.Едно си баба знае ,едно си бае.Какви ли не методи съм използвала-и от стаята съм излизала, и до десет съм брояла, и съм искала нормално всичко да му обесня и нищо.Той е най-прав.И най-важното е ,че не се предава и не се извинява, когато е виновен,което ме дразни адски.Миличка, незнам какво да ти кажа ако искаш пиши ми на личния.Тези хора(мъже) незнаят какво искат и не оценят това ,което имат. #2gunfire

# 41 21 фев. 2008, 14:26 ч.

Кубрат/ Пишурка
Мнения: 4 332

Мили момичета,не се безпокойте,няма оправия! Моят ще навърши 49 и си е все същия! Или свикваш, или си размърдваш фантазията,извърташ нещата и го изкарваш виновен.
Шекспир в една от комедиите си чрез една от героините казва: "На жена,която не може да изкара мъжа си виновен за всичките й грешки, не трябва да й се дава да кърми дете,защото ще излезе малоумно!"
Да не се обиди някой - не го казвам аз!
Дано само туй да им е кусура,че то ЕЛА ЗЛО,ЧЕ БЕЗ ТЕБЕ ПО-ЗЛО!
smile3521

УСПЕХ!

# 42 21 фев. 2008, 14:42 ч.

Мнения: 115

mama_niki явно този тип хора горят от неустоимо желание да се налагат. Но сигурно има начин да се въздейства, но подсъзнанието ми подсказва, че методите са граничещи с театър, лицемерие и прочие. Може би моята природа не е такава, трудно ми е да навлека маската на фалша, пък от друга страна какво ли му е толкова трудно. То и без това живота си е театър, не съм го измислила аз я. На мен лично много ми е трудно да лицемернича и да не съм това, което съм. Ти какво мислиш?

# 43 21 фев. 2008, 15:05 ч.

Мнения: 2

Все едно, че виждам мен и моя съпруг отстрани.Аз го отдавам на скорпионската му природа, от 22 години сме заедно, и ставаше все по- лошо, докато на мен ми писна, и казах КРАЙ. Чак тогава омекна,но ми трябваше много смелост да го направя.Сега нещата са малко по- добре, но докога ли?

# 44 21 фев. 2008, 15:11 ч.

Мнения: 111

Цитат на: vato в чт, 21 фев 2008, 15:05

Абсолютно си права.И аз това направих и казвах на авторката-да кажеш КРАЙ ясно,категорично и сериозно - не с фалш и временни маски.Да покажеш ПОЗИЦИЯ-безкомпромисно.Да защитиш правата си.И, да-омеква. yes

Пожелавам да е за дълго(поне).

Препоръчани теми

Припознаване на дете? Отнемане на родителски права?

Боядисана коса на 13г. или тихата война на разведените родители

Къде сте почувствали...

Чувствам че губя сили за живот

Причина:

Причина: