разходна книга на семейния бюджет

Този пък голям чешит.  Да си водят хората записки-разбирам,но чак така да издребняват и вманиачават-не мога да го определя като нормално.  Горкото му семейство на този военен. 
Mila mama много ми е интересно какво прави ако му дойдат изненадващо гости? 

Ами аз затова съм Мечтателка,липсва ми разходната книга на семейния бюджет,мечтая,мечтая си за нея  !
Mila mama искрено ме разсмя с твоя чичо!
Само не разбрах в моя пост в какво се изразява стреса,че ми стана интересно  ?

Как си представяш да се допуснат непоканени гости Само с резервации
 
Мечтателка  не ми се връзвай 

В никакъв случай не се връзвам,затова ти отговорих и в този дух.Пак казвам,това че съм правила такова нещо по никакъв начин не ме кара да се чувствам бедна,стисната или нещо друго.

Хубаво,разбрах
Понеже три пъти го казваш след първото ми мнение,ще ти поясня,че аз не казвам,че всеки имащ такава книга е с ограничен бюджет а,че мисля,че би имал смисъл и полза при такъв.

Да винаги сме имали такава и считам, че много помага - Аз и в младежките години винаги съм си водила записки, кое, кога и колко 
Помага ни най-малко с това, че когато видим, че сме към края на някой бюджет, примерно за храна си казваме, че трябва да даваме по-полеко т.е. да не си купуваме чак толкова глезотиики или да наблегна на някоя и друга манджичка или пък просто да се ограничим с личните си или с разходките на които, харчим маааалко повечко от необходимото
Накратко - Нужна е, не дотолкова за да си следим кой колко харчи, защото това би било обидно най-малкото, а да не става така, че хоп сме червено и да си казваме "Гладна кокошка просо сънува "

Е, най-после някой да разбере за какво говоря ... А, и да, ако някого го интересува месечния ми бюджет - нескромно мога да споделя, че е доста завиден. За българските представи - определено, за тукашните - над средния ... Не се оплаквам, не се лишавам от нищо, гардероба ми е богат, дома обзаведен, но всичко се анализира. Не виждам в това никакъв признак на стрес. Нито пък на демонстрация на съмнения спрямо другите членове на семейството. Дори смятам, че откритите финансови отношения говорят за добра връзка като цяло. Никога не ми се е налагало да казвам, че еди коя си покупка е на дадена цена, а в действителност да ми е струвала два пъти повече.

Както и да е. Приемете казаното от мен като още една гледна точка. Никой не е длъжен да я приеме или да се съгласи с нея.

Ето това мнение е много хубаво и синтезирано!

Всеки се опитва да обясни позицията си и да представи аргументите си!Последното нещо,което съм искала е да се изтъквам по някакъв начин.Съжалявам ако погрешно си ме разбрала!

Подкрепям, много точно казано!
Това е вид комуникация между членовете на дадено семейство, пък и считам, че това е своеобразен начин да имаш това което искаш, защото ще бъде вместено в смейния бюджет без да се налага да правиш гимнастики и да се лишава цялото семейството от нещо друго, защото видиш ли желаното нещо е купено без да се предвиди

Ама аз точно това имам предвид, че в някои семейства няма понятие "това, за сметка на другото", защото има и от двете неща, без това да е проблем за семейния бюджет. Нима не познавате такива хора?

На мен това ми е чудно - какво като знаеш къде колко е отишло? Това няма да ме спре да харча по-малко, излишно губене на време, а пък и наистина на мен ми се вижда обидно.

Не виждам в това никакъв признак на стрес. Нито пък на демонстрация на съмнения спрямо другите членове на семейството. Дори смятам, че откритите финансови отношения говорят за добра връзка като цяло. Никога не ми се е налагало да казвам, че еди коя си покупка е на дадена цена, а в действителност да ми е струвала два пъти повече.

Абсолютно съм съгласна. Освен това накрая на годината можеш да си направиш равносметка - колко си дал за ремонти, почивка, кола и други по-големи пера и да си плануваш някои неща за следващата година. Парите винаги са ни стигали, независимо от количеството през различните години и винаги съм се учудвала на семейства, които не могат да си правят финансовата политика и вечно закъсват пред заплата и почват едни ... ще вземем от този на заем, за да върнем на друг и т.н. Говоря от собствен опит - имахме познати, които непрекъснато не им стигаха парите и жената идваше да иска от мен/ ама да не казвам на мъжа ми/, а мъжът и искаше по същия начин от съпруга ми. А двамата мъже бяха с еднакви заплати и това се повтаряше доста често..

Явно темата е само за хора, които са на заплати ...

Като я чета тази тема и все се сещам за поговорката "Вода гази, а жаден ходи."
Не виждам нищо срамно в това да се водят сметки. Колкото и да изкарваш, ако не виждаш къде отиват парите, винаги ще имаш финансови проблеми. А ми прави впечатление, че много хора нямаме финансова грамотност и едва ли не сме възпитани, че ако си правиш сметката си беден или скрънзда. Казвам го, като човек, израстнал в семейство, в което парите все не са стигали и няма 1лв. спестен. Не от малко доходи, а от много харчене с мисленето: "Дали ще похарчиш тези пари сега или другия месец, те все за едно и също отиват."

Та, събрах се аз с мъж, който е спестовен и винаги е имал добри доходи и някой лев настрана. Но понеже лошите навици се прихващат бързо, се озовахме в ситуация да изкарваме и двамата големи заплати, доста над средното ниво преди няколко години, а да нямаме налице за месеца НИЩО. Като платим в началото на месеца наеми, храна и режийни и всичко заминаваше за глезотии, кръчми, боулинги, картинги и прочие глупости. В този период от 2 години нямам купени едни скъпи обувки, нито един костюм, вкъщи никаква техника, нито един добавен лев към спестяванията ни, абе нищо. Думата НЯМА не си спомням да сме я казвали тогава. Парите винаги стигаха. Този глупав период свърши, когато си направихме фирмата и воденето на счетоводство канализира всички приходи и разходи. В началото бяхме тръгнали пак, като с личните финанси, но като се видя, че така не става, счетоводителката ни изнесе една добра лекция как се отделят личните от фирмените финанси и си седнахме на задниците. Е, тогава се научих какво е да си правиш сметката, да планираш важни разходи и да отсяваш глупавите, също и как приходите ти да стават активи, а не да стават пасиви. Трябваше ни време и на двамата да се ограмотим финансово и никак не съжалявам. Смятам, че е много по-разумно да си правиш сметката, без да издребняваш, разбира се, отколкото да се правиш на важен, че ти от това нямаш нужда, пък да си лягаш с мисълта: "Абе, по-богати няма да станем." 

Ето това ми стана интересно...Би ли пояснила?

Аз пьк не видях някой да е казал,че е срамно


Едва ли на човек му е нужно специално образование за да знае за какво и как да си похарчи парите.на някой може би,но  не и на повечето.Дори и да не водя вече домашно счетоводство ми е ясно колко мога да си позволя в ресторанта.

Според мен малко се размива смисьл на домашното водене на сметки. Да има някаква нагледност,някаква яснота-ДА. Но за определяне на финасово ограмотяване-Сьмнявам се.