Останах с впечатлението,че приятелят ти не е мухльо.Просто не може да ти насмогне.
Изградила си високи критерии за живота си,но мисля,че някъде нещо грешите,и двамата.
Не мога да си представя,че двама души,без дете,много работещи не могат да си позволят да излизат поне веднъж седмично,да се срещат с "приятели",да прекарват незабравими мигове с любимия човек.
На твое място,първо бих спестила от наемът.На този етап можеш да се задоволиш с нещо по-непретенциозно,за да успееш да покриеш поне 1/2 от разходите за дрешки,барове и прекрасен уикенд.От личен опит ти говоря.Живяхме няколко години под наем в таван,който дори нямаше самостоятелен санитарен възел,за да можем да спестим пари за собствено жилище без заем.Лишавахме се от най-незначителни неща на пръв поглед с ясната представа,че всяка стотинка хвърлена по дребна глезотия ни отдалечава от идеята за собствен дом.За дрешки и заведения не съм си и мечтала през този период.А сега се радвам на живота,че сме постигнали всичко сами(С Божията помощ,разбира се).Ама бачкахме като луди и НИКОГА не накарах мъж ми да се чувства непълноценен и не мрънках,че не мога без нови дрешки.А се стегнах и бачках наред с него.Но така съм възпитана,щото баща ми почина като бях на 7 години и ние четирите деца бяхме длъжни да помагаме на майка ни.Та аз от работа не се плаша,никога не съм разчитала на богатите си гаджета преди, да ме облагодетелстват по някакъв начин,голям съм чешит в това отношение.Сега мога да си позволя всичко(в разумни граници),но пак не чакам мъж ми да финансира прищявките ми.
Та мисълта ми е,ако много държиш да излизаш не рядко и да си купуваш всеки месец дрехи,ми направи така,че със собствени усилия да го постигнеш.
И сега съвсем по темата.
Да,основателна причина за раздялата са липсата на средства,тогава когато мъжът до теб е инертна личност,свикнал да върви по течението и няма никакво желание да промени обстоятелствата около себе си.Но тогава,когато той прави всичко възможно,а ти все не си доволна,по-добре си намери някой с твоя темперамент и заедно направете чудеса.