Трябва ли да питаме: колко ме обичаш?

  • 9 726
  • 125
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 6 999
Като я питам "Колко?" дъщеря ми казва: "До фоерверките дето светят, не дето гърмят. " - Сама си го измисли.
После майка ми я научила "До небето и още толкова."

Аз много обичам да питам такива неща: "Обичаш ли ме? Още ли ме обичаш? Колко ме обичаш? Защо ме обичаш?" Много весели отговори съм получавала.

# 31
  • Мнения: 1 731
Тъпо ми се вижда да питаш "Колко ме обичаш?".
Жена ми като й кажа, че я обичам ме пита "Защо?" ... "Защото си моето момиче", отговарям аз.... Wink


А моя мъж казва :Не ме питай защо ,че ще взема и аз да се замисля . hahaha

# 32
  • Мнения: 2 000
Никога не съм питала някой колко ме обича и изобщо дали ме обича.

# 33
  • Мнения: 17 409
Аха. Дебелата леля много правилно го праща на майната си. ТАм му е мястото, според мен на таткото Mr. Green. Тъп разказ, мноого тъп. Сакън някой да не им каже нещо не дечицата, да не ги заговори, да не им направи забележка. После, що били агресивни...
П.П. и мен ме дразнят разни бабки, лелки, чичовци, които се намесват не на място, когато детето ми се тръшка на улицата. Стискам зъби и мълча, само веднъж се троснах, не се сдържах.

# 34
  • Мнения: 2 161
Аз винаги се интересувам защо ме обичат,а не колко.Детето казва,че ме обича до края на света и още толкова.Когато попитам мъжа си колко ме обича,той казва:сега ще ти покажа.Никога нищо разтърсващо не ми е казвал.Но той си е такъв,действа и не говори.

# 35
  • Мнения: 5 622

Питали ли сте, някога мъжа до себе си - Какво обича във вас?



Не, но знам какво НЕ обича в мен  Crazy

Иначе по темата- съгласна съм с Ню. Няма нужда от преиграване, каквото е реакцията описана за ситуацията в разказа  Peace

# 36
  • Мнения: 492
Мисля,че е достатъчно да знаеш,че те обичат!
Peace

# 37
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
аз отговорх "достатъчно!" ... повече не са ме питали

# 38
  • UK
  • Мнения: 3 959
Никога не ми е задаван подобен въпрос. "Колко точно" ги обичам съм казвала на Стефан и Стоян, макар на единия само косвено, той си знае. Отговорите ми са "Колкото целия свят и още толкова" и "... до безумие, до болка...". Харесвам как звучат.

Разказа е рядко тъп.

# 39
  • Мнения: 2 070
На мен пък ми хареса разказа. Особено в началото за ябълката и благодарностите. И не мисля, че е преиграване.

# 40
  • Мнения: 17 409
Е, да. Благодаря е лицемерна дума, сигурно. МОже би затова се срещат хора, които избягват употребата й. Изобщо не става въпрос за просене, а за елементарно възпитание, за което всички драпаме и се възмущаваме при липсата му. Аман от отворковци, бе! Twisted Evil

# 41
  • Мнения: 2 161
Французите,моята най-любима част от човечеството ,след всяка дума казват merci.Аз харесвам нашата българска дума "благодаря" и я вкарвам постоянно в употреба.Мисля,че да казваш "благодаря" е каго да си измиваш зъбите сутрин и вечер.

Последна редакция: нд, 24 фев 2008, 22:03 от Chanel

# 42
  • Мнения: 516
Жал ми е за лирическия герой. Възпитава егоцентрик.
С детето ми се обичаме безкрай плюс едно. Забавно е, когато започнем да наддаваме по още едно, за да не сме надцакани. Това на шега, разбира се. Това, което държа той да знае, че го обичам, дори когато е непослушен, дори когато е наказан и дори когато съм ядосана.
Аз  пък харесвам възрастните, които задават подобни " глупави" въпроси. Не мисля, че го правят с лошо чувство или заради собственото си его. Просто харесват децата.

# 43
  • Мнения: 2 070
Искате да кажете, че когато правите нещо за децата си и когато давате от себе си - емоции, усилия и т.н., винаги го правите с цел да ви се благодарят или да ви гледат на старини? Търсите нещо в замяна ли? Или просто много държите на доброто възпитание. Не искам някой да прави нещо за мен с очакването после да му благодаря, искам да го прави, защото му идва отвътре и защото има какво да даде от себе си. И изобщо не става дума за ябълка.

Много повече хора са пострадали от доброто възпитание и условностите, от това да трябва да отговориш на очакванията на другите. Има жени, които с години не могат да намерят себе си, защото все отговарят на нечии очаквания и все трябва да са добри или каквито там.
Предпочитам моята да бъде малко повече егоист... Ако трябва може и да е за сметка на възпитанието и. Важното е да е щастлива.

Естествено, че възрастните не питат с лошо чувство, но са адски досадни понякога.

# 44
  • София
  • Мнения: 2 623
На мен пък ми действа размазващо,
когато попитам малкия колко ме обича
и той с грейнали очички ми отговаря:
" Сицки две ", която на неговия език
значи страшно много  Hug
Когато питам мъжът ми, а той ми
отговаря
" Колкото целия свят и околностите ".
Обичам да съм обичана  Hug

Общи условия

Активация на акаунт