Трябва ли да питаме: колко ме обичаш?

  • 9 736
  • 125
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 018
Защото го четеш като разказ, а тук се прие, че не е художествено произведение, а изповед Crazy...

"Когато публикувам разкази, малко се смущавам, защото в тях обикновено описвам някакви лични емоции и ги споделям с непознати читатели."
 
Иво Сиромахов

Питах го Embarassed

http://www.ivosiromahov.com/phpbb/viewtopic.php?t=893


Интересно  Thinking защо ли е дал такъв отговор, когато сам е написал тези думи преди разказите си? http://www.ivosiromahov.com/description.html
Както и да е. За мен си остава факт, че можем да срещнем много такива хора като героя от разказа и аз не мога да се съглася с тях. Но всеки си има право на мнение, нали така   Wink

# 106
  • Мнения: 503
Според мен,само ти се струва.Според мен!
Мога да се обоснова, без да имам амбицията да убеждавам който и да било. Според мен! Личното пространство е дистанцията, на която допускаш непознати, без това да ти носи дискомфорт. То е субективно усещане, но има и географски измерения. За северните народи то е по- широко (като диаметър). Колкото по на Юг се отива, този диаметър се смалява. Ние, българите сме близо до южняците. За нас дистанцията е къса, да речем, една ръка разстояние. Тук идва разминаването. Не мисля, че проблемът с протестите на някои русенци е въпрос на нарушено лично пространство, защитаване на територия или нещо подобно. Проблемът им се нарича страх от различното и неприемане, поради невежество. Дано не съм отегчила някой с обясненията си. Исках да стане максимално ясно.

# 107
  • Мнения: 2 018
Според мен,само ти се струва.Според мен!
Мога да се обоснова, без да имам амбицията да убеждавам който и да било. Според мен! Личното пространство е дистанцията, на която допускаш непознати, без това да ти носи дискомфорт. То е субективно усещане, но има и географски измерения. За северните народи то е по- широко (като диаметър). Колкото по на Юг се отива, този диаметър се смалява. Ние, българите сме близо до южняците. За нас дистанцията е къса, да речем, една ръка разстояние. Тук идва разминаването. Не мисля, че проблемът с протестите на някои русенци е въпрос на нарушено лично пространство, защитаване на територия или нещо подобно. Проблемът им се нарича страх от различното и неприемане, поради невежество. Дано не съм отегчила някой с обясненията си. Исках да стане максимално ясно.

Дайте линк към тази тема.

# 108
  • Мнения: 306
Аз не искам да обиждам никого.За мен,според мен,таткото от разказа,не се различава много от протестиращите русенци.Бунтува се човекът,не иска някой да му налага каквото и да било,още повече,когато става въпрос за детето му.Пак според мен, е доста черноглед и е решил,че всеки е против него...Лелката с ябълката я свързвам с инициаторите на кампанията.Да,тя го прави от добри чувства,намеренията и са да ощастливи детето/децата/,но остава погрешно разбрана,човекът отсреща я има за нахалница,която нахлува в територията му и се опитва да изкриви светогледа на детето му.Това имах предвид.
Много е лесно е да осъждаме хората,по-трудното е да се опитаме да ги разберем.
А и монетата винаги има две страни.
П.С.Извинявам се за НЕлирическото отклонение от темата!

# 109
  • Мнения: 503
Дайте линк към тази тема.
Не съм писала там, само я видях. Аз гледах новините преди няколко дни и си направих изводите.

# 110
  • Мнения: 5 940
Разказът няма нищо общо с отчуждението и преградите на русенци. Напротив. Разбирам го като малък, символичен протест срещу отнетото ни право да бъдем себе си. Лично аз искам синът ми да ми казва "благодаря" тогава, когато го усеща.  Друг въпрос е, че всеки от нас трябва да възпита така детето си, че то да има ясна представа за благородното, доброто, важното, за тези неща, които заслужават благодарности и обич. Тълкувате нечестно разказа. Но в крайна сметка поне не обяснявате на автора колко го обичате.

# 111
  • Мнения: 2 018
Разказът няма нищо общо с отчуждението и преградите на русенци. Напротив. Разбирам го като малък, символичен протест срещу отнетото ни право да бъдем себе си. Лично аз искам синът ми да ми казва "благодаря" тогава, когато го усеща.  Друг въпрос е, че всеки от нас трябва да възпита така детето си, че то да има ясна представа за благородното, доброто, важното, за тези неща, които заслужават благодарности и обич. Тълкувате нечестно разказа. Но в крайна сметка поне не обяснявате на автора колко го обичате.


Не разбирам, защо се разделят тези неща - това да кажеш "благодаря" единствено и само, тогава когато го усещаш и "тези неща, които заслужават благодарност и обич"? За мен те са неделими!

Относно "отнетото право да бъдем себе си" - за мен това е клише, което се ползва за оправдание! Бъдете себе си, какво ви спира - това, че аз и други такива като мен няма да ви одобрят ли? Кой ви отнема правото да бъдете себе си?

Надявам се думите ми да бъдат приети като опит за дискусия!

# 112
  • Мнения: 5 940
Бо, ти не спазваш ли толкова много негласни правила? В крайна сметка човек не прави жест, за да очаква ответния. Искам да науча синът ми да се раздава без да му е необходимо да получи ръкопляскания.
Клишетата се раждат в свят, който клишира хората.

# 113
  • Мнения: 17 411
Валери, не знам кой ни отнема правото да бъдем себе си. НА мен никой не ми го е отнел все още.... Защо тълкуваме нечестно разказа?
За мне също с анеделими нещата. И пак да се върна на  тази тъпа ябълка- възпитавам дъщеря си да казва БЛагодаря  втакива случаи, независмо кво усеща. Повтарям се вече, има други начини да бъдем различни( това според мен). МОля да не намесвате пак педофилите, там разбрах вече.

# 114
  • Мнения: 120
Твърдо Не

# 115
  • Мнения: 5 940
Въпросът не е дали детето ще каже благодаря, а защо жената непременно очаква да го чуе. Поне така го разбирам аз.

# 116
  • Мнения: 17 411
Е, не е ли нормално да очаква да го чуе, според теб? Ако аз ти подаря ябълка, ще ми кажеш ли нещо или ще ме гледаш тъпо( да не с еприема лично това с тъпото!!!)

# 117
  • Мнения: 5 940
Е, не е ли нормално да очаква да го чуе, според теб? Ако аз ти подаря ябълка, ще ми кажеш ли нещо или ще ме гледаш тъпо( да не с еприема лично това с тъпото!!!)
Ще ти кажа "благодаря". Но вие за метафори не сте ли чували? Темата всъщност формулира смисъла на разказа "Трябва ли да питаме колко ме обичаш?". С моето благодаря или с моето гледане тъпо /не го приех лично/ няма да се промени интуитивното ти усещане дали те харесвам или не, разбираш ли ме?

# 118
  • Мнения: 17 411
РАзбирам те. Това не променя мнението ми, не ми пука дали ме харесваш или не( не ти!). Става дума за най- най- елементарно общуване. ХВанах се за тази лицемерна думичка и за ябълката, защото това ми се наби някакси. Тълкувам разказа, както аз си искам.
Имах една учителка по БЕл, която, като почнеш да говориш и прекъсва, отсичайки: НЕ е вярно! Нечестното( според теб)тълкуване ме върна към онези години Wink

# 119
  • Мнения: 2 018
Относно правилата - спазвам ги да и това не ми пречи да бъда и себе си.
Не мисля, че жената е подарила ябълката, за да получи някакво си "благодаря". Какво, душевен оргазъм ли си мислите, че щеше да изпита?

Добре  - да приемем, че успявате да ме убедите, че не съм права и постъпката на героя в разказа е достойна за уважение /ако съм разбрала правилно/ защото той отстоява себе си!

Как бихте изживяли своят собствен живот, ако не ви беше "отнето правото да бъдете себе си"?

Общи условия

Активация на акаунт