Ревнуват ли каката или баткото?

Разликата на двамата мъже е година и осем месеца. Ревност има, но не е нещо фрапиращо и драматично. Просто големият иска да го гушкам винаги, когато гушкам и малкия и ако не успея, почва да плаче.

Разликата им е 5год.и половина и след раждането на малкия положението в къщи стана нетърпимо!С каката не можеше да се говори изобщо-или крещеше или плачеше за нищо!Беше някакъв ужас,но за щастие всичко мина за 2 месеца и сега няма никаква ревност.

Дали ще има ревност (и до колко) или не при нас ще ви кажа след около 2 месеза и половина, когато се очаква братчето. Но пре последните 2-3 месеца, откакто корема ми стаана "забележим", каката (след 1 седмица ще стане на 6), проявява вече признаци на ревност- как щели сме да обичаме само бебето, а на нея само да и се караме и т.н.     Полагам yсилия в този псичилогически аспект даже преди да забременея за втори път, но най-вече като забременях: все говорим, че около бебето ще имаме много грижи (но така е било и при нея самата като бебе); че времето само за нас двете ще  е по-малко, но пък ще можем по-дълго да сме тримата или четеримата; че тя може да прави всичко (имам предвид по грижите) за бебето, но не е длъжна да прави нищо, щото това не е нейно дете, а мое;че ще е по-весело и т.н. и т.н...

На моменти имам проблясъци на напредък (напр. как каката се опитва да установи контакт с бебето в корема ми, или как се старае в подготовката на стаята и дрешките), но понякога виждам как и избиват сълзи в очичките като заговорим за бъдещия член на семейството. Имам още малко време до раждането, но се надявам че като се появи наистина бебето, и каката ще е щастлива- наистина се надявам...   

Преди известно време открих случайно в Интернет, че има курс за какички и батковци в болницата- за подготовка за грижите по бебето: учат ги как се повива, как се носи, как се къпе...като това всичко с еупражнява на кукли.Накрая издават даже диплома за "правоспосона" кака или батко.Скоро започва курса и съм много любопитна за впечатленията и отзивите. Hамирам го за страхотна идея!

Не можах да отговоря на анкетата...защото, ревност имаше, но вече не е така
Още преди да се роди малката, имаше роднини, приятели, които предварително ме предупреждаваха колко страшна е ревността между децата, че едва ли не тя е даденост, с която трябва да се примиря..ами не съм съгласна Ревност възниква когато вниманието, обичта от любимият за вас човек, се прехвърли върху друг, и не само при децата и при възрастните е така. При деца с по-малка разлика може да не възникне ревност, защото са почти еднакво зависими от родителя и няма да усетят разлика във вниманието и грижите. При по-големите съответно,постепенно са станали по самостоятелни и прехвърлянето на вниманието върху по-малкото дете не е толкова стресиращо.
И да, моята дъщеря ревнуваше, защото се опитвах да й обясня, че бебето има нужда от повече грижи, и това беше грешка...защото тя не разбира това, а разбира че тя ще е на заден план. И си коригирах поведението ..сега мога да се похваля, ревност няма

И аз така мисля. Когато съм се появила аз, сестра ми е била на 8г, изобщо не е ревнувала, но тя си е особен характер, трудно се впечатлява и е малко темерут. Разликата при нейните деца е 6 години и също не е имало ревност и проблеми, но синът й е много добричък и послушен. Надявам се и Криско да е като него и всичко да е наред, жал ми е като се стресират децата от появата на бебето 
Рамбо, темата е много хубава 

Брат ми е по-малък от мен с 3,6 години. Не ми даваха да го докосвам, всичко се въртеше около него, не можех да го милвам, да го целувам, нищо. Един ден обаче го докопах, лежеше на леглото на нашите, взех го в мен и в момента, в който майка ми влезе в стаята толкова се уплаших, че го хвърлих към стената. 
Като по-голяма много ревнувах, винаги го защитаваха, трябваше все да отстъпвам, защото съм кака, да не му се карам, да му помагам. А той все ме биеше, ама това никой не го виждаше  

Направо разби!

Тенк ю , Блонди!

Разликата при мойте деца е 2г. и 3месеца,не съм усетила има ревност.Дори когато баткото е много кисел само към нея се държи добре!

При моите деца разликата е 1 година,и преди да родя синът си се радвах,че при такава малка разлика няма да има ревност.Уви,беше по-лошо.От ревност дъщеря ми доста дълго беше затворена в себе си.А аз се разкъсвах с кого,как да реагирам.

Каката е на 2г.9м. и от начало когато се роди бебка ревнуваше но не го показваше като нападаше бебето, а не даваше никой друг освен мен да я гушка. Гонеше всички от стаята. Сега като види че някой се радва на бебето започва да прави щуротии за да привлече внимание.

Не.Няма никаква ревност, даже баткото/ 7 год./ много ми помага за бебето / 6 мес./.

Баткото ревнува от време на време,нормално е.Разликата е 4 години  :

със сигурност да, няма значение годините - от личен опит говоря, с разлика по голяма от 12.г.  при това
Това че големите са вече по хитри и не се оставят да бъдат току-така уловени че ревнуват, изобщо не означава, че няма такова нещо.
Където има любов няма начин да няма от време на време омраза, ревност и тн... все човешки качества

при нас второто детенце се роди точно преди една седмица а каката е на 2 години и 4 месеца,принципно беше подготвена за раждането на бебето и много се радва,помага но определено през тези дни у дома имахме и трудни моменти,като че ли и трябваше време да свикне с мисълта че мама и тати не гушкат само нея но смятам че всичко това е нармално и с повече говарене и повече внимание към нея сега нещата ще се нормализират 

При разлика под 7 г. не ми се вярва, 4е може да няма ревност.
Ревността се проявява под най-разли4ни форми.
При нас голямата ми дъщеря от време на време е агесивна към бебето, стиска го, ма4ка го. Понякога иска същите грижи, които се полагат за него и се държи като бебе.
Не мисля, 4е се страхува да не бъде изместена, просто подсъзнателно тъгува за времето, когато е била единствена за нас.