А иначе тук да си пишем, колко съчувстваме, как пускаме смси, как тая скапана държава сме първи пушки на редицата
Това скъпи дами, се нарича двуличие
Аааааа, не съм съгласна! Малко е крайно това изказване! Това, че не си прибрал в дома си дете с увреждане не те прави двуличник! Избора да поставят децата в такава ситуация - имам впредвид в дом и да се самоосвободят от задълженията си като родители, са го направили рожденните родители на тези дечица. Не ги обвинявам - всеки сам избира да бъде отговорен или безотговорен към живота, който е създал! Какво е двуличното да се включиш в благотворителна кампания с един пуснат смс след като си преценил, че можеш да си го позволиш, никой не те заставя, правиш го сам, съзнателно и напълно доброволно - къде е двуличието в едно такова поведение? Аз поне не го виждам! Какво като си изразил мнение в един или друг форум - нали в края на краищата това е целта - да се повдигне обществен дебат за съдбата на тези дечица и не само за тяхната, но и принципно за живота на децата, които създаваме, да се научим да бъдем по-отговорни, по-толерантни, по-добри, по-позитивно настроени, за да преодоляваме проблемите по-леко и по-мъдро! Една от най-добрите ми приятелки роди дете страдащо от ДЦП, отдала се е напълно на него, рехабилитации, лечения, не ходи на работа, защото при детенце винаги трябва да има някого. Винаги когато имам възможност се виждам с тях, разделя ни голямо разстояние, но в мислите си съм с тях, тя знае че с каквото мога да помогна винаги ще съм насреща - трябва ли да се чувствам Двулична за това свое отношение, за това че подкрепям приятелката си, чиято съдба е била такава - да премине в тоя живот през изпитанието да бъде майка на дете със сериозно увреждане, а в същото време аз съм родила нормално дете и моя живот е далеч от нейните ежедневни проблеми?! За никой от нас няма гаранции, какво те чака в утрото след днешния залез! Така че, моля те, не с тоя псевдореализъм и нападателен тон, просто не подхожда на проблема който се обсъжда тук и на целта на дискусията!