Майките, избрали да останат вкъщи

Здравейте!
Моето място също е тук.   Засега съм си близо 2 години вкъщи,но не смятам да се връщам на работа. Няма да давам детето на ясла, дори все още не съм решила и за детска градина. Чувствам се добре вкъщи, детето ми е много лесно за отглеждане /засега   /, имам много нови приятелки покрай майчинството и мисля, че това са ми най - хубавите и спокойни години.

Здравейте и от мен !Записвам се в отбора ви вече 3 години съм в къщи и още най малко 2 години  ще съм мисля че от децата ми няма по-важно

  Радостина, сигурно става въпрос за класическия експеримент на Соломон Душ,който изследва доколко един човек е склонен да се откаже от собственото си мнение под въздействие на останалите. Когато  синът ми  учеше този урок,   за конформизма, просто го попитах`` Ти какво предпочиташ- да си прав или да си щастлив?``Не знам дали ме е разбрал какво искам да му кажа,но винаги има собствено мнение и го отстоява, а аз го подкрепям.
  Блещулке, все едно описваш моя живот, аз толкова добре не мога да го напиша.

Поздравления за темата   

Записвам се и аз. Вече пета година съм вкъщи - първо с баткото, сега и с двамата. Лошото е , че юли месец свършва майчинството ми и от сега са започнали с натиска - и роднини и приятели. Само със съпругът ми сме на едно мнение - че най-доброто за децата си остава семейното възпитаие. Но за жалост неговата заплата няма да е достатъчна да се издържаме - той е учител.
Така, че всички са загрижени и се питат как още не съм записала децата си на градина и не съм започнала да се ориентирам професионално. Непрекъснато ми предлагат някакви възможности. Уморих се да обяснявам, че за мен децата са приоритет. Сега просто казвам - благодаря, ще помисля - и с това въпросът се изчерпва.

Сигурно за него става въпрос. Вариации на експериментите колкото щеш.
Установих, че това ново знание ми помогна и да съм по-гъвкава в съветите към децата. В общи линии знаят, че в различните ситуации могат да изберат различен подход в зависимост от това, което искат и че няма правилен и грешен начин.

привет и от мен

страшно приятно съм изненадана да видя подобна тема тук, още повече пък като в нея пишат познати вече майчета

аз съм вкъщи от 2000г., когато се роди големия ни син. подкрепа от никой, тайно възхищение от всички децата ми са умни и възпитани - харесвам ги, за мен е удоволствие да прекарвам време с тях. не се чувствам ограничена, а напротив. мисля, че именно факта, че прегърнах женствените си задължения ме направи добър човек със страхотно семейство. мъжът ми пък е горд, че се грижи за 5-членно семейство сам. благодарение на "неволята" разви доста креативно и напредничаво мислене и за сега е само нагоре! заслужил си е не само моето уважение и възхищение. аз му помагам с каквото мога и съм му нещо като секретарка (пускам оферти на клиенти, отговарям на запитвания, онлайн съпорт и т.н.) един ден като порастем и имам повече време ще практикувам така обичания от мен класически масаж. мисля да развия и другите си хобита в доходни "професии".

както вече съм споменавала в темата за многодетните мами, уча децата си вкъщи. това е най-забавното нещо, което ми се е случвало!!! в момента работя и по сайт за образователни игри за деца в различна възраст (те ще са по-скоро идеи за родители).

програмата ни за деня е много гъвкава. децата стават към 8 и си играят тихичко в детската до 9. в 9 идват да ме събуждат  правим си закуска, и започваме сутрин правим някакви "арт" занимания - апликации, животни от тоалетна хартия, рисунки с различни материали, колажи, оцветяване, лабиринти, свързване на точки, ако е хубаво времето ходим на разходки - до музея, до джамията, до манастира, до пазара (където се учим как да избираме зеленчуци) или просто събираме камъни/листа/буболечки, които после класифицираме. понякога децата учат стихчета с които правим "театър" за тати. за сега имаме три постановки, които играем и пред гости  това е и времето, в което идват на гости разни приятелчета.

след обяд малкото фофи ляга да спи, а ние с големите вадим букварите. пишем, четем, смятаме, правим диктовки... това не винаги е весело, но след букварите имат някъде около час преди да се събуди фифо, който могат да прекарат на компютъра и те знаят, че колкото по-бързо приключат с "училището" толкова повече време ще имат на компютъра и гледат да не се мотаят. като се събуди фифо играем на разни игри пак (правим си къща от одеалата, играем на майки, на лекари, на принцеси и рицари, на кораб, на пътршествия - каквото искат) към 5 часа следобяд ги изпращам в детската и засядам в кухнята. мия чинии и готвя една голяма тенджера вечеря, така, че да остане от нея и утре за обяд  понякога децата (или едно от тях) ми помагат. подреждат стаите по 2 пъти на ден - веднъж преди обяд и веднъж преди вечеря.
след вечеря имат около час на почивка - рисуване, разговори, обличане на пижами, приказки, песнички, целувки. после мием зъбите и в леглата.
в петък ми е ден за чистене. тогава сутринта не играем, а работим. линка и фифо бършат прах, тони пуска прахосмукачка и мете, а аз "доизпипвам" и мия тоалетната 
живота ми е много спокоен щастлива съм

край на първа част 

Много забравно при вас.

с 1 крак съм само тук..., но по-важното е, че и с 2-та мога да съм, стига да реша...
От началото на 1997г., до май 2005г. си бях в нас. Гледах си вечно болното 1-во дете. Роднините на мъж ми ме порицаваха, че и за това не ме бива. Хем я гледам в нас, хем вечно е болна.  Пък само аз си знаех какво ми е... Майка ми не беше все още пенсионерка и рядко ми помагаше... Мъж ми работеше много и до късно. Детето си беше изцяло моя грижа. Изминаха години и реших, че искам 2-ро. Мъжът ми се съгласи и ей го нА - роди се. Останах си у нас за още почти 2г. Обаче, тъкмо стана топличко и приятно за разходки и 1/2-рата ме емна да дадем дребчо на ясла. Въртях, суках, отлагах... измислях си хиляди причини да не го дам, но той ме притисна. И аз, какво да правя, пуснах детето на ясла. Беше само на 1г.8м.
Обаче, вече преминала през този ужас си наложих да съм спокойна и да съм уверена, че детето ми ще е добре там, ще се забавлява и че няма да боледува. Наложих си го, не знам как... И ето, че точно това стана. Той си ходи нон-стоп на ДГ, харесва му, интегриран е на 100% там и аз се оказах свободна за други ангажименти.
Семейните дела станаха моето занимание. Затова казах, че винаги мога да си остана за 1-2-3 или за колкото е нужно време в нас.
Сякаш съм живяла 2 живота, толкоз различни един от друг.
Едно време, напълно отричах ДГ и не исках да чуя за нея. Детето ми знаеш в пъти повече неща от 2 групи деца там. Но и аз много се занимавах с нея...
Обаче с малкия е друго. Той не е така будно дете, като сестра си... не го влекат книжките и занимавките и съм много благодарна на съдбата, че в ДГ му е добре.
Единствените ми терзания са, че на нея посветих 6г. от моя живот, а на него няма и 2. И все си мисля, че той е доста ощетен от към обгрижване и внимание от моя страна.
Но такъв е живота, какво да правя.

Единствено ме е яд, че не мога да ги запиша на почти никакви извънкласни (и извън ДГ) занимавки, че то си изисква време. А аз го нямам.

П.П: до 14-тата ми година моите родители работеха до 13.30ч. ЗНАМ много добре, какво е да си с тях дори за половин ден. Няма такова богатство  После баща ми започна да работи по 12ч. и няколко г. бях като болна от тоз факт. Добре, че майка ми си остана до 13.30ч. до пенсионирането си.

И аз малко офф - психологът се казва Соломон Аш (Solomon E. Asch) - негов е класическия експеримент за конформизма, а подходът му е станал модел за многобройни по-късни експерименти на други психолози. Има една книга на Ханс и Майкъл Айзенк (баща и син психолози, Х. Айзенк е онзи с IQ тестовете) - "Наблюдение на психиката", в която са описани някои от най-известните психологически експерименти - напр. този на Зимбардо със симулирания затвор, или експериментите на Милграм за подчинението на авторитета и др.
Сега за заниманията на децата - голямата ми дъщеря опита доста неща, но много бързо се отказваше от всичко - в общи линии, докато ́и купихме по някой атрибут от съответното занимание - специални обувки за танците, папка за рисуването, плувка (ама трябваше да е маркова, иначе не ставало) за плуването и т.н. Сега иска отново на тенис да ходи - подозирам, защото не ́и купихме нищо предишния път - нито ракета, нито екип (ама вече бяхме схванали схемата).  Иначе ходи редовно само на уроци по английски език. Малката ми дъщеря си хареса рисуването и вече трета година си ходи в една школа. Синът ми пък доскоро не искаше да се занимава с нищо, но от няколко месеца се заинтригува от шах и сега ходи в един шахклуб. Засега му харесва. На плуване никой не ще да ходи, поне лятото, когато са свободни искам да ги водя по басейни, ама тц... Това лято пак ще пробвам.  Не ги насилвам, допълните им занимания са кой където иска, може би не съм достатъчно амбициозна.  Следя дали имат специални интереси към нещо, за да ги подкрепя, да им осигуря съответното занимание или литература.

Двамата Айзенк ги четох това лято. Най-много ме заинтригуваха подходите при учене според нагласата на децата. Имам късмета двете ми деца да са абсолютно различни като нагласи и методи на учене. Приложих някои неща и резултатите са доста добри.

   Да,точно така, грешка на ръцете. Понякога като бързам,не гледам какво пиша.

И аз съм с единия крак в групата, защото работя на половин ден. След първото дете си останах 2 години вкъщи и после започнах редовна работа, нямаше особени проблеми, справяхме се - да живеят бабите и детските градини! 
Когато родих и бебка, пак останах 2 години вкъщи, след което още половин година работих от вкъщи. После вече реших отново да вляза в редиците на редовно трудещите се. Започнах в голяма компания, при много добри финансови условия, добра работа, с перспектива, но... Всъщност заради това "но" се отказах.  Отказах се и от амбициите си за високоплатена работа и кариера. Беше кошмар - работех по 10-12 часа (мъжът ми също е на този работен режим), затова наех жена да взема големия от градината и да ме чакат вкъщи, бебката я водих всяка сутрин много рано при свекърва ми и я взимах след работа. Тя, милата ми, не можеше да свикне с това. Свекърва ми казваше, че щом започне да се мръква и тя си взима торбичката и сяда да ме чака. Казвала - "Вече е тъмно, мама ще дойде да ме вземе!" Да ти се скъса сърцето! Всяка вечер на път за вкъщи ревях с глас зад волана в колата, в нечовешките софийски задръствания и се унищожавах от нерви, че не мога да се прибера по-рано. Беше кошмар, който трябваше да спре! Така и направих, отидох и казах на шефа си, че напускам, че не мога да работя по 12 часа наравно с мъжете във фирмата, че имам деца (което той знаеше преди това и беше обещал да проявява разбиране, дръжки! ). Той ме изгледа с пренебрежение и рече - "ами не мога да те накарам да останеш, всеки човек си има приоритети, явно твоите са тези!", с което явно целеше да ме уязви!  Окото ми не мигна! Бях сигурна, че съм взела най-вярното решение.
Веднага след това започнах работа на половин ден и в момента съм много доволна от живота си!  Това е за мен идеалното решение - хем имам време за децата, дома и себе си, хем излизам навън, сред "нормалните"  хора, допринасям с нещо за семейния бюджет и собственото си самочувствие и не изнемогвам!  В този ред на мисли не бих могла съвсем да не работя, но ако трябва да избирам между работа на цял ден и оставането вкъщи ще предпочета второто.  Така че ви разбирам напълно! 
Аз засега имам дори възможност да избирам между работа вкъщи и работа на половин ден и преценям, че да излизам сред хора все пак повече ме устройва, затова в момента съм така.
Пожелавам на всички душевна хармония! 

Здравейте.
Когато се роди синът ми си останах вкъщи.Таткото работеше, а аз гледах малкия човек.Беше ми добре.И на любимият му беше добре.През лятото на 2007г., започнах да работя с любимият и само за няколко месеца бях гроги, въпреки, че работата ми харесваше.Идеята и на двама ни беше, да създадем свой бизнес, който повече да управляваме, отколкото да работим и заедно да си гледаме детенцето.Е бизнеса го има, ама ... по стечение на обстоятелствата аз не съм сигурна дали ще мога да се справя и може би ще го загубя.
В момента работя от сутрин до обяд(до към 13часа) и след това прекарвам времето си със синът ми.Карам шофьорски курсове, за да мога след това да съм по цял ден с детето си, дори когато се наложи да свърша нещо спешно.
Много ми се искаше да си остана вкъщи с малчо, поне докато тръгне на училище, но уви ... животът е имал друг план за мен
Подкрепям с две ръце идеята на майчетата, които са готови и го правят - да посветят много от времето си на децата си 

Поздрави и от мен!
У дома съм от 3 години и 4-5 месеца.
По образоваие съм еколог. Преди да родя работех като секретарка към дирекция в държавна администрация. Изкарах у дома майчинството, а после и неплатения отпуск за гледане на дете, както и натрупаните немалко дни платен отпуск, и така докато синът ми стана на 2 год. и 9 мес.
Върнах се на работа края на август 2007 г., повишиха ме през септември - вече работех като държавен служител по специалността си.
Но ... не ме питайте как изживях раздялата с малкия първите месец-два, при все че бабите, макар да не живеят в София, бяха при нас и ми гледаха добре детето.
И така чак до ноември - тогава започна работа детската ни градина.
Детето добре и сравнително бързо се адаптира. Като цяло се заформи системата мъжът ми да води детето сутрин, а аз тръгвах на работа преди тях и  прибирах малчо, но най-рано 18.10 - 18.15 часа. Последен или с още едно детенце. Време за общуване почти не ни оставаше - само около ходенето до вкъщи, вечерята и слагането да спи, помежду другото. Впечатли ме това, че наистина като си притиснат и имаш малко време за детето си - влагаш всичко от себе си, това време да е пълноценно.
Това, което също ме впечатли, че в стрес бях не само аз, но и детето ми, и всеки ден почвахме с въпросът "мамо, днес събота ли е?".
Не бях удовлетворена от това положение. Като жена и майка, виждах ролята си по друг начин, различен от описания по-горе. Не бях удовлетворена и от смислеността на новата ми позиция в работата... Така, че решението ми да напусна работа не беше трудно.
Сега съм у дома. Още първия ден синът ми усети промяната - около минута не можеше да повярва, че навън не е тъмно, като го взимах от градина и скачаше от радост.
Чувствам се много по-добре, а усещам, че и на детето ми му е много по-спокойно, въпреки, че си ходи на градина. Сега е болен и е у дома, но аз за никъде не бързам - лекуваме се спокойно и търпеливо, без на всяка цена да трябва еди кой си ден да го пусна на градина.
Мисля, че хората около мен не приемат добре избора ми. За мен този избор беше почти животоспасяващ - защото бях на ръба на нервна криза и по никакъв начин не съжалявам.
За останалото времето ще покаже.

Пишете ме сред вас.
Вече 4-ри години не работя.
Върнах се на работа, когато големият ми син беше на 1г. и 3м. , сега си наваксвам пропуснатото с малкият ми син. Уви, времето не се връща на зад и не мога да наваксам пропуските които съм направила с баткото.
Домакиня и майка отдавна не е ограничение, като жена стояща у дома, чистеща банята и сменяща пелени...
Сега се чувствам много по-пълноценна, отколкото когато съм работила от сутрин до вечер...