Работещи майки - тема 1

  • 28 123
  • 359
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 3 245
sweetkids_mama, какво работиш, ако не е тайна, че до 14 часа на работа?
 

Музикант съм и свиря в симфоничен оркестър. Това е времето, определено за репетиции. Често се налага да се занимавам допълнително вкъщи, за да съм подготвена за работа. Както навсякъде, удобството да си за по-кратко на работа се компенсира с по-ниско заплащане. Поради тази причина поемаме допълнителни ангажименти, с които работният ни ден се удължава до 18ч. , а също така много често работим и в събота и неделя. Всяка седмица имаме нова програма с различни диригенти- представете си, че това като да имаш нов шеф всяка седмица.  Wink На самите концерти напрежението е огромно. Работим колективно около 80 човека постоянно през цялото време, имаме строго регламентирани почивки, трудно е да закъснееш дори 5 минути, защото всички са се събрали и репетицията вече е започнала.

Оценявам наистина облекченото работно време и през седмиците, когато няма странични ангажименти, е много добре. Но и при нас важи правилото "работиш по-малко- получаваш по-малко; работиш повече-получаваш повече", така че всичко е относително.  Laughing

# 226
  • София
  • Мнения: 3 901
sweetkids_mama, много хубаво звучи! много интересна професия Hug
някое от децата ти има ли по-серизоно влечение към музиката?

# 227
  • София
  • Мнения: 3 245
sweetkids_mama, много хубаво звучи! много интересна професия Hug
някое от децата ти има ли по-серизоно влечение към музиката?

Няма да си кривя душата и без да се хваля, ще си кажа, че децата са много музикални. Но само това.  Laughing Нямат изразено желание да се занимават с музика, ние с баща им- също. Мога стотици редове да изпиша защо, но накратко- професията предполага много труд от най-ранна детска възраст; няма добри педагози; по необходимост професионалната ориентация се извършва на доста ранен етап и когато се разбере, че детето всъщност не става за това, е вече късно; още доста години напред това ще е безперспективна професия за България, пренебрегвана на държавно равнище (като всичко, свързано с културата ни) и ниско платена.

Мисля, че при толкова много класическа музика вкъщи те никога няма да са равнодушни към нея, а иначе, честно казано, ще се радвам и ще ми е по-интересно да си изберат други професии.  Simple Smile

# 228
  • Мнения: 4 963
...
Направо се чудя как ставате в 6 часа. Аз обикновено не лягам преди 24 часа и да се насилвам да ставам в 6часа направо #Crazy Та това са само 6часа сън. Струва ми се убийствено.

Лично на мен 6 ч. съэн дори са ми много - спокойно се наспивам за 4-5 ч.
Само по време на командировки се насилвам да спя повече, че там пък се работи обикновено от 9 до 18 ч. и следват разни официални вечери и коктейли, които ме смазват физически /колкото и добре да звучи "хапване и пийване", все пак се коментират работни теми и трябва да си следиш думите, поведението, маниерите и т.н., което много натоварва - особено, когато ние сме официалните домакини/.

# 229
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Не зная вие как се чувствате, но ми е изключително неприятно, когато някоя майка, останала си вкъщи да гледа децата по една или друга причина, се опитва да си изкара комплексите върху мен, защото работя.
Опитвам се да им влизам в положението и да не се ядосвам, но понякога обидните им думи са направо непоносими.

Като например:
"Моите деца са добре възпитани, защото аз си стоя в къщи и ги възпитавам. А ти само отглеждаш деца, без да ги възпитаваш"  #Crazy - това е любимата реплика на жената на брат ми.
Само че последният път малката ми 2 годишна принцеса беше жестоко издрана и изпощипана, защото не си дала любимата играчка, а на "добре възпитаното дете" не му беше направена никаква забележка.

или:
"Ти се отърваваш от децата, като ги даваш на държавата  да ти ги отглежда" - това по повод ходенето в детска градина

или

"Жените, които не си стоят вкъщи да се грижат за децата не са никакви майки".- пак от жената на брат ми.

Всичко това за мен е плод на комплекси, лошо възпитание, както и липса на всякаква перспектива пред тези жени. Затова те си седят вкъщи с години, оправдавайки се колко чудесни майки са всъщност.

Естествено от това число изключвам майките, които гледат дете с по-големи нужди от грижи, както и единиците, които си стоят вкъщи с предварително осъзнато решение, че това е смисълът на живота им.


# 230
  • София
  • Мнения: 3 901
моето наблюдение с риск да обидя и жени, които имат наистина основателни причини да останат вкъщи е, че тези жени не са достатъчно амбициозни и в известен смисъл мързеливи.
да, да...знаем всички колко е уморително да си домакиня, но хайде стига, един интензивен работен ден, изпълнен с напрежение, стрес, изискващ концентрация и бистър ум, както и чувството, амбицията непрестанно да се усъвършенстваш и да доказваш на себе си, че още си ти, същото това момиче, което е започнало с толкова малко, а е постигнало толкова много, благодарение на собствените си усилия и ежедневен труд...това го няма тази отдадена домакиня...не може да си сложи ръка на сърцето и да ми каже, че докато е простирала хавлиените чорапи на мъжа си е почувствала това удоволетворение, което аз например чувствам, когато благодарение на перфектно подготвената от мен тръжна документация фирмата ни ще спечели милиони евро.
това не значи, че не обичам детето си и мъжа си, че вечер не тичам, за да ги прегърна, че не прекарвам всяка минутка, която имам с детето си. дори вярвам, че това удоволетворение, че работя и се развивам ме прави по-добра майка. за себе си съм убедена, защото съм била 2 години вкъщи по майчинство и въпреки, че това са две прекрасни, изпълнени с много любов и смисъл две години с детето ми чувството, имаше в мен една празнина, която стоеше незапълнена, защото една част от мен беше в застой.
един ден децата отлитат, това е най-нормалното нещо на света, а ние оставаме сами, за мен е много важно, когато се обърна назад да имам своите успехи, които съм постигнала. а не само мечти, сгънати в кутия на тавана.
няма да забравя това неописуемо чувство, когато се върнах на работа след двугодишната ми абдикация, което ме връхлетя...да осъзнаеш как отново мислиш самостоятелно, как още си целокупна. как мога да пазарувам, готвя, гладя, възпитавам децата по цял ден, ден след ден, година след година без да полудея? аз не мога, не мога...ако толкова години съм била половината на нещо ще се задуша и ще бъда нещастна.

пиша това, защото го осъзнавам. а съм се променила, защото съм го осъзнала. според мен много жени, които волево избират да бъдат домакини вкъщи изпитват вътрешно неудоволетворение, но дали инертност, дали нещо друго ги държи на това течение с години...вярвам, че има и такива, които са напълно в покой с начина си на живот и са удоволетворени. дано да са повече.

не знам какво се разписах и аз, моля да ми простите излиянията Mr. Green

# 231
  • София
  • Мнения: 3 245
Не зная вие как се чувствате, но ми е изключително неприятно, когато някоя майка, останала си вкъщи да гледа децата по една или друга причина, се опитва да си изкара комплексите върху мен, защото работя.
Опитвам се да им влизам в положението и да не се ядосвам, но понякога обидните им думи са направо непоносими.

luda, репликите на снаха ти са изключително неуместни и обидни. Напълно те разбирам защо се огорчаваш и нервираш! Мисля, че тя очевидно е една недоволна от живота жена, вероятно комплексирана от факта, че ти имаш обществен живот извън дома. Когато човек е доволен от избора си на начин на живот, той обикновено не се занимава с живота на другите. В този ред на мисли, не смятам, че една жена, която е решила да си гледа децата у дома и наистина е доволна и удовлетворена от избора си, ще търси да критикува или обижда избора на друга, която работи.

Преди няколко дни писах тук в темичката, че според мен в редица случаи жени остават вкъщи не толкова, или поне не само заради грижата за децата, но и защото им е по-удобно да бъдат осигурявани от мъжете си, нямат квалификация за добра работа, не искат да учат или да полагат усилия да се утвърдят професионално. Всички тези причини, обаче, няма как да бъдат признати публично, и тогава на "бойното поле" се вкарват децата.  Simple Smile

За мен самата родителството е сложило отпечатък върху целия ми живот и личност, не би могло да бъде другояче. Естествено е всичко в ежедневието и решенията ми до голяма степен да бъде подчинено на децата. Но заедно с това аз не мога да се претопя само и единствено в ролята на родител на децата си. Все пак, преди те да се появяват, аз съм била отделна личност, имала съм свои интереси, амбиции, положила съм много труд, за да постигна квалификацията, която имам. Един ден, когато те порастнат и започнат да водят самостоятелен живот, ние отново ще останем двамата с мъжа ми (живот и здраве). С какво ще осмисля тогава живота си, ако години наред съм била само сянка вкъщи?

Сигурно съм пристрастна, но все ми се струва, че оставането у дома е по-адекватно като временно решение, отколкото като избор за цял живот или за дълги години напред.

А за "отърваването от децата" въобще няма да коментирам.   Naughty  Сам по себе си фактът, че едно дете си стои вкъщи, не води автоматично до извода, че ще е по-добре гледано и възпитано. Писнало ми е от всякакви "проучвания" и "изследвания" с премъдри заключения как децата, гледани вкъщи, имали по-добър успех, боледували по-рядко, били по-спокойни и още какво ли не. Всичко зависи от интелигентността на родителите, от отношението и възпитанието, което получават децата.

# 232
  • София
  • Мнения: 3 901
sweetkids_mama,  Hug
с теб днес сякаш сме пили от една и съща чаша Wink

# 233
  • София
  • Мнения: 3 245
sweetkids_mama,  Hug
с теб днес сякаш сме пили от една и съща чаша Wink

 Hug  bouquet

# 234
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Напълно съм съгласна с вас.
След като много години си стоях в къщи (първо следване, после две застъпващи се майчиства), аз изпитвах известен страх да започна работа. В къщи беше лесно- никой не ми държеше сметка за нищо, не носех никаква отговорност, нямах сериозни ангажименти... беше ме обхванала една инертност и сега, когато вече имах деца, започването на работа ми се струваше огромно предизвикателство, с което не бях сигурна дали искам (и дали мога) да се справя... Ранно ставане, водене на децата на детска градина, напрегнат работен ден, после домакинстване- всичко изисква много енергия и добра организация. Но сега, когато съм свикнала с това ежедневие, вече не мога да си стоя вкъщи- бих се чувствала непълноценен човек, неспособен да поеме отговорност за живота си. Много би ми липсвало общуването с колегите и клиентите, динамичното ежедневие, разнообразието, чувството да си полезен на хората с които работиш, на себе си и на семейтвото си... Освен 9-те часа в офиса, в останалото време съм със семейството си- не мисля, че е малко (през уикендите дори си писваме).
Сега вече мога да кажа, че нежеланието да работиш е продиктвано от липса на желание за реализация и развитие, от инертност и удобство (абе чист мързел), а не от загриженост към децата и любов към дома. Децата след като проходят и проговорят нямат нужда от постоянното пристъствие на майка си (дори е желателно да прекарават част от деня без нея, постепенно подготвяйки се за времето, когато съвсем ще се откъснат). Убедена съм, че работейки правя най-доброто за децата, за себе си, за мъжа си, та дори за обществото. Не мисля повече да се задържам в къщи и пак да се отпускам Simple Smile

# 235
  • Мнения: 24 467
По този повод, Рени, винаги съм смятала, че както стоенето в къщи, така и тръгването на работа нямат нищо общо с любовта и грижите за семейството и децата. Свързвам ги само с личните особености на конкретния човек. Аз не съм се юрнала по работа от любов към спорта или поради някакво особено трудолюбиво "чувство", а защото имам лична нужда от изява и реализация. Ако си бях останала в къщи нямаше да е заради децата, а просто защото не ми се работи и не ми се справя с толкова много ангажименти на куп. И понеже не съм човек, който се стреми да завоалира нещата винаги предпочитам да съм честна- аз работя, защото така на МЕН ми е по- добре. Пък се надявам, че когато на мен ми е по- добре, това е по- добре и за околните.

# 236
  • Мнения: 958
Аз също мисля така, (като Джуди демек Simple Smile)
Мисля, че всеки има право на избор, дали да се върне на работа, или да остане да гледа детето си. Ако има възможност.
Аз избрах първото , поради редица причини, уважавам и тези майки, които са избрали второто. Не е лесно да отглеждаш и възпитаваш дете, независимо дали работиш или домакинстваш. Просто домакинстването не е за мен, отдавна съм го разбрала.
Не разбирам обаче тези майки, чиито семейства тънат в мизерия, мъжете им едвам смогват да изкарват пари, а те седят в градинките по цял ден и обясняват колко е тежко и как държавата им е длъжна.
Ами дай детето на ясла, и отивай да работиш, и 500 лв да изкарваш пак си в полза. Може ли детето облечено в дрехи н-та употреба, яде зрънчо, защото майката нямала пари за друго (така обясняват поне), реве колко и е тежко, да гледа дете без пари.
Ей това вече не го разбирам!!!
Да лишиш себе си от мързел...ок, ама да лишиш детето си, това си е направо безотговорност и мързел!

# 237
  • Мнения: 2 960
Включвам се и аз в групата на "работещите майки"
Винаги съм била на мнението ,че дали ще стоя един месец или пет години в къщи да гледам децата си -не е никакъв критерии колко ги обичам ,държа на тях или се грижа за тях.
И с двете си деца съм стояла в нас не повече от три месеца.
Обичам децата -обичам и работата си .За мен пълноценен е животът ,когато съчетавам домашната и служебната работа.Трудно е наистина-но ми е изключително приятно !!!
  Моят ден започва така!!
ставам в 7.30-децата още спят.Приготвям закуската на каката ,млякото и закуската на малкия !!!
Прибирам леграта ,ако бебо се събуди в този момент мъжът ми го гледа докато пооправя къщата.
В 8-8 и нещо майка ми идва в нас и поема гледането на децата.
В 8.45 -излизам за работа.Започвам в 9.00.
В 17 часа се прибирам.Излизам с децата на разходка.Тя дъщеря ми е вече голяма и ми е страхотен помощник.Понякога излиза  с нас в Морската градина ,понякога играе в нейните приятелки,друг път е на танци ....и т.н.
В 18.30 мъжът ми се присъединява към разходките ни в Морската.
Прибираме се към 20.30 някъде.
Храним бебето,къпем го и нани-нани.Ритуал ни е вечерта таткото да приспива бебо ,докато аз се занимавам с нещата около дъщерята.
в 21.30 вечеряме.Щерката ляга в 22.00.
От 22.00-до към 23.30-24.00 часа е нашето време-за раздумка ,за питие ,за филмче ,за другите неща според настроението.Много често част от времето си го отделям и за готвене !!!
Ей това е!!При нас е така и не се оплаквам!!!Хубаво ни е!!!

# 238
  • София
  • Мнения: 3 245
daninka,  добре дошла!  welcome

joya, на мен ми направи впечатление в темичката на майките, избрали да си останат вкъщи, че имаше такива, които признаваха, че с отказа си да ходят на работа натоварват финансово семейството и мъжете си. В много истории се срещаха реплики от рода на "мъжът ми се претрепва от работа, но и двамата знаем, че това е за общото добро", или " мъжът ми се връща късно вечер, уморен от работа, почти нямаме време да се видим, но е горд, че издържа семейството"- цитирам произволно по памет. На мен лично такъв живот не би ми доставил радост- аз по цял ден сама вкъщи, ангажирана само с децата, без никакво лично време със съпруга си, без възможност дори да се видим като хората вечер след работа.

Все пак, нали когато хората се влюбват и решават да създадат семейство, са имали някаква нужда да са заедно, да си споделят, да правят различни неща съвместно...как така изведнъж това престава да е важно, когато се появяват децата?

Малко несправедливо ми се струва в днешно време да се стоварва по този начин цялата финансова отговорност върху бащата. Целият този стрес, напрежение, умора, недоспиване след време се отразяват на здравето, на душевното спокойствие, на поведението. Защо една образована и интелигентна жена, която като по-млада се е стремяла да се изучи и родителите са инвестирали в образованието й, да не поеме част от осигуряването на семейния бюджет?

# 239
  • Мнения: 191
Аз също се сблъсках с много упреци, когато казах, че се връщам. Една "приятелка" дори ме запита - "ама как така ще си изоставиш детето" и аз се почувствах така, сякаш го оставям в дом за сираци! А трябваше да се върна, защото работя в телевизия и много скоро някой може да ми вземе работата. От друга страна не мога да си представя как не разполагам с лично изкарани от мен средства, макар че съпругът ми основно се грижи за прехраната и т.н.
А иначе за ранното ставане - моето мъниче се буди в 6 и си иска своето! А аз полузаспала се захващам с игри! Не мога да кажа, че не ми е трудно, но се чувствам удовлетворена. В Европа, майчинството е само 3 месеца и работещите жени се връщат след този период, тези, които са решили да са домакини, в повечето случаи не са работили преди майчинството (поне така четох в една книжка). Та не знам кое е най-правилното, знам кое е най-доброто за мен, съпругът ми и детето. Откакто тръгнах на работа съм много по-спокойна и се справям доста по-добре със задълженията си на майка.

Общи условия

Активация на акаунт