Първо опитах да звънна на Пачката , ама тя с изключен телефон , после звъннах на Мими и Яни ми се обади.
Та докато чаках за излезне изследването , а и изобщо от сутринта , бях "няма" как ме изтрая Ванката не знам.Евала му за оптимизма , не преставаше да ми повтаря как нищо ми няма и ще бъде наред всичко. Като влезнах да си взема снимките , сигурно съм имала ужасяваща физиономия , и мацката вътре ме съжали и ми вика , бяха ви поставили страшна диагноза, но резонанса е чист -нищо ви няма. В този момент само дето не и се хвърлих на врата да я целувам.Излизам от стаята и рева и се смея и Иван в несвяст с прежълтяла физиономия и трепери целият не знае кво дали да се радва или да реве. Докато кажа ,че всикчо е ок горкият как само гледаше
Отивам при невроложката и тя ми вика , айде споко нямаш МС и нямаш тумори , това ми го беше спестила за съмнението си , не че не се досещах
Според нея всичко си остава на стрес и преумора.От тук нататък момиче ми каза тя мисли повече за себе си !!!!
Това е още съм превъзбудена , телефона не е спрял да ми звъни , а аз незнам още къде съм .Обичам ви и ви благодаря че бяхте с мен.
п.с докато бях в онова чудо бръмчащо не спирах да се моля , сигурно казах около 100-200 молитви вътре !!!
Бог да е с всички вас и със семействата ви!!!