МАЙчета 2005 (107)

Феъри, честито!Пожелавам ти лека и безпроблемна бременост и на финала да гушнеш здраво бебче/независимо от пола му  /!
Камиж, дано бързо се оправи Ники и да не се наложи да влизате в болница!
Деспинка, кураж!
Дидке, благодаря, че питаш! Ходихме, времето беше с нас.Изкарахме си много добре!

И аз се сетих за Иви....Лека й пръст!

Феъри, честита бременност! Пожелавам ти да е много лека и щъркелът през ноември да ти донесе във вързопчето здраво бебе, пък било то със сини или розови гащи! Много се радвам

Деспина, пожелавам ти дядо ти да се оправи
Биренка, поразпитай Наско и дано разбереш защо така се държи. Разбирам те, аз също бих се притеснила. Като казах на Пламен, че чакаме бебе и като направих вече категорични опити да го отбивам той започна да бие по-мъничките деца и бебета. Три месеца трая това чудо, много ми беше неудобно.  Със сигурност изкарва някакво вътрешно напрежение детето. Но пък за психолог чак...

Fairy, страхотна новина  ! Лека бременност желая и на финала здраво, красиво бебе с благ характер 
Ренка, не знам какво да те посъветвам и аз, но Теа като беше по- мъничка я консултирах с психоложка, под формата на игра разбират, ако има проблем...повечето деца много им допада...разговорите, вниманието, игрите...няма да загубиш, по- скоро можеш да се поуспокоиш,,,може би наистина е просто нещо, което вижда на яслата и преекспонира  Гушки за Насче 

Fairy  честито страхотна новина на ранина видях, всичко най най и ноември в отбора на мамите с две

kamij как е Ники днес,  дано сте добре.

Деспинка  за дядо ти.

Здравейте, момичета 
Fairy, ти си първа и най-важна  Честита ти втора бременност и аз да пожелая накрая едно здраво бебе, независимо от цвета на къделката-розова или синя 
Камий, пиши нещо за Ники, плашещо звучеше вчера 
Биренка, това е нещо, за което трудно ще на мериш тук съвет. И моят Ники проявява агресия, но вече определено отшумява този период, а и толкова изявена сякаш не е била  Мисля, че една консултация с психолог ще е най-доброто решение-и за вас, и за него. И, между другото, не си мисли, че грешката е непременно в теб, и аз си мисля, че преекспонира чуждо поведение. Никола как започна да мляска, да говори на "га" "ша га направя  " и разни бебешки работи-всичко е от яслата, в къщи никой не се държи така
Ние пък имаме друг проблем, който вече започна сериозно да ме притеснява-напикаване. От миналата година юни месец е без памперс и през деня, и през нощта, и следобед. Миналата Коледа пи Клацид и оттогава започна да се изпуска. Казва, че му се пиша, но докато донесем гърнето вече се е подмокрил-кога повече, кога по-малко. Или пък направо си се напишква както си стои. Някакъв проблем със задържането на урината ли, нещо като цистит ли-не знам. Понякога ми казва, че му се пишка, гледа ме в очите и пишото тече, сякаш просто не може да го задържи...Не разбирам какво става, наистина. Понякога спира да го прави за известно време, а после пак почва. И най-интересното е, че когато е вкъщи сменяме за ден по 5-6 чифта гащи, а от яслата ми го връщат със същите. Дали там не го прави или просто като пуска по малко те не го сменят. Не знам, ще ми се пръсне главата от мислене, ще трябва да се тръгва по доктори май вече 
Тиа, ние четем български народни приказки-Момчето и вятърът, Косето босето и т.н. Купила съм му няколко книжки и четем от тях 
Малейна, стига, бе, не се обвинявай така  Аз не съм се лишавала кой знае колко по време на кърменето, просто явно има някаква чувствителност детето. Какво да ти пожелая-не знам, много е трудно с тези алергии, изпитала съм го на гърба си 
Деси, стискаме палци да се оправи дядо ти 
За Иви-мир на праха й 
Какво ли става наистина с дечицата й, Юлинга не пише вече тук 

Ренка, вчера пропуснах - наистина не е нужно да си виновна ти. Първо - в момента децата ни влизат в "третата година" - всеки изкарва кризата по различен начин. Теа се тръшка и също проявява някакъв вид агресия - не физическа, а вербална. Изведнъж я прихваща нещо и започва да навиква куклите си - аз споделях - точно все едно им чете конско. В случая имитира мен и баща си, защото, както писах, се усещам, че всеки ден поне по половин час всеки от нас поотделно й дудне за нещо - това не така, онова не иначе... Във вашия случай, според мен копира поведение, което е наблюдавал в яслата. Едва ли някоя от лелките ще тръгне подробно да ви обяснява кое дете какво е и от кое какво копира нещо.
При нас също си имаме един модел за копиране - най-голямата дъщеря на учителката, която е на 7, първокласничка. Децата й са много възпитани, но каката, като голяма, знае доста неща и е напред с материала, съответно - за половин час на ден, когато са заедно, успява да напълни главите на дечурлигата с щуротии - Теа е много впечатлена от вълци в гората, удавяне, наводнения, пожари, даже веднъж ми каза - ще те убия и ще умреш! - въобще не разбираше какво ми говори, само знаеше, че е нещо, което се шушне, защото ми го каза тихичко и се хилеше като ряпа. Тогава седнах и й обясних какво точно ми е казала и тя беше определено озадачена. Дори ако чуя още нещо от този калибър, ще взема да говоря с учителката ни...

Августа, на мен също ми звучи като физиологичен, а не психологичен проблем, според мен е настинал или има някакъв цистит. Защо не свариш смрадлика и не приложиш 2-3 дена потапяне на дупе в хладка, почти топла отвара - потапяш го в легенчето и се плацика така 5-6 минути, но все пак да не изстива съвсем. Може да звучи странно за момче, но така излекуваха от цистит братовчеда на Теа миналата година. Само, ако го прилагаш, намазвай после дупето с някакво овлажняващо кремче, че все пак смрадликата изсушава.

Камий, как сте? Дано е нещо леко, а не синузит...

Хубав ден на всички!

Феъри, много, много, много се радвам за вас!  Пожелавам ти лека и успешна бременност! Ноемврийчетата са също толкова сладки, колкото и майчетата 

Момичета, много ви благодаря Много ми е хубаво, че мога да споделя с вас такава прекрасна новина.

Искам само да попитам Диана и Дона, че може би вие ще имате правилния отговор - знаете ли в коя седмица точно се прави изследването за синдром на Даун? Защото на мен вчера лекарката ми каза, че трябва да е между 11 и 13 седмица, вече имало апаратура за улавянето му тогава. Обаче навсякъде чета за 15-19 седмица, а тя твърди, че това бил по-стария метод и сега вече се обърках

И другото, което ме вълнува, е как се справяте с батковците по време на бременността. Притеснява ме това, че колкото и да съм намалила до минимум, все се налага по един или друг повод да вдигам Миша, а тя не е много лекичка вече.


Августа, би трябвало да е физиологичен проблем, можете да дадете една урина и да видите какво е положението.  Мисля си, че е физиологичен, защото когато Миша се напишкваше и беше от стрес,  тя просто не си казваше. И не се напишкваше през деня, а само докато спи, дори и следобяд, при положение, че преди това по цяла нощ спеше без да има инциденти. Но при нея беше заради тръгването на градина.

Феъри, честито, мила! Много, много здраве за всички ви!!!   

Момичета, благодаря ви за отговорите! На всички!
Ще опитам засега със сериозни разговори. Снощи, като се прибрах, още не бяха заспали с баща му. Поздравих ги и веднага му казах, че съм  разочарована от него. Обясних му защо, както и че не бива да удря, нито да обижда. А проблемът станал, понеже баба му ги взела и двамата с племенничката, госпожата казала, че на Зарито и е потекъл носа, баба Живка тръгнала да вади кърпичка, да я избърше, а Наско бутнал Зарито. Госпажата казала "Насе, не бива така, вие сте братовчеди!", а той се обърнал и й казал "ти си гомно, няма така да ми викаш". Всичко това ми го разказа учителката сутринта, след като й се извинихме. А тя каза на Наско да не се държи така, защото няма да го иска повече в градината. Прозвуча ми логично.
Винаги, когато ги взимаме и двамата, Наско е по-агресиван, но кагато са с мен, аз някак си овладявам ситуацията. Вчера обаче е станал този проблем. Понеже Наско е доста ... себичен по отношение на търсене на внимание. Иска да е центърът на всичко. 
Ще се наложи да ги взимаме или аз, или мъжът ми, колкото и да е зает, за да не се случват повече подобни неща. Защото с баба му се държи много лошо. Мисля, че вината донякъде е и нейна, понеже тя никога за нищо не му прави забележки. Решила съм да поговоря с нея. Не да му се кара, но винаго, когато посегне или каже глупост, да му напомня, че не бива така. А не да му се смее. Вчера, когато викал срещу баба си нещо, баща му му плеснал шамарче. А тя нищо, даже не казала, че не бива да се вика, нито да се говорят глупости. В случая детето се озадачава защо то, след като вика срещу баба си, бива нашамарено от баща си ,а от нея никаква рекция. Това е моята логика и моето мнение. И неведнъж съм казвала на мъжа си да не се намесва грубо, в отношенията между Наско и баба му или мажду Наско и дядо му. Щом като моята майка поставя граници и казва например "да, ти можеш да викаш, но не бива да удряш", което е и моето правило, значи ще трябва да помоля и свекърва си така да постъпва. Сега въпросът е как да й го кажа така, че хем да ме послуша, хем да не я обидя...
Извинете, амам малко дългичко стана!

Августа, не знам какво да кажа. Не сме имали подобен проблем. Наско упорито вечер отказва да му слагам памперс, но също така упорито се напикава. Не се усеща нито че му се пикае, ноти че е мокър. Аз си навивам часовника и ставам на определен интервал да го изпишкам, респ. да го сменя.

Тиа, аз чета приказките на братя Грим и на Елин Пелин. Любимите са "Вълкът и седемте козлета" и "Тримата глупаци".

Феъри, изследването за хромозомни аномалии (кръвен тест), не само Даун съм правила около 13г.с. А феталната морфология около 18г.с. После към 20г.с., мисля, не съм сигурна кога беше, правих и изследването на сърчицето.

За вдигането- започвай от сега да й отказваш...казвай й, че много те боли коремчето, когато я вдигаш. Гледай да си седнала или клекнала и тогава я гушкай. Така по-малко се натоварва корема. И опирай лактите в коленете
Ето какво съм писала в една друга тема за това, което направих, когато забременях пак, може да ти е от полза или просто да те наведе към някакви идеи.

Ами, аз не съм обяснявала нищо. Точно това избягвах м/у другото. За бебето в корема ми му заговорих около две седмици преди раждането(трябваше да са повече, но родих малко по-рано). Не разрешавах и на нашите да му говорят как щял да е батко, къде било бебето и т.н.
Ще напиша какво направих, сигурно ще е интересно на мамите планиращи второ.
Купих му , както Ася (здрасти, Ася), една кукла бебе. Тогава бях в 4-ти месец. Много голяма работа ми върши и сега. Гледах да е симпатично , да прилича на него и да не е по-голямо от 2 педи. И до сега го използвам за да наблюдавам как се държи с него. Общо взето, ако имам грешки в отношението или възпитанието с тази "игра" веднага се вижда. В момента баткото се държи с бебето така, както аз се държа с малкото.Малко избяга момента с имитирането на моето отношение към него. В началото го галеше, гушкаше, забелваше му пишката и го успокояваше после (незнам дали помните, че го водихме по спешност в Пирогов и го забелиха, голяма травма беше за него, особено и процедурите след това), къпеше го, хранеше го, казваше му къде не може да пипа, къде-не, разхождаше го в количката, ходеха на пазар...абе, много полезно нещо!
Бебето си няма име, то е просто "бебето". Научих го да не му бърка в очите, да не го изпуска на земята, да не му дава да яде нищо освен мляко. Постепенно и аз започнах да се включвам в игрите. Например взимам бебето, гушкам го и започвам да му говоря нежно, да го галя, да го нося с мен. Когато баткото го поиска веднага му го давам. Но така с течение на месеци баткото възприе, че аз мога да се грижа за друго бебе и пак го обичам повече. Свикна да ме гледа с бебе на ръце, да ме гледа как говоря нежно, че го нося из къщата...и постепенно спря да ми го взима от ръцете.
Когато се прибрахме у нас с истинското бебе, то пак не се нарича по име. Чак сега, след 2-3 месеца, започнах да вкарвам и едно "бебе Павка". В началото беше просто "бебето". Разрешавам му да го гушка (аз го държа разбира се), да го гали, да му дава водичка, да избира с какво да го облечем, да го люлее в кошницата, да го полива в банята, да му слага шапката и изобщо един куп "отговорни" неща под мой надзор. Слагам ги да лежат един до друг. Изобщо много се старая да не го възприема, като конкуренция. Ако някой иска да види бебето го питам него, дали може. Ако той не разреши го оставяме за малко по късно И сега, ако храня бебока или правя нещо друго ангажиращо ме, баткото не ме "отвлича" с нелепи желания за ядене, показване и т.н., а търпеливо изчаква и не се обижда, като му кажа "след малко, мамче, защото държа храня бебето".
Проблем беше само спането. Вечер "заспивах" при него в детската, после взимах бебока и се изнасяхме в спалнята. Когато чуех през ноща, че плаче веднага отивах и лягах до него. Ако и бебока плаче тогава си го оставях да пореве. Обръщах внимание на баткото. На сутринта, когато го чуя, че се е събудил ставах и заразвах бебето там. Все едно съм станала да пия кафе. Така и не разбра, че спя на друго място. Сега вече бебока си спи в креватчето и този проблем отпадна.
Имах проблем и с кърменето, защото искаше и него да го кърмя. Разреших му веднъж, но той само опря устичка и каза "ммм, вкусно! готово!" и това му беше . Но въпреки всичко малко ревнуваше в този момент...явно защото не бяхме тренирали с другото бебе.
Бебето при нас много помогна на баткото с гърнето. Всеки път, когато сменях памперса се подигравах "хехе, това пък бебе се е напишкало в гащите. еййй..ама бебе...защо пишакш в гащите? нищо бебе, ама ти ще порастнещ и ще пишкаш вгърне. Ти си бебе, бебе, бебе" (глупости разни). А баткото стои и ме слуша ( в яслата е голяма обида да го нарекат бебе).
Та, така бебока даже помогна да спре да се напишква баткото. За три дена започна да пишка и ака в гърнето, махна и нощния памперс.  

Биренка, просто не знам какво да те посъветвам. Но си права, че бабата трябва да вдъхва повече респект. И нашата така лигави Любака и когато сме у тях трудно го озаптявам. Започва едни лигавщини и като му се карам я гледа и търси подкрепа.

А пък аз Любака съвсем съзнателно и целенасочено му казвам, като го удрят да удря и той. На такива сценки съм присъствала, че съм се просълзявала на тръгване от яслата. Нали ги извеждат на двора и аз някой път стоя и го наблюдавам как се държи... Веднъж ми го върнаха надран около устата и то не са забелязали! Тогава вече му казах, че ако пак го удари някой и той да удря. Е, не, детето ми ще расте супер объркано и подтиснато, защото аз го уча никога да не удря, да отстъпва. И нощем ще плаче и сънува кошмари. Няма да стане тази. Толкова е добър и отстъпчив, че понякога направо се плаша 

Това съм му казвала и аз. НО! Явно не помогна. Вчера четох точно на тази тема. Пострадалото дете се поставя в средта между агресора и родителя. Детето, което по природа не е побойник, се страхува от една страна от онзи, който го тормози и от друга страна от родителя, чието доверие няма да оравдае. Правилното в случая е да се покажат лошите страни от постъпката на побойника, като на детето му се остави избор да прецени ситуацията и да реши как да постъпи. Но да знае, че въпреки постъпката си, то ще е обичано и уважавано от родителя. Цитирам по памет, но така си го перефразирах.
Конкретно - в яслената група имаше едно детенце - малкия Тошко, който хапеше наред. Неведнъж съм взимала Наско нахапан. Точно тогава го съветвах така - като те ухапе Тошко, праскаш му един тукат и бягаш. Ако госпожата те попита защо си го ударил, ще й покажеш къде те е захапал. Възможно е и да те накажат. Но Наско продължаваше да бъде нахапан, а нито веднъж не каза, че е ударил въпросния Тошко. Само повтаряше моя съвет, но никога не го направи наистина.
После дойде периодът, в който Наско се опитваше да хапе. Хващах главичката му между дланите си и му казвах "Не! Ние на хапем!". Доста дълъг период беше.
След това смених тактиката - казвах му "Щом Тошко те хапе, няма да си играеш с него. Ще стоиш далече от него и той няма да ти е приятел". Повече не беше хапан. Но дълго врме ми обясняваше, че "малкия Тошко хапе, ама аз не си играя с него и той не ми е приятел".

Диана, мерси много, изясни ми се Знаеш ли, точно за теб си мислех преди няколко дни - как имаше проблеми, докато беше бременна с Павелчо и как за щастие всичко мина по вода

И знаете ли, сега е толкова различно. Една вечер си седяхме с Миша, гушкахме се и си мислех как тя ще бъде с мен, ще се радваме заедно на бебето, ще ми помага... Имам усещането, че с това дете, сякаш си идва на мястото всичко и семейството ни вече е пълно, много е странно чувството. Странно-хубаво

А за бебето - тя Миша си има бебе - храни го, пои го, непрекъснато му сменя памперса и ми го носи да ми покаже как мирише слага го да спи, още не мога да я науча, че не се завива през глава, докато спи и че не се носи за крака с главата надолу

Като заговорихме за  бабите - да се възмутя. Свекърва ми и свекър ми просто супер я глезят Миша. Не знам дали ви казвах, но накарала дядо си да й купи шише с биберон. Дето не пие от такова не знам от колко време На моето смръщване, свекърва ми казва - ама тя е искала. Аз й казвам, че тя утре може да поиска и цигари да й купят, едва ли ще го направят. И в неделя като излязохме на разходка само двете с Миша - беше слънце, разбрана, кротка, разходихме се много хубаво, приказвахме си, ядохме пица, толкова беше приятно. После се обадихме на баба й, да дойде и тя, и това дете в секундата, в която я видя, взе да се лигави, да прави номера, да хленчи. Много ме е яд така. Детето се чувства супер с тях, радва им се страшно много, аз съм спокойна като е с тях, но ако са малко по-строги, ще бъде само от полза това. А те я оставят да ги върти на малкия си пръст.   Съответно вече като й се скарам за нещо, тя започва да плаче за баба.

Биренка, мен Миша ме е удряла два пъти. Без причина. Казах й да си прибере шнолките, тя изтича при мен и ме удари. В такива случаи и изобщо, когато не слуша, не й говоря. Казвам й, че съм й сърдита и че с деца, които удрят, не си говоря. Тя ми казва "изнивявай" и повече не повтаря това, което е направила. За мен това е решението - да му се покаже на детето ясно, че това, което прави, не е хубаво.
Иначе в градината не са ми се оплаквали да не е слушала някога, но я гледам, че вече е добила такива едни, градински навици Като да бутне детето, за да си вземе играчката. Аз там не се бъркам за момента. Не забелязвам нещо да има проблеми, госпожите не казват нищо, оставила съм я да се бори сама в джунглата

Ох, извинете, малко се увлякох, ама нещо не ми се работи и си търся поводи за кръшкане

Здравейте,

Бързам да поздравя Феъри с чудесната новина
Честита бременност, да мине спокойно и щастливо! 

Подхванали сте интересна тема по която мога много да споделя. Но не опит а тревоги, защото Станислава от известно време упорито се опитва да командва в къщи. Вече полудяваме с татко и, защото има претенции кой да я измие, кой и кога да я облече, кой да я сложи да спи, какво да яде, дали аз да си вържа косата или да си обуя обувките, дали да влизам в стаята и, какво да гледаме по телевизията, кога и дали да излезем...ох не ща да продължавам .
 За всичко, ама всичко трябва да водя преговори, но най изнервящото е, че когато не и харесва какво и казвам най-демонстративно гледа на другата страна и се прави, че не чува. Когато спра да говоря се обръща и пак повтаря какво иска тя, все едно аз нищо не съм казвала .Това положение адски ме уморява и толкова се изнервям, че започват да ми треперят ръцете, не се
шегувам.
Много рядко проявява физическа агресия- това мина отдавна. Сега се кара на всички и се опитва да се налага с цената на всичко, съгласна е даже да яде шамари, но пак да спечели.
Биренка, мисля че Наско също иска да е "шефа", но го показва по друг начин.Много неприятно наистина, според мен трябва да си говорите доста. Ако не постигнеш успех след известно време, тогава би могла да потърсиш психолог.
Августа, сигурна ли си, че Ники ходи по малка нужда в градината? Ако да, пусни една урина да видиш какво ще излезе. Ако не- значи имаме един и същ проблем само дето мойта не е почнала да пишка в гащите, но се стиска и много рядко ходи, дори и в къщи.
Ако е цистит не мисля, че ще седи на едно място. Ще му щипе и пари.
Диана, тактиката ти с Любака е много интересна

Камиж, пиши какво става с очето на Ники, че си написала доста притеснителни неща.
Пожелавам на всички, които имат грижи да ги преборят

И аз си мислих за Иви онзи ден