ИЗНЕРВЕНИ ЛИ СТЕ ?

Сигурно ще получиш различни отговори, но аз да си призная честно, докато си седях вкъщи сама с децата, готвенето, чистенето, храненето и прането, просто ми идеше....

МММмммда......Много.......Направо полудявам.....

като цяло не, но в определени моменти откачам- примерно ако се приспиваме 2 часа, за да спи половин или ако реве за нещо с часове......нормално е

Мисля че е нормално. С две деца съм, едното със заболяване от аутистичния спектър. Мъжът ми също работи много. Сама съм през повечето време. Домакинската работа също сама върша.
Освен всичко друго, голямата ми дъщеря има нужда от много внимание и много занимание, за да напредва. Ще излъжа ако кажа, че не ми е трудно. Тежко ми е понякога и си изпускам нервите.

Ами......... нормално е според мен, и не си единствена. Понякога ми идва да захвърля всичко и да си изляза някъде с приятелка на кафе или просто ей така да си развея г**а. Ама като няма на кого да оставя малката  И пак си стоя в къщи. Излизам само по задачи и обратно в къщи  , няма време за повече. А аз изобщо не обичам да си стоя в къщи, е кажи ми как да не се изнервям после ...... 

Като чета така , определено не съм единствената . Но все пак си мисля , че тези трудни периоди ще отминат и нещата ще се нормализират .Или поне така се надявам !!!!!!!!!

Оф, иска ли питане.Направо понякога ми иде да  .Напоследък много се изнервих,гледам да не се ядосвам ,но няма как.Ако не е малката ,е мъжа ми,ако не е той е свекито и така ми се натрупва много и ставам много нервна.

 Еми , да.В определени моменти имам чувството ,че всичко ми е криво.По принцип съм много търпелива , но и това си има граници.
 
 Дребният е с мен 24 часа в денонощието , спи денем 2 пъти по 30 мин. и нощем се буди най-малко 3 пъти.Трябва да сготвя , изчистя ,изпера и всико това в рамките на един ден и с постоянно мрънкащо дете.И резултата е ,че на моменти се чувстваш на ръба на силите си и тогава няма как просто да не се изнервиш.за сега се стърпявам много да не си го изкарвам.

Имам определени моменти,в който наистина много се изнервям,досадно ми става всичко.
Разбира се в повечето случай мъжа ми ме развеселява(много го бива в това),но имам моменти,в които нищо не помага.Но това го отдавам повече на характера си,отколкото на грижата за детето и домакинските задължения.Колкото и да работи мъжа ми намира начин да ме облекчи,може да е с нещо малко,но го прави.
Липсата на разнообразие и изнервеното ежедневие, грижите,наистина понякога идват в повече.За това просто спрях да бъда така взискателна към себе си и околните и да обръщам внимание на дреболии

Ами и аз се изнервям много въпреки че съм с едно дете. Мъжът ми помага,но много рядко.У дома гледам да е винаги чисто и подредено,наготвено,изгладено.Понякога ми става нервно от това,че съм по цял ден с детето и съотвенто вечер си го изкарвам на половинката

да , и аз съм студентка в СУ, редовно.Бях втори курс, когато забременях, в трети родих, сега вече съм в магистърска програма.Но на мен университетът ми влияе по- скоро разтоварващо.

Всеки има такива периоди-нормално е!Просто понякога идва в повече.Но при мен минва бързичко(засега).

Много .
От както се върнах на работа нещата рязко си дойдоха на мястото.
Всеки има предел и аз бях стигнала моя , това е .

Ооо, напоследък доста. Питайте мъжа ми  

Да,случва ми се и то с едно дете и без да гледам да блести навсякъде.

Честно да ти кажа, чувствам се много по-изнервена откакто тръгнах на работа. Изобщо не насмогвам с домакинството, а за децата - да не говорим. Ежедневно се гърча от угризения спрямо децата и мъжа ми. Като теб - вечер съм като труп и нямам желание за нищо, освен да лежа с празен поглед пред телевизора, а после да се отъркалям към спалнята.
Много по-добре се чувствах, когато си бях по цял ден с  децата, грижех се за дома си, беше ми почистено, сготвено, излизахме на разходки, срещах се с други майки - мои приятелки, с една дума - живеех си добре.
Обмислям сериозно възможността да напусна работа и да се върна вкъщи.

Честно казано не се изнервях от стоенето вкъщи докато гледах Иво.Моят мъж също доста работи, случва се да се прибира и в 9-10 вечерта от работа. Много ми помагаше това, че имах 4 приятелки с които всеки ден се разхождахме с бебетата, на една възраст са ни.И не се вманиачавах на тема подреждане, чистене и готвене.Чистех, разбира се-но не по 100пъти на ден, готвех бързи и лесни манджи, разхвърляното подреждах 2 пъти в седмицата. За мен беше по-важно да разхождам детето на въздух, а не къщата ми да е подредена като аптека. Успявах и с учението криво-ляво.

 Сигурна съм, че с 2 деца положението е доста по-различно де

Изнервена ли?!?! Нееее, няма таков нещо.... аз направо си откачих!
Синът ми, да е жив и здрав, е много палаво дете. Когато е буден се занимавам само с него, че да не направи някоя пакост и да се нарани.
Изнервя ме факта, че всичко мен чака и не ми достига време да си свърша домакинската работа като хората, пък време само за мен.... мога да си помечтая!
Но си казах: "май.....та му!" Важното е да съм спокойна и да не си го изкарвам на детето! Колкото мога - толкова....

Понякога да, примерно вчера приспивахме се половин час и спа 50 мин. и се сьбуди кисела. Нито спи, нито като не спи е в настроение...  На мен единствената ми почивка е наобед когато легне и така като стане и не мога да седна една кафе да изпия спокойно едвам изкарвам до довечера. Сьответно като почне с щуротиите и нервите ми се опьват ... Но Слава Богу не се случва много често. 

Зимата я изкарах много тежко,но сега е различно.Ходим на разходки с малкия,срещам се с познати и времето минава.

Изнервена не бих казала, но изморена да определено. Хубавото при мен е, че работя горе-долу до обяд и преди да взема детето от ДГ върша домакинската работа.

Дам бях доста изнервена преди време/понякога и сега ми се случва и честно казано навиквах таткото за щяло и не щяло (горкия, не го заслужава) нали той ми е най-близък и под ръка , но той ме разбира напълно и не се сърди

Изнервям се, разбира се. Понякога. Спасението ми е в "превключването" - старая се да редувам работа, семейство, излизания и т.н. Т.е. разнообразие му е майката. Вкл. и в различните дейности през деня.
Случвало се е да откачам - не съм от желязо. По време на майчинството си гледах сама децата (близначки) - само понякога ползвах почасова бавачка; мъжът ми работеше в друг град и пътуваше всеки ден до там и в чужбина; тогава все още си вършех сама голяма част от домакинството; работех от вкъщи, доакто децата спят - правех проекти по ФАР и трябваше да съм доста прецизна; завършвах 2 магистратури и четях за държавни изпити, докато децата спяха в парка, а аз седях по пейките;.. Наистина беше лудница и аз в централната роля.
Постепенно обаче нещата си дойдоха по местата, а и аз свикнах - децата ми станаха по-самостоятелни; дипломирах се; започнах още няколко допълнителни неща да работя - пак от вкъщи (мъжът ми също, а и си смени работата); наех си жена за част от домакинството; децата тръгнаха на ясла; върнах се на работа (което максимално ми помогна да организирам времето си и ритъма си - кога да съм с децата и семейството и кога да работя); мъжът ми започна да ми помага повече (изкарва повече време от мен у дома); зарязах напълно 80% от домакинството; започнахме да търсим всякакви варианти за разтоварване, които да включват и децата, за да не се налага да ги оставяме на бабите - екскурзии, излизания, разходки, пътувания и т.н....
И вече съм далеч по-спокойна и уравновесена.
Пък и междувременно с половинката ми се доказахме в работата си и това ни даде допълнително спокойствие.
Дори вече копнея за още 1 или 2 бебета и знам, че този път ще ми е още по-лесно и приятно.

Естествено, че ще отминат.........като пораснат децата 

Изнервям се като се разболее някое от децата, иначе ми е супер.Разходки, срещи с приятелки...

Ами нормално.Освен това живеем в такова лудо време,че все има за какво да се нервиш.Ако не са "домашните любимци" ще е друго нещо.

Оххх колко ми е познато, чак до болка  Само дето аз въобще не мога и да си помисля да напускам работа.Преди 4 мес. се върнах а ми се струват 

  И при мен е така

Случва се...

Разбира се, че се изнервям, но явно вече съм свикнала с положението, пък и честно казано не мога да се оплача от децата - добрички са! Просто си мисля, че трябва да си отделяме повечко време за себе си!

Изнервям се .Ежедневието убива и изнервя особено в моето положение.От едно майчинство влизам в друго.И по цял ден съмм сама с децата.

А не бе хич даже...  Много ясно , че понякога се изнервям, но какво да направя гледам да се контролирам и това е. Не , че нещо ми е виновно детето, даже си е много послушен не е от ревливите деца  е от време на време плаче, но кое бебе не плаче.. Проблема е с личното време както са го казали и другите и с това, че от време на време имам нужда някой да го погледа а таткото нещо не му се остава сам с детето ..... не знаел как да се справи.. ще кажеш, че аз знаех като се роди какво да го правя.. ама карай...

На моменти съм много изнервена.Но не си държа нервите в себе си, викам на воля

Според мен е нормално да се изнервяш и да се чувстваш изморена - майка за мен не е равнозначно на робот.
И аз съм изнервена и уморена , а имам само едно дете , в къщи ако мога нещо да свърша го правя (защото малката иска да съм залепена за нея като гербова марка , от седмица насам) , ако не успея , здраве да е , мъжът ми като се върне вечер от работа го карам да взема малката и да ходят на гости при някоя от бабите или оставям за почивните дни , основното почистване , когато ги пращам навън и аз свършвам работа.
И въпреки това на моменти откачам , от едно и също - пелени, хранене и най- вече мрън, мрън  и на ръце.

Успокоявам се с това, че все ще порасне , ще проходи и т.н. и тогава пак ще е трудно, но като се захили доволно и някак си ми минава умората и нервността , поне за малко .

Изнервям се, да-две деца с голяма разлика, и , естествено , с коренно различни нужди и проблеми, и съпруг, който излиза сутрин в 7 и се прибира в 8. В момента се уча да не бъда максималистка-"колкото-толкова", важното е да се обичаме и да е весело, а когато вече съм "на ръба", гледам никой да не разбере, ако ще откачам, не е необходимо да откача цялото семейство.Хубаво е, че тези състояния ся моментни, за това и много от нас, въпреки всичко, си мечтаят за трето дете , нали?

Да, и уморена, и изнервена - водя детето на ясла, тичам на работа, задръстване, тръгвам от работа да прибера детето, задръстване, прибирам го понякога последен  и тъжен, а после вкъщи ме чакат отново задължения... . Слава Богу не непрекъснато, но се случва да съм откачила от нерви.

Понякога съм на ръба на истерията. Понякога ми се иска минутка тишина, за да се взема в ръце...Понякога стоя до късно вечер, за да си почивам. Понякога не ми се ляга, защото знам какво ще е на другия ден. Понякога от нерви не мога да оценя смешните моменти. Понякога съм най-спокойната жена.

Ох, и аз се изнервям. И се уморявам...
Така,  понякога ми се иска да дойде някоя баба и да ми погледа децата. Ама, нямааа...

Мммм да , много. На моменти направо ми иде да зарежа всичко и да хвана гората ама.... баби нямаме, тати не ми помга кой знае колко. И тъй по цял ден съм по улиците да разхождам бебо защото в къщи рядко спи и се изнервя и той, после чистене готвене, прането. Нощем се събужда най-малко по 5 пъти вода, носене, сукане. По някога съм на ръба на силите си , невърнатите килограми отделно ме натоварват, щях да почвам аеробика, ама се оказа че тати  не може да се справи и един час сам и те така я караме.....

Много, много изнервена, особено като започнах и работа ... тичането до работа и обратно при детето ... чак околните ми правеха забележка ....

Не съм изнервена, даже ми е едно спокойно и хубаво. Радвам се на детето и то на мен и наистина оценявам тези месеци като много хубави.

още не

Ми изнервям се понякога. Идва ми нагоре от недостига на време - работа, прибиране, понякога пазаруване, готвене, пране, обръщане на внимание децата си искат своето, и за мен време - няма.
Има моменти в които изтерясвам   

изнервена-съм.и-то-доста.защото-освен-всичко-изброено-от-авторката-аз-и-работя.понякога-ми-идва-да-хвана-гората
и-да-не-се-връщам
от-време-на-време-като-ми-прелее-чашата-оставям-детето-на-баба-ми-или-на-мъжа-ми,паля-колата,
изключвам-телефона-и-хващам-на-някъде.
като-се-върна-не-съм-кой-знае-колк-по-спокойна,но-поне-съм-поразтоварила-малко

А също от няколко дни съм доста изнервена. Големият започна да ме лъже, а е първи клас, малкия все по-често се сърди, а аз не мога да го успокоя.
Надявам се скоро да ми мине.

Не, приятно ми е.

Изнервям се,да.В повечето случаи дразнението е малко и не ме стяга шапката чак толкова,но в киселите моменти на дъщеря ми направо изпушвам.Ето сега тъкмо сложих да спи едно болнаво дете,цял ден беше хленчене и кашляне...Знам,че в тези моменти детенце се нуждае от най-много гушкане,но на мен определено ми се опъват нервите до скъсване.Но няма как,стискам зъби.Еднообразието на ежедневието ме смазва на моменти,еднообразното чистене,миене,търкане,простиране.На моменти имам усещането,че никоя сила на света неможе да ме помръдне да свърша нещо...Да,ама като няма кой друг...незнам,сигурно съм много мързелива...

Да, понякога съм доста изнервена и заядлива.

Аз рядко се изнервям.

изнервена на N-та степен.....явно ми идва на нагорнище. сама съм по-цял ден с малката, а тати само в неделя се включва. и аз като повечето намирам успокоение в разходките, а и добре че сме 3 майки приятелки и си миткаме по цял ден с еднакво кресливи и палави деца, които пищят от радост и предизвикват хорските учидени погледи. а в къщи хаоса е приличен, манджата бърза. добре че не съм и студентка, че наистина щях да лудна съвсем. то сега ми идва да ме приберат в психото и да спя,спя по цял ден и цяла нощ.

Ох,не питай!!!Мъжа обикаля страната в командировки с месеци.Малкия за да не му липсва "тате"го лигавя.И така ми се е качил на главата,че скоро яде даже шамари(а се бях заклела никога да не посягам на детето),но за 2 години един бой ми е простено мисля. Домакинството съм го оставила на заден план,с малкия сме само по люлки и градинки,защото като се приберем,вкъщи става страшно.Искам да спяяяяяяя.Като тръгне на градина ще спя поне 1 месец без да ставам и тогава ще започна работа.

Аз пък този път се чувствам идеално ! Няма нерви , няма нищо . Като че ли предишните пъти съм била по-нервна . Сега не искам и да чуя за работа  . Много ми е хубаво вкъщи с малчо . Тези мигове не бива да се пропускат ! Може би предишните пъти не съм го осъзнавала ?

 Да и то много, особено напоследък

Честно казано не съм. Чувствам се прекрасно в момента.

Понякога направо изтрещявам и... После съжалявам и вече като много избеснея излизам от стаята за нк минути и се успокоявам.

Как да не се изнервям
това недоспиване ще ме довърши, сигурна съм

ДА.точно сега съм много изнервена и ядосана на моя "дзвер".Мъж ми е болен и за бебето се грижа само аз и нямам 5 мин почивка,цяла нощ стояхме будни защото не му се спи и вече едвам издържам да не заспя права.преди 10 мин заспа но му е време за хранене и чакам да се събуди.Знам че не разбира като се карам но нервите ми са доста опънати,получи и бой по памперса
Иде ми да 

 

Мноого.Ето, малкия не иска да спи и мрънка ли, мрънкааа.Даже и разходка не иска.. някой виждал ли е бебе, което скучае и навън.Ужассс! А днес няма и градина и каката е в къщи  На всичкото отгоре живея на село и няма къде да излазеш, а с клюкарки не ща да си имам работа.И това положение ако не е супер изнервящо

ЯКО! 

Зарасузуки,като ти изпуши бушона звънни на някоя приятелка(също изтрещяла),може и по Скайп и хващайте пътя 

От няколко дни съм просто непонусима дори и за себе си.Нервите ми са изпънати до крайност.
Да се оправя това гадно време,че накрая ще имам нужда от специализирана помощ 

На моменти мноогооо  Като днес например.За щастие следобяд тати ще гледа бебо и аз отивам на разходка и по магазините .Това определено ми помага.Събота и неделя са моите дни.Има кой да гледа малкия.Аз навън(сама).Така събирам сили за през седмицата.

Да,много и добре ,че не е непрекьснато,а на моменти!Таткото и бабите ни работят,по цял ден сьм само с 2-те деца /все се "лепят"за мен/.Не смогвам на чистене,готвене,пране и т.н.Като прибавя и странични фактори:дьржава,работодател-все нещо "куца"....Е,"тегля по една..."и си пускам хубава музика!

На моменти просто изперквам ,ама добре че бързо ми минава.

Понякога се изнервям, когато дълго време не сме излизали.Мъжът ми ме усеща, предлага той да гледа малката,а аз излизам с приятелки.Сега, когато времето е хубаво сме навън и съм по-спокойна.

На моменти просто подивявам:

 Напоследък мъжът ми каза, че ще спре да говори с мен защото съм вечно от нещо недоволна. Заливала съм го с критики и упреци, а аз чесно казано не разбирам за какво говори  Явно съм доста зле и си го изкарвам на хората около мен без дори да го забележа. Предполагам, че е още една от екстрите на майчинството, еднаквоста на ежедневието и знам ли постоянните грижи и тревоги около децата.

На моменти имам чуството, че съм на ръба на лудостта
Не само с изнервям, но и пред истерия се докарвам

Усетя ли, че започвам да се изнервям, грабвам малчо и изчезваме я на разходка, я на кафе(точно до дома ми има кафе с детска площадка отвън, много е удобно)

от време на време ми идват в повече някои неща и доста се изнервям 

оох и питаш...Не знам на кой свят съм... Изнервена съм до безумие, чак ми идва да си стегна багажа за лудницата . . .

Откакто се появи бебчо и съм по цял ден вкъщи с него, съм много спокойна и щастлива. Работата ме изнервяше и изморяваше много повече.

Според мене живота ни е много изнервен,и поради причината,че сме повече с децата си и си го изкарваме на тях. Особенно сега с първокласник вкъщи с тез домашни е някъкъв ад,то детето не е виновно че учителката е дала по 4-5 страници домашно,но ето причина да се изнервя,то бива ли писане по 4-5 часа 

 

Все едно аз съм го писала

То с едно дете е трудно,а камо ли с две.Мисля,че всяка от нас(която се грижи основно сама за дете/деца и домакинство) е малко или много изнервена.Имам позната,която е поверила грижите около детето на майка си и свекърва си ,а тя самата има доста свободно време за да бъде винаги с прическа и маникюр и никога не е изнервена

по някой път направо ми иде да се махна и повече да не се връщам.. но няма как.
Не ме е яд, че аз се грижа за всичко и нямам и секунда за себе си (от 1 седмица не мога да намеря време да си обръсна краката... за епилатор да не говорим), яд ме е че грижите ми са неоценени. И по някой път когато съм капнала и се моля само за 1 час дрямка, а мъжа ми каже: Е че защо да ми гладиш дънките? или Няма ли да готвиш нещо? направо ми иде да го удуша.
Това с истерията по някога важи и за мене, въпреки че се стремя да се въздържам

Баткото 2 месец е вкъщи в градината правят ремонт. И ми иде 

Стоенето вкъщи ми действа много изнервящо и подтискащо, а ми се струва, че тепърва тези чувства ще се подсилват.

Изтрещяла съм и аз вече...
По цял ден сама с малката, а моят като си дойде от работа му я връчвам веднагически, но той явно няма подход нещо и детето много реве при него та аз пак я взимам като я чуя, че реве. Отделно тя спи по 15-20 мин. което е крайно недостатъчно за да посвърша каквато и да е работа и като резултат напоследък е доста  разхвърляно в къщи и ядем все нещо на скара, защото няма време за манджи

Аз се изнервям, но на моменти  . Гледам да съм спокойна ,но  много често не се получава.

Уф, на мен това ми е нормалното състояние- постоянно изнервена 
Ако съм спокойна, нещо не е наред  Чудя се, как ме търпят мойте 
Не мога да кажа, че моя не ми помага, или децата ме изнервят, просто аз съм си сбъркана и постоянно си намирам няква дреболия. После, става страшно 

Аз сьм много,ама много изнервена Искам да избягам за ден-два далеч от вкьщи,ако ще на някоя пейка ще спя само да се махна за малко.

Имало и други значи.... Вече съм по-спокойна, започнах да си мисля, че полудявам.
На моменти не мога да се позная, треса се от нерви.  На ръба на изтощението съм на моменти.Но като няма помощ от никъде, явно е неизбежно

Определено съм изнервена от недоспиване и бебешки рев. И определено ми е писнало еднообразието покрай домакинска работа и обслужване на бебета. Ама си давам сметка, че каквото и да работя, ще ми писне, освен ако хобито ми не ми е професия.
На теб ти се чудя обаче как успяваш да чистиш и домакинстваш докато бебето е будно. Освен ако нямаш детегледачка разбира се, но не споменаваш за такава. Моите искат нон стоп внимание, и когато съм сама с тях нищо друго не мога да върша

Не само изнервена, а много уморена вече от известно време. Сега ни мъчат зъби и се будим през 2,3 часа вечер. Определено ако си доспивах ще успея да свърша повече и по-качествено домакинските си задължения, ама вече не ми пука особено. Има и един субект- свекърва ми, която ме изнервя допълнително. През ден идва за по час, два, колкото да раздаде "безценните" си съвети и да огледа критично къщата Отдавна престанах да обръщам внимание и на това, все пак по цял ден се гледаме сами, Иво и за 15 мин не го оставям сам(веднага заплаква) и пак се оправям някак си. Е пооплаках ви се и аз  

Стоенето у дома по цял ден,без да ходя на работа,да имам соц.контакти ми действа много подтискащо и започнах да се изнервям ,направо ми иде да някой.

Има периоди когато ми е много изнервено Еднообразието направо ме побърква но няма как

също. има моменти, в които съм емоционално нестабилна.Нещастна или бясна.
 За себе си си направих извод, че се чувствам по-добре, когато не се опитвам всичко да е идеално на всяка цена. Т.е. вместо да сготвя, изчистя, заведа децата в парка и после да съм преуморена и изнервена - да купя пица, да остана в леглото и да си почета а те да правят каквото си искат, и накрая закратко в кварталната градинка. Също гледам поне 2 пъти седмично да изляза сама.

..предлагам да запазиш повече места...доста сме за там. И аз да се наредая тука..много ми е изнервено....

Бях се супер уморила от работа и от социални контакти, пък и съм си по принцип интровертна, но гледането на бебето 1 година просто ме изцеди и изтощи до невъзможност.  Сега тръгнах на работа и въпреки, че е доста тежко, живнах и всички около мен също се успокоиха. Докато си бях в къщи всеки ден ми помагаха, и то и двете баби, и татково, и съседки, но пак ми беше изнервено. Дори не ми се и играеше с бебето повече от 1 час. Явно това не е за всекиго, независимо колко си обича детето. Честно казано, вече супер много уважавам професията детска учителка - явно си е талант. 

Да, чувствам се много изнервена, уморена, постоянно мрънкаща. Всичко вкъщи чака на мен - грижите за детето, пазаруване, готвене, чистене, плащане на сметки, подготвям дипломна работа. Мъжът ми помага с каквото може, но и той е толкова натоварен с работата си.

Стоенето вкъщи ме изнервя, а другото основно ме изморява.