И аз изгубих моето бебе

Ужас ,  защо трябва да се случва това....
Толкова мъка , толкова майчини сълзи............
Дано децата ни са на едно по - добро място......

П.п. И пак си мисля , че всичко тръгва от Бургаската болница и ' специалистите " които са там.......
Нима всички тези случаи са случайност.......
Нефертити , когато се чувстваш готова да пишеш и споделяш го прави. На мен именно момичетата и форума ми помогнаха , когато ме болеше най-много. Ние сме тук...

  Съжелявам мила и оставам без думи за пореден път незнам какво да кажа , знам само че много боли осещам и познавам болката ти и ме яд ,че ням как да ти помогна ..............

Мила Нефертити, не те познавам, но плаках заедно с много момичета за това, което се е наложило да преживееш....
Знам, че каквото и да кажа, надали ще намали мъката и болката, от която се раздира душата ти......
Не знам какво да ти кажа, колкото и наивно да ти звучи и може би глупаво в този момент- но горе главата и кураж!
Знам, че след всяка буря изгрява и слънце.....времето няма да те накара да забравиш загубата, нито ще заличи всички спомени и емоции....опитай се да бъдеш силна, колкото и да е трудно..... Силно се моля и надявам по-скоро, отколкото си очаквала- слънчицето да изгрее и за теб и за всяка от нас, минала по този кошмарен път....
Аз самата направих спонтанен аборт миналото лято...бях в 7-8 г.с.  ....в понеделник чухме сърчицето......в сряда вече го бях изхвърлила.......
Знам, че не отговаряше на размерите си....но имах надежда....но в болницата никой не ти обръща внимание.....не искаха дори и на УЗ да ме погледнат, защото не можело " да те гледаме всеки ден на ИЗ!" ......

И питам се- защо заради лекарски грешки и недоглеждания трябва да патим ние, пациентите?! Докога ще продължава ситуацията, в която лекарската помощ и внимание, които ще получиш зависят от това колко голяма торба и съдържание им носиш или колко е голяма банкнотата, която ще подадеш.......

Кураж, миличка! Скоро ще бъдем щастливи, знам го! Сигурна съм, че за всеки на този свят- заедно с мъката и нещастието е отредено и много, щастие, много щастие.........
  за теб!
     за нашите ангелчета!

Нифертити, много съжалявам за това, което си преживяла. Аз също скоро изгубих своето бебе в 25 г.с. и много ми помагат и ми дават сили майките в този форум. Това, че има хора, които имат живи и здрави бебета, след като са преживяли загуба, трябва да ни дава кураж!!! Знам, че е много трудно, но трябва да продължим напред някак си...
И дано нашите ангелчета почиват в мир 

Съжалявам за загубата ти 

Мила Нефертити, не знам дали можеш да ми повярваш, но откак разбрах за теб, толкова често те мисля... не мога да изкажа каква ярост изпитах, когато ми казаха... Плача с теб, сякаш кошмара от преди година и половина е отново пред мен. Не мога да пиша в момента. Ще събера сили и тогава. Боли ме много. Прегръщам те... бих искала да мога да върна времето и всичко да е един кошмар...

 

Още една мама сьжалява и те подкрепям!Явно на хора,като нас така ни е писано

МИЛИчКА МНОГО СЬЖАЛЯВАМ ЗА ЗАГУБАТА ТИ.чЕТА И ПЛАчА.МОЛЯ ТЕ ИМАЙ СИЛИ.ЗНАМ,чЕ СТРАДАш И ТИ ИДВА ДА УМРЕш ОТ МЬКА,НО ВЯРВАЙ,чЕ НЯКОЙ ДЕН ПАК щЕ БЬДЕш С ТВОЯТА РОЖБА.МЕН САМО ТОВА МЕ КРЕПИ ДА ПРОДЬЛЖА НАПРЕД.АЗ ВЯРВАМ,чЕ АКО ПАК ЗАБРЕМЕНЕЯ И РОДЯ,ТО МОЕТО АНГЕЛчЕ щЕ СЕ ПРЕРОДИ И ТАКА щЕ СЕ ВЬРНЕ ПРИ МЕН.МОЖЕ ЗА НЯКОЙ ДА ЗВУчИ ГЛУПАВО,НО ЗА МЕН Е ИСТИНСКО.ПРЕГРЬщАМ ТЕ.АКО ИСКАш МОЖЕш ДА МИ ПИшЕш И НА ЛИчНИ.

Слънчице ,изобщо не е глупаво това което мислиш . Аз също вярвам, че един ден пак ще съм със своето момченце.

Нефертити 

Нефертити, много съжалявам миличка!  Прегръщам те силно и се моля за твоето бебче!  Искам да ти дам малко кураж, макар че знам че е твърде рано. Миличка както виждаш имам лентичка за бременност, но и аз загубих през 2006г. нашите близначета - в седми месец. Не само в Бургас лекарите са некадърни. Аз съм от Разград, но благодарение на Варненските днес аз съм жива и чакам нашето момченце. Всеки ден се моля, то да е добре и да успеем, и знам че ще имам прекрасно бебе, което ще обожавам, а нашите ангелчета естествено че никога няма да забравим, но аз знам че един ден на небето ще гушкам и тях, защото те сигурно искат да ги прегърне мама. Знам, че не мога да те успокоя, но когато ти е най-болно погледни към лентичката ми и си кажи и аз ще имам такава скоро, много скоро. Защото, мили момичета, само това може да ни донесе успокоение - едно бебе в скута на изстрадалата му майчица!

Нефертити, много съжелявам!
Аз  загубих бебето си по същия нелеп начин - заради лекарска небрежност. Разбирам болката ти. Знам какво изпитваш и колко голяма е мъката ти. Прегръщам те  и те целувам.   
Пожелавам на теб и на всички мили мами да имат здрави  и щастливи деца и никога да не изпитват това което изпитваме ние. Болката е несравнима! Но знам че ние можем да се справим с нея и да продължим напред. Не се отчаиваи, бъди силна и един ден всичко ще се оправи.