Относно това дали детето да е с баба си извесно време,било за две,три или четри седмици-аз съм за.Наистина първия път е много трудно да се разделиш с детенцето.На мен ми се наложи да се разделя за около месец с Лиана когато тя беше едва на 1,8г.Тогава правех дипломна работа и свекърва ми я заведе на село.След около месец отидохме да си я вземем и аз видях съвсем различно дете-за 1мес.промяната бе голяма.Тогава много плаках,защото бях пропуснала 1мес.от развитието и.Но на другата година вече ми беше по-лесно да я пусна на село.Защо съм "за"-защото когато децата са при нас ние ги възпитаваме постоянно,държим се строго с тях,правиме постоянно забележки и.т.н.Докато работата на бабабта е да ПОГЛЕЗИ малко внучето си.Така че децата имат нужда от бабите си-с тях те се отпускат,угажда им се,глезят ги.А и ние мамите също имаме нужда от почивка от нащите деца.После като си ги вземем сме наи-добрите,най-внимателните,не им се караме,гушкаме ги и целуваме постоянно....един вид сме заредили батериите.След време,разбира се,нещата се повтарят-ние пак се изнервяме от това постоянно да възпитаваш,да изискваш и т.н. и пак идва бремето на бабата.Така,че не подценявайте ролята на бабата-тя не е никак маловажна.Аз съм много благодарна както на майка ми,така и на свекърва ми за помоща,която са ми дали и продължават да ми помагат.Свекърва ми всяко лято ги води на село за 2мес.-много ми липсват наистина,но кое е по-добре за децата-да стоят в мръсната София при мама или да са на чист въздух и да щуреят на воля с баба.А и ние също сме пращани през ваканциите при бабите-за мен това бяха наи-хубавите ми лета-без мама да ми се кара и на воля да се мърлям и цапам.Това мога да ви кажа от моя скромен,личен опит.Вие сте родители и вие прецанявате кое е добро и кое не за вашите деца.ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ-щах да забравя.