Пътя, който трябва да извървим помежду си

  • 193 136
  • 283
  •   1
Отговори
# 135
  • космополитно
  • Мнения: 942
...Никак не му липсва самочувсвие и се изявява във всякакава социална среда.
Преди няколко седмици ме попита "Мамо, къде си ме родила"
Казах му,че...
Притеснявам се обаче да не започне да споделя с другите деца и някой да го нарани, въпреки че е много позитивен и в градината е всеобщ любимец.

И аз имам у дома една приказлива, комуникативна и добре интегрираща се девойка! Все още невълнуваща се от това как идвад бебетата. Мине - не мине време, аз въвеждам в разговорите ни и разказите ми елементи, целящи опознаване на нейната история и истината за нея!...
Ама като детето е сравнително малко и аз имам притеснения кога, пред кого, какво ще сподели и до какви ответни реакции  и коментари ще доведе това!?

# 136
  • Мнения: 4 124
за пореден път се убеждавам, че взех правилно решение, като се върнахме тук, в германия. защото на подобен изказан факт, че детето е осиновено, тук винаги получавам отговора - е, и.
все си мислех, че казвам кой знае каква новина, а хората определено не се шашкат от нея, децата им също.
явно пътят тук е извървян отдавна. ровя по немски форуми, но не намирам нищо, което дори малко да се доближава до болката и мъката  на този тук. даже в тълкуването на законите за осиновяване на първо място се усеща, че хората много отдавна са минали етапите, през които ние тепърва ще минаваме.
явно има начин, въпросът е, кога ние в българия ще го намерим.

# 137
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ами моят (5 г. и половина) вече го прави - наляво и надясно разказва как и откъде сме взели сестричката и че и и той е "бил при едни лели с бели престилки". Отначало се шашках, ама не мога да измисля какво да му кажа. Той е приел за толкова нормално това, че бебетата идват у дома по два начина. Една мама в детската му градина роди и те с другарчето си разказват - единият разказва как са отишли в родилния дом, а другия - как сме отишли "при лелите с белите престилки, които са се грижили за Албена, докато е била без мама". Много съм благодарна на учителките и мамите от градината, че и те приемат за нормално това.
Е, понякога в градинката пред случайни хора като почне да обяснява много конфузно се чувствам, ама вече свикнах. И това ще преживеем.
Нищо не мога да направя. Ако тръгна да му обяснявам да си мълчи, как да му обясня защо приятелчето му може да говори откъде са взели братчето, а той не трябва да говори за сестричката си?

# 138
  • Русе
  • Мнения: 12 245

Ами моят (5 г. и половина) вече го прави - наляво и надясно разказва как и откъде сме взели сестричката и че и и той е "бил при едни лели с бели престилки". Отначало се шашках, ама не мога да измисля какво да му кажа. Той е приел за толкова нормално това, че бебетата идват у дома по два начина. Една мама в детската му градина роди и те с другарчето си разказват - единият разказва как са отишли в родилния дом, а другия - как сме отишли "при лелите с белите престилки, които са се грижили за Албена, докато е била без мама". Много съм благодарна на учителките и мамите от градината, че и те приемат за нормално това.
Е, понякога в градинката пред случайни хора като почне да обяснява много конфузно се чувствам, ама вече свикнах. И това ще преживеем.
Нищо не мога да направя. Ако тръгна да му обяснявам да си мълчи, как да му обясня защо приятелчето му може да говори откъде са взели братчето, а той не трябва да говори за сестричката си?
Gankata,
Много ме успокои , моето папагалче още не съм го чувала да споделя с другите деца, за сега повече го вълнуват приятелките в градината и джедаите, но се надявам да се справи ако попадне на "случайни хора"
Иначе има подчертан интерес към анатомията и отдавна е разнищил кръвоносната,костната и храносмилателната система, така че очаквах въпрос от този род, само дето не предполагах , че сте бъде "Къде ...", мислех си по скоро че сте бъде "Как ...". [quote

# 139
  • София
  • Мнения: 9 517
Не знам дали понеже до близо 3 годишна възраст беше в дом, не знам дали понеже там повечето от децата имаха посещения от родителите си, а той не - може би това го е правило да се чувства различен, не знам дали понеже се е появил в нашето семейство по различен начин от Дара, не знам дали е някаква друга причината, но Исак не говори пред други хора за осиновяването си. Ако нещо му е направило впечатление и има връзка с това, изчаква да останем насаме и отваря въпроса - прави ми впечатление, че помни като слон. Например разговор на скоро в градинката - в близост има непознати хора
Той - "Мамо, ти пак трябва да влезнеш в болница."
Аз - "Защо, мамо? Аз няма да влизам повече в болница - знаеш че бях там, за да може да се роди Дара. Повече няма да раждам, така че спокойно, няма да влизам в болница."
Той - "Не, мамо, ти трябва да влезеш в болница, за да родиш едно бебе-момченце."
Аз - "Не е нужно да влизам в болница - ако решим да си имаме бебе-момченце можем да си го вземем от къщата на бебетата като теб."
Той - оглежда се, силно притеснен - "Шт, тихо."
След половин час, като сме сами, аз вече съм забравила, за какво сме говорили, но той - "Мамо, можем да го вземем от къщата на бебетата и тогава нали няма да влизаш в болница." Аз - стъписана.

# 140
  • Русе
  • Мнения: 12 245
Фоксче,
явно Исак се чувства сигурен и обичан, и явно си му липсвала, когато си била с Дарето.
Сигурно има значение, 4е е постоял по дълго,бил е достатъчно голям да запомни и да направи разликата.

# 141
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Страхотни сте!   bouquetКато чета за "къщата на бебетата", за "какво служи пъпчето" и си мисля, че не трябва да се съмнявате в себе си, Вие сте намерили пътя към сърцата на децата си и трябва само да ги обичате, а дечицата - те не може да не ви обичат. Ох, наистина искам вече да ми звъннат от някъде и да отида да видя някое бебче, а то може да се окаже моето...
Аз имам една теория...Thinking Мисля, че всички деца са Божии създания, които имат собствен житейски път, които родителите имат привилегията да отгледат, да им покажат как да вървят по тоя път, но да не очакват от децата си да са техни копия и да мислят като тях, защото това е невъзможно. Всяко дете е личност, която се развива и съзрява по собствени правила, а задачата на родителя е да помага, напътства, разкрива пред детето правилата в обществото и красотата на живота. Разликата между биологичните и осиновените деца е само, че едните носят Вашите гени, а другите - гените на някой друг, което обаче не ги прави по-лоши от другите. Освен това мисля, че всеки, който има много силно желание да има дете Господ го дарява, дали ще го роди той или ще го вземе от чудната "къща на бебетата" това няма значение. Грижите, притесненията и радостите са едни и същи, затова човек трябва да вярва в себе си и да не обръща внимание на изостаналото ни в това отношение общество. Така вярвам, че е... кой знае, може би защото съм осиновена newsm78

# 142
  • Русе
  • Мнения: 12 245
Elito, абсолютно си права
Няма никакво значение, че не съм родила детето си.
Извървях много дълъг път до него.9 години го чаках и се измъчвах,така че сме квит с деветте месеца и раждането  Simple Smile
Обществото не може по никакъв начин да ме нарани,защото съм адски горда с моето дете.

А сеча ЧАО момичета, ще водим дребоса на планината и после на морето.
Не се бойте. Само любов е необходима..... е и малко търпение, че както сме изсипали целия багаж и се чудим какво ще забравим (отиваме 2 седмици на палатка) трябва да отгатвам кое знаме на коя държава е. За сведение , според сина ми на Грузия знамето е Грузкото  Laughing

# 143
  • Мнения: 2 084
Има някакво значение, че ме съм родила аз децата си. И за тях има и за мен. Онова безвремие ще ни липсва и на тримата. Ще се спотайва в сърцата ни и ще ни кара да се вкопчваме едни в други. Или поне така бих искала. Ще лекуваме или ще премълчаваме болките си.

# 144
  • Мнения: 2 123
Няма никакво значение, че не съм родила детето си.

За какво и за кого няма значение... това не разбрах

# 145
  • Тук някъде.....
  • Мнения: 77
Мираета, изчисти си кутията, мила -съжалявам, ама по-обща тема не намерих Heart Eyes

Ето един поздрав за нея и за всички вас, прекрасна песен!

http://vbox7.com/play:d6ac8613

# 146
  • Мнения: 1 249
Мираета, изчисти си кутията, мила -съжалявам, ама по-обща тема не намерих Heart Eyes

Ето един поздрав за нея и за всички вас, прекрасна песен!

http://vbox7.com/play:d6ac8613

  bouquet
Не знам какво да кажа...
 Hug

 

# 147
  • Мнения: 115
Хайде нещо по темата, че нещо почти е замряла. Не знам дали ще ви хареса, ама го пускам за тези, които още не са го прочели.... Стих за БМ, тази чрез която сме свързани - ние и вие.


ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА

Автор неизвестен филипинец

Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.

Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.

Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.

Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.

Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.

Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.

Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.

Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.

Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.

Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.

И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?

Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми.

 Hug


# 148
  • Мнения: 762
Здравейте, не изчетох цялата тема, но и аз да се включа. Дъщеря ни знае от 3 годишна, дори наскоро водихме разговор, вече го е осъзнала напълно. Страхува се , че може да я изоставим, поне така ми е казвала, но мисля, че успях да я убедя в противното.

# 149
  • Русе
  • Мнения: 12 245
Mina_B, хубаво стихотворение

Темата беше за пътя, който трябва да извървим един към друг, да не се разминат нашите очаквания и детските надежди.
Как да изразим цялата любов и да спечелим доверието, за да могат децата ни да растат уверени и силни и да не се обръщат назад. Живота е пред тях и искаме да ги предпазим за да не изпитват болка, но как да го направим без да поставяме рамки.

Общи условия

Активация на акаунт