Публикувана: 11 март 2008, 12:57 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2020, 09:55 ч.

Пътя, който трябва да извървим помежду си

193 141
283
1

1
...
8
9
10
...
19
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо децата постоянно повтарят думата „мама“?
Какво е най-ценното нещо, което сте получили от родителите си?
Какви са ефектите от обсъждането на миналото и спомените върху децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо децата постоянно повтарят думата „мама“?
  
  Децата на определена възраст често повтарят думата „мама“ непрекъснато, което може да бъде свързано със сигурността и увереността, че майката е близо. Това може да бъде начин за тях да се уверят, че майката е налична и няма да ги напусне. Този начин на поведение е характерен за деца на тази възраст и не е необичайно.
- Какво е най-ценното нещо, което сте получили от родителите си?
  
  Много хора споделят, че най-ценното нещо, което са получили от родителите си, е безусловната любов, справедливата строгост и непоколебимата подкрепа. Тези качества оказаха значително влияние върху тяхното развитие и личностно израстване.
- Какви са ефектите от обсъждането на миналото и спомените върху децата?
  
  Обсъждането на миналото и спомените може да има различни ефекти върху децата, в зависимост от подхода. Някои хора се притесняват, че това може да причини болка или объркване, докато други смятат, че постоянното обсъждане може да помогне на децата да разберат и приемат информацията по-лесно в бъдеще.
- Какви могат да бъдат последиците от ранното разкриване на истината за осиновяването на децата?
- Какви са различните гледни точки за обсъжданата тема?

# 120 29 март 2008, 22:36 ч.

Мнения: 2 084

Реотана ли ми е албански - четох, четох и не схванах защо "разговора" стигна до тук. Може да е част от пътя. Ще ми се да вярвам, че е част от пътя.

# 121 10 апр. 2008, 22:14 ч.

Мнения: 115

Понеже необяснимо как темата стигна до тук и съсем увехна, с цел сдобряване и крачка по пътя, който трябва да извървим помежду си, а и за да изкупя вината си, че и аз наливах масло в огъня (по един или друг начин), та поради всичко това,

Подарявам на вас, момичета (няма да пиша имена, защото не мога да изброя всички прекрасни мами в този форум Hug

), едно много съкровено за мен стихотворение, на което попаднах, когато вторият ми син беше на 2 години. Името на авторката (беше жена) не помня, но й благодаря за това споделено майчино откровение. То ме прониза в сърцето и затова съм го записала в дневника на сина ми. Ето го, дано ви хареса и стегне сърцето ви, като моето:

Неприспивна песен

Като гледам дървото -
мисля за брадвата и триона.
Като слушам птиците в клоните -
виждам вече камъка в прашката...
Как за тебе да не ми е страшно!
Падам, сякаш в бездна, в очите ти доверчиви.
Земята е ябълка, сине.
Ала червива.

Разперваш очи като две цветчета...
още мокри, още учудени,
нелъгани още,
сънували пеперуди...
И отново светът, слепен от парчета,
е пленително цял, а водите - сребристи.
Но умът ми тъжи и сърцето се свива -
никога вече така доверчиво,
така потресаващо чисто
няма да гледаш, сине....

# 122 11 апр. 2008, 00:21 ч.

Мнения: 4 124

подсмрък

хубаво е............тъжно............реално.

# 123 11 апр. 2008, 10:54 ч.

Мнения: 690

Mina_B, Благодаря! Hug

Винаги съм се стремяла към разбирателство и синхрон, и ми става много мъчно, когато го няма. Но това е живота. Радвам се, когато, макар и с малки препъни камъчета, стигнем до това разбирателство.

# 124 12 апр. 2008, 01:12 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

Mina_B, много хубаво, и тъжно и хубаво. Hug

# 125 12 апр. 2008, 14:54 ч.

Мнения: 85

Цитат на: Fussii в вт, 11 мар 2008, 12:57

Мина , здравей и от мен bouquet

Гледам да не се меся в тази тема (което ми е ужасно трудно, защото съм голямо шило), но ти ме провокира с разказа за спомена си.
Днес сутринта си мислех точно за бебешките спомени, докато гледах сина ми, който закусваше и през три хапки повтаряше "мама, кутата" (мама е направила закуската). Свекърва ми ми обърна внимание преди време, после и аз го забелязах - Никола повтаря думичката мама - ужасно често, да не кажа непрекъснато. Той по принцип дрънка нон стоп и вече бая думи има в речника си. Нощем ако се размърда насън, винаги промърморва едно мама, сутрин това е първата му дума, докато се гушкаме също, докато си играем... През деня го гледат баба му и дядо му (така е от 10месечната му възраст) - те тъврдят, че непрекъснато ме споменава.
Мисля си от известно време, дали това е характено за всички деца на неговата възраст, или по някакъв начин компенсира липсата на мама през първите няколко месеца от живота си.

Ако аз съм в другата стая, напр., винаги през 5,6 минути чувам по едно "мама", което звучи сякаш за да се увери, че мама е там, я има и няма да си отиде.

Това е типично за бебешорите, а твоя е точно такъв!
Мама е ВСИЧКО!
АМ АМ и МАМА са им любимите думички. Моята щерка започна да споменава баба си, веднага след МАМА си, чак след това прибави и ТАТА в речника.
Макар че вероятно има смисъл в думите ти за липсата в началото. Thinking

Защото май те знаят и усещат нещата доста по-добре от нас.
Лично мое мнение, че мозъчетата ненатоварени като нашите са с по-неограничени възможности.
Аре хубав ден от мен.

# 126 3 май 2008, 15:15 ч.

Мнения: 2 084

Пътят, който трябва да извървим помежду си е навярно пътя, който ще ни помогне да стигнем най-близо до истинската болка в сърцата на нашите деца.

# 127 16 май 2008, 23:27 ч.

Мнения: 115

Хм, пълно мъртвило тук. Явно пътят, който трябваше да извървим, вече е извървян. И просто няма за какво да си говорим.

И понеже преди ви написах едно съкровено за мен стихотворение, сега, с риск да ме помислите за изкукала любителка на поезията (или поне за даскалица, писала стихове в студентските години... Laughing

), каквато, уверявам ви, не съм, ви давам още един поетичен бисер. Този път знам автора - тя се казва Божана Апостолова. Моля за извинение, ако с това ще наруша някой закон, например за авторското право. Ето го:

О, Боже,
каква канара е обичта ми -
страховито надвесена,
едва я сдържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти....

БОЖАНА, благодаря ти за това!!!

# 128 7 авг. 2008, 11:57 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Такаааа, от първата до последната страница по тая тема има доста мисли и чуства, които вълнуват участниците, но се усеща едно изместване от целта, а именно пътя, който трябва да извървят един към друг осиновения и осиновителя. За сега съм само от едната страна - на осиновения, но се надявам да застана и от другата - на осиновител.
С риск да ме освиркат и аз искам да си изкажа мнението. Мисля, че не трябва осиновяването да се пази в тайна, трябва да се каже на детето, когато то попита и то от Вас не от "доброжелателна" съседка. Всеки осиновен знае подсъзнателно, че не е Ваше биологично дете, но когато го научи по подходящ начин от Вас, детето ще може да се защити. Ако знаете само как исках да отговоря на лелката, че не съм прасе, че да съм хранениче, на съученичката - че може да съм копеле ама ме обичат, а не ме захвърлят за по цяла седмица на баба ми, но ... не можех, не бях сигурна, не ми казаха, когато попитах...и остана дълго време една горчивина. Тя все още е там, някъде надълбоко, вече знам и как съм се казвала и каква е била биологичната ми майка, от къде е, но това трябваше да стане тогава...когата попитах, в първи клас, за да мога да се защитавам както знам. Не зная кога и как ще се случи, но мисля да кажа на детето си истината, когато то повдигне въпроса. Обичам и уважавам родителите си безкрайно много, защото те са направили всичко, за да съм това, което съм, но обожавам баща си, защото той не ме излъга, не каза,че съм осиновена, а ме прегърна и ми каза, че безкрайно ме обича...това понякога е достатъчно да разбереш истината.

# 129 7 авг. 2008, 12:38 ч.

Мнения: 2 123

Ама защо да те освиркаме Hug

Може, но приветствено Wink

На моето дете вече съм казала, друг е въпроса какво е разбрал Laughing

. Имаме си приказка с картинки - разказваме си я.
Колко си права видях миналата събота и неделя в очите на съседското момиченце на вилата на свекитата. Видях и огромното разкаяние в очите на родителите й, на баба й и дядо й, че не са казали навреме, а е трябвало да го научи от кретените от съседния двор.
Видях колко се обичат, колко любов, приемане и прошка имаше помежду им - нахраниха ми душата за месеци напред.

С горния пост искам да поздравя и моето свеки, което за пореден път се убеждавам е най-прекрасната свеки на света. Изказвам съболезнования на кретените от съседния двор, които получиха кратък и съдържателен урок от МОЕТО СИ СВЕКИ hahaha

# 130 7 авг. 2008, 12:48 ч.

Русе
Мнения: 12 245

Здравейте, аз съм новак във форума.
Темата много ме вълнува. Вече 4 години съм майка на осиновено момченсе. Тази година той навърши 5.
Промени целия ни живот и съм убедена, че ако го бях родила нямаше да го обичам повече.
Той е на първо място и всеки ден му показваме, колко е ценен.Никак не му липсва самочувсвие и се изявява във всякакава социална среда.
Преди няколко седмици ме попита "Мамо, къде си ме родила"
Казах му,че не съм го родила аз, а друга жена и го е оставила в къща с бебета, а ние с тати сме си търсели бебенце и много сме го харесали, защото е бил най-сладичкото бебче.
Притеснявам се обаче да не започне да споделя с другите деца и някой да го нарани, въпреки че е много позитивен и в градината е всеобщ любимец.

# 131 7 авг. 2008, 12:53 ч.

Русе
Мнения: 212

elitto , подкрепям мнението ти ,особено в онази част,че децата ни подсъзнателно знаят,че не са наши биологични деца.Колкото и налудничаво да звучи,но на моето детенце му отне около пет месеца,за да ме припознае - просто отначало беше учудване,че всяка сутрин съм пак аз надвесена над него и не пристигат други жени,после дойде агресията/спря когато не издържах и се разплаках пред него/,последно беше вторачването му в мен с поглед,в който нямаше нищо бебешко и питанката му пак в този поглед "коя си ти?"...Така ден след ден вървим един към друг и само аз зная колко е дълъг пътя до завоюваната победа да ми разреши да го милвам без да блъска ръката ми.Едни такива малки радости,но безкрайно полезни за неговото развитие...ох,залитам в друга посока,така че спирам.Само искам да добавя,че ще му разкажа всичко,което ми е известно за живота му преди да стане наш син,точно с цел да може да се защитава от "доброжелатели".

# 132 7 авг. 2008, 13:11 ч.

Русе
Мнения: 12 245

февруари, на колко беше детенцето, като го вземахте.

# 133 7 авг. 2008, 13:16 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Koruin в чт, 07 авг 2008, 12:48

Вече 4 години съм майка на осиновено момченсе. Тази година той навърши 5.
Промени целия ни живот и съм убедена, че ако го бях родила нямаше да го обичам повече.
Той е на първо място и всеки ден му показваме, колко е ценен.Никак не му липсва самочувсвие и се изявява във всякакава социална среда.
Преди няколко седмици ме попита "Мамо, къде си ме родила"

Все едно, че аз съм го писала. Само че въпросът преди няколко месеца беше: "Мамо, за какво служи пъпчето?" и от отговора ми последваха следващите въпроси. Оттогава разговаряме често на тази тема. Аз казах, че детето се появява и расте в коремчето, а любовта към него - в сърцето на една мама. Но понякога се случва за някои деца любов да се появи и в сърцето на друга мама и тя да е толкова голяма, че след като се роди детето, тя да му остане мама за цял живот. Отначало си мислех, че съм го объркала, обаче един ден ми каза: "Мамо, аз когато бях в коремчето на другата мама исках ти да ми бъдеш мама за цял живот". Та оттогава се чудя доколко осъзнато го каза и какво точно може да значи в неговото 5-годишно съзнание това твърдение? Много бих искала да споделите какво мислите?

# 134 7 авг. 2008, 14:33 ч.

Русе
Мнения: 12 245

Много хубаво си му го описала.
Сигурна съм, че те усещат нашата любов и се чувстват по сигурни. Не напразно хората казват "Господ пази децата"
Аз вярвам, че нашата лювов и грижа ги закриля.

Препоръчани теми

Проктолог Бургас

Лунна диета - тема 4

Бърнард Шоу, Джон Малкович, или за къпането

През СЕПТЕМВРИ сладкото тумбаче,ще е малко пеленаче!

Причина:

Причина: