Пътя, който трябва да извървим помежду си

Олеле, не. Това не!
Със сигурност това, което си си помислила не е така! Не е толкова просто. Но много от нас, ти, аз, можем и сме или ще бъдем объркани, уплашени, незнаещи какво да сторим и как да го сторим. Ще грешим, а грешките ще объркват и децата ни... виждаш колко болка за 'изболяване' има в тях!

Не, не, не може децата да ни правят нещастни и това не е наивитет. Но незнанието, затварянето, липсата на споделяне може да ни оплете страшно много!



Ще постна нещо, писано от осиновено италианско момиче, вече жена, която на свой ред скоро ще стане майка, чрез осиновяване:

Ако в съзнанието ти настоятелно надзърта „тя”, ако твоите чувства са противоречиви, ако не можеш да й бъдеш благодарна, ако не знаеш как да разкажеш на детето си за нея…
Погледни го в очите:
Ще видиш страхът от загубата на нещо важно, което няма обяснение.
Ще разбереш, че не съществува повод, който да обясни тази болка, няма начин да заместиш загубата, самотата и усещането за безпомощност, за изоставеност…
Ще разбереш, че в това толкова малко и толкова голямо сърце, няма достатъчно място за такава голяма тежест.
Че тази болка, трябва да я задържиш за себе си и да я износиш, заради него.
Защото то е детето и e твоя рожба.

Ако не знаеш откъде да започнеш вашата история, прегърни го силно, усети страха от онова време, тревогата, която предизвиква онази фигура… Няма думи, които да я укротят.
И ще разбереш, че приказките не започват с магьосници или с приказни феи.
Че детето ти иска една истинска приказка.

Ако се колебаеш доколко си негова майка, наблюдавай го докато се усмихва и докато плаче, ще видиш колко дълбока е същността му на твое дете и колко много те моли да му бъдеш майка, дори когато и не успява да го каже.
И няма да имаш повече съмнения.

Ако усетиш тежестта на тишината, на нещата, които не знаеш как да кажеш, потърси детето си, погледай го как играе.
В неговата безгрижност, ще видиш дълбоката благодарност на този, който знае, но не умее да изрази с думи какво е било и мълчаливо ти казва: благодаря ти, че разбираш, мамо, и че го носиш вместо мен.

Ако видиш света с неговите очи, ще е лесно да не грешиш, защото то винаги ще бъде първата ти мисъл във всичко, които правиш.
Прави го всеки ден, дори когато вече е голямо.

И детето ти ще ти даде удивителния дар да видиш всичко наново, такова, каквото не си знаела, че е.

Просто няма какво повече да се добави

Само защо анонимно !?

Явно е мнение, под което авторът не смее или не желае  да сложи името си.
Хем му се ще да го каже, хем за нищо на света не желае мнението да се свърже с името му.


Много здраве и добри дни на всички! В полемики няма да влизам. Нека  приемем, че аз греша.

Оригиналният текст на коментираното и така и непоказано, въпреки заканите, мое писмо,  е в другата тема   
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=221802.msg6955642#new.



 
 

*888 (а по-добре 358)

Тази анонимна глупост, кому беше нужна... Освен да вгадни за пореден път темата, в която се опитваме да говорим на нормален език с нормален тон и да си кажем кой къде го боли. Изобщо малко работата е - "Лайно, лайно, - каза Швейк, колкото да се намеси в разговора"

Колкото повече чета толкова повече се убеждавам в едно нещо. Огромна част от осиновителите не са осъзнали или отработили проблемите си свързани с невъзможността да имаш дете. Които са много и разнообразни.

Когато към тези проблеми се добавят и проблемите на изоставянето на децата понякога нещата могат да излезнат извън контрол.

Защото се очаква възрастния да е в състояние да помага. Но за до го прави трябва да може да помогне на себе си. И трябва да има широко отоврени очи. За да вижда. И отворено сърце. За да чувства.

А ако болката в него е достатъчно голяма той ограничава сериозно каналите на комуникация с детето си (реципрочно с всички останали) и най - вероятно той ще пропусне много важни неща. Които детето е искало да ми каже или покаже.

И неизбежно рано или късно нерешените проблеми от родителите се прехвърлят към децата. Които пък си имат достатъчно явно.

Изключително малко се работи с родителите преди да пристъпят към осиновяване. Този процес обикновенно отнема доста години. Би било чудесно ако още тогава започне да се отработва този проблем, защото с времето определено се задълбочава.

И когато дойде време за подготовка за осиновяване да се наблегне на възможните проблеми на детето.

Чудесна теория. А какво става на практика? Почти нищо.

Кандидат осиновителите имали късмет са били уплашени за възможните усложнения с осиновените деца. Може би са се замислили сериозно, а може и да не са. Тези, които не са имали късмет са били доволно претупани и ще им се налижи да откриват много истини за себе си и децата си в крачка. както повечето го правим.

Но никъде няма да има засегнат проблема с невъзможността да имат деца. А той е мого сериозен. И ако не е решен е предпоставка за много бъдещи проблеми.

Петя незнам дали сте мислили за такива варианти, но според мен би било чудесно ако е възможно да се организират срещи между осиновители и кандидат осиновители, както и между осиновители и големи осиновени.

Интернет колкото и полезен има и доста недостатъци. Позволява сериозно икривяване на тълкуванията, мисленето и реакциите:) Срещите на живо според мен биха били доста  по - полезни.

Представям си нещо като група по взаимопомощ, където може би в началото едните повече ще питат а другите ще отговарят.

Бих искал да участвам. Ако решите да организирате нещо подобно бих участвал с удоволствие.

Може да са организирани заедно с Ангенцията за закрила на детето. Може и ние да си ги организираме.

Както решите. Можем да започем от няколко града. Където има желаещи да "посрещат" въпросите. Редовна среща на определено място. Нещо такова.

Нещо започвам много да се паля по тази идея. Какво мислите?

Има ли хляб?

Има специална тема, бре  . Ти що не чИтеш?


А иначе затова пък въобще не съм се замисляла  . Може би защото при нас това е възможно... де да знам. 6 години имахме репродуктивен проблем, който в крайна сметка се оказа напълно преодолим, ама баш тогава се появи нашето слънце и вече не сме 100 процента сигурни дали искаме да имаме биологично дете. Затова хич и не съм расъждавала по въпроса... а може би трябва

Щото чака някоя "кака" не само да изтичка да отметне работата зад "голата" идея, ами и да му обясни напоително цялата предистория и история. Да бе, да чете!
И няма грам хумор в това!

Оз-а си знае колко съм му бясна, не го крия и не ми е нужно под анонимни никове да му го казвам.

Като си се запалил, дигай си ... таковата и вземи поне ела на една такава среща.
И не се оправдавай с работа, че ще ми излезе пяна на устата, ако го чуя...

Вярно е, че напоследък чета по диагонал, няма да се оправдвам. Ама май сериозно съм пропуснал това, което сте направили. Така, че ако ми пуснете линк няма да се сърдя.

А аз бях толкова щастлив, че съм родил велика идея...

Да ме бяхте малко оставили да се порадвам на величието си, а?

Иначе наистина осъзнавам колко е важна превантивната работа. Смятам да се включа.

И това за линка не беше майтап.   

Добре - айде - мир!!!

Идеята от двамата независимо един от друг - като Бойл и Мариот
Бензина - от ДарЗаМен (както в повечето случаи )


  за Дар

Само с цветя не става. Трябват подкупи! Вила на Лазурния Бряг също може!
Само дано не си го приела като хвалба, защото не е.
Просто малко физическа помощ, особено, ако е обещана, няма да е зле - за всички ни!

Остави мирът, аз с мъже съм расла, с някои даже сме се били, да не казвам колко сме се... "клели", но никога не е било проблем!
Все си мисля, че Оз е мъж. Не се бой, няма да си топира косата от това, че съм се "изходила" по въпроса.
Би трябвало да се амбицира!   

Ех... Да не са ви умрели циганките? (ама няма неоспамена тема:)

И аз да се включа тогава. Нося на глад, нося на бой, нося на ядене и доста на пиене.

И още си чакам линка...

К'во ви разправях?!

Зап'ей, ню-ню-ню: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=273237.0

    "Ами, не сте прави.

Хората, които ме познават лично знаят, че не обичам фасоните и фалшивата цивилизованост в отношенията. Предпочитам една попържня в лицето, отколкото изтънченото, типично женско усукване и похапване тук таме. Може би защото съм расла сред мъже.

Отказвам се, щом искате, "бийте се". Аз не съм фен на публичните дисекции, независимо дали ще режат "крадеца" или "праведника".

Ако ще цитираме любими автори, в момента с удоволствие бих използвала известния стил на Буковски... Бих"
    ДарЗаМен , ти подиграваш ли ми се  ?!Обвиняваш ми в лицемерие?! Възмутена съм!!!!!Какво мислиш ме спира , ако желая да ти хвърля" попържня в лицето"?!





   

 

       Ами това "Аз ще помоля само за едно нещо, за друго наистина в момента нямам ищах.

Осиновени и осиновители, всички вие, помнете, че докато ние чепкаме емоционалните си и психологически терзания, в България има над 15.000 деца, които живеят в ситуации далеч под всякаква норма за нормално съществуване.
Много от тези деца, биха дали всичко за каквато и да е майка, ако ще да е водена от най-егоцентричните желания на света.

Не го казвам с цел да ви "набия" в очите, че сте късметлии, а за да ви подсетя, че тук четат много хора, които тепърва намират кураж да тръгнат по пътя на осиновяването. Вие готови ли сте да поемете отговорност за това, че може би с някои по-необмислени думи, сте обезкуражили бъдещата майка на някое от тези деца?

Малко повече мярка не е излишна. Истината - да, но не на всяка цена. Тази цена, може да я плати някой съвсем невинен. "


    А това трябваше да ни подсети да не говорим много много, не ти е приятно да ни четеш, смяташ ,че сме вредни на обществото?!Как да те тълкувам?!
    Ужасно съм разочарована!!!!



   Ами добре, какво ми остава......ок съм ,нямам приблеми ,всичко ни 6 .....благодарна съм, че съм осиновена, какво да искам повече...Щом трябва ще платя цената!!!!