За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

Ето тук имаме една представителна извадка на масовото мнение на българските учители. Нито един учител не иска такива деца в класа си, защото това ще му усложни живота. Не съм съгласна, че се нуждаят чак толкова от повече грижи и внимание. Просто и те като всяко друго дете си имат специфичните нужди. И проблемът е там, че докато останалите могат да се оставят на самотек, то различното дете не може да бъде зарязано, тъй като това може да бъде опасно за него. Разбира се, аз те разбирам уважаема ЗарраСузуки и не те упреквам. Естествено, че да внедриш едно дете с увреждания в детската група, в която има още 28 - 3 годишни малчугана е прах в очите на всички ни. Ние всички: родители на деца с увреждания, учители, специални педагози и родители с гражданска съвест, трябва да изискваме в градините и в класовете от началния курс да работят едновременно двама учителя. Тогава големият брой деца няма да е проблем и няма да е проблем да имаме в групите и класовете "Гошко", който не чува и "Петьо", който е хиперактивен. Къде са психолозите в детските градини, къде е достъпната среда....Да, нашите градини и училища на този етап са все още непригодни за една нормална и безболезнена за всички интеграция на дечица с проблеми в развитието, но нека да сме на ясно, че държавния апарат няма да направи нищо по въпроса, ако ние не тръбим и ако обществото ни не започне смело да го изисква.
Така че, мили майки, които се колебаете или сте против това начинание, аз ви подканям, да приемете факта, че нещастието да имаш различно дете, може да бъде смекчено и дори неутрализирано, ако семействата и децата, с тези проблеми поне не се сблъскват с нашия негативизъм и отхвърляне. Ако ние сме будно общество рано или късно управниците ще клекнат, защото те са основната причина, нещата в Българското образование да вървят наопаки.

Аз, на моето дете, не се налага да му обяснявам нищо. Ако ме пита "Тя защо не може да стои права?" - просто отговарям без излишен драматизъм, че детето се е родило така, но иначе е много добро и има прекрасна коса...или нещо друго положително. Кристиян е има радостта да играе с деца с увреден слух, с ДЦП и аутизъм и по никакъв начин не е бил смутен или травмиран, даже напротив. Не ги третира като различни.

не можах да остана безу4астна.докато има такива "у4ителки",като въпросната госпожа,не може и дума да става за интеграция.уважаема госпожо,как по то4но о4аквате децата ни да станат толерантни,след като вие като педагози изолирвате такива деца и изобщо не ги искате в групите си?и какво има да се обяснява?едно 3 годишно дете не би имало нищо против едно по разли4но дете,особено ако госпожата не дели децата и вкъщи също му е обяснено,4е не вси4ки хора са еднакви.не мога да си обясня едно нещо,защо в държавните детски градини разли4ните деца са голям проблем,а в 4астните ги прием без забележка?все пове4е се убеждавам 4е проблема не е само до пари,големи групи и т.н.проблемът е в липсата на желание,в стремежа работата да се улесни до толкова,4е децата да са като роботи и да създават минимални проблеми.не ви разбирам,"уважаема"госпожо,защото всеки има някакви предизвикателства в работата си,и ако не може да се справи с тях,или търси на4ин да разреши проблема,но не като изгони въпросното дете,или си търси нова професия!!!

Твърдо "за".

твърдо ЗА

Не съм съгласна с горните мнения.Както писах-в групата на дъщеря ми има незрящо дете.Една година отне да учителките да се научат буквално върху него и другите деца как да овладеят ситуацията.Детето си е прието без проблем, никой не го е отхвърлил и никой не го третира като различно.Даже напротив.Но е истина, че се нуждае от 100% внимание поне на един от персонала, а персонала всъщност е един...нееднократно има случаи, в които  в началото се е стигало до инциденти сред другите деца, защото госпожата е обгрижвала на 100 % другото.Детето в началото се е вкопчквало в госпожата по начин, по който и е било невъзможно да е със другите деца.Чист късмет е, че няма сериозни инциденти, а само някоя друга чукната глава и оскубани и ощипани деца.Какво установихме обаче тази година-прекаленото внимание и отдаденост на 100 % към това дете и идеята да му помагат във всичко всъщност понякога изиграва лоша шега-в момента се опитват да поправят стореното, като за целта учат и другите деца да са малко егоисти.Специално ме викаха, заедно с новоизлюпеният психолог на градината да ми обясняват, как онова детенце чакало вече всичко на готово, наказания, ако е участвало в бела не признава, най-общо казано-често използва другите деца, защото така е научено.От тях самите.Потърпевша се оказа дъщеря ми, която беше станала най-добра приятелка с нея и и беше станала нещо като обслужващ персонал, обираше наказания и прочее.Така че-в тези градини учителките не са научени на работа със специални деца-за това си трябва подготовка.Не го оспорвайте.Самите деца не са имали проблем с това дете, даже напротив, просто госпожата, опитвайки се да даде всичко от себе си е направила белята, преминавайки разумните граници.Защото е е знаела как да работи с това дете, ЗАЕДНО, НАРАВНО с другите.И се учи в движение върху него и върху другите  също рефлектира.Сега, почти две години след това ситуацията е овладяна, а можеше и да не се налагат драстични мерки, ако просто имаше условия за това дете, или назначен обучен персонал за по няколко часа дневно-не целодневно даже.Моите деца проблем с Различните нямат.Защото те самите са различни с нещо от останалите.Проблемите идват от специфичните нужди на някои различни деца, които понякога в обикновените градини е невъзможно по ред причини-най-вече финансови-да им се даде.Рампи, допълнителен персонал или пращане на обучение на стар, други приспособления,...Това не зависи от децата в групата, това зависи от други хора.А децата в групата са си ОК.

Да,Пенелопа,съвсем си права.Нашите специални деца имат нужда от повече внимание или поне от по-различно внимание.Именно затова интеграцията не е едностранен процес-айде всички в кюпа,пък учителките да се оправят.В една масова градина,ако има 6деца със специални образователни потребности/СОП/,то градината има право на ресурсен учител ,който просто ще бъде там постоянно и ще подпомага деца и учители.В нашата масова градина има такава учиелка-тя влиза във всички групи,има плаваща програма-понякога взима децата в кабинета си,защото са станали по-нервни и пречат на другите,понякога просто стои в групата и подпомага дечицата...въобще всеки ден различно.Ако децата са по-малко от 6,то ресурсният учител идва в определени дни.И затова пак казвам-интеграцията е доста сложна и дълга като процес,но за да започне тя,то вие/ние/,родителите на здравите деца,трябва да приемем,че не всички деца са еднакви и че тези,различните,имат пълното право да играят,учат,да се забавляват заедно с другите.Нашите деца не са страшни ,при добра организация в градината,при желание за съдействие на родителите на специалното детенце,нещата могат да потръгнат.Ето,моята дъщеря/можете да я видите малко по-долу/,ходи в масова градина.Аз знам,че за нея не е удачно да е там по цял ден,ето защо ходи за по няколко часа дневно.Заедно със специалистите,учителките..въобще заедно,стигнахме до решението,че детето ми може да извлече максимална полза от престоя си в градината,ако я посещава всеки ден от 10 до 12..засега.С течение на времето може и по-дълго.Започнахме миналатагодина с половин час...
и да кажа,че децата в групата не са никакъв проблем-никога не са били.Нооо госпожите миналата година бяха проблем.Просто не желаеха различно дете иточка.Бая зор видях .Организират им разни обучения за работа със специални деца-не искат да ходят.Дават им се книги,литература,да попрочетат-нямало нужда,те били учили..от там дойде най-големия проблем-нежелание за работа с различно дете.

Много може да се спори по въпроса за интеграцията. И аз съм майка на дете с увреждане. Имах доста противоречиво мнение, тогава когато трябваше да избирам - масова или специализирана. Избрах специализирана. Сгреших. В нея нямаше никакъв напредък, просто защото нямаше от кой да имитира говор, начин на общуване и т.н. От половин година детето е в масова, напредъка е невероятен. Но тук вече идва и въпроса, а дали не улесних нейната интеграция с това, че беше първо в специална, понаучи малко и хоп в масова. Само мога да гадая дали е било правилно решението ми. И въпреки , че съм майка на дете с увреждане , мисля че зависи от степента на увреждане на детето, което тр да влезе в масова. В нашата градина например ресурсните и логопедите постоянно се оплакват, че децата с аутизъм  изцяло им отнемат времето. Не са виновни те, а тези които са го измислили като вариант на интеграция.
И все пак - поддържам тезата, че първо трябва да се ходи в специална градина или училище, и ако детето се справя тогава в масова. Не трябва да насилваме децата с нашите болни амбиции за постигане на невъзможното. Мое мнение.

Съгласна съм и с Валенцето, Пенелопа, Бубица.

Може и друг път да съм го казвала тук, но проблема е, че нямаме добро или добри специални училища. В Пловдив е едно спец училище и то само до 8 клас, ами после??? Самото училище е старо, неугледно, повечето деца, които познавам и го посещават са на домашно обучение. Е, какво да затворя детето си?

Нека има един модерен специализирано подходящ център ли ще го нарекат, училище ли, където ще ти е кеф да го водиш, където и учителите ще се раздават така да го кажа, да имат добро отношение и професионализъм. Тогава ще водя Гери там, няма да се натискам за масово училище и както казва Бубица, след това може да я преместя в масово.

Много са възлите за разплитане в нашата интеграция, един възел води до друг...
Пуши ми главата отвсякъде, тази пролет ще отлагаме Гери, пак ходене по комисии, искам да я махна от спец градината за сега, да бъде предучилищна с ресурсен учител, а къде ще стане това, в кой квартал на Пловдив ??????

Rossoneri,  и аз точно това имах предвид. Нека да има в този център или училище всичко необходимо за по - лесно обучение, обучен и компетентен персонал, добра материална база и няма да си помисля за масово поне в началото. Ако тръгне да покрива нормите като другите деца и да се разбира идеално с учителките и децата (имам предвид Говора) чак тогава ще я интегрирам. Не само училището е мястото  за интеграция. А извън него,? на двора, на улицата, на детската площадка и т.н..Там дори и с нас те все още не са интегрирани. Много добре знам как гледат самите родители, да не говорим , че на децата ще им бъде обяснено увреждането, така както гледат. Първо интеграцията тр да започне от самото общество, семейството и чак тогава институциите.

Ктегорично съм ЗА
Има обаче 2 проблема/ на пръв поглед/:
1.До колко е квалифициран персонала в масовите ДГ за реакция при евентуален проблем.
2. Жестокостта на "нормалните" деца..всеизвестен е този факт-децата са жестоко откровенни, което пък би накърнило чувствата на интегрираните деца. Тук огромна роля има домашното възпитание...но то колко е на ниво в това отношение

Валенцето-ама аз не съм против различните деца.Знам, че не са страшни.Просто показах,според случая при нас, че няма условия често.Ето-при нас госпожите се научиха сами, свалями им шапка, овладяха, всичко е ок в групата.Но на каква цена-само те си знаят може би.Сигурна съм, че много неизказани неща от тях има.

Моя роднина имаше проблем с приемането на сина й (не е с увреждане), само защото беше с арабска фамилия, беше на възраст за трети клас, но трябваше да тръгне първи, защото не можеше да чете и пише на български (говореше лошо, но пък всичко разбираше)......това във връзка с усложняването на живота.....смени училището, а във второто училище и две паралелки, докато попадне на учител готов да съдейства.

Твърдо ЗА-мисля,че на нашите деца от малки трябва да им се показва реалноста и да се учат на толерантност към децата с увреждания.

Аз съм майка на дете с увреждане ,нека да погледнем въпроса така -много от децата с проблеми са такива по нечия грешка ,и други причини има но вина за това не може да се търси ,факта си  е факт .
Децата се развиват много по-добре в средата на нормалните училища като общуват с нормалните си връстници ,но много от децата и педагозите не са подготвени за това ,а за желанието за работа с децата е строго индивидуално или го има или го няма ,после  образователната ни система въобще не е гъвкава например където децата са с по-тежки увреждания нека да има допълнително специалисти които да помагат за интеграцията на детето ,има още много да се работи в тая посока !
А на въпроса как останалите деца възприемат различните в крайна сметка такъв е живота и е неизбежен контакта ,така че от това не може "да се избяга "а и не трябва !

Мила Deja Vu, възхитена съм от смелостта да  гледаш своето малко, специално и много сладко джудженце у дома. Зарадва ме и фактът, че ходи в масова градина, макар и само по десет минути на ден с другите. Вероятно по-нататък ще бъде за повече. Желая ви успех и ви целувам!
Гласувах с "твърдо да", защото този отговор беше най-близо до това, което мисля. За съжаление, обаче, в България нещата са доста сложни и в това отошение. За да сме в хармония с европейските изисквания бе наложено на държавните градини да приемат всякакви деца. Персоналът, обаче, не е подготвен да посрещне такъв товар - изискват се познания, изисква се безгранично търпение, страхотно чувство за такт, умението да балансираш между специалното дете и другите. Бъдете сигурни, че ако една средна учителка в българска ДГ трябва да се занимава с таква дете и не притежава тези качества / а тя в по-честия случай не ги притежава/, може вместо да изпише вежди, да извади очи. Децата обикновено си създават отношение към нещата, копирайки позицията на авторитета до тях и имат невероятен усет за нюансите на това отношение. За да приемат едно специално дете, според мен е нужно ни повече, ни по-малко, а точно това - авторитетният възрастен да го приеме - да го приеме безрезервно, истински, с обич. Родителите на другите деца също са много важни, но те не могат да дадат конкретен пример, защото не са в пряк контакт с различното. Следователно учителката има доста същестена роля, без обаче, да е подготвена за това. Трябва допълнитлен ресурс - човещки и финансов. Дано да се случи скоро...