Отговори
# 135
  • Мнения: 3 268
Пуснала съм тема в Клюкарника за това,дали ни е страх от различните.Там Вълкът е писал,че децата са толерантни по рождение.Да,ама това изобщо не е така,жестоки са.Децата са жестоки по свой начин,но никога няма да пропуснат да обидят дете,което е различно от тях.Дъщеря ми има лек говорен дефект,просто говори на с" и "ш" и децата й се подиграват,какво остава за някой по-съществен недъг.По препоръка на педиатъра ни ходим на логопед,защото според нея в 1 клас ще има още по-големи проблеми с подигравките.И пак повтарям,че става въпрос за много леко,почти незабележимо фъфлене.
Наскоро на детската площадка дойде момиченце,на около 10 г. с Даун.Дъщеря ми,която е на 5г. и още едно нейно връстниче,веднага реагираха,отдръпнаха се и Калина ме попита защо това момиченце "е такова,мамо"Обясних й доколкото мога,че то е детенце като тях,но малко е болничко,така се е родило.Децата така и не заиграха с него,отбягваха го.После пак говорих с дъщеря си и ще продължавам да я възпитавам да е по-толерантна,но това ще е дълъг процес.

# 136
  • Мнения: 2 543
Толкова ли е трудно просто да се отговори по дадена тема със собствени средства, а не с постоянни разбори и цитати? Дори някой да мисли грешно или различно, какво от това?

Разбира се, че не ми е все тая, ако някой мисли грешно по тази тема! Не е ли ясно защо! Ако грешномислещи хора решават съдбата на което и да е дете, независимо с увреждане или не, това е истински притеснително. Не може просто да си пишем "на кило" като в повечето теми, защото тук говорим за човешки съдби. И докато вие си чешете езиците, времето за децата ни тече със страшна сила. Никой от нас няма това време, което ви е необходимо, за да се настроите на друга вълна. Това е положението. Не си навирам личната драма в лицето на никого. Просто явно не ви понася, че за някои хора това е истинският живот, докато за вас е просто фикция, над която ви е приятно (или не) да размишлявате.  Tired

Стефани, на мен ми се струва, че самото обяснение, че детенцето е болно,не е добро обяснение. Все си мисля, че децата нямат нужда от подобно задълбочаване в конкретика. Ако им се обяснява по-простичко, да речем - всички хора са различни - едни са руси, други-с черна коса, едни -с къдрава коса, други - с чип нос, едни - с чип нос, други-с по-особени черти на лицето - сигурна съм, че ще им е къде-къде по-лесно да свикнат с тези различия. Има си време за обяснението за болестите, но си мисля, че на 5 години им е рано. Но знам ли... Предполагам, че няма рецепта за това.

# 137
  • София
  • Мнения: 4 931
Наскоро на детската площадка дойде момиченце,на около 10 г. с Даун.Дъщеря ми,която е на 5г. и още едно нейно връстниче,веднага реагираха,отдръпнаха се и Калина ме попита защо това момиченце "е такова,мамо"Обясних й доколкото мога,че то е детенце като тях,но малко е болничко,така се е родило.Децата така и не заиграха с него,отбягваха го.После пак говорих с дъщеря си и ще продължавам да я възпитавам да е по-толерантна,но това ще е дълъг процес.

Ако децата още от първа група в детската градина прекарват време с различни от тях, ако това стане масова практика, едва ли ще има нужда от целенасочено специално възпитаване в толерантност на по-късен етап.

# 138
  • Мнения: 1 044
Наскоро на детската площадка дойде момиченце,на около 10 г. с Даун.Дъщеря ми,която е на 5г. и още едно нейно връстниче,веднага реагираха,отдръпнаха се и Калина ме попита защо това момиченце "е такова,мамо"Обясних й доколкото мога,че то е детенце като тях,но малко е болничко,така се е родило.Децата така и не заиграха с него,отбягваха го.После пак говорих с дъщеря си и ще продължавам да я възпитавам да е по-толерантна,но това ще е дълъг процес.

Ако децата още от първа група в детската градина прекарват време с различни от тях, ако това стане масова практика, едва ли ще има нужда от целенасочено специално възпитаване в толерантност на по-късен етап.
Точно така мисля и аз. Но ние с ромите не можем да се интегрираме, а камо ли с децата с увреждания. Така че това е само в сферата на добрите пожелания.

# 139
  • Мнения: 3 268
Да,дъщеря ми за пръв път виждаше такова дете и реагира спонтанно,като дете.Аз много неща й казах след това,но тя е на 5 и не знам доколко ме е разбрала.Споделих тази случка,защото е много погрешно да се мисли,че децата са толерантни по рождение и готови да прегърнат едно психично болно дете.Трябва ние да ги възпитаме в тази толерантност,само от нас зависи дали ще преодолеят страха от "различните",страха,който е вкоренен в нашия бит.

# 140
  • Мнения: 2 448
Аз не разбирам, каква е целта на тази интеграция, нека някой обясни? Кой къде се интегрира? Едно дете със забавено умствено/физическо развитие никога няма да бъде равнопоставено в група "нормални" деца - дори и да го приемат, дори и да го обичат - винаги ще бъде аутсайдер. И няма начин, защото групата деца ще си организира надбягване/монополи/катерене, в което въпросното дете не може да се включи. Групата деца ще трябва да заучи два урока за един час, въпросното дете няма да успее.
Хайде моля те, не казвай предварително кое дете колко и как ще научи и как ще се катери.Все едно аз да взема да обиждам деца , които не могат да бягат колкото моето, защото той макар, че с говора не е на тяхното ниво, за спортни умения повечето на неговата възраст не могат да му стъпят на малкия пръст.Ама не съм седнала да го уча да не играе с по-бавни деца от него или да ги отбягва.
Ясно е , че като има толкова много хора от нашето общество , които се мислят за повече от останалите, защото са се родили в "нормата" и определят кое е редно и кое не, няма да достигнем скоро по-развитите държави.
То по тази логика и едно дете като е изключително умно да не играе с по-глупави деца , че видите ли и то оглупяло.
И това не го пиша, не защото съм майка на инвалид /съжалявам за думата, но явно така трябва да се изразя за да бъда разбрана/, детето ми е здраво , само малко по-късно се научи да говори.То какво ли им е на тези майки дето ежедневно се сблъскват с подобни коментари за техните деца.

# 141
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 747
Ако всички родители в България разсъждаваха като мен, тази темата просто нямаше да е на дневен ред, защото интеграцията на децата с увреждания щеше да се осъществява като нещо съвсем в рамките на нормалните неща. Уви в България всичко става от трудно по-трудно. Липсва индивидуален подход. Комисиите работят проформа. Противопоставят се специални и масови училища.

Искам да попитам всички привърженици на специалните училища, кога за последно сте посетили такова училище? Запознати ли сте до каква мизерия ги е докарала държавата? Запознати ли сте, че на този етап там се обучават предимно циганчета с увреждания и деца с интелектуална недостатъчност от домовете за деца и юноши, защото никой свестен родител не би си оставил детето на такова място, тъй като представете си, но и за децата с увреждания средата е от значение?
Относно горното си твърдение, отделям училищата за деца с увреден слух и тези за незрящи деца, тъй като спецификата на развитието им е различна. Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Държавата е виновна за това, че сега се плюнчим и нападаме, защото това правителство не желае да налива средства в образование и на практика интеграцията на тези дечица е равно на борба до кръв на техните родители. Ако в днешно време едно дете с увреждания е успяло в масовото училище за това заслуги имат най-вече родителите.

# 142
  • Мнения: 101
Бени Васи,ти си преподавател,доколкото разбрах! ShockedЕ,не си единственната,която мисли така.За съжаление доста преподаватели мислят като теб.Моята шестгодишна гнила ябълка,както писах по -горе,е в масова грдина.И определено преди година само мучеше,ръмжеше ти казвам като прасенце.И в градината не я искаха,една от причината беше именно,че децата ще "прихванат".Е да,ама не прихванаха.Това зависи до голяма степен от преподавателя.Имам и по-малко дете-и то мина през това мучене,но беше временно забавление,подражаваше на кка си.Спря да го прави и си говори съвсем нормално.Това са  деца,все пак.Боже..не ми се пише,това за гнилите ябълки просто ме разби. ooooh!

Съжалявам за думите си! Не искам да обидя никого, нито да ви нараня. Човек мисли едно сега, понякога друго. Аз все още се занимавам с тази тема - търся навсякъде информация за или против, как и по какъв начин.
Грешно се изразих и незнам как да се Извиня!
Не съм против децата с увреждания! Напротив. Искам да им се помогне по най-добрия начин. Не съм аз, тази която ще казва - да, това дете е за там, не не е. Просто искам най-доброто. Заради тези деца, аз напуснах масовите училища и научих Брайловия език. Завърших психология и социални дейности.
Може би не съм се изразила правилно, просто цитирах разни мнения на приятели, на случки с които съм се сбълсквала, с бездушието на почти всички, които се срещат с такива деца. Виждам колко е трудно и едновременно и ново за нас!
В Бургас работя с Център "Николай Чудотворец" (където условията и базата са страхотни), които се занимават с деца с увреждания и едновременно с това организирам различни информационни кампании, като участници са децата с увреждания. Сега за 22 април - Световният ден на Земята, сме организирали с 6 училища - около 40 ученика викторина на тема "Разделното събиране на отпадъци", "Климата" и "Защитените видове у нас". Разработила съм въпросите и отговорите така, че да се справят всички! Те са моята светлина по пътя на знанието.
Признавам си, че все още не съм си изградила точно мнение и незнам на коя страна да застана, но имам желание да се уча, и мисля че съм научкала вече правилната посока.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 14:28 от beni_vasi

# 143
  • Мнения: 1 001
Все се надявам, че след време такива теми няма да има ... интересно дали в Германия навремето са "пускали теми" "За или против контрационните лагери" ... навярно следващата тема ще бъде "ЗА или ПРОТИВ различните етноси в детските градини" ... кажете ми, че се шегувата ... жалко за двадесет и двамата от вас/нас ...

# 144
  • Sofia
  • Мнения: 907
Без да влизам в спора искам да кажа, че гласувах със за, защото: 1. мисля, че е добре за децата с увреждания, които не са избрали да са такива и имат правото на нормален начин на живот и  2. мисля, че е добре и за останалите деца, които се учат да бъдат толерантни и не възприемат децата с увреждания като различни. Друг е обаче въпросът, доколко настоящите педагози в нашите детски градини биха се справили и реагирали адекватно във ситуацията  Rolling Eyes.

# 145
  • Мнения: 1 001
... Друг е обаче въпросът, доколко настоящите педагози в нашите детски градини биха се справили и реагирали адекватно във ситуацията  Rolling Eyes.
Права си, но темата е за твоето/моето/нашето ЗА или ПРОТИВ

# 146
  • София
  • Мнения: 4 412
За мен темата показва, че може би съвсем малко са се предвижили настроенията в посака "за" интеграцията. Имаше и преди около 1 година подобна тема. Хубавото е, че има достатъчно майки, които не се страхуват, че тяхното дете ще стане аутсайсер, ако общува с децата с проблеми. Бяха полезни и честните изказвания, защо не искат децата с увреждания, там може да се работи или да се даде пример в годините, че децата израстли заедно не се заразяват. Като чели, големият проблем е мястото и хората, които да осъществят интеграцията. Няма такава детска градина в СФ, където интеграцията да е факт - родители, съгласни да се гледат заедно децата, екип от подготвени психолози и педагози

# 147
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 747
В Бургас работя с Център "Николай Чудотворец" (където условията и базата са страхотни), които се занимават с деца с увреждания

Ето това е много хубав преход. За това се изрази така крайно за специалните учебни заведения, защото ти имаш невероятното щастие да работиш в един изключително модерен и добре функциониращ дневен център. Да, ама такива колко са в България? Естествено, че повечето родители на дечица със сериозни проблеми в развитието няма да ги подложат на прекалено големите изисквания на масовите учебни заведения, ако имат подобна алтернатива. Но все пак там повечето от децата са със множество увреждания и трудно подвижни.
Можем само да си пожелаем повече такива центрове и по двама педагози в групите и класовете с такива дечица в масовите училища.
Сега учителите не са мотивирани да приемат такива деца в класовете и градините си, защото това поставя по-големи изисквания към тях, като в същото време никой не ги облекчава като бройка деца или пък финансови поощрения.

# 148
  • Мнения: 1 470
Смятам че не само за децата с увреждания ще е добре да се интегрират,а и за нашите деца ще е много възпитателно...А и за нас родителите също...Време е да приемем че слънцето е за всички,макар и всички да сме различни по своему...Поздрави!!!
 В тренировката по баскетбол на големите ми синове,има момче с проблем с краката...Но това НЕ му пречи да играе...Възхищавам се на треньора му,на родителите му,за решението да го пуснат да играе,дори на мачове се еявявал...  bouquet

# 149
  • Мнения: 2 722
Твърдо за, с надеждата, че педагозите ще си свършат както трябва работата, защото не ми се мисли в противен случай как ще се чувстват милите дечица.
В нашата група редовно идват възрастни в инвалидни колички - все се каня да попитам каква точно е инициативата, но Милен ги нарича - моите приятели.

Общи условия

Активация на акаунт