Какво име бихте дали на детето си и какво - никога?

Моето мнение е, че турско-арабските имена се избягват в България, заради дълбоко наслоеното противопоставяне на християнство - ислям.
Освен това, турско-арабски имена носят и част от циганите и по тази причина тези имена са непрестижни.
Даже са и нарицателни за необразовани и смешни хора - Айше, Хасан - които иначе са си нормални имена в илямските държави.
За имена като Джон, Никол, Кармен и др. - те не се български, но са християнски и затова в някои случаи се предпочитат.

Имаше преди време една тема за арабски имена, страшно красиви имена бяха споменати там, поне на мен лично много ми харесаха. Та не само Айше и Хасан са арабски имена  . Но не бих кръстила детето си с такова име, колкото и да ми харесва.
Като изключим арабските имена, за останалите не ме вълнува произхода им, по-скоро самото звучене, така че анкетата много ме затрудни 
Не бих дала на детето си типично българско име, поради простата причина, че живеем в чужбина. Ако живеех в Бг и бащата беше българин, идея си нямам какво име бих дала на сина си (с женските имена ми е по-лесно). Повечето имена, които харесвам (Теодор, Самуил, Боян, Даниел и пр.), стават или вече са доста популярни, което определено би ме отказало от тях. Със сигурност бих искала рядко срещано име. Матео много ми легна на сърцето, но ... да не навлизам в хипотези и подробности 
Никога не бих дала на детото си сложно-съставно име, от тези, завършващи на -слав, -мир и пр. Ужасно са ми неприятно, може би защото моето е такова. Имена, които ми звучат остаряло също, от типа на Пенка, Станка, Иванка и пр. Като и съвсем "стандартните" и често срещани като Димитър, Иван, Георги, Мария, Елена, Силвия и т.н., които май са по-типични за нашето поколение, отколкото за сегашното... 
 

Доколкото и двамата сме българи и живеем в България, изборът ми определено се свежда до типични към настоящето за България имена, достатъчно масови, за да не будят излишни въпроси и недотам модерни в текущия момент, за да си улесня подвикването в градинката
За момче: + да се добавя лесно -ов или -ев.

В анкетата гласувах с последните две опции.Харесвам и някои турски имена,но едва ли бих си кръстила така децата заради хорското мнение и отношение след време.

Аз ли съм недоскив или двете основни опции липсват?
Повече от половината имена, които сме чували в живота си, са или от гръцки или от еврейски произход и така са се популяризирали в различни версии по света. Но произходът им си е такъв.
Аз сега на първи напън не се сещам американско име (в смисъл, популярно в САЩ, не "Танцуващия с мечки"), което да не е от еврейски произход.
И понеже за мен най-красивите имена са именно от тези две групи, най-вероятно сред тях бих избирала. Не изключвам и славянските, както и чисто българските, но при тях като че ли изборът е по-малък.
Латинските също не са лоши (например Лилия).

Арабско, турско, индийско, японско, китайско, нигерийско и подобни имена не бих дала на детето си. Има много красиви сред тях, но те си носят "тежестта" на съответната култура. Харесвам името Xiao Mei, но не мога да го произнеса с адекватно китайско произношение, а и никой от българите, с които детето ми ще израсне, няма да може, така че къде е смисълът?
Имам познат от нигерийски произход, казва се Agbondimi. Признавам си, пейстнах го, защото не мога да го запомня. Казват му Бонди. Името ме кефи много, супер екзотично е, но ако не си носител на съответния произход и  култура, какво би демонстрирал с подобно име за детето си?
Идеята на имената, особено на толкова специфичните по произход, в този глобализиран свят, е всеки да носи националната си идентичност с тях. Поне за мен това е смисълът. Вярно, че в днешно време германките масово са Наташа, а българките Никол, но културите ни са достатъчно близки. Точно затова и се получава смесването.

В тази връзка, мен не би ме притеснявало, че някъде си няма да могат да кажат името на детето ми и това да ми е критерий за избор. Нито знам къде евентуално ще е това някъде, нито кога. Нито дали. Предпочитам в България да могат да го кажат.

Елора, аз затова съм задала въпроса - име с какво звучене бихте ползвали, а не с какъв произход. Защото гръцкото е Никос, а българското звучене е Николай, но смисъла е същия.
За сега извода ми е, че пропагандата работи - наравно се избират български, славянски и американски имена  Още малко холивудски продукции и американските ще са асимилирани за български. Защото Майкъл и Михаил е с един и същи произход (еврейски), но с различно звучене - американско и българско. Факт е, че американските имена не ни дразнят, а са все толкова чужди за нас, колкото и арабските.

Напротив. Много по-близки са ни американските ценности, отколкото арабските. Тук не говорим за инкономическо състояние. Ако гледаш един американски филм, чувстваш героите и ситуациите, в които са поставени като много по-близки, отколкото примерно един афганистански. По мироглед българите са много близо до западната култура и много далече от арабската. Имаме някакви зачатъци на ориенталщина, но все пак сме много далеч от тяхната реалност.
А имената навлизат с културата. С филмите, музиката, книгите дори. По този показател къде е САЩ и къде Иран?
Неслучайно след пускането на турските сериали се навъдиха много Инджита. Връзката е очевидна. Всички сме чували хиляди американски имена, но само отделни хора могат да изброят повече от 5 турски. Аз май и толкова няма да успея. Как да ги избереш за детето си, като даже не си ги чувал?
Да не говорим, че самите американски имена носят символиката на глобализацията. Хората като си кръстят детето Дженифър, смятат, че са му дали международно име. Като го кръстят Айше, не мислят същото. А както казах името носи послание за самоопределяне. Или от къде си или какъв се чувстваш. Дженифър - глобализиран гражданин на света. Такава е асоциацията, която се прави, такава е логиката.

Освен това какво звучене има например Даниел? Или София? Или Ева? Анна? Испано-латино, англо-саксонско или българско?
Всъщност в анкетата няма отговор "с българско звучене", а само с български произход. Ами ако искам да е Николай, как да отговоря? Хем не е Никълъс, хем не е Никос.
Ако името е Мария - с нормално българско звучене, може би трябва да се цъкне на латино?
Не се заяждам. Но помисли какво питаш. Произход, звучене, какво?

Дали една култура ни е близка и дали сме й чували имената са две различни неща. Да, пропагандата носи и близост с културата, носи и информация за нея - т.е. чували сме им имената, знаем ги, свикнали сме им. По- рано руската култура ни беше близка, а още по- рано османската култура ни е била близка, а и все още е, както е примера с турските сериали, че се приемат отлично, тъй като са близки до българската душевност. За Иран не знам, но в Сирия и Ливан не е много по- различно - в следствие на Османската империя и манджите ни, и облеклата ни (носиите, на фереджетата), и музиката ни са близки. Не случайно така вървежната чалга в България са песни крадени от гръцки и сръбски, чиито оригинали са най- често на ливански и израелски певци. Защото ни е близко това звучене и се харесва. Но, не сме имали пропаганда в тази посока, не им знаем имената, не ги чувстваме близки.

Съгласих се, че не съм задала въпроса ясно и може би не съвсем коректно.

Не е само до пропаганда. Съжителствали сме с турците пет века, възприели сме много неща от кухнята им, от музиката, но културата - не мисля.
Сериалите не са показателни. При нас и латиноамериканските сериали имаха огромен успех без да сме латиноамериканци. Чалгата се слуша заради модата. По мое време младежите не понасяха народна музика, колкото и да ни е близка и родна.

Може би понеже не сме приели религията им, арабската култура е останала някак встрани от нас. Турците са положили невероятни усилия да станат светска държава, но и до днес водят дебати да носят ли забрадки, често имат по няколко жени (което макар да се води забранено, не се преследва от закона и си се практикува).

Темата ми е много интересна.

Не бих дала
-остаряло име-Трендафил, Пенка и подобни
-Джейн, Кармен -като излезли от любовен роман
-Сурая, Мелек, Инджи - българка съм, а и няма то цял живот да обяснява че е българче

Кухнята, музиката, носиите (като модели, цветове орнаменти) - също са култура. Архитектурата - възрожденските къщи в България ги има същите из Турция; мостовете. Народни обичаи като ладуването, искането на мома и т.н. - пак е същото като в Турция. Тука вече не се практикува, освен символично и не на всякъде, там също. Чак до Тунис и Мароко дрехите са им абсолютно същите (за автентичните носии имам предвид), през манджите, които са подобни, та до писаните керамични чинии и тъканите килими и ковьорчета. Всичко това си е култура. Но не за това беше темата.

Цялата бременност изкарах в болнични и изгледах един турски сериала /Мелодия на сърцето/. И това, което видях там като бит ме върна в детството ми. Вярно, че съм по-голяма от повечето тук пишещи и съм израсла в град с висок процент турско население и наистина ми беше много мило да гледам къщите с дворове, мельотата, сърмичките, софрите и още, и още...
Но наистина не е това темата. 
По темата - не бих избрала име с турско звучене именно заради нагласата на голяма част от българите, които иначе изобщо не осъзнават колко сме близки по манталитет с турците. Име с англо-саксонско звучене не бих избрала. Далекоизточните - японски, китайски и т.н. със сигурност ще звучат красиво и екзотично, но прекалено странно за тук.

Много интересна дискусия се е получила .Иначе наистина тук става явно дума за звучене и възприемане,а не за произход.Аз не бих дала остаряло име като Гроздан,Пенка,Минка,не бих дала и име с турско звучене като Инджи,Мелек,Айше,не бих дала и такова с латино звучене като Марсело,Рикардо и т.н.,като цяло предпочитам имена с англо-саксонско звучене-Вероника,Ема,Никол и т.н. и такива с българско/славянско/ звучене като Никола,Калина,Невена и т.н.

И трите примера за мен са по-скоро с романско звучене, особено пък Вероника. Но нека се изкаже някой по-вещ .