При критични ситуации трябва да се помага, но иначе всеки да си носи кръста. Никой не е длъжен на никого. Обикновено, тези които заработват повече, го дължат на това, че са успели да развият способностите си с много труд - не им е паднало от небето.
- Публикувана: 25 март 2008, 13:42 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2008, 01:31 ч.
Роднини и пари
Ако едното семейство изпитва някакви временни, финансови затруднения може по-заможното да помогне.
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.
Много точно казано.Това е и моето мнение.
Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.
Много точно казано.Това е и моето мнение.
Въпреки че, ако някой години наред не се е оправял с парите, едва ли ще започне да го прави, просто така се свиква ... По-скоро ще започне да търси пак някого, на когото да виси на шията.
Само ,защото едното семейство е по-добре финансово от другото не означава,че трябва да помага винаги.Все пак хората са се потрудили за парите си.Право на личен избор е,не задължение.Аз например имам брат, родители,които са ми помагали и на които и аз съм помагала,зависи от ситуацията.Бих преобърнала земята да помогна на близките си,когато се налага. Но съм против да се помага непрекъснато, никой не ти е длъжен в този живот и трябва да се научиме да се справяме сами
На брат си, майка си, баща си бих давала дори и аз да стоя гладна. И не се чувствам длъжна, дълг ми звучи като принуда. Добре ми е като знам, че няма да мислят за пари, защото ще съм им помогнала.
Ако съм достатъчно добре финансово бих помагала също. Няма да ги нося в гроба си тези пари!
Бих поощрила мъжа си да направи същото за своите родители и сестра.
Нямам деца, не знам как биха се променили горните изречения ако имах.
Ако съм достатъчно добре финансово бих помагала също. Няма да ги нося в гроба си тези пари!
Бих поощрила мъжа си да направи същото за своите родители и сестра.
Нямам деца, не знам как биха се променили горните изречения ако имах.
Т.е. би лишила собствените си деца от неща, които можеш да им предложиш с повече средства - изработени с усилие от самата теб, само да може близките ти да не чувстват никакви нужди???
Не мога да си представя да лишавам децата си, заради някого.
Имам пример с далечен роднина - майка му, брат му и сестра му го издържат от години (най-малкото дете в семейството и все му помагат; дори брат му лиши собствения си син от частно училище), а "хубавецът", дето цялата рода го жали, изпива парите всяка вечер по дискотеки и с различни мадами... И все плаче, че не може да си намери работа...
Ние от години насам имаме различен стандарт с брат ми. Той дори не смее да ми признае затрудненията си. Подарявала съм с повод и без повод (за да не ги обидя), черпила съм с повод и без повод, покривах 100% разноските на родителите ми (вместо да си ги делим). Това мога да направя. Ако ситуацията е екстрена бих се включила, но в ежедневието - не.
Ако на сестра си не помогна, на кой друг. Помагам винаги, когато имам възможност и когато тя ми каже, че има нужда. Както и тя на мен. И никога не даваме една на друга с мисълта да ни се връща. Затова и смятам, че е нормално мъжът ми да помага на своя брат, който е много по-зле от нас. Но сме коректни в отношенията си. Знам, че когато сестра ми ми поиска пари, тя наистина не може да се справи сама в момента.
Не мисля че е редно. Аз не бих давала/ и не давам де/, но и не бих приела. Когато бяхме мн зле и спяхме на пода майка ми ни дадоха пари да си купим спалня, след 3 месеца им върнах парите. Мразя да се чувствам зависима, а и никой не длъжен да ме финансира. Всеки сам трябва да намери начин да се справя с живота и трудностите.
Това не значи че ако някой близък закъса за пари и ни помоли ще му откажем, важното е да не става навик.
Това не значи че ако някой близък закъса за пари и ни помоли ще му откажем, важното е да не става навик.
Всичко което сме постигнали със съпруга ми в живата, сме го постигнали без чужда помощ. помагали сме на роднини с каквото можем, но нопоследък се въздържаме от това защото се е случвало да злоупотребяват с нашата помощ, сякаш сме им длъжни за нещо и това е наше задължение. Затова смятам, че човек трябва да разчите винаги само на себе си.
Бих помогнала, ако например са болни, или трябват пари за дете, болница, лекарства.
Но в друг случай
Но в друг случай
Системно- не, инцидентно- да.
Някъде пишеше , не давай на бедния риба, а го научи да си я лови. Мъдро казано, но изпълнението не е толкова лесно. Научих и двамата си сина „да ловят риба“. Помагахме им финансово в трудните моменти за тях, като образование по време на хиперинфлация,обзавеждане на малко домакинство, когато се задомиха, издръжка на снахите докъто синовете ни са в казарма, посрещане на внучетата с всичките там необходими неща .Никой от тях не попита , как издържахме. Вярно не беше лесно, не беше и много пари помоща, беше толкова колкото можехме да отделим и нито левче по малко или повече, и то това се случва в разстояние на 4 год, тъкмо единия свърши , другия почва.
Но това мина, 'всеки си хвана хляба в ръце“, ние спряхме ежемесечните дотации и ПРОБЛЕМ.
Единият син по добър рибар от другия!!!!!!!!!!
Има ли виновен-да НИЕ.
Не даваме пари на лошия рибар.
Сега лошия рибар и жена му ми се сърдят, (около 2 год), даже се сърдят и на добрия рибар.
Но това мина, 'всеки си хвана хляба в ръце“, ние спряхме ежемесечните дотации и ПРОБЛЕМ.
Единият син по добър рибар от другия!!!!!!!!!!
Има ли виновен-да НИЕ.
Не даваме пари на лошия рибар.
Сега лошия рибар и жена му ми се сърдят, (около 2 год), даже се сърдят и на добрия рибар.