Майките, избрали да останат вкъщи - 2

Това е истинския отговор на почти всички въпроси  И мисля, че това е и моята цел и че тя си заслужава. Просто съм щастлива, че можах през тези години да бъда със сина ми и че ще продължавам засега. Всеки от нас май отговаря на такива въпроси. След доста "терзания" и опит, се уверих, че най-важното е какво мисли ние с таткото. И тъй като моят мъж е категоричен и пръв отговаря на тези въпроси, май попрестанаха и въпросите 

Не е слух. Полагат ти се 6 месеца на теб и 6 на таткото, като може да ги ползвате до навършване мисля, че беше 8 години на детето. Вие решавате кога да ги ползвате, но лошото е, че до колкото знам таткото не може да ти ги прехвърли. Пак ще проверя де, но съм 99% сигурна, че не става. Ако след изтичане на неплатеното ти майчинство решиш да не се връщаш на работа има вариант (ако работодателят ти е съгласен) да си продължиш неплатения отпуск, но няма да ти се води трудов стаж, а само ще ти се внасят здравноосигурителни вноски в/у 220лв.

И аз доста често отговярям на такива въпроси и чак се дразня аз мисля, че да си стоиш вкъщи е много по трудно от това да ходиш на работа.

А какво да очакваме? След доста дълго време осъзнах, че няма как да е по друг начин, защото правим нещо, което е точно обратното на това, което правят повечето жени и семейства. То е необичайно, забравено по време на соца и се тълкува от превземка и големеене до некадърност да се намери работа. Срещала съм реакции от целия спектър. Много обичам въпроса "ама, ти не можеш да си намериш работа и затова си още вкъщи ли?".    Много се ядосвах, но в един момент разбрах, че няма как по друг начин да разсъждават повечето хора, защото така са свикнали, така са научени и не искат да си променят мисленето. Е, да са живи и здрави.

Няма лошо да се ходи на работа, но децата заслужават да получат добър старт в живота си. През целия си нататъшен живот ще използват това, на което сме ги научили ние. Повярвайте ми, разликата е очевидна, включително и по-трудното прихващане на разни рекламни игрички и всякакви простотии в училище и усещане за индивидуалност. Според мен има значение дали детето е израснало предимно сред възрастни, които са се грижили за него и дали цялото си време прекарва сред връстници.
Давала съм за пример едино проучване и експеримент за речника на деца около 2-годишни. При индивидуални занимания с детето 2 пъти в седмицата за 1 час речникът на децата с такива занимания се е увеличил 300% в сравнение с деца, които са следвали обичайната си програма (която е близка с тази на първите деца, но без допълнителните занимания).

На мен никога не ми се е налагало да обеснявам,защо си стоя в къщи и съм решила да не давам децата си на градина.Повечето ми познати си гледат децата,защото тук ,в нашия град ,излиза по-евтино да си стоиш в къщи отколкото да работиш и да си даваш детето на градина.Поне според мен е така.Познавам и такива които не издържат на напрежението у дома и започват работа само и само да са навън,а имат възможност да си гледат.А и ,незнам,но тук масово хора на по 30-35год. години нямат деца.
Иначе в очите на другите съм направо майка героиня.
А това,че децата ходили на градина се оправят по-добре и са по-контактни-не е вярно.Не е вярно,че децата там ги занимават повече.
Когато дъщеря ми беше по-малка съм й правила театър в къщи,партита,водила съм я навсякъде.Това,че я отглеждахме в къщи неозначава,че си е стояла само в къщи и съм я лишила от контакти и развлечения.
Най-много ме дразни факта,че има майки ,които си дават децата на градина ,а те си стоят в къщи и се чудят какво да правят.

Ами и мен ме питат кога ще почвам работа.Трябвало сериозно да се замисля.Оставало ми още една година майчинство и после какво съм мислила да правя.Ами още нищо.Искам и смятам да си гледам детето до 3 годишна възраст.На ясла не смятам да я давам , чак на градина.И баткото тръгна н градина на 3 и половина години.И защо всички се чудят ,като съм в къщи защо не гледам и двете деца в къщи , а баткото е на градина.Аз смятам ,че има нужда от това да ходи на градина , да се среща с децата.Ходи на плуване , английски и пеене.Не съм го карала на сила за нищо , той сам пожела.И като бях бременна , пак си ходеше на градина.Аз винаги имам нещо за вършене и не се притеснявам от факта ,че той е на градина , а аз не го гледам вкъщи.

Разбира се ,че е по-трудно да си седиш в къщи,повече са отговорностите.

Мили мами, сега видях темата и ви поздравявам за избора. Записвам се при вас в отбора. Да си останеш в къщи и да се посветиш на семейството си за мен е голямо удоволствие. Имам време дори да приготвям любимите им сладкиши. Момиченцето ми на есен ще е ІІ клас. Много съм щастлива че съм била до нея и заедно сме писали домашни и учили уроци. Сега лятото ще я водя на плаж колкото може повече за да не ми боледува зимата. Докато беше на градина, а аз на работа осъзнавам колко много сме пропуснали. Прибирах се късно, ядяхме готовите храни, вечер я взимах с мен в офиса , мъкнех я по сделки, детето тъгуваше за мене и на сън хлипаше за мама, защото е много привързана към мен. Един ден се разболя, имаше 40 градуса температура независимо че бях в болнични трябваше да бъда на работа. Тогава чашата преля и казах КРАЙ! Не съжалявам нито за кариера нито за болни амбиции. От 3 г. съм си в къщи и сме във всичко заедно. Ходиме на театр. школа, нар. танци, балет и всякакви мероприятия. Всичко бих дала да виждам детето си щастливо!
 

Здравейте,
хайде и аз да се присъединя към групата Щастлива съм като чета ,че има майки ,които са останали вкъщи заради децата си. Аз съм омъжена от 11 години и през цялото това време съм работила около 1г. За мен и съпруга ми беше важно , когато имаме деца да ги гледам и възпитавам и трябва да призная,че съм много доволна от това решение,защото сега обирам плодовете от труда си.
Какво означава ,че не сме на работа? Ние сме на работа 24ч в денонощието,без почивен ден.Понякога ми е много трудно,иска ми се да си почина за няколко часа,да имам време за себе си,но като видя усмивките на децата си , забравям всичко и съм щастлива.Моето мнение е ,че поне до 3г. майката трябва да е до детето /ако разбира се не се налага да започне работа по финансови причини/ и никой неможе да ме убеди ,че за детето е по-добре да ходи на ясла.
Често ми се случва да ме питат защо не започвам работа или какво правя по цял ден Вие как отговаряте на тези въпроси?

Добре дошли на новите членове на клуба!   

Разбира се, че ние сме с работно време 24/7! Така им отговарям на любопитните... 

Един истински случай по последния въпрос - говорим си с моя приятелка, неомъжена, без деца, но със сериозна връзка и тя ми се оплаква, че не може да си намери подходяща работа, а от доста време търси. Аз и казвам : ами вземете си направете едно бебче и си го погледай, много е хубаво. Тя: Ааа, аз си търся работа с работно време 8 часа, а не 24! 

Добре дошли на новите попълнения!
Вчера голямата ми дъщеря навърши 13 години  - значи много лесно може да се изчисли от колко време съм си вкъщи. И нито за миг не съжалявам за това време.
Присъединям се към казаното от Радостина, като бих искала да добавя, че освен посочените от нея неща, в семейството се добиват и социални умения - не знам защо някой е решил, че само навън се научават тези неща - у дома детето се учи как и защо на различни места би следвало да имаме различно поведение. Едно от "любимите" ми оправдания на родители, които чувам по родителски слещи е: "еми, то детето у нас е много кротко, защо се получава така в училище...". Не говори никак добре за един родител това, че детето му вкъщи е кротко, пък навън... То, ако вкъщи няма свободата да изразява себе си и да изразходва енергията си, къде ще го прави и по какъв начин ще го прави... Та това, което исках да кажа, е че тъй като съм тях имам възможност не просто назидателно да им говоря какво може и какво не може да правят, а и имам времето нагледно да им покажа различните социални поведения (нещо, което толкова тревожи някои, та бързат да запишат децата на ясли, да придобивали въпросните умения - каква ти социалиция в ясленска възраст). Имам време да разговарям с тях за това, което ги вълнува или за това което чувстват, защо са постъпили по един или друг начин, коментираме постъпките на други деца, утешавам ги, когато се налага. Иначе сега чувам думи от сорта - "на теб ти е лесно, твоите деца са добрички и разбрани", сякаш  е въпрос само на късмет, че децата ми са такива.

Благодаря за приветствията!
Радвате ме много с разказите си 

И аз постоянно чувам тези думи за моите.Голям късмет
За възпитание никой не говори,това си е късмет и толкова....
А любимата ми реплика е : "Друго нещо са момичетата,виж как те слушат"

И на такива от доста време им отговарям, "да, такива си ги поръчах". Защо да развалям очакванията на хората, при положение, че така децата печелят повече? Нека си мислят, че чуждите деца са по-добри.