Майките, избрали да останат вкъщи - 2

По въпроса колко е добричка дъщеря ми и колко е възпитана и аз редовно чувам коментари.
Ами такова си ми е детенцето.Но винаги съм се старала да доразвия доброта в нея.А това не става за ден.

Нещо ви изгубих дирите,момичета.
Чета ви и ми става хубаво.Аз отдавна не обръщам внимание на подметки от близки и познати защо не работя.
Сега децата излязоха във ваканция от градината-вече са сборни групи,те моите и без това сам до обяд ходят,а сега са така щастливи ,че се гледаме у дома.
Ние взехме едно голямо семейно решение да ви се похваля -решихме окончателно да се преместим да живеем в Плевен.Допреди две години пребивавахме в Сф,там си купихме жилище,там се родиха децата.Но съпруга ми е/беше военен и ни преместиха в Плевен.Колко рев изревах тогава .обаче свикнахме,така свикнахме,че решението е взето-ще продадем жилището в Сф и ще купим тук.

Валенцето, поздравление за решението - и те поздравявам не толкова, защото е правилно, а, защото е наистина много успокояващо, когато един дълго стоящ въпрос е намерил своя отговор! Тази крачка с преместването от столицата ние я предприехме преди две години - е, аз все още тайничко си поплаквам понякога, когато се чуя с някоя приятелка там, но... животтъ невинаги е така прекрасен и последователен, както ни се иска!
Пожелавам ти да си намерите хубаво жилище, за което сте мечтали  и да сте много щастливи!
По повод споделеното от мами на по-големи дечица - винаги ми е правело впечатление каква разлика има при децата, пуснати отрано в стадното отглеждане в яслата и тези, които растата най-вече с мама вкъщи. Онзи ден едно момиченце ме заплаши, че ще слезе от пързалката и ще ме набие, защото я помолих да не вади пръчки от сламения покрив, който е сложен за тях - да им пази сянка. Направо без думи останах, а на мен рядко ми се случва  Майката, която го е оставило от годинка на ясла дори и в този момент не го поглеждаше - разговорите с приятелка са много по-важни! Наистина е голямо майсторство да възпитаме у децата си способност да различават доброто от лошото, за да осъждат сами подобни постъпки като грешни, а не да взимат пример от тях, защото все пак навинаги сме до тях и в такива моменти трябва да разчитат само на себе си!
Радостина, винаги с голямо удоволствие чета постовете ти в целия форум   

Толкова ми става леко на душата, като прочета такива думи -Мачо. Аз макар, че работя по малко, открадвам мнооого време за моята принцеска . Не си представям живота така, да ходя на работа до късно, детето на градина, бабите го вземат, аз само го храня и слагам да спи Искам да прекарам всяка минута до нея, да я възпитам и да изживея пълноценно нейното превръщане в стойностен човек. Дано да имам тази възможност

Благодаря!
Аз също изпитвам лека носталгия,но тя в никакъв случай не е към София като град..мъчно ми е за няколко приятелки,мъчно ми е за апартаментчето ни там,което ще продадем..като знам колко трудно го купихме,изплащахме..колко мили моменти имам в него.Ако можех просто да го прместя в Плевен..но не може.Така че тук също ще намерим нов дом,надявам се да бъде уютен и специален.
И при мен е така...не мога да си го представя.Моите деца на ясли не са ходили,записах ги на градина..каката има по-специални нужди,освен в градината,където с нея работят куп специалисти,също и в къщи имаме занимания много.И двете са до обяд на градина-по този начин хем имат контакти с деца,хем обучението им ,надявам се,е качественно,хем от 12ч до края на деня са с мама,имаме време за всичко-за разходки,за игри и прочие.А бабите са доста далече от нас,живеят във Враца и за съжаление децата мноого рядко ги виждат.

По въпроса за децата отглеждани от баби.МНого често ми се случва,да видя,някоя баба която едвам -едвам върви да води малко детенце стрялкащо се насам -натам,скачащо по люлки и пързалки и тя само да му вика истерично,защото няма физическата възможност да го догони или свали от люлката.Или в случаите когато детето стои кротко и бабата решава да покаже колко е умно внучето и започват едни маймунски номера-направи това,кажи онова Сякаш това дете е някакъв палячо.

Немога да разбера тези хора които си оставят децата  по ясли и градини.Цял ден бих мислила как е,тъжно ли е,някой обидило ли го е,госпожата скарала ли му се е.Това детето ми да е щастливо и винаги усмихнато е преоритет за мен.Никога не съм позволявала детето ми да страда и плачи.

Валенцето ме подсети за още нещо, на което се опитвам да науча децата си - да правят избори и да взимат решения, защото само за решението, което човек е взел сам и без натиск, носи отговорност. В началото на учелната година голямата ми дъщеря имаше някакви проблеми с групичката деца, с които движеше - гледам я, ставаше все по-мрачна и раздразнителна, усещам, че нещо не е наред, но се старая да не се намесвам в отношенията ́и, докато една вечер тя ми заявява, че повече няма да дружи с тези деца. Изчаках малко да се успокои и я питам как се чувства, а тя ми казва, че много ́и е олекнало, щом е взела решение. И наистина от раз скъса взаимоотношенията си с тази група деца, вероятно точно защото сама взе решението. Аз, от своя страна обаче, се почувствах много горда от момичето си, като знам колко трудно ́и е било (още повече, че известно време търпя подигравки и някакви интрижки от страна на тези деца, но мисля, че това още повече я убеди в правотата на избора ́и). Сега завършва VІ клас и съм я оставила сама да реши дали иска да кандидатсва след VІІ клас, като съм ́и казала, че с баща ́и ще подкрепим всяко нейно решение. И друг път съм го казвала - аз не съм много амбициозна майка - все пак имам три деца - все някое ще вземе Нобелова награда.
Та цялото това словоизлияние беше, за да кажа и аз браво на Валенцето за взетото решение. А апартамента не го мисли - щом домът е пълен с любов и разбирателство, другото се нарежда все някак си.
Относно бабите - не знам как е сега, но по времето, когато децата ми бяха съвсем малки и ходехме по люлки и пързалки, най-опасния и животозастрашаващ фактор на игралната площадка бяха бабите - нагли, нахални и задължително безгрешни. 
Поздрави на всички и лек ден, момичета!

Здравейте на всички! И аз като Ним съм тук по сърце и душа, но не и реално.
Започнах работа, когато Калоян беше на 1 година и 3 месеца. Виждам, че се ядосвате, когато ви питат защо децата ви не са на ясла и т.н, а мен ме измъчват други въпроси - с четири заема сме, предстои нов ипотечен за по-голямо жилище. Нямаме никаква финансова подкрепа. Нито наследства. Просто нямаше как да не работя.
Та аз пък съм от другата страна - ядосвам се, че явно сме доста некадърни с моя мъж, щом не можем да се справим и аз да си стоя у дома. Как го правите вие? Майчинството ми беше кошмарен период, въпреки че работех по 12 часа от вкъщи всеки божи ден. Просто не можех да позволя детето ми да расте в мизерия.

Нана,всичко е въпрос на подредба на приоритети..без да обиждам никого.Ние също сме с ипотечен кредит,съпруга ми беше военен,вече не е..аз получавам някакви парички от ТЕЛК за по-глямото ми дете...но не стигат.Истината е,че живеем трудно.И децата и не са задоволени с всичко,но не живеят и в мизерия.Да не ти казвам с каква сума на месец я караме...просто на този етап по-важното за нас е децата да са добре-имам предвид спокойни и сигурни.Чисто морални подсигурени.И ако някой ден започна работа то ще е само заради финансите-просто морално съм абсолютно задоволено от това да отглеждам семейството си.Съпруга ми е на точно същото мнение.

nana77 , не вярвам някоя от мамите тук да има нещо против работещите родители,притиснати от заеми и сметки.Мисля ,че тук става въпрос за майки,които започват работа само за да се махнат от домашните си задължения.Често чувам изказвания от рода - "Ох,веднъж да почна работа ,че не издържам вкъщи /или с тези деца/"
И все пак зависи какво искаш да дадеш на детето си. Повечето от нещата,от които има нужда едно дете не струват пари.Пример за това е едно дете  хванато за едната ръчичка за мама ,другата за тати и фъррррррррр......пълно щастие Детето има нужда да му прочетем приказка, да поровим с него в пясъка да му покажем как да си събере камъчета и пръчки и т.н. мога да изреждам хиляди забавления за малките деца,които ги правят щастливии са безплатни.Марковата блузка може да направи щастлива само майката ,детенцето иска проста блузка ,която може да покапе спокойно със сладолед...
Целувките са АБСОЛЮТНО задължителни и безплатни .Аз лично не спирам да целувам децата си...

Така както си го написала,все едно сме си пратили децата на заколение в градините .Не е точно така.За яслите и аз съм категорично против-чужда ми е идеята за социална адаптация на дете на година и половина.Но градините са друго естество заведение.Макар и да не съм на работа и двете ми деца посещават градина,вярно-до обяд.Дори обяда им го взимам и се хранят вкъщи.Но в градината научават немалко неща.Не,че вкъщи това не може да се случи.Но всеки прави избора си.
А за страданието и плача-моите деца плачат,страдат..не искам да ги лишавам и от тези емоции.Света не е само цветя и рози.Не казвам,че трябва от малки да свикват що е то гаден живот ,но все пак имам моменти,свързани със страдание,които всяко дете трябва да преживее.Страдат от това,че някое дете не им дава играчката си..и плачат.Страдат от това,че мама се е обидила за някое тяхно сериозно провинение и пак може да поплачат...няма нищо лошо в плача.

Фиеста е много права.Аз само ще допълня ,че нещата в малките градове са по-различни.Първо-тук една жена без образование и с деца е цял късмет да си намери хубава работа-добре платена и с работно време да 17.00 часа.Второ,каквото и да работиш заплатата ти е горе-долу 250-300 лв.За градина се плаща 60 лева+спонсорстватаСложи средно едно боледуване на месец където искаш -неискаш даваш поне 50 лв.Тока и без да си в къщи си го плащаш.Ако започниш работа поне 5 лв ден ще харчиш-за хапване и т-н.И накрая като си направиш сметката излизаш на червено.Връщаш се скапан и изнервен.НЕ ти се гледа никой и нищо.И пропускаш толкова много.Това е мое мнение.Това,че работеш и нямаш възможност да си гледаш децата в къщи,защото сте претиснати от сметки,не те прави некъдърна.Дори е похвално,че това го правите за нов дом и по-добро бъдеще на децата си.
Ни най-малко съм имала предвид,че които си оставя децата на градина ги праща на заточение.Но фактори има много-каква е градината,персонала,самото дете и доколко майката е уверена ,че детето й е за там.Това да водиш детето си до обед на градина е добър вариант,но тук освен в предучилищната(в училищата)това не става.А и самият избор за градина е ограничен.
Наскоро беше пусната тема за предучилищната в градините и училищата.Мненията както винаги бяхана в двете крайности.Но вярвай ми такива неща прочетох за градините,че направо не ми се мисли Колкото резерви имах,сега съвсем се замислих.
Но искам да отбележа,че винаги съм уважавала избора на другите.

fiesta   ! Хареса ми поста ти. Изчерпателен е!

Ако знаете колко положително ме зареди вашата темичка

Аз незнам дали да се запиша при вас,май не съм много за тук,както каза Нана по-скоро по сърце и душа.
Сина ни го гледаме аз и баща му,въпреки,че и двамата работим.Баща му е на смени-2 дни работи,2 почива,аз работя за себе си и мога да нагласям графика горе-долу според неговия,така че когато единия е на работа другия гледа детето.Идеята за ясла е изключена и не споменаваме тази дума,така ще я караме докато можем после ще го мислим,но ни се иска и правим всичко възможно да успеем ние двамата да гледаме детето.Баби,ясла или детегледачка-можем де факто трите от които искаме да изберем,но за нас най-важно е детето да е близо до нас двамата и ние да си го гледаме и възпитаваме
Все повече виждам плодовете от нашите грижи, усилия и любов и съм ужасно щастлива,че детенце е с нас по цял ден.Както писа някой по-горе-май наистина има разлика между това къде растат децата.Дай Боже да не съм права,защото всички дечица заслужават най-доброто!

Ще ви следя,страхотни сте всички

Градината до обяд е добро компромисно решение. И моите до един момент бяха така. После установих, че много им тежи ранното ставане, а занятията можех да им водя и аз, дори покриваха повече материал. Видях, че на тях им е по-добре да се занимават с някаква сериозна дейност следобед, а сутрините да си поспиват и да ходим на разходки. И като ги записах на неща извън градината и нещата се наместиха от самосебе си.