Учудва ме твоето учудване.
- Публикувана: 26 март 2008, 19:08 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2008, 12:51 ч.
За циганчето Илиана
Каквото повикало - такова се обадило, ще кажа аз.
Омръзна ми да заемаме отбранителна позиция щом преминем външния праг на дома си, а да очакваме мила насрещност.
Авторката е постъпила човешки и се е получило "предай нататък".
Направете си експеримент - решете си един ден, че ще бъдете мили, че никой няма да успее да ви отклони от това ви намерение. Ще останете изумени. Е, може и да срещнете някое изключение. Но като дръпнете тотала, пак ще сте изненадани
В тази тема съм коалиция към Как' Сийка - няма нищо за учудване.
Омръзна ми да заемаме отбранителна позиция щом преминем външния праг на дома си, а да очакваме мила насрещност.
Авторката е постъпила човешки и се е получило "предай нататък".
Направете си експеримент - решете си един ден, че ще бъдете мили, че никой няма да успее да ви отклони от това ви намерение. Ще останете изумени. Е, може и да срещнете някое изключение. Но като дръпнете тотала, пак ще сте изненадани
В тази тема съм коалиция към Как' Сийка - няма нищо за учудване.
Не искам да развалям хубавата тема, но днес си висях на една улица до една спирка и един циганин - леко опърпан и мнооого черен започна да ходи наоколо и да ме заобикаля. В първия момент си помислих, че си търси по-добра позиция към раницата ми. На третото минаване (на 50 см - 1 м от мен) видях, че е с доста чисти дрехи - т.е бедно, но спретнато облечен. Когато се обърна да се върне и да мине пак, се вгледах по-внимателно в чертите му, и едва тогава видях, че може и да е много черен българин. Има такива хора. Толкова много черни. И все пак нециганин. Съжалявам за недоверието си. Наистина ли има циганчета, които говорят български без акцент 
?
? Хареса ми темата, случката...
Дано Илианка има късмет по-нататък в живота.
Дано Илианка има късмет по-нататък в живота.
Дано
Да е жива и здрава!
Следната история съм я чела в дир-а преди много години:
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
И аз да се включа с една моя случка. Още учех в гимназията и с един съученик се возехме с колелото му - той кара, аз се возя на рамката. Срещу нас се засилила някаква кола и от бързане да не ни блъсне колата, паднахме супер жестоко с колелото, толкова се бяхме пребили, че даже няма да описвам подробности. Явно и двамата сме били зашеметени, с бая окървавени и разбити физиономии и абсолютно неадекватни. Около нас се насъбрала огромна тълпа от хора, българи - направили кръг около нас и не смеят изобщо да ни приближат, все едно сме прокажени, а не катастрофирали. Тогава едно единствено момче, циганче, около 15 годишно дойде да ни помогне - извади ми телефона и се обади на баща ми да дойде да ни прибере, намери кърпички от някой да се поизтрием малко и остана с нас докато татко пристигна. Цял живот ще съм му благодарна, макар че не успях да му го кажа лично тогава, но в онзи момент изобщо не осъзнавах какво ни се случва. И си мислех после как всички българи се пишем на много добри и много свестни, а в тоя момент всички седяха и гледаха, и кой знае колко време сме щели да си лежим на асфалта, ако не беше това момче.
Наистина ли има циганчета, които говорят български без акцент ?
? Има, разбира се! Но има и една подробност - родителите им също говорят без акцент, имат минимум средно образование (е, някои са останали и с основно), работят, нямат повече от 2-3 деца, къщите им светят от чистота, къпят се по-често от българите, защото се притесняват да не миришат... И те не са единици.
Е, напоследък не се срещат често - повечето са гастарбайтери в европейските страни. Ама от тези, които наистина работят, а не се занимават с проституция, просия и кражби.
Следната история съм я чела в дир-а преди много години:
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
На мен ми се случи нещо подобно на пазара във Варна когато бях бременна. Една от продавачките на дънки/от ромски произход/ ми предложи пържени картофки и когато отказах ме накара да седна и изчакам с думите"Аз не съм ги яла още, но изчакай да ти взема други от павилончето до нас, че да не ти стане нещо после". Нямаше къде да ходя- ядох пържени картофи, че и лекция за кърменето слушах
. Хубаво е, че има добри хора.
И аз да се включа с положително мнение за циганите ...
Нищо лошо не са ми правили лично на мен!
Като бях малка - 6-7 годинки, първи клас - много бях своенравна, казала бях на мама, че мога сама да ходя и да се прибирам от училище... Та именно се връщах от училище и минавайки пред една къща, в двора и имаше кученце, малко пуделче, ама как лаеше ... и ме подгони. А аз и до сега много се страхувам от кучета, дори и от мънички кучета. И ... тръгва да ме гони това кученце - аз тичам, то ме гони, и така ... до едни стълби, които трябваше да сляза, обаче още на първото стъпало от бързане се спънах и ... "слязох" всичките към 100 стъпала по корем. Какво стана после с кучето - не помня. Помня само, че ме вдигна от земята един циганин. И ми бърса сълзите, и ме успокоява, и ме занесе на ръце до къщи. Лично ме остави в ръцете на мама и нищо не поиска...
Мама и до ден днешен мине ли циганка през къщи не ги оставя да си тръгнат с празни ръце!!!
Нищо лошо не са ми правили лично на мен!
Като бях малка - 6-7 годинки, първи клас - много бях своенравна, казала бях на мама, че мога сама да ходя и да се прибирам от училище... Та именно се връщах от училище и минавайки пред една къща, в двора и имаше кученце, малко пуделче, ама как лаеше ... и ме подгони. А аз и до сега много се страхувам от кучета, дори и от мънички кучета. И ... тръгва да ме гони това кученце - аз тичам, то ме гони, и така ... до едни стълби, които трябваше да сляза, обаче още на първото стъпало от бързане се спънах и ... "слязох" всичките към 100 стъпала по корем. Какво стана после с кучето - не помня. Помня само, че ме вдигна от земята един циганин. И ми бърса сълзите, и ме успокоява, и ме занесе на ръце до къщи. Лично ме остави в ръцете на мама и нищо не поиска...
Мама и до ден днешен мине ли циганка през къщи не ги оставя да си тръгнат с празни ръце!!!
Препоръчани теми