За циганчето Илиана

Авторката на темата е българка сигурно. Помогнала е на едно дете да си свали хвърчилото от дървото. Това ме кара да мисля, че може би няма да подмине и паднала в дупка жена с малко дете. За мен това е приятното в тази история, а че момиченцето е върнало мп3 плеъра на собственичката му,го намирам за нормално.

Янечек, права си.  
Въпросът е в същността, в човека. Всяко стадо си има и мърша, и стелни крави.

Като бях малка, ходихме по някаква работа във В. Търново и на връщане - в градския автобус за гарата - един черен циганин се приближи до една руса жена и ́и подаде нещо, при което оная мацка се оцъкли. Оказа се, че това е златният ́и пръстен, който си изгубила сутринта като отивала на работа. Та въпросният циганин го намерил на нейната седалка и я дебнал, с кой автобус ще се прибере от работа, за да ́и го върне. Изглеждаше възпитан човекът, а и говореше на чист български език.

Друг случай. Когато работех в магазин, имаше едно момиченце - Ани -  от циганската махала, което по цял ден се моткаше по центъра да проси стотинки. Веднъж в магазина влязоха местните джебчийки и Анито ме предупреди да внимавам, 'щото тези били "крадечки". Значи майка ́и я кара да проси, но в същото време я учи, че не е хубаво да се краде.

 Радвам се,че все още се намират мили хора
независимо дали са цигани или българи,но лошото е,че сигурно се броят на пръсти.
Извадила си късмет,че си попаднала на честен човек.

Много трогателна история. Явно детето е възпитавано правилно. В тази връзка, аз съм много признателна на моите родители, че са ме научили да не правя разлика между хората на расов, етнически или религиозен принцип. Това ми помага да бъда не само добър професионалист, но и добър човек изобщо.

Да, наистина - каквото повикало, такова се обадило.
И аз често общувам с цигани, те не са като Илиана, но са честни хора, а племеничето на моята позната е със страхотни зелени очи, направо красота.

Има ромски семейства, които живеят в собствени домове, работят и чакат заплата като нас, образоват децата си и спазват правилата.Не всички роми са еднакви.Съществуват около 10%, които за съжаление обират от негативите заради останалите 90%.Това детенце - Илияна явно не е по-различно от нашите деца, защото родителите и не се различават от нас.
Ако можеше всички да са като тях...

по-скоро е обратното. 10-те% обират негативите на останалите 90%

Много ме разчувства случката...

Аз си спомням, при един престой с малкият в болницата, две случки, с циганки.

Едната е майка, чието дете постъпи една нощ по спешност.
Нямаше годинка детенцето, а като я питах с какво го храни женичката простичко отговори:
"Ами...каквото има". Иначе все още го кърмеше...
Стана ми много жално. Цяла нощ малкото виеше от болка /оказа се, че червата му са преплетени/...
Персоналът в отделението се отнесаха ужасно с нея...
Настаниха я в голяма стая, къде и др. почнаха да се оплакват, че не могат да спят те и децата им.
А женицата нямаше избор...
Сестрите бучаха, че минава полунощ, а трябва да се занимават с това детенце...
Пуснаха му системи и оставиха майката буквално вързана права до леглото, защото малкото се успокояваше само в ръцете и.
Тя не можеше да седне, защото маркучът на системата беше къс... И тя така...
С детенце в ръце и права стоеше при него. Всеотдайна и жална...
Няма смисъл да казвам, че не издържах това положение и накарах сестрите да се погрижат за нея...
То не беше цупене, не беше пуфтене...
На сутринта и оставих моите кроасани /само това имах/ и и казах да не се притеснява и да яде, че кърми!
Беше много трогната и не спря да благодари!
Оставена сама, с болно дете и персонал, който я гледа с недоверие...
Бяха и казали, че няма да я изпишат преди мъжа и да донесе лична карта. И тя го чакаше...
Според мен със свито сърце, защото беше прочела, че се плаща леглото на майка, която е с дете над 6м...
Явно се чудеше от къде ще вземат парите. Въпреки, че бях разбрала, че мъжа и работи...

[i]След тази случка всеки път ми идва наум песента на Ритон:
"Циганин как обича зная, но още знам, циганин как страда щом остане сам."...[/i]

В същата тази болница, по същото време, имаше едно много младо момиче. Пак циганка.
Не мога да определя на колко години, но да речем към 15г.
Тя също беше с невръсното си детенце. След катастрофа... Били с каруца и така...
Че с това момиче, много, много черно и от всякъде цигане, си говорих надълго и нашироко за различията в циганската и нашата култура.
Тя ми разказваше за това как "се краде" булка и разни други интересни истории от техният бит...
Една нощ на малкият му се приспа по-рано и прекъснахме разговорът.
На другият ден ни изписаха и повече не я видях...
Все още имам усещането, че сме имали да си кажем още много неща...

Та... Има 2 и 200...
И на мен ми се иска да не се делим на цигани, българи и т.н., но...

Абе така си е, все извиняваме ненавистта си към циганите с това, че са неуки и не работят, обаче и ние често влошаваме нещата щамповайки ги нацяло с лека ръка.
Бяс ме хваща като гледам, здрави, прави, силни цигани да се подмотват и да не потхващат нищо или да им виси по една дебела верига на варата от всякакви престъпления а те само да наглеят. Обаче когато видим желание за редовен живот трябва да помагаме с 2 ръце.