Браво на нея!Рядко са такива хора вече.
- Публикувана: 26 март 2008, 19:08 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2008, 12:51 ч.
За циганчето Илиана
И аз да се включа със случка която не беше никак скоро но съм запомнила много ясно .Сядаме с приятелка на кафе .Покрай масите се мотае дажурното циганче и проси .Настаняваме се ние и се оказва че нямаме цигари ,а и на близо не продават .На никоя от нас не и се ходеше да търси ,а и кафе без цигара не става ,та ..както и да е решаваме да пратим въпросното циганче да ни купи.Извикахме го и го попитахме ще отиде ли? То веднага се съгласи.Имахме 20 лв,никакиви дребни .Дадохме му парите обяснихме какви цигари искаме и то побягна . Викам -забрави за тия 20 лв. 
След 10 мин се върна с две кутии цигари и точно ресто до стотинка!!Естествено си получи част от рестото и поздравления...та така...има такива циганчета...
След 10 мин се върна с две кутии цигари и точно ресто до стотинка!!Естествено си получи част от рестото и поздравления...та така...има такива циганчета... 
Ние пък вчера докато се разхождахме с дъщеря ми, вятърът духна шапката й, която отиде чак на уличното платно. Аз започнах да се чудя какво да правя, защото хем исках да отида и да взема шапката, хем ме беше страх да оставя дъщеря ми сама на тротоара, макар и за секунди, за да не тръгне след мен - улицата е доста натоварена. В това време един човек се затича от отсрещния тротоар, взе шапката и ми я подаде. Стана ми много мило, защото в последно време все по-рядко се случва някой да направи нещо хубаво за теб, просто ей така.
съседката, която ми прибира децата вечер, е учителка в училище, в което учат преобладаващо ромчета
сред тях имало и много свестни, имало и много ужасни
явно е че ако има желание, се намира начин да живееш нормално
радвам се че авторката е помогнала на детето и че то е било мило и възпитано
дай боже циганите да започнат да ...не знам какво, не да се интегрират, а да се държат и живеят по- човешки
сред тях имало и много свестни, имало и много ужасни
явно е че ако има желание, се намира начин да живееш нормално
радвам се че авторката е помогнала на детето и че то е било мило и възпитано
дай боже циганите да започнат да ...не знам какво, не да се интегрират, а да се държат и живеят по- човешки
И аз вече се бях отчаяла, че няма добри хора,но преди една седмица приятелят ми си изгуби телефона и естествено го бяхме отписали,опитахме се да звъннем два три пъти но все ни даваше свободно,докато не ми вдигна едно момиче, което ми каза че е намерила телефона и ми предложи да се срещтнем след 10 мин. в квартала. Аз на бегом отидох и се изненадах,защото момичето беше младо и дори ми се видя ученичка.Много се зарадвах когато ми даде телефона и аз и оставих парички въпреки,че не искаше да ги вземе.
Хиляди благодарности на тези малко,но добри хора.
Хиляди благодарности на тези малко,но добри хора.
за илиана
На мен също ми хареса случката, с циганче или без, винаги е приятно да ти се случи нещо приятно. А и това, че някои момичета споделиха спонтанно свои положителни преживявания също е много симпатично. Мисля, че ако започнем да говорим по-често за положителни неща, и да не се концентрираме толкова върху негативните, много неща ще изглеждат друго яче.
Следната история съм я чела в дир-а преди много години:
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".
/за някои може да се стори тъпо/
Сред циганите има много добри хора,моята случка е за българи.Миналате сдемица се прибирахме с детето от разходка,беше около 5,30 следобяд.До кошовете беше паднала една баба,на възраст горе -долу колкото моята баба,около 65 да речем,опитваше се да стане и неможеше.В това време от близкото кръчме излезе едно момче сервитьор,аз му казах да помогне на жената щото аз все пак съм вече в 9 ти месец и водя и малко дете с другата ръка,момчето ме погледна и каза че бабата е пила допреди малко в кръчмата и сега му било неудобно да вдига пиянки от земята,била се накъркала като свиня и го било срам да я вдига.Поиптах го дали го е било срам да я обслужва в кръчмата и да й прибере парите накрая,отнесох една майна,както й да е.Минаваха много хора,никой не погледна жената,минаваха и се обръщаха,минаваха само българи,облечени и чисти,как да развалят гледката си с един паднал човек??Отидох до нея и попитах има ли нужда да се обадя на някой да дойде да й помогне за нещо,жената каза не само ми помогнете да стана.Помогнах й,стана и си тръгна.Та толкова за българите.От повечето съм отвратена,зимата когато аз паднах с детето в една дупка след газифицирането на града,пак така ме подминаваха,все едно са слепи и невиждат жена паднала в дупка с малко дете.
Като стана дума, докато бях бременна - само и единствено роми са ми отстъпвали място в градския транспорт. Когато родих и се мъчих с двойната количка да се движа по тротоарите и да "прелитам" спрелите по тях автомобили, 3-4 пъти млади момчета-циганчета са идвали и са ми пренасяли количката над спрени автомобили /в това време "лъскави" и уж интелигентно изглеждащи българи директно ме подминаваха/.
Всъщност, преди години имах щастието да се запозная с невероятно ромско семейство - прекрасни, възпитани, интелигентни хора. Майката е преподавател в столично училище по БЕЛ, журналист е, участва /даже не знам дали и не ръководи/ ромски театър - често дават техни постановки по телевизията. Бащата е скулптор и телевизионен оператор. Синът им тогава учеше в езикова гимназия и четох по-късно в 1 вестник, че е спечелил стипендия и следва в САЩ /може вече и да е завършил/. Момиченцето им завърши Испанската гимназия.
Та, има всякакви хора - независимо от етнос, цвят, религия и т.н.
Всъщност, преди години имах щастието да се запозная с невероятно ромско семейство - прекрасни, възпитани, интелигентни хора. Майката е преподавател в столично училище по БЕЛ, журналист е, участва /даже не знам дали и не ръководи/ ромски театър - често дават техни постановки по телевизията. Бащата е скулптор и телевизионен оператор. Синът им тогава учеше в езикова гимназия и четох по-късно в 1 вестник, че е спечелил стипендия и следва в САЩ /може вече и да е завършил/. Момиченцето им завърши Испанската гимназия.
Та, има всякакви хора - независимо от етнос, цвят, религия и т.н.
Препоръчани теми