За циганчето Илиана

Ами да е жива и здрава Илиана и повече деца като нея да има - не само циганчета, но и българчета.

Не е важно, че Илиана е от ромски произход, важно е, че все още има честни хора.

Мили постъпка. По принцип никога не слагам хората под общ знаменател, затова и не ме учудва.

Когато прочетох разказа ти ми стана и мъчно, и хубаво. Но си мисля, че не може да слагаме всички под общ знаменател и да ги делим на добри и лоши. Когато децата успеят да запазят детската чистота в себе си е чудесно, лошото е, че животът на повечето малки циганчета не предразполага към това.

Може би си се изненадала от постъпката на това дете поради факта ,че е от ромски произход.В крайна сметка постъпката и е чисто човешка.Защото въпреки предразсъдъците ни и те са хора.Ако Илиана беше българка най-вероятно темата нямаше да я има.

много ме грабна тази история
пожелавам да имаа повече такива добри момиченца

Ще ми се повече хора да прочетат историята ти.Писна ми да се делим на българи и цигани,а не на свестни и ...други .Дай боже всекиму добро детенце като Илианка! 

Темата наистина не е за тук.
Не ми се иска да я местя, защото в клюкарника ще се превърне в поредната безумна словесна експлозия и накрая ще трябва да се заключва.

Бистрили сме неведнъж, че децата на нормалните родители, често стават нормални хора.

Били те цигани, българи, негри, арийци или марсианци.

Имам подозрения, че и детето на авторката ще стане чудесен човек:)

 

Честна по душа, а вероятно и по възпитание. Евала на цигани, възпитали детето си така. Вероятно са бедни, но не и по душа. Учила съм с циганчета като малка и спомените ми за тях са много приятни.

Браво на детето.Благати са родители с такова дете 

Тази история ми припомни нещо - беше 1997 г., едно от първите ми излизания с колата, естествено почти веднага я задавих и загасна, но не къде да е, а на кръстовището на канала точно пред строителния техникум
Кошмар! На никъде, аз съм с една колежка, която е абсурдно да ме избута сама... стана голямо задръстване, минаващите шофьори или свиркаха и псуваха или даваха съвети от разстояние... обаче нищо не помогна
Тогава се появиха 2-3 дечица, на възраст около 8-9 години най-много, от тези, които мият стъклата на колите по светофарите
Веднага извикаха : Спокойно, како, ще бутаме! и се захванаха милите, ама не ставаше и не ставаше
В този момент минаваха други двама мои колеги и всички дружно ме избутаха до паркинга на стадиона. Още си спомням едното - имаше страхотни сини очи, толкова бяха щастливи, че са помогнали и са успяли...
На другия ден ги потърсих, бях им купила шоколади, но ги нямаше
Повече не ги и видях, но често си спомням онзи ден

Браво на теб, Silverlady!

Хареса ми темата, случката...
Дано Илианка има късмет по-нататък в живота.

Учудва ме твоето учудване.

Дано малката ми адашка има шанс и късмет !

Дано успее да се съхрани това детенце. Трогна ме в случката не, че ти е върнала изгубеното, а че се отнесла мило към детето ти. Моите наблюдения са, че те могат да бъдат много по-мили и искренни към нас в отношенията си , отколкото ние към тях ( защото имаме предразсъдъци)

Много ми хареса историята ти . Дано да има повече деца като това дете.

Каквото повикало - такова се обадило, ще кажа аз.
Омръзна ми да заемаме отбранителна позиция щом преминем външния праг на дома си, а да очакваме мила насрещност.
Авторката е постъпила човешки и се е получило "предай нататък".
Направете си експеримент - решете си един ден, че ще бъдете мили, че никой няма да успее да ви отклони от това ви намерение. Ще останете изумени. Е, може и да срещнете някое изключение. Но като дръпнете тотала, пак ще сте изненадани
В тази тема съм коалиция към Как' Сийка - няма нищо за учудване.

                    Не искам да развалям хубавата тема, но днес си висях на една улица до една спирка и един циганин - леко опърпан и мнооого черен започна да ходи наоколо и да ме заобикаля. В първия момент си помислих, че си търси по-добра позиция към раницата ми. На третото минаване (на 50 см - 1 м от мен) видях, че е с доста чисти дрехи - т.е бедно, но спретнато облечен. Когато се обърна да се върне и да мине пак, се вгледах по-внимателно в чертите му, и едва тогава видях, че може и да е много черен българин. Има такива хора. Толкова много черни. И все пак нециганин. Съжалявам за недоверието си. Наистина ли има циганчета, които говорят български без акцент  ?

Дано Да е жива и здрава!

Следната история съм я чела в дир-а преди много години:

Стои си явно бременна българка на спирка и чака. До нея две циганки, канят се да ядят неотворен още пакет бисквити. Обаче виждат бременната жена, подават й бисквитите и едната казва "Вземи си, не се притеснявай, не съм ги пипала".

И аз да се включа с една моя случка. Още учех в гимназията и с един съученик се возехме с колелото му - той кара, аз се возя на рамката. Срещу нас се засилила някаква кола и от бързане да не ни блъсне колата, паднахме супер жестоко с колелото, толкова се бяхме пребили, че даже няма да описвам подробности. Явно и двамата сме били зашеметени, с бая окървавени и разбити физиономии и абсолютно неадекватни.  Около нас се насъбрала огромна тълпа от хора, българи - направили кръг около нас и не смеят изобщо да ни приближат, все едно сме прокажени, а не катастрофирали. Тогава едно единствено момче, циганче, около 15 годишно дойде да ни помогне - извади ми телефона и се обади на баща ми да дойде да ни прибере, намери кърпички от някой да се поизтрием малко и остана с нас докато татко пристигна. Цял живот ще съм му благодарна, макар че не успях да му го кажа лично тогава, но в онзи момент изобщо не осъзнавах какво ни се случва. И си мислех после как всички българи се пишем на много добри и много свестни, а в тоя момент всички седяха и гледаха, и кой знае колко време сме щели да си лежим на асфалта, ако не беше това момче.

Дано има по ве4е такива деца без зна4ение какви са

Има, разбира се! Но има и една подробност - родителите им също говорят без акцент, имат минимум средно образование (е, някои са останали и с основно), работят, нямат повече от 2-3 деца, къщите им светят от чистота, къпят се по-често от българите, защото се притесняват да не миришат... И те не са единици.
Е, напоследък не се срещат често - повечето са гастарбайтери в европейските страни. Ама от тези, които наистина работят, а не се занимават с проституция, просия и кражби.

На мен ми се случи нещо подобно на пазара във Варна когато бях бременна. Една от продавачките на дънки/от ромски произход/ ми предложи пържени картофки и когато отказах ме накара да седна и изчакам  с думите"Аз не съм ги яла още, но изчакай да ти взема други от павилончето до нас, че да не ти стане нещо после". Нямаше къде да ходя- ядох пържени картофи, че и лекция за кърменето слушах .
Хубаво е, че има добри хора.

И аз да се включа с положително мнение за циганите ...

Нищо лошо не са ми правили лично на мен!

Като бях малка - 6-7 годинки, първи клас - много бях своенравна, казала бях на мама, че мога сама да ходя и да се прибирам от училище... Та именно се връщах от училище и минавайки пред една къща, в двора и имаше кученце, малко пуделче, ама как лаеше ... и ме подгони. А аз и до сега много се страхувам от кучета, дори и от мънички кучета. И ... тръгва да ме гони това кученце - аз тичам, то ме гони, и така ... до едни стълби, които трябваше да сляза, обаче още на първото стъпало от бързане се спънах и ... "слязох" всичките към 100 стъпала по корем. Какво стана после с кучето - не помня. Помня само, че ме вдигна от земята един циганин. И ми бърса сълзите, и ме успокоява, и ме занесе на ръце до къщи. Лично ме остави в ръцете на мама и нищо не поиска...

Мама и до ден днешен мине ли циганка през къщи не ги оставя да си тръгнат с празни ръце!!!

Супер случка
Колко ще е хубаво, ако по-често отношенията са такива...

Попаднала си на едно възпитано дете 

Браво на нея!Рядко са такива хора вече.

И аз да се включа със случка която не беше никак скоро но съм запомнила много ясно .Сядаме с приятелка на кафе .Покрай масите се мотае дажурното циганче и проси .Настаняваме се ние и се оказва че нямаме цигари ,а и на близо не продават .На никоя от нас не и се ходеше да търси ,а и кафе без цигара не става ,та ..както и да е решаваме да пратим въпросното циганче да ни купи.Извикахме го и го попитахме ще отиде ли? То веднага се съгласи.Имахме 20 лв,никакиви дребни .Дадохме му парите обяснихме какви цигари искаме и то побягна . Викам -забрави за тия 20 лв. След 10 мин се върна с две кутии цигари и точно ресто до стотинка!!Естествено си получи част от рестото и поздравления...та така...има такива циганчета...

Ей така, понякога просто се случват и добри неща.

Ние пък вчера докато се разхождахме с дъщеря ми, вятърът духна шапката й, която отиде чак на уличното платно. Аз започнах да се чудя какво да правя, защото хем исках да отида и да взема шапката, хем ме беше страх да оставя дъщеря ми сама на тротоара, макар и за секунди, за да не тръгне след мен - улицата е доста натоварена. В това време един човек се затича от отсрещния тротоар, взе шапката и ми я подаде. Стана ми много мило, защото в последно време все по-рядко се случва някой да направи нещо хубаво за теб, просто ей така.

съседката, която ми прибира децата вечер, е учителка в училище, в което учат преобладаващо ромчета
сред тях имало и много свестни, имало и много ужасни
явно е че ако има желание, се намира начин да живееш нормално
радвам се че авторката е помогнала на детето и че то е било мило и възпитано
дай боже циганите да започнат да ...не знам какво, не да се интегрират, а да се държат и живеят по- човешки

Баща ми е спасен от удавяне от циганин.

И аз вече се бях отчаяла, че няма добри хора,но преди една седмица приятелят ми си изгуби телефона и естествено го бяхме отписали,опитахме се да звъннем два три пъти но все ни  даваше свободно,докато не ми вдигна едно момиче, което ми каза че е намерила телефона и ми предложи да се срещтнем след 10 мин. в квартала. Аз на бегом отидох и се изненадах,защото момичето беше младо и дори ми се видя ученичка.Много се зарадвах когато ми даде телефона и аз и оставих парички въпреки,че не искаше да ги вземе.
  Хиляди благодарности на тези малко,но добри хора.

  за илиана

На мен също ми хареса случката, с циганче или без, винаги е приятно да ти се случи нещо приятно. А и това, че някои момичета споделиха спонтанно свои положителни преживявания също е много симпатично. Мисля, че ако започнем да говорим по-често за положителни неща, и да не се концентрираме толкова върху негативните, много неща ще изглеждат друго яче.

 Браво на родителите му, че са възпитали едно добро дете.

Дано и на мен да се случи нещо подобно, за да си променя мнението за циганите. Засега личната ми статистика включва само няколко грабежа, единият от малки циганчета. 

Наистина много мило ....

Иначе циганите как да кажа.....не закачат и не пипат бременни жени. Това съм го чувала от няколко места. На мен например ми се случи следното, като бях бременна. Значи вървя си аз по главната в Пловдив и забелязвам една одърпана циганка в далеченита седнала на една пейка и яде геврек. Като я наближих на 3-4 метра спря да яде и ме загледа. Като стигнах вече на 1 метър от нея с усмивка на лице ми подаде геврека с думите /отчупи се момиче/...естествено не го направих, но ми стана някък мило и винаги ще го помня ...
/за някои може да се стори тъпо/

Сред циганите има много добри хора,моята случка е за българи.Миналате сдемица се прибирахме с детето от разходка,беше около 5,30 следобяд.До кошовете беше паднала една баба,на възраст горе -долу колкото моята баба,около 65 да речем,опитваше се да стане и неможеше.В това време от близкото кръчме излезе едно момче сервитьор,аз му казах да помогне на жената щото аз все пак съм вече в 9 ти месец и водя и малко дете с другата ръка,момчето ме погледна и каза че бабата е пила допреди малко в кръчмата и сега му било неудобно да вдига пиянки от земята,била се накъркала като свиня и го било срам да я вдига.Поиптах го дали го е било срам да я обслужва в кръчмата и да й прибере парите накрая,отнесох една майна,както й да е.Минаваха много хора,никой не погледна жената,минаваха и се обръщаха,минаваха само българи,облечени и чисти,как да развалят гледката си с един паднал човек??Отидох до нея и попитах има ли нужда да се обадя на някой да дойде да й помогне за нещо,жената каза не само ми помогнете да стана.Помогнах й,стана и си тръгна.Та толкова за българите.От повечето съм отвратена,зимата когато аз паднах с детето в една дупка след газифицирането на града,пак така ме подминаваха,все едно са слепи и невиждат жена паднала в дупка с малко дете.

Като стана дума, докато бях бременна - само и единствено роми са ми отстъпвали място в градския транспорт. Когато родих и се мъчих с двойната количка да се движа по тротоарите и да "прелитам" спрелите по тях автомобили, 3-4 пъти млади момчета-циганчета са идвали и са ми пренасяли количката над спрени автомобили /в това време "лъскави" и уж интелигентно изглеждащи българи директно ме подминаваха/.
Всъщност, преди години имах щастието да се запозная с невероятно ромско семейство - прекрасни, възпитани, интелигентни хора. Майката е преподавател в столично училище по БЕЛ, журналист е, участва /даже не знам дали и не ръководи/ ромски театър - често дават техни постановки по телевизията. Бащата е скулптор и телевизионен оператор. Синът им тогава учеше в езикова гимназия и четох по-късно в 1 вестник, че е спечелил стипендия и следва в САЩ /може вече и да е завършил/. Момиченцето им завърши Испанската гимназия.
Та, има всякакви хора - независимо от етнос, цвят, религия и т.н.

Авторката на темата е българка сигурно. Помогнала е на едно дете да си свали хвърчилото от дървото. Това ме кара да мисля, че може би няма да подмине и паднала в дупка жена с малко дете. За мен това е приятното в тази история, а че момиченцето е върнало мп3 плеъра на собственичката му,го намирам за нормално.

Янечек, права си.  
Въпросът е в същността, в човека. Всяко стадо си има и мърша, и стелни крави.

Като бях малка, ходихме по някаква работа във В. Търново и на връщане - в градския автобус за гарата - един черен циганин се приближи до една руса жена и ́и подаде нещо, при което оная мацка се оцъкли. Оказа се, че това е златният ́и пръстен, който си изгубила сутринта като отивала на работа. Та въпросният циганин го намерил на нейната седалка и я дебнал, с кой автобус ще се прибере от работа, за да ́и го върне. Изглеждаше възпитан човекът, а и говореше на чист български език.

Друг случай. Когато работех в магазин, имаше едно момиченце - Ани -  от циганската махала, което по цял ден се моткаше по центъра да проси стотинки. Веднъж в магазина влязоха местните джебчийки и Анито ме предупреди да внимавам, 'щото тези били "крадечки". Значи майка ́и я кара да проси, но в същото време я учи, че не е хубаво да се краде.

 Радвам се,че все още се намират мили хора
независимо дали са цигани или българи,но лошото е,че сигурно се броят на пръсти.
Извадила си късмет,че си попаднала на честен човек.

Много трогателна история. Явно детето е възпитавано правилно. В тази връзка, аз съм много признателна на моите родители, че са ме научили да не правя разлика между хората на расов, етнически или религиозен принцип. Това ми помага да бъда не само добър професионалист, но и добър човек изобщо.

Да, наистина - каквото повикало, такова се обадило.
И аз често общувам с цигани, те не са като Илиана, но са честни хора, а племеничето на моята позната е със страхотни зелени очи, направо красота.

Има ромски семейства, които живеят в собствени домове, работят и чакат заплата като нас, образоват децата си и спазват правилата.Не всички роми са еднакви.Съществуват около 10%, които за съжаление обират от негативите заради останалите 90%.Това детенце - Илияна явно не е по-различно от нашите деца, защото родителите и не се различават от нас.
Ако можеше всички да са като тях...

по-скоро е обратното. 10-те% обират негативите на останалите 90%

Много ме разчувства случката...

Аз си спомням, при един престой с малкият в болницата, две случки, с циганки.

Едната е майка, чието дете постъпи една нощ по спешност.
Нямаше годинка детенцето, а като я питах с какво го храни женичката простичко отговори:
"Ами...каквото има". Иначе все още го кърмеше...
Стана ми много жално. Цяла нощ малкото виеше от болка /оказа се, че червата му са преплетени/...
Персоналът в отделението се отнесаха ужасно с нея...
Настаниха я в голяма стая, къде и др. почнаха да се оплакват, че не могат да спят те и децата им.
А женицата нямаше избор...
Сестрите бучаха, че минава полунощ, а трябва да се занимават с това детенце...
Пуснаха му системи и оставиха майката буквално вързана права до леглото, защото малкото се успокояваше само в ръцете и.
Тя не можеше да седне, защото маркучът на системата беше къс... И тя така...
С детенце в ръце и права стоеше при него. Всеотдайна и жална...
Няма смисъл да казвам, че не издържах това положение и накарах сестрите да се погрижат за нея...
То не беше цупене, не беше пуфтене...
На сутринта и оставих моите кроасани /само това имах/ и и казах да не се притеснява и да яде, че кърми!
Беше много трогната и не спря да благодари!
Оставена сама, с болно дете и персонал, който я гледа с недоверие...
Бяха и казали, че няма да я изпишат преди мъжа и да донесе лична карта. И тя го чакаше...
Според мен със свито сърце, защото беше прочела, че се плаща леглото на майка, която е с дете над 6м...
Явно се чудеше от къде ще вземат парите. Въпреки, че бях разбрала, че мъжа и работи...

[i]След тази случка всеки път ми идва наум песента на Ритон:
"Циганин как обича зная, но още знам, циганин как страда щом остане сам."...[/i]

В същата тази болница, по същото време, имаше едно много младо момиче. Пак циганка.
Не мога да определя на колко години, но да речем към 15г.
Тя също беше с невръсното си детенце. След катастрофа... Били с каруца и така...
Че с това момиче, много, много черно и от всякъде цигане, си говорих надълго и нашироко за различията в циганската и нашата култура.
Тя ми разказваше за това как "се краде" булка и разни други интересни истории от техният бит...
Една нощ на малкият му се приспа по-рано и прекъснахме разговорът.
На другият ден ни изписаха и повече не я видях...
Все още имам усещането, че сме имали да си кажем още много неща...

Та... Има 2 и 200...
И на мен ми се иска да не се делим на цигани, българи и т.н., но...

Абе така си е, все извиняваме ненавистта си към циганите с това, че са неуки и не работят, обаче и ние често влошаваме нещата щамповайки ги нацяло с лека ръка.
Бяс ме хваща като гледам, здрави, прави, силни цигани да се подмотват и да не потхващат нищо или да им виси по една дебела верига на варата от всякакви престъпления а те само да наглеят. Обаче когато видим желание за редовен живот трябва да помагаме с 2 ръце.