хайд парк

а пък аз установявам само едно. че определено имаме нещо, което наистина страшно много ни свързва. липсата на мъдрост.
смятам да се замисля над този свой дефицит. но това, че пиша тук показва, че не съм го направила все още.
прав е мъжът на фокси, той и моят е на същото мнение де. кокошки. много точно сравнение

Фусии, игнорирала си ме на лични. Исках да ти изпратя това.
Фусии, добро утро!
Отдавна си мисля да  напиша това, но все не ми остава време. Искам да ти кажа, че думите ми във форума са тълкувани и съответно разбрани  не по начинът по който съм ги искала и не със съдържанието , което съм вложила. За мен  се случва следното. Пиша своето мнение и изведнъж влизаш ти или Мираета и се започва, тя остро, ти- възмутително да ме осъждате , много често за неща ,които не съм и помислила .  Последните два-три пъти, са такива.
1.   За сравнението на болките. Не можеш да сравняваш Фусии,болка на един човек с друг- те са различни. Нежели една болка с друга. Продължавам да стоя зад мнението си по въпроса.
2.   За крокодилите и пр. Просто си го изтълкувала така, че осиновените трябва да се обидят. Моята мисъл не беше изобщо такава. Мисълта ми беше, че когато влезе осиновен и сподели, че се е справил с болката има няколко сценария:
-   или го изкарват нахален, че ги учи тях, какво да направят и как да преодолеят болката и го изгонват есдтествено- /спомни си Амелия/
-   или го изкарват лъжец
-   или недействителен, защото не се е регистрирал. /честно да ти кажа, ако сега влизам в този форум и аз не бих се регистрирала/
3.   За Фоксче. Наистина не знаех. Мислиш ли, че има нормален човек, който ще знае и ще го направи? И аз се чудя защо ми пишеш –„ имай грях” или нещо такова. Прочетох на Мираета поста, в който тя пише-„ Мама на трима....”но първо аз нея я чета по диагонал по няколко причини- първата много дълги и многобройни постинги, втората-  много често не разбирам, какво е изскала да каже, третата – не я възприемам, не ми допада.
Второ – помислих си, че става дума за нея самата, защото тя има три деца, си викам сигурно е загубила четвърто. И го счетох като поредното , което не разбирам и го оставих. След ,което влязохте вие двете и  тя с думите си, а ти с това, че винаги влизаш след нея за да я защитиш и да ме дообвиниш, ме изкарахте най- наглия лъжец. П ък дори и се страхувам. От какво – не разбрах?
На кой прост въпрос не съм ти отговорила Фусии?
Искам да ти кажа, че да съдиш някого е не по-малко грешно занимание.
Извинявай, че се получи дълго, но пиша ти това писмо с желанието и надеждата, че ще ме разбереш по-добре. И с ясното съзнание, че може и да не се случи.
Желая на теб и Никола приятен ден.   

Сори, че се намесвам в лична война, четох и на Мираета тазсутрешното писание.Дарена, Мираета,ще го кажа на английски, дано го разберете-евала, машала, ашкосун!Аман, аман, аман, аман!
Това е молба, казвам го с мир и любов.

Що ли се навирам между шамарите, пак ще го отнеса.

Е как няма да го отнесеш ...
Знаеш, че имам официална забрадка и престилка, а ми пускаш тук пред всички в "Кефи ме" снимката с работните.
Аз на доверие съм ти я пратила, а ти ....  тук пред всички.
Поне се утешавам, че съм с новите цървули, ама пусто не се виждат ясно.


 

Мираетта е възрастен човек, когото доста уважавам, за да си позволя да го защитавам персонално, особено на това ниво.
Каквото съм казала - това е. Който разбрал, разбрал...

Обаче, знаете ли от известно време една мисъл не ми дава мира...мислех да си я спестя, но...
Питам се...какви хора сме...как е възможно, да не проявим никаква съпричастност, към чуждата болка, никакво съобразяване, никакво забелязване на чуждия жест към нас... От това ми е най-болно. Наистина ума ми не го побира - как е възможно, човек а повдигне завесата на тай-дълбоката си болка, на най-фините и нежни места от душата си, а ние да минем оттам като башибозук... имам предвид Бианка.
А ЕДИНСТВЕНИЯ човек, който скочи като ужилен да брани осиновителите, когато се появи една девойка, коментираща кърменето беше Мираетта. Тя усети, че това е лош тон в този форум, че може да ни обиди или засегне и каза мили, нежни думи...
След което ние не се посвенихме да минем през нея с подковани обувки...
Ами, не защото е Мираетта, Дарена... не защото е лично тя. Просто защото е човешко същество...

П.С
Когато игнорирам някого на л.с, може би изразявам определено нежелание за разговор...

хайде малко да забравим за нас самите и да вземем да се помолим за това дете от подписа ми.
марти днес става на 9 години. майка му тежи почти колкото него, поне и стават дрехите му.
нека се помолим за неговото здраве, за повече човечност от страна на лекарите, които вчера пред него казаха че има метастази и нищо вече не могат да направят за него, макар, че не са направили никакви изследвания и диагнозата е меко казано абсурдна.
хайде да се концентрираме с всичките си огромни енергии в нещо позитивно. и да поизтрезнеем.

  за Марти.
В такива случаи немея, просто блокирам.
За лекарите не ми се говори.И там , като навсякъде- човеци разни, жалко, че хората, които си имат работа с лекари разчитат на тях и са много уязвими.

Мисля си и ние ,като хора с различни професии, се срещаме  понякога с много уязвими хора. Колко ли пъти не сме си давали сметка , че сме наранили без да знаем някого?Аз започвам да се замислям за това.

За Марти 
Това е единствената загуба, която Бог не бива да допуска! Чистите детски души! Дано се смили, дано пожали детенце!

Аз искрено вярвам, че докато човек е жив, винаги има надежда да се случи чудо, въпреки всички прогнози.
От сърце го пожелавам на Марти и майка му! 

Преди раждането си дете попитало Бог:
Не знам защо ще се появя на този свят?
Какво трябва да правя?
Бог казал:
Ще ти подаря ангел, който винаги ще е с теб.
Той всичко ще ти обясни
-Но как ще го разбирам, аз не знам езика на ангелите?
-Той ще те научи на своя език и ще те пази
-А как е името на моят ангел?
-Не е важно как се казва,ти ще го наричаш Мамо!

мисля да подаря това на майка ми за коледа. дали да го напиша красиво на ръка, или пък да дам да го гравират.
намирам го за страхотно. прочетох го в един подпис някъде из форума.

Мата, страхотно е. 
Благодаря, че го сподели с нас!     
Дали някой знае кой гое написал?

Да, това беше в подписа на някого, да си признае, да не посочвам .Много е хубаво.

Моята буквално ме е завръщала от оня свят. Сега тя е там. Тези дни я сънувам често и ми е топло на душата. За първи път, откакто си отиде, в съня ми тя ме целуна 
 

Aист, сънят е живот на астралното тяло и това , което се случва в съня е не по -малко реално от живия живот.

Мата,/ забравих да ти кажа/ според мен по-добре го напиши с твоята ръка, ще носи твоята енергетика / т.е. обич в случая/ към майка ти. 

хм, отделно от това, за тези които не знаят. истинската ми професия беше калиграф-илюстратор като че ли беше преди 100 години. време без компютри..........
та и аз смятам - на ръка.