Децата на училище - на 6 или на 7 години

момичета, според мен ще помислят и ще направят и промяна в програмата за градините
най-малкото защото предучилищната е задължителна и първият випуск, който ще се случи след промяната един вид ще трябва да я прескочи, а няма как да стане, ако е задължителна
а ако променят правилата за предучилищна, ще променят и за втора и трета група
за първа мисля, че няма да се наложи, гледам ги какво учат
дано да съм права

емоционална интелигентност според мен може да се възпита спокойно и в училище и въобще във всяка социална среда
даже лесното справяне с учебния материал за мен е плюс, защото дава самочувствие на детето и увереност

Гласувах за право на избор на родителя.
Големия ми син тръгна на 7 без 10 дни и определено му бе рано, нямаше особено желание и му бе доста трудно . Малкия е 02.2002г. доста по умен е от брат си ,но пък е по непослушен и мисля ,че няма да го пусна на есен за ученик, но с удоволствие бих проверила дали е готов ако има някакъв тест.Някак не ми се иска да усложнявам живота си година по рано.

Намесването на родителските амбиции е доста спорна тема всъщност. Проява на "болни амбиции" е да пратиш детето рано на училище на 6, обаче не са "болни амбиции" да го запишеш на 2 чужди езика на 7 години. Всъщност аз нямам амбиции за моето дете в тая посока - и това, че може да чете и пише доста неща на английски, че може да смята с двуцифрени числа - а е на 4 години, не се дължи на моите амбиции, а на неговия интерес. И аз се гордея с него, разбира се, но въобще не става въпрос да го правя "някакъв" на всяка цена. Ако имам амбиции въобще, те са в социална и емоционална насока. Но дори и те не са на всяка цена, а се съобразявам с характера му, с личните му предпочитания и за мене е най-важното да е здрав и щастлив. Така че говорим за едно и също нещо.  

Възразих срещу разделянето на децата - едните са генийчета (с леко присмехулен оттенък) и плод на болни амбиции, а другите са с волното детство, емоционално и физически съзрели. Стори ми се неуместно. Както и това, ученето принципно да се свързва с ограбване на детството - това ми звучи абсурдно.

Не отричам, че децата са различни, че едни са по-зрели на 6, отколкото други на 8. Но тежката раница и 3 часа домашни не са подходящи нито за 6, нито за 7-годишни. Затова според мене проблемът е в програмата.

Гласувах с опция №2. Всеки трябва да има право на избор.

Точно в това е същността на проблема, че промяна и адаптация не се предвиждат. Затова и аз съм категорично против. 

По отношение на работата: тези деца, които имат възможности ( умствени) и умения ще учат за висше образование и пак ще излизат на същата възраст, както сега.
Другите ще искат да работят ( както и сега) и последното нещо, което ще искат е да учат до 21-22. Ще направят 1-2 годишни колежи / училища за професия и пак ще са на 18 готови с образованието си.  

Добре, но ако го направят за децата, които на есен ще са първа група и те да са първите, които ще влязат на 6години в училище. Тогава ще има достатъчно време за промени и реорганизации на системата. А нашият набор направо трябва фактически да прескочат една група, за да преминат задължителната предучилищна. 

Ще цитирам това от петицията, защото когато го писах,  ползвах материали по детска психология:
"4. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат интелектуално, емоционално и психически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Навлизайки в седмата година, много от тях изживяват добре известната възрастова криза-на седмата година. Постъпвайки в училище, върху тях ще оказват съществено влияние редица фактори: класният колектив; личността на учителя; промененият дневен режим; намалената двигателна активност; относително големият брой на поставените учебни задачи и задължения и др. Процесът на адаптация към променения начин на живот при много от децата ще бъде затруднен защото равнището на интелектуалните, волевите или моралните качества на 6-годишните деца не отговаря на поставените изисквания в училище и те няма да могат да преструктурират навреме своето поведение и дейност. У много деца това ще породи напрежение и тревожност. Те ще се смущават, трудно ще проявяват самоинициатива и самостоятелност, старателно и безпрекословно ще изпълняват указанията на учителя, но ще са нерешителни и няма да умеят да общуват свободно в ученическия колектив, ще избягват контактите с връстниците си, ще се усамотяват и ще се самоизключват от живота в класа, ще изпитват силни затруднения в усвояването на учебните норми и поведение. Тревожността, безпокойството и стресът могат да станат устойчиви състояния на много от децата, с трайни последици за бъдещото им психично здраве и самооценка. Те също ще създадат сериозни обучителни трудности при много деца. И отново- вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива. Този проблем ще се прояви особено осезателно при децата от малцинствените етноси, които ще имат допълнителни трудности при усвояването на учебното съдържание поради недоброто владеене на български език. Ако при предвиждените допълнителни 4 часа седмично български език за децата от тези етнически групи, бъдат възприети традиционният пасивен модел на обучение и липсата на интерактивен подход в преподаването, активността на тези деца няма да бъде стимулирана, интересът им към ученето няма да бъде мотивиран и проблемите с тревожността и отпадането от училищата на учениците от тези групи ще се задълбочат."

Освен това, в моя случай: Надявам се да успявам да намеря адекватни подходи към детето си не само в първите, а и в последните години на училищното му обучение. Надявам се да мога да бъда негов близък човек, да му давам увереност, че може да разчита на подкрепата ми и на добронамереността ми, не само сега, а и занапред. Надявам се да имам мъдростта, търпението и способността да проявявам разбиране и да бъда негов добър родител, така че емоционалните му проблеми да не идват от мен и да му помагам да решава емоционалните си проблеми, ако те произтичат от друго-не от родителите му.

Само че основите на здравата му психика и на доверието му към мен ще градя сега и не искам да допускам те да бъдат застрашени по начина, който съм цитирала по-горе. Не напразно спрях работа 3 години-защото исках да създам здрава връзка между мен и детето ми от самото начало.  Дали съм успяла-времето ще покаже.

Нека си представим хипотетично следната ситуация: Ако моето дете не се справи емоционално с тръгването на училище на 6 години (защо-виж по-горе, пази Боже!) и срещне въпросните "обучителни трудности", и развие съпротива срещу училището , аз, като родител, който все пак иска детето му да получи добро образование, ще се старая в къщи да навакса това, което в училище не е успял да възприеме. Детето ми, което ни най-малко не е тъпо или глупаво, е ходило на училище, било е на занималня (защото няма кой да го гледа в къщи и да учи с него), но не е "попило" част от знанията, които е трябвало да му влязат в главата. Защото има съпротива. Аз обаче, след работа, след неговия изтощителен учебен ден, решавам, че то трябва да е в крак, да знае и да научи всичко, което се очаква от него. Аз-уморена и изнервена след работа, то-уморено и изнервено след стоене в училище и занималнята, сядаме в 18-19 часа и отново залягаме над учебниците. Това е взаимен тормоз. Какво ще му покажа аз на това дете? Че го разбирам, че го обичам, че ми е мило за него? Или ще му покажа, че не може да се справи само? Каква ще бъде самооценката му? Кога ще се зарадваме на прибирането в къщи, кога ще общуваме истински? Кога ще го уча и възпитавам на други неща? Кога детето ми ще може и ще му дам възможност наистина да сподели проблемите си? След което ще забъркам някаква вечеря, защото трябва да се храни, все пак, и скапано от умора в 20-21-22 часа то ще заспи, а на следващия ден ще се завъртим в този кръг отново.
Това е хипотетична-надявам с в моя случай-ситуация, но тя е факт в много български семейства. При нея децата не могат да разчитат на емоционална подкрепа на родителите. Такива деца губят доверие в родителя и после-ходи, че създавай емоционална връзка. Да, да.....

И не ми казвайте, че трябва да избирам-емоционално и психическо здраве, или натъпкана със знания глава.

Ето пак     Да, именно, не е въпросът въобще в такъв избор. На моя син ако му е интересно да учи (нещо), не мисля да го ограничавам. Нито пък ще искам да знае 5 езика, ако не му е интересно. Знаещото дете не е непременно социален или емоционален инвалид.



Моят син е именно в такава ситуация - дете от малцинство, на 4 години обаче - нито емоционално, нито никак съзрял за училище (сравнен с 6 или 7-годишните в България). И как така според вас успя безпроблемно да усвои учебните норми и поведение, как така тревожността и съпротивата отминаха за 2 седмици, и освен това не среща обучителни трудности, пък и допълнителните трудности от незнаенето на езика изчезват вече?!

Сигурно има нещо общо с програмата това - че е пригодена за възрастта на децата май и с цялостното отношение в училище... Съгласна съм с петицията, особено с това: "6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат интелектуално, емоционално и психически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид." Но не в това е големият проблем според мен.

виви, част от текста на петицията открих в линковете, които даде, друга част на други места, но никъде не се обвързва това описано състояние с годините а с факта "тръгване на училище"
затова споменах, че кризата на седмата година, може да стана на осмата или на шестата
всяка промяна може да предизвика такива реакции в едно дете, но точно чрез промените и справянето с тях се възпитава емоционална зрялост
няма как да се възпита емоционално здрав индивид, без да е попадал в стресова ситуация, в нова среда, в нов колектив, в каквото и да е ново
според това, което пишеш точно емоционалното здраве е в пряка връзка с това колко лесно учи и затова казвам, че лесното учене и "попиване" на инфо, има пряка връзка с реакцията на тръгването на училище въобще - по-спокойни са и по-уверени, защото не се затрудняват
масата деца, които не харесват училище го правят по две причини - не се разбират със сученици/други ученици и им е трудно
е има и една част, на които им е скучно и не намират смисъл, но те са по-големи, не са първолаци

не знам дали дискутирате с децата си това, което обсъждаме, но определено ако те по някакъв начин чуват или осъзнават тази ваша настройка към училището - като към нещо дето ще ги изтормози - няма да им хареса  


ПП: chibi, точно по тази причина си мисля, че ще го съобразят, за да няма такива прескачания...

Става дума за "хипотетичната ситуация", която описах.


Твоето дете учи в UK, доколкото разбирам от профила ти. Не мисля, че ситуацията и методите на обучение там са сравними със ситуацията и методите на обучение в първи клас в България.
Ако и тук бъдат променени и адаптирани към възрастта на по-малките-ОК. Това е едно от нещата, които искаме. Адекватна среда, адекватни методи на обучение за 6-годишните. Но точно това-според казаното от  министъра-не можем да очакваме.

Няма никакви индикации за предвидени подобни промени. 

Тони, въртим се около едно и също.
Айде пак да се самоцитирам  :

Ето с това съм напълно съгласна.
Трябва да има ясна програма за първи клас, която да изхожда от психологическите и социални особености на шестгодишните деца, а не от образователната норма.
Тоест трябва да бъде сменен моделът на преподаване в началния курс. За това си струва да се борим и такава петиция бих подписала незабавно.
Да се махнат оценките в началния курс - мисля, че влиянието им е много вредно. Децата трябва да бъдат движени от удоволствието от знанието, не от ръжена на похвалите и мъмренията.
Да се премахне разделението на часове с конкретна продължителност в полза на свободното вместване на заниманията от програмата в учебния ден - така, както е в градината: колкото време им е необходимо на децата да си завършат започнатото, толкова, не да се прекъсва по средата и така да се убива вътрешната мотивация.
Да се стимулира изграждането на зони за тематични занимания, които да имитират зоновото разпределение на функциите в дома и да създават у децата непрекъсната визуална асоциация с текущите теми - да речем, кът за четене, природен кът, ъгъл на звездите и планетите и т.н. Така създадените при една дейност материали ще продължат да напомнят за себе си и след края на конкретното занимание, ще изграждат траен интерес.
Създаване на база данни от планове за уроци - инструментът, с който учителите де факто преподават на децата. Всяка тема може да бъде преподадена по хиляди начини - пуснете в интернет search на dinosaur lesson plan, да речем.

Ей за такива неща бих се борила, стига да има масова подкрепа.

Анда, така започва петицията и така свършва:

"През последните дни в медиите се появи информация, че Министерството на образованието и науката предлага в новия Закон училищното образование, който ще замени сегашния Закон за народната просвета, да бъде предвидено децата задължително да постъпват в първи клас на 6 години. Съгласно сегашната нормативна уредба, училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.
Ако бъдат одобрени от парламента, промените може да влязат в сила от учебната 2009/2010 г. Не се предвиждат каквито и да е промени в учебното съдържание и учебните планове на предметите, изучавани в първи клас. Предложението си Министерството мотивира с това, че сега децата се развиват по-бързо и нямало смисъл да се задържат изкуствено да навършат седем години и тогава да тръгват на училище.

Считаме, че предвижданата законодателна промяна е необмислена, необоснована и прибързана. Тя не е съобразена със становищата на родителите, на психолози и педагози, работещи с децата в тази възрастова група.

...........................

Българското общество от години очаква реформиране на образователната ни система. Тя трябва да бъде осъвременена, така че да дава на децата ефективни знания и умения, които са съответни на съвременните условия, да насърчава самостоятелното мислене и изграждането на практически и важни житейски умения у учениците. Това, обаче, не може да бъде постигнато, ако децата бъдат включени в нея по неадекватен начин и в неадекватна възраст."

В момента се борим срещу конкретния, оповестен начин на извършване на промяната.
А не срещу тръгването на училище на 6 години изобщо и въобще.

Иначе-напълно съм съгласна с теб.
Дай Боже някога в България да се обучават по описания от теб начин и в такава среда.