Евтаназията - за и против

Физическа агония може да има, ако няма грижа, медикаментозна.
Свекърва ми почина с рак на какво ли не, накрая имаше и в мозъка. Бих казала, че беше доста тежък случай.
Не сме позволили ( т.е в хосписа, в който почина не позволиха) да каже едно  'ох'.
В последните й няколко дни ( общо беше 1 месец в хоспис) имаше много моменти на адекватност,
говорихме, яде любимите си ягоди, радва ни се, разговаря с персонала, дори пускаше майтапи и тн. Може би 10 минути на денонощие , но имаше такъв контакт.  В неделята преди да почине,  беше преди комата дори помоли да й пуснат телевизора да гледа мача, но вече не виждаше и тн. не ми се изпада в подробости. После изпадна в 2 дневна кома, за което ни предупредиха, че ще се случи и ние бяхме готови, нещата се стекоха по абсолютно естествен начин, без драми, без ' о, искам да умра, дръпнете ми шалтера' и тн.
Всъщност не съм виждала онкоболни, които да са наясно със състоянието си, да оценяват, че умират и тн. По филмите ги виждам много, но на живо не съм виждала.
Ако има такива хора, те са отчаяни от болка ,за която никой не се полага грижа.
Ако има условия и грижа нещата минават по съвсем др. начин.
Разбира се, има пациенти и пациенти, трудно ми е да сложа всички под един знаменател.

Ето темата 

Ако болният агонизира и иска да си отиде от този свят или ако е жив труп без мисловна дейност, определено смятам, че е по-човешко да помогнем. В края на краищата живеем, за да сме щастливи. При много тежките случаи на заболяване или инвалидност не само болният страда, но и хората, които го обичат.

Има обаче и друг вид случаи, при които тежко болни или инвалидизирани хора съумяват да се оправят със силата на положителното мислене и волята си (само един пример: Morris E. Goodman, The Miracle Man). Те обаче не са искали да умират. Вярвали са безрезервно, че ще оздравеят.

Да обобщя, убедена съм в неотменимостта на личния избор и в този смисъл съм "за" пожеланата евтаназия.

Мога да дам и религиозна защита на тезата си, но ще отнеме много време.

Не знам до къде бих стигнала,ако се отнася за мой близък човек.
Ако нещата са цивилизовани,(примера на Lennie за свекърва и)
бих останала докрай.Че коя съм аз да решавам кога да свърши един
живот.Но ако има голяма агония......не знам и не съм се замисляла.
Дано не ми се налага.

Нещата имат и друга страна.сещам се преди няколко години
нашумя един случай в Холандия ако не се лъжа.
За мед. сестра която от "добри "чувства "помагала"
на възрастни хора ,не помня хоспис или дом за хора с увреждания.
Които не са имали нужда от такава помощ.
После се доказа че погребална агенция и е плащала.

О, не знаех, че съвсем скоро е била отваряна абсолютно същата тема. Много рядко обикалям из Клюкарника.

Само искам да подчертая, че евтаназията е активна смъртна помощ, след изрично желание на болния. Никой близък, лекар или трети не може да реши дали болният ще живее или не.

Става дума за това дали ако някой е тежко болен и изпитва желание да свърши с живота, то ще му бъде позволено да умре. Нито роднини са длъжни да го направят ( обикновено евтаназията се извършва от лекарско лице ), нито болният ще има непременно замъглен мозък ( даже напротив, за такова решение най-вероятно мозъкът е трезв ).

Лени, описаното преживяно от теб излиза от поставения от мен въпрос. Доколкото разбирам свекърва ти, въпреки напредналия рак и свързаните с него мъки, не е искала да умре възможно най-бързо. Дори повечето хора са така и няма нищо ненормално в това. Моята баба и тя умря от рак, тежък рак с много метастази, страшни болки, полукома. Но и тя за миг не показа, че желае да ни напусне.
Ние говорим тук за хора, които не желаят да живеят. За хора, които са взели в себе си решението да затворят очи и никога да не ги отворят. Хора, които медицински, а и психически не виждат изход за себе си. Тази група хора коментираме.

Преди няма и седмица Франция преживя лека сензация. Една жена ( чието име забравих в момента ) с рак на лицето в последен стадий помоли правителството да и бъде предоставена активна смъртна помощ. Отказаха и тъй като такъв закон няма. Жената отиде в телевизията и се помоли пред целия френски народ. Обезобразена от рака с нечовешки болки, едва говореща. Седмица по-късно я намериха умряла вкъщи. Спекулациите са много. Но полемиката за легализирането на евтаназията продължава. Къде спира границата на морала и къде започва съчувствието към ближния? Въпросите са много.

Филмът е на Алехандро Аменабар.

Майка ми почина съвсем скоро, от рак на панкреаса. Беше си съвсем с всичкия си и съзнаваше, че умира два дни преди да си отиде в ръцете ни. Казаха ни, че ще изпадне в кома и оттам нататък божията воля. Не е искала нищо от нас, и в кома не изпадна. Докрая ни чуваше и плачеше без глас. Ако беше писано това да продължава със седмици, а дори и в кома да беше, аз лично бих й забила конска доза морфин. Ако имаше морфин де, понеже в точно тоя момент не знам си какъв си проблем по аптеките ни пречеше да си купим морфин.

Против.
Вярвам, че всяко нещо идва в живота ни с дадена цел. И ако тази цел е да ни спаси, дори и с цената на това да страдаш, може би е по- д0бре.
 А и кои сме ние да решаваме кога да дойде краят ни?

ЗА, ако пациентът е способен да осъзнае избора си и наистина няма никакъв шанс за лечение, дори и минимален.

ПРОТИВ, във всички останали случаи.

При всички случаи съм ЗА правото на съзнателен избор в каквато и да е ситуация!

точно това влизам да напиша 
показаха я по телевизията и на мен ми стана толкова жалко за тази жена...тя самата каза, колко много я боли как морфина не и помага...за мен това е престъпление, да бъде оставен човек да се мъчи


Kalinka

използвам твоя реплика ( о нищо лично), за да задам  въпроса а пита ли ни някой дали искаме да сме тук?


Живота в крайна сметка си е твой.. ти го живееш и ти имаш правото да решиш дори смъртта си, както решаваш и много други неща -  това е мое лично мнение

Стига с тоя морфин, хора. Има много по-мощни опиоиди, синтетични.
В крайна сметка мисля, че никой не може да отсече категорично 'да', или категорично 'не'.

И това съм приела, като факт, че някъде, някой е било поставено за цел да се родя, да изпитам всички гадости и радости в този живот, да съм тук, да съм благодарна, че живея. Честно казано, не вярвам, че ние имаме толкова голяма роля в нашите решения. Мислим си, че става, както ние искаме и както сме планували, но дали е така?
Не мисля, че имам право да реша смъртта си. Ако съм в болки ( не дай си Боже) ще се спася тук, в този живот, който трае средно 70 години, а в другият?

На мен са ми били морфин след операция, отделно и друго съм взимала за болка. Мне, това не е живот. Но си права, не може да се каже категорично.

щом нямаме памет за какво е било.. значи така трябва..следователно трябва да си живеем живота така както мислим, че е добре 
въпроса , който задаваш няма отговор...т.с. има, но всеки си го интерпретира както си иска


мисля,ч е малко се отклонихме от темата

Да,грешката е моя,съжалявам.

Тук и в България също имаше коментари по тази тема.

Не искам никой да ангажирам с мнението си, то си е мое и не държа да го споделяте, но моля да не ми казвате какво да мисля.
Аз мисля, че сме дошли на Земята с причина, не просто така, и едва ли някой ни е питал дали искаме или не - ние нямаме контрол върху това.
Имаме контрол върху това кога да умрем (понякога).
Една от основните причини за конфликтите по темата с евтаназията (смъртната присъда и самоубийството са сходни с тази теми) е в начина, по който различните хора, религии, учения, режими приемат смъртта на човека.
За мен смъртта е едно от най-нормалните неща на този свят и не, не съм безчувствена.
Ако един човек направи съзнателния избор "искам да умра", то НИКОЙ и НИЩО на този и на онзи свят нямат правото да му откажат това.
Бих попитала противниците на евтаназията: "Кой си ти, какъв си ти да решаваш кой трябва и не трябва да живее?"
Абсолютно съм ЗА евтаназията при нелечимо болни при ясно изявено тяхно желание за това.
Докторът или човекът, извършил евтаназията по молба на починалия, не са убийци.
Те не отнемат насилствено чуждия живот, нито го отнемат по невнимание ...
Когато умиращия иска да прекрати мъките си с помощта на лекар или друг човек, то "съучастника" няма причина да изпитва каквато и да било вина.
Той е изпълнил волята на умиращ човек.
Тук няма конфликт на интереси, няма насилие, няма проблем.
Също така съм ЗА смъртната присъда в определени случаи, както и не осъждам самоубииците.