Липсва ли ви,мразите ли го....или просто не ви пука?
- Публикувана: 31 март 2008, 22:08 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2008, 18:47 ч.
Какво си мислите за бившето гадже?
Липсва ли ви,мразите ли го....или просто не ви пука?
Не ми пука, май 
а къде е анкетата
а къде е анкетата
Ще се поправя,но утре, сега отивам да друсам бебе с колики
Липсва ли ви,мразите ли го....или просто не ви пука?
..
Не ми липсва. Не го и мразя. Наскоро видях в Атола снимка на него и на детенцето му. Нищо не ми трепна, но той и тогава не ми беше голяма тръпка. Виж за неосъществените любови не мога да кажа същото. Още сънувам онова русо изкушение от което се отказах доброволно заради мъжа ми!
Към никого от бившите ми нямам лоши чувства, напротив- често се сещам за тях, поздравяваме се за празници, а с някои се и виждаме от време на време. Предпочитам да сме си приятели или добри познати,нищо че вече нямам интимни отношения с тях , все пак независимо как сме се разделили, съм запазила и хубави спомени 
,просто любопитство 
Аз май съм най-странната птица в случая...... С моето бивше съкровище изкарахме петнайсет прекрасни години и се разделихме само заради това, че мен ме хвана умопомрачение и се влюбих безпаметно в сегашния си мъж. Нищо лошо не мога да кажа за него, бяхме си много хепи и си живеехме страхотно. И досега се чуваме по няколко пъти на ден и се виждаме поне един път седмично. На практика той се ми остана най-близкия човек и не мога и да си представя живота си без него, макар че отдавна сме само приятели. И сега, като умопомрачението взе да ми поразкарва, почвам да се чудя от какъв зор и кой ме би по главата да се разделям с него. Не, че не обичам мъжа си, напротив, но като мина първоначалната еуфория, се оказахме страшно различни, което неминуемо доведе до куп затруднения и проблеми. А с предишния една майка да ни беше родила, нямаше толкова да си приличаме! Толкова сме еднакви и в навици, и в разбирания, и в квото се сетите. Ама на - никак не е случайна приказката за сляпата неделя! 
Присещам се понякога за едно. Шест години бяхме заедно, нормално е, имам все пак памет. Много добри чувства тая към него, но добре, че го зарязах. Той не беше за мен, въпреки че аз бях неговата голяма любов. Дано му е минало вече, нова пирятелка имал, детенце трябва да му се е родило.
Аз да си кажа седем години бяхме заедно аз си тръгнах, заради многото глупости които направи, не съм го виждала от тогава 4 години, но напоследък го сънувам често и това ме кара да мисля за него и през деня (защо помня точно тези сънища ). Напоследък разбрах и доста клюки около него може би за това, но не ми се иска да го виждам или чувам, по добре да си остане минало.
). Напоследък разбрах и доста клюки около него може би за това, но не ми се иска да го виждам или чувам, по добре да си остане минало. 
Избягвам да мисля, да го виждам, да го чувам, да чувам каквото и да е ЗА него... Защото иначе неизбежно ми влизат мухи в главата. Мисля, че и с него е така. Ние бяхме взривоопасна комбинация и и двамата го знаем. И за доброто и на двама ни, проявяваме здравия разум да не се виждаме, защото между нас 'само приятелство' не може да има...
момичета в последно време доста често сънувам бившия си.незнам какво ми става,но почти през цялото време си мисля как ли е.знам ,че е женен и жена му много го ревнува от мен,макар че не се виждаме изобщо и няма повод за ревност,но аз много искам да си поприказвам с него ама май няма да стане 
Бившото ми гадже, сваля моя позната от известно време! Той все още не знае, че с нея сме приятелки, разбере ли обаче, ще си бие камшика и ще забрави, че съществува! Такива "добри" чуства запазихме един към друг, че той все още мрази мен и всеки свързан по някакъв начин с моята особа! 
Бившият не го бях виждала около 10 години. Той ми бе първата любов и тежко преглътнах раздялата, но така е било писано. Та с него се видяхме преди 2-3 години, приказвахме, смяхме се на нашите истории, и разбрах, че всичко което съм имала към него е един спомен сега. Запазихме добрите отношения между нас, всеки си има семейство. Не ми е безразличен, като част от моето минало, но нищо повече
Често мисля за него, защото доста често се виждаме и контактуваме. Запазили сме добри отношения. Понякога изпитвам носталгия по старото време, но от друга страна не съжалявам за нищо, защото знам, че с него нямаше да съм щастлива в семейния живот. В последното съм сигурна. Просто ни беше голям купон заедно и от там идва носталгията понякога, но то не е конкретно носталгия по него, а по ученическия и студентския живот май. Иначе ми е мил и държа на него. Ако някога му потрябва помощ и аз съм човека към когото се обърне няма да му откажа подкрепа.
Минало свършено и забравено. Никой не ме търси, аз не търся никой и така ми е най-добре! 
И аз съм на този принцип.Щом е БИВШ-има защо. Минало свършено и забравено. Никой не ме търси, аз не търся никой и така ми е най-добре!
И аз съм на този принцип.Щом е БИВШ-има защо.
За бившия няма как да не мисля, защото работим заедно 
В началото нямаше такава гадост, но след като претръпнах окончателно, сега си го гледкам всеки ден и от все сърце се чудя къде ми е бил акъла да се занимавам с него. От тази гледна точка съм много доволна, че работим заедно, защото го видях ясно какъв е и че не трябва да съжалявам. Ако не се виждахме, може би щях да си изградя някакъв илюзорен образ.
В началото нямаше такава гадост, но след като претръпнах окончателно, сега си го гледкам всеки ден и от все сърце се чудя къде ми е бил акъла да се занимавам с него. От тази гледна точка съм много доволна, че работим заедно, защото го видях ясно какъв е и че не трябва да съжалявам. Ако не се виждахме, може би щях да си изградя някакъв илюзорен образ.
Щом са в графата "бивши"явно наистина има защо. С първото ми гадже имахме връзка 5г. и след раздялата ни не се бяхме виждали 7г. и един слънчев ден ми свирка някой на светофара и хоп... 
гледам го аз нашичкия...надебелял със семеен живот вече...Нищо не ми трепна.Покани ме да пием кафе и това беше.Последният път когато ми се обади беше в родилното отделение ,когато родих моята принцеса...да ми честити и аз пак .Видял баща ми случайно този ден и той му дал тел. и му казал къде съм в момента. А за последният преди мъж ми.....Толкова нерви съм потрошила по него,че сега се радвам 
,че се отървах чесно.Чат пат чувам разни истории за него,но.....пак не ми трепва нищо.За две години заедно не се нагодихме просто защото бяхме твърде различни....(той саможив и нарцистичен ,а аз емоционална натура търсеща семеен уют) и се разделихме. В крайна сметна намерих това което търсих и не съжалявам за минали истории .
Упс...то си стана цял разказ....спирам.
гледам го аз нашичкия...надебелял със семеен живот вече...Нищо не ми трепна.Покани ме да пием кафе и това беше.Последният път когато ми се обади беше в родилното отделение ,когато родих моята принцеса...да ми честити и аз пак .Видял баща ми случайно този ден и той му дал тел. и му казал къде съм в момента. А за последният преди мъж ми.....Толкова нерви съм потрошила по него,че сега се радвам ,че се отървах чесно.Чат пат чувам разни истории за него,но.....пак не ми трепва нищо.За две години заедно не се нагодихме просто защото бяхме твърде различни....(той саможив и нарцистичен ,а аз емоционална натура търсеща семеен уют) и се разделихме. В крайна сметна намерих това което търсих и не съжалявам за минали истории .Упс...то си стана цял разказ....спирам.
С първия ми приятел излизах близо 6 години. И вчера взех, че го сънувах как ми предлага да се оженим и аз му отказвам. Сега ми е едно ... никакво. (то реално и аз бях причината да се разделим). Това беше преди толкова време и сега се чудя какво ли става с него. Имаше едно момченце, дали няма и второ детенце?! Иначе с родителите му редовно се виждам и се поздравяваме.
А за останалите ми бивши ... не се сещам. Останали са само хубави спомени или нищо.
А за останалите ми бивши ... не се сещам. Останали са само хубави спомени или нищо
. 
Много го обичах,и много трудно се реших на раздялата,но просто така трябваше да стане, той искаше да живее друг живот,а аз направих това което винаги съм искала.
Все едно аз съм го писала, не съм го виждала от доста време и мисля , че така е най - добре!
Никога няма да можем да бъдем само приятели!
Имам един от бившите,който продължава да опитва да ми се меси в живота и към него изпитвам досада и отвращение 
Аз съм крайна и разделя ли се някой,значи край наистина.
Друг е много успял и способен човек,не се бях сещала за него ,но скоро чух за проф.му успехи и се зарадвах за него,но към личния му живот нямам интерес
Към останалите бивши изпитвам пълно безразличие и не се сещам за тях.Нямам лоши спомени а хубавите с тях са напълно заличени от хубавите с мъж ми.
Аз съм крайна и разделя ли се някой,значи край наистина.
Друг е много успял и способен човек,не се бях сещала за него ,но скоро чух за проф.му успехи и се зарадвах за него,но към личния му живот нямам интерес
Към останалите бивши изпитвам пълно безразличие и не се сещам за тях.Нямам лоши спомени а хубавите с тях са напълно заличени от хубавите с мъж ми.
Щом са в графата "бивши"явно наистина има защо.
Аз да си кажа седем години бяхме заедно аз си тръгнах, заради многото глупости които направи, не съм го виждала от тогава 4 години, но напоследък го сънувам често и това ме кара да мисля за него и през деня (защо помня точно тези сънища ). Напоследък разбрах и доста клюки около него може би за това, но не ми се иска да го виждам или чувам, по добре да си остане минало.
). Напоследък разбрах и доста клюки около него може би за това, но не ми се иска да го виждам или чувам, по добре да си остане минало.това все едно аз съм го писала...
Към никого от бившите ми нямам лоши чувства, напротив- често се сещам за тях, поздравяваме се за празници, а с някои се и виждаме от време на време. Предпочитам да сме си приятели или добри познати,нищо че вече нямам интимни отношения с тях , все пак независимо как сме се разделили, съм запазила и хубави спомени
Не ща и да се сещам за него. Още не мога да си простя, че хвърлих две години по тоя, дето не заслужаваше и два дни... Когато най-накрая му бих шута, бях половин човек от неговия психически тормоз. Слава богу, срещнах мъжа си, който много ми помогна да си възстановя самочувствието и душевното равновесие и сега съм адски щастлива. А оня май се е развел, доколкото подочух. Ами то нормална жена при такова същество не се задържа.
И аз го сънувам понякога. 
Отказах се да мисля за него, защото това ми причинява повече тъга. Желая му от все сърце да се промени и да е по-малко егоист спрямо жените в живота си....след 2 години разбирам, че все още си е същият и ми е чудно, дали трябва да срещне някоя толкова перфектна за него жена, че да пожелае промяна или е нещо, което ще дойде с напредването на възрастта?
Отказах се да мисля за него, защото това ми причинява повече тъга. Желая му от все сърце да се промени и да е по-малко егоист спрямо жените в живота си....след 2 години разбирам, че все още си е същият и ми е чудно, дали трябва да срещне някоя толкова перфектна за него жена, че да пожелае промяна или е нещо, което ще дойде с напредването на възрастта?