Предварително се извинявам, че рано сутринта ще ви скапя вероятно настроението, но ужасно имам нужда споделя... Пиша и рева... и трябва да го изкарам това нещо от себе си, за да съм все пак в някаква кондиция по-нататък през деня... Много ми се насъбра вече... Снощи като говорихме, той ми каза, че тоя понеделник действително е имало назначения, но не и в тяхната служба, насочили са новите попълнения другаде. Очаквало се пак да има назначения м/у 21 и 29.04, но нищо чудно при тях пак дане пратят хора... Сещате се как ми подайства тая новина... Езикът ми се вкамени, гърлото ме стегна и не можех да обеля две свързани думи на кръст, освен едносрични отговори ДА и НЕ... Той естествено усети, че спекох и взе да ме утешава..: Казал бил на сержанта си, че при първа възможност да излезе в отпуск ще вземе поне 40-50 дни, щото не си го е ползвал от три години и тогава като дойдел щял да може да остане по-дълго време - това не ми ли звучало ободряващо
![Cry](/img/emojis/most_used/cry.png)
![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
![Cry](/img/emojis/most_used/cry.png)
![Mr. Green](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_mrgreen.gif)
Та така, предстои ми най-тъжния рожден ден и не толкова защото той ще липсва физически, а защото продължавам да съм в пълно невидение кога изобщо ще се случи да дойде... Нищо друго не ме мъчи така, както ме измъчва неизвестността... Чувствам се като уловена в някакъв шибан капан на времето, в който колкото очакваният от мен момент се приближава, толкова в същото време се и отдалечава...
Извинете ме още веднъж, че ви натоварвам с преживяванията си!