Ако щете ме замервайте с камъни, но така мисля. Омръзна ми да се кара отзад напред. Колко деца-насилници ще се обадят за помощ? Те нямат никаква нужда да се обаждат на когото и да било, защото демонстрират това, което им е нужно и получават това, което им е нужно. Хайде, кажете ми кой взема превантивни мерки? Знаете ли поне за един случай около себе си дете с очевидни прояви на насилие да е било санкционирано или за него да му е било помогнато? Това, което правим е само да броим жертвите.
Мога да дам пример за един от класовете в училището на моите деца. От 2 години едно дете буквално тормози всичките си съученици. Родителите на другите деца какво ли не опитаха - разговор с класната, с директорката, с психолога на училището, с родителите на детето, жалби подаваха и какво ли не. Психологът казва, че освен разговори нищо друго не може да направи, защото не може да накара насила родителите да заведат детето на психиатър. Родителите категорично отричат да има проблем с детето и за тях то е "просто по-палаво". Директорката казва, че и тя нищо не може да направи, защото ако изгони това дете ще има проблеми с бройката на децата в класа и бюджета. На вас как ви изглежда тази картинка? Що се отнася до мен, всеки път съм благодарна на Господ, че пътищата на това дете и на някое от моите не са се засичали по неприятен начин. Предупредила съм моите да стоят надалече от това дете, защото то не може да се контролира.
Защо е написано това стихчето от първия пост, мислите? Това е прощално писмо с ясен адресат. Написано е от жертва на насилие, но едва ли на насилника му е направило впечатление. Като сте се хванали за това, че става въпрос за деца, все едно си говорим за 3 или 5-годишни деца. Колкото по-големи стават децата толкова по-добре осмислена е агресията. При момчетата в гимназията не е само тестостерон. Защо момичетата все по.често се млатят като проститутки на пиаца? Пишат се сто теми във форума как едва ли не на всеки детето му е обект на насилие в училище, но сега всички се правят на ощипани булки и много благородни, че насилниците не били насилници, а деца. Като са деца да се вземат мерки и да се работи с тях.
Мога да дам пример за един от класовете в училището на моите деца. От 2 години едно дете буквално тормози всичките си съученици. Родителите на другите деца какво ли не опитаха - разговор с класната, с директорката, с психолога на училището, с родителите на детето, жалби подаваха и какво ли не. Психологът казва, че освен разговори нищо друго не може да направи, защото не може да накара насила родителите да заведат детето на психиатър. Родителите категорично отричат да има проблем с детето и за тях то е "просто по-палаво". Директорката казва, че и тя нищо не може да направи, защото ако изгони това дете ще има проблеми с бройката на децата в класа и бюджета. На вас как ви изглежда тази картинка? Що се отнася до мен, всеки път съм благодарна на Господ, че пътищата на това дете и на някое от моите не са се засичали по неприятен начин. Предупредила съм моите да стоят надалече от това дете, защото то не може да се контролира.
Защо е написано това стихчето от първия пост, мислите? Това е прощално писмо с ясен адресат. Написано е от жертва на насилие, но едва ли на насилника му е направило впечатление. Като сте се хванали за това, че става въпрос за деца, все едно си говорим за 3 или 5-годишни деца. Колкото по-големи стават децата толкова по-добре осмислена е агресията. При момчетата в гимназията не е само тестостерон. Защо момичетата все по.често се млатят като проститутки на пиаца? Пишат се сто теми във форума как едва ли не на всеки детето му е обект на насилие в училище, но сега всички се правят на ощипани булки и много благородни, че насилниците не били насилници, а деца. Като са деца да се вземат мерки и да се работи с тях.
Браво, Radostina HZ! Не би могло да се каже по-добре!
Те вече си тренират насилието заради самото насилие, а не защото избиват негативни емоции или нещо друго. Това е ужасяващо - насилието все повече започва да им харесва и не се знае къде ще спрат. Ако изобщо спрат някога. Аз мисля, че всичко това е от прекалено многото им свободно време - спомнете си при нас как беше - кръжоци, масов спорт, други мероприятия... И не ни оставаше време да озвереем. Всичко това днес е от презадоволеност и лиготия. 
Прибрах се вкъщи и разказах на родителите ми. Брат ми много се ядоса и на следващия ден ступа побойниците. Искам да кажа,че аз знам какво е да те е страх да ходиш на училище. Класната ми се държеше отвратително с мен, сложи ме сама на чин и каза на всички да се държат с мен все едно не съществувам. Тази жена мразеше майка ми, завиждаше й