НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН, БЪДИ РАЗЛИЧЕН

  • 5 813
  • 100
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 50 646
и аз смятам че с децата насилници трябва да се работи, но не да се държат с тях като с престъпници, а наистина да се работи с тях за да се открие причината за агресията още от малки и да им се помогне и на тях..казвам да им се помогне, защото това не е нормално детско поведение, и има някаква причина и смятам че и на тях трябва да им се помага...
иначе тук има много теми намесени- за възпитанието и климата в семейството, за ролята на учители и педагози, за толерантността и интеграцията, за контрола в училищата, за модите, филмите  и насилието и т. н. и т. н.
всички тези неща влияят малки или много, плюс още много други...
и да, няма да се реши само с кампанийка, но и кампанията е добро начало, въпроса е да се взимат  и други мерки

# 31
  • Мнения: 1 447

[/quote]Напротив.Не съм съгласна.Не казвам,че няма и такива случай,но повечето пъти деца от много добри и заможни семейства тормозят за забавление тези,които са различни от тях,които нямат такива финансови възможности,хубави дрехи,скъпи телефони и т.н.Те са добре приети от своите връстници,и са "готините",а аутсайдерите трябва да се мачкат,за да могат да имат и психическо надмощие над тях,освен материално.За съжаление такава е действителността и смятям,че  идва от това,че останаха само две класи хора бедни и богати.
[/quote]

  newsm10 Напълно споделам мнението ти за жалост е така

# 32
  • Мнения: 1 877
Олееее,какво ли ме чака....??? Ааз мисля,че тези деца - насилниците,трябва да ги събират на едно място и да си учат заедно...пък да видим

# 33
  • Мнения: 4 784
Здравейте, тези думи много ме натъжиха..спомних си за моите ученически години. Аз бях жертва на много подигравки и лошо отношение, предимно от момчетата в моя клас. Когато бях в 5ти клас след часовете, момчетата от класа се бяха наговорили да ме причакат и да ме набият. Пък аз съм доста слабичка и тогава съм била такава. Беше най-унизителният момент в живота ми...сама, 4 момчета държат ръцете и краката ми,а пето ме рита в гърба! Накрая ми се изплюха в лицето  Sad Cry Прибрах се вкъщи и разказах на родителите ми.  Брат ми много се ядоса и на следващия ден ступа побойниците. Искам да кажа,че аз знам какво е да те е страх да ходиш на училище. Класната ми се държеше отвратително с мен, сложи ме сама на чин и каза на всички да се държат с мен все едно не съществувам. Тази жена мразеше майка ми, завиждаше й  Sad Така,че аз станах жертва на тази омраза. В 6ти клас всеки ден задрасквах дните, които ми остават в това училище и бях безкрайно щастлива, когато се преместих в Математическата Гимназия.

Трябва да се спре насилието в училище ! Последиците могат да бъдат ужасни !
Разказът ти много ме натъжи. Реалността наистина е потресаваща. Аз имах един съученик, истински звяр, дори така му беше прякора и всички ги беше страх от него. До ден днешен като го срещна изпитвам неприязън към него и ми адски противен. Този човек не се промени към добро, напротив...
Може би всяко училище си има неговия "звяр", но лошото е, че в днешно време бройката им става все по-голяма, както и тормозът над децата ни, Пази Боже!

# 34
  • Мнения: 205
Напълно подкрепям мнението на Радостина.Трябва на извършителите да се налага сериозно наказание.И да има кампании, които се сремят да окажат помощ на жертвите как ще се случи това, когато виновниците остават ненаказани???Била съм жертва на сташен тормоз в училище, знам какво е да те мразят, при всеки удобен момент да те нараняват, да те тъпчат, да ти натякват, че си никой.Знам какво е да се чувстваш напълно безпомощен и да осъзнаваш, че въпреки всичко не можеш да избягаш от тази среда.Знам какво е с часове да ревеш от безсилие.Знам какво е възрастните да се преструват, че проблем няма.И за това съм твърдо убедена, че трябва да се наказват серизно тези, които тормозят другите.Не смятам, че и тук може да минем с оправданието "деца са"-тийнейджърите в гимназията, чиито постъпки са най-жестоки съвсем не са вече деца и напълно осъзнават действията си.Така че нека не се правим на благородни и разбиращи и двете страни, а наистина да се вземат мерки по проблема, който става все по-сериозен

# 35
  • Мнения: 120
Ако щете ме замервайте с камъни, но така мисля. Омръзна ми да се кара отзад напред. Колко деца-насилници ще се обадят за помощ? Те нямат никаква нужда да се обаждат на когото и да било, защото демонстрират това, което им е нужно и получават това, което им е нужно. Хайде, кажете ми кой взема превантивни мерки? Знаете ли поне за един случай около себе си дете с очевидни прояви на насилие да е било санкционирано или за него да му е било помогнато? Това, което правим е само да броим жертвите.
 Мога да дам пример за един от класовете в училището на моите деца. От 2 години едно дете буквално тормози всичките си съученици. Родителите на другите деца какво ли не опитаха - разговор с класната, с директорката, с психолога на училището, с родителите на детето, жалби подаваха и какво ли не. Психологът казва, че освен разговори нищо друго не може да направи, защото не може да накара насила родителите да заведат детето на психиатър. Родителите категорично отричат да има проблем с детето и за тях то е "просто по-палаво". Директорката казва, че и тя нищо не може да направи, защото ако изгони това дете ще има проблеми с бройката на децата в класа и бюджета. На вас как ви изглежда тази картинка? Що се отнася до мен, всеки път съм благодарна на Господ, че пътищата на това дете и на някое от моите не са се засичали по неприятен начин. Предупредила съм моите да стоят надалече от това дете, защото то не може да се контролира.
  Защо е написано това стихчето от първия пост, мислите? Това е прощално писмо с ясен адресат. Написано е от жертва на насилие, но едва ли на насилника му е направило впечатление. Като сте се хванали за това, че става въпрос за деца, все едно си говорим за 3 или 5-годишни деца. Колкото по-големи стават децата толкова по-добре осмислена е агресията. При момчетата в гимназията не е само тестостерон. Защо момичетата все по.често се млатят като проститутки на пиаца? Пишат се сто теми във форума как едва ли не на всеки детето му е обект на насилие в училище, но сега всички се правят на ощипани булки и много благородни, че насилниците не били насилници, а деца. Като са деца да се вземат мерки и да се работи с тях.

От началото на работа на горещата телефонна линия за деца жертви на насилие, която УНИЦЕФ популяризират с това стихотоворени са се обадили над 30 000 души, от които 1500 деца, които са жертви на насилие. Някои от тези деца са насилници в училище, защото така изеразяват агресията си. Те в повечето случаи имат нужда помощ както и тези, които са малтретирани от тях.

Проблемът с насилието е много сериозен. Децата са жертви на напрегнатото ни ежедневие и на влошените отношения в него.

# 36
  • Мнения: 185
Подкрепям инициативата! newsm10

По наше време нямаше такава силна медия - телевизии, интернет. Сега посланието може да достигне до повече от НАС. Казвам 'нас' защото ми се струва, че апелът е и към по-порастналите деца.

Убедена съм в правотата на думите ти майка на двама

... жертвите на насилие - Някои от тези деца са насилници в училище, защото така изеразяват агресията си. Те в повечето случаи имат нужда помощ както и тези, които са малтретирани от тях.

Проблемът с насилието е много сериозен. Децата са жертви на напрегнатото ни ежедневие и на влошените отношения в него.


... повечето пъти деца от много добри и заможни семейства тормозят за забавление тези,които са различни от тях,които нямат такива финансови възможности,хубави дрехи,скъпи телефони и т.н.Те са добре приети от своите връстници,и са "готините",а аутсайдерите трябва да се мачкат,за да могат да имат и психическо надмощие над тях,освен материално.[/b]За съжаление такава е действителността и смятям,че  идва от това,че останаха само две класи хора бедни и богати.

Родителите на такива деца, вероятно се опитват и мислят, че компенсират с всичките изброени финдифлюшки и лиготии горе, времето и любовта, които не могат да подарят на децата си. Не даваме необходимото качествено възпитание на децата си. Основите, които НИЕ родителите им даваме са лабави (в началото се тръгва от нас, после света става по-голям).  Смеем ли да си признаем, че и ние сме виновните. И без насилие в семейството, като я няма душата, принципите, примерът за подражание - В какво ще се превърне детето, което търси своя идол. Пуска си ТВ-то, играта (великите медии) - бой, касапници, катастрофи, мушенгии, болести. Гледа - който трепе и краде, е най-добре, 'кво кат скоро може да се мре или да загуби от добрия пич.
Кога да дадем ВЪЗПИТАНИЕТО на децата си като ни отнемат(кой, а не сме ли ние пак това) все повече от времето с тях?! Често ми е тъжно, за всичко и затова, че се  чувствам безсилна и защото не виждам оправяне. Порочно колело. Пълна деградация.

А пък може за разнообразие АЗ и ТИ да опитВаме да сме различни. Всеки ден.
как се сетих за оназ реклама на банка ли беше, 'Добро утро!' да пожелаеш на непознат и той да ти отвърне 'Добро утро!'. Една усмивка от непознат днес се разбира като опит за нещо си. Страх да погледнеш отминаващия. Колко често поглеждате силуета, който отминава покрай вас?!
Хубаво е да я има и протегнатата ръка, който може и иска, може да се опита да я хване, за да промени поне себе си, въпреки всичко.  Peace

Последна редакция: сб, 05 апр 2008, 00:29 от Фанита

# 37
  • Мнения: 104
Страшно ме натъжава това писмо... и мен ме тормозеха в училище, защото бях "задръстена зубърка", изкарвах шестици и предпочитах в свободното си време да си играя със сестра си, вместо да вися по градинките... И по мое време имаше агресивни деца, но сега имам чуството, че положението излиза извън контрол. Хората се озвериха и децата няма на кого да подражават, като ги заобикаля само насилие... Имам чуството, че всички са "абдикирали" - и родители, и учители, и цялото ни общество и всеки се спасява по единично...
Миналата година карах стаж в едно средно училище. През едно междучасие в коридора няколко момчета (поне 8 клас) налагаха едно по-малко момченце.Такава злоба не бях виждала през живота си! Те се забавляваха, докато детето се беше свило в ъгъла и хлипаше. По коридора минаваха 2 учителки, но подминаха случката и си продължиха към учителската стая все едно нищо не е станало. Аз по принцип съм сдържана, но тогава ми изби шайбата и дръпнах едното от побойничетата и им се накарах... познайте какво - на другия ден аз си отнесох конско от учителката, при която бях на стаж и директорката, как аз нямам работа да се меся и как ще си отида след един месец, но ако дойде утре някой от родителите на тези деца, те щели да операт пешкира... И какво трябваше да направя? Да ги оставя да пребият детето ли? След този месец окончателно за себе си реших, че не искам никога през живота си да работя в училище... не си заслужава просто, при положение, че самите родители са вдигнали ръце от децата си... а и честно казано едва ли ще се справя да контролирам 25 тинейджъра, накрая най-много мен да ме набият...
Като гледам обаче сегашните тинейджъри, направо не ми се мисли някой ден те какви деца ще възпитават и колко по-зле ще става положението...

Последна редакция: сб, 05 апр 2008, 02:46 от jorkita

# 38
  • Мнения: 673
  Ако ми позволите и аз искам да изразя мнение и вижданията си по въпроса. Работила съм като учител и съм била свидетел на агресивно поведение в училище. Като класен ръководител съм се убедила ,че има пряка зависимост между детската агресивност и проблемите в семейството. Не е необходимо задължително родителите да са алкохолици или наркомани, а дори най-малките проблеми в семейството се оказват причина за промяна в поведението на детето. Училището се явява нещо като бушон, където инсталацията не издържа, то е мястото ,където децата" разтоварват " негативните си емоции.
  Почти във всяко училище вече има психолог, но доколко тези специалисти съумяват да работят с проблемните деца. Друг е въпроса за компетентността им ,с което не искам да слага всички под общ знаменател ,разбира се ,но в моето училище педагогическия съветник провеждаше разговорите с децата под формата на крясъци, викове и остро мъмрене #Crazy #Crazy #Crazy. В училището на синът ми пък на първата родителска среща педагогическия съветник взе да ни говори нещо за връзката на името на детето и астрология ,нумерология и други подобни щуротии #Crazy #Crazy #Crazy
  А къде са отделите за Закрила на детето. Педагогическия съветник е длъжен да уведоми дори и при най-малкото съмнение за упражнявано насилие или неадекватно родителско поведение Отдела. И какво от това?

# 39
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 275
Мога спокойно да заявя, че тези деца, които тормозят други деца не могат да бъдат вече наречени деца.Просто психиката им вече не е детска!Какво детско и невинно има в това да тормозиш или пребиваш някого и в същото време да изпитваш удоволствие от това.И това че са малолетни или непълнолети насилници дава ли им право да останат безнаказани,с какво това ще им помогне да си осъзнаят грешката?

 smile3501 За съжаление никой не объръна внимание на твоите думи. И на моите никой няма да обърне. Ние сме млади, деца сме. И от тук трябва да следва, че нямаме адекватно мнение.
Но Just a dream е невероятно права. Виждали ли сте злобата в очите на дете, което пребива друго?? Аз съм виждала. Пребивали са ме на ученически лагер, защото не си дадох потничето за вечерта. А знаете ли какво направи отрядната, както и ръководителката на лагера?? Казаха ни да си лягаме. О, какво спокойствие! А аз не спах от страх. Веднага всички ще започнете да ме съжалявате. А някой няма ли да попита какво се случи с момичето, което ме преби?
Продължи да си живее спокойно. Мина само с мъмрене от баща си и строг поглед от ръководителката на лагера. А аз 3 месеца не смеех да си покажа носа навън.
Не така трябва. Строгия от контрол от дома не е гарант. Погледнете около себе си. Включете телевизора. Отворете тийнейджърски форум. Идете в някое училище. Агресия. Гняв. Стрес. Тези деца, насилниците, си върлуват необезпокоявани. Няма кой какво да им каже. Как според вас може един учител да въздейства, при положение че малкото мамино синче влиза в час и казва на учителката си да си скъса дипломата? Детска педагогическа стая пък е твърде заета с малолетните джебджиики от малцинството (т.е. мнозинството).
Аз съм съгласна да се върне поведението в училище, макар и системата да не ми е много ясна (може пък някой да ми я обясни). И да има спазване на законите.
Дотогава ще седим и ще гледаме и бездействаме. Защото всички са в апатия и страх.

# 40
  • Мнения: 0
Така е bobz  права си.И дай сега като сме "деца" да ходиме да пребиеме някой ей така за спорта, тъй като и без това ще ни се размине.Но може би някои хора не си дават сметка че ние имаме акъл в главата и носиме отговорност за постъпките си.Това че не сме навъришили 18 например неозначава че не можем да мислим като нормални хора.Каква е разликата между един 17 годишен престъпник и един такъв на 18?Нима в момента, в който навърши 18 изведнъж спира да е дете и се променя коренно разликата е там, че този на 18 тук във форумите ще го линчуват, а за другия ще се мине само с "дете е" .Тази агресия трябва да  бъде изкоренена а не просто замазана от сладки приказки.Под това нямам предвид смъртно наказание, нищо подобно, но някакво наказание все пак трябва да има иначе ефекта е никакъв.

# 41
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Децата израсли в лоша социална среда, сред насилие и асоциално поведение, жертви на издевателствата на родителите си с явни психически проблеми и зависимостти ги разбирам. Едно такова дете никога не е виждало в живота си нормални човешки отношения, то е такова, каквото са го направили родителите му. Тези деца имат нужда от помощ, психологическа и обществена. Просто трябва да им се покаже, че не всичко в този свят е насилие и безотговорност, да им се покаже, че живота може да се живее ив хармония с другите.

Мен лично много повече ме дразнят богатите изродчета, не тези, които им се е наложило да израстнат сами, поради честите отсъствия на ангажираните си родители. Те също имат проблеми с адаптацията и ги избива на агресия. На тях също им трябва психологическа помощ. Най-злобните и осъзнали се насилници са не винаги богатите, но глезените и презадоволените деца, чиито родителите винаги ги защитават и им напомпват самочувствието изкуствено. Такива семейства дават на обществито едни изродчета - хем от глезотия нищо неумеещи и нищо незнаещи, хем със самочувствие на извънземни.

# 42
  • Мнения: 656
Парите от кампанията вероятно щяха да са по-добре оползотворени за допълнителна работа на психолози и персонал да следи за спазване на реда.
Така са оползотворени за хонорари на телевизионни водещи и медийно време. Ефект има само върху жертвите на такова насилие.

# 43
  • Мнения: 498
Абсолютно подкрепям Радостина! С бонбонени оправдания как говорим за ДЕЦА не се стигна до нищо друго, освен до стократното му увеличение и нездравословното му приемане от децата като нещо нормално.
Обръщам се към тези, които реагираха остро срещу наказанията за насилниците - вие какво предлагате? Конкретно обаче, а не неща от сорта че тези деца трябва да се разбират и стях трябва да се работи.

# 44
  • Мнения: 120
Вижте, човек не се ражда насилник, нали? Става такъв, защото нещо го е провокирало. Преди наказанията трябва да се види причината, защо едно дете е насилник и да му се помогне.  Нали не смятате, че едно дете на седем години, което бие съучениците си е такова, понеже е зло по природа.

Общи условия

Активация на акаунт