Публикувана: 3 апр. 2008, 22:25 ч.
Последно мнение: 15 май 2008, 14:26 ч.

Готвенето - въпрос на чест, удоволствие, задължение...

6 781
93
2

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 5 апр. 2008, 22:04 ч.

Мнения: 463

Обичам да готвя... импровизатор съм, но това не пречи да се придържам и към рецепта /първо като я пробвам, а и когато ме е грабнала/... Мама готви само 5-6 неща, но ги прави вкусни или просто ние сме свикнали с вкуса им... Сестра ми и тя като мама - зет ми е кулинара у тях, но няма време и го прави само по поводи.
Аз го правя с желание и затова и става вкусно... само дето напоследък просто нямам време Sad

и се налага да ядем 1 и също нещо по 2-3 пъти Embarassed

Всъщност освен импровизатор съм и експериментатор с вкусовете... е не всичко е успешно де Wink

Когато чета рецепти всъщност гледам как се съчетават вкусовете и това ме кара да творя и мои си неща. Ами това е Blush

# 46 5 апр. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 100

токакто се помня все пея(както казват певиците)азс пък откакто се помня все готвя и то с голямо удоволствие

# 47 5 апр. 2008, 23:38 ч.

Мнения: 3 034

удоволствие Peace

отчасти и задължение, защото други готвещи вкъщи няма, но не в отрицателния смисъл и не ми тежи, разтоварва ме Hug

# 48 6 апр. 2008, 00:53 ч.

In a surreal moment!
Мнения: 2 038

Дишам , живея , готвя !
Готвя , изяждат , харесват , живея !

Сега по - подробно . Готвя от малка по подражание на бабите , на майка . В кухнята около печката и масата винаги са ставали най-топлите и задушевни разговори и събития . Аз не само готвя някакво ядене , аз претворявам онези мигове на детинско щастие и се опитвам да достигна бабиното и мамино съвършенство . Макар , те да са ми казвали , че отдавна съм ги надминала , аз нямам усещането и се старая всеки път , сътворявайки някоя вкусота .
Рутината ме увлича , признавам си , минаваме на полуфабрикати , но както тялото , така и мерака имат нужда от почивка .
Липсват ми 2 неща - хубава кухня и деца , на които да отдам знанията , опита си , емоцията си и които да изяждат с апетит всичко поднесено .... живея с надежда !

Мечтая за собствена гостилничка , в която да готвя за редовни клиенти и приятели .

Блонди - благодаря , че попита ! Стана ми хубаво да ти отговоря !

п.п. Сетих се нещо ...
Много е важно да има кой да изяде с удоволствие провалите ти !
Благодарна съм на татко и брат ми , че унищожаваха с наслада всичко клисаво , загоряло , пресолено и ...чакаха за още с нетърпение ! Laughing

Последна редакция: пн, 07 апр 2008, 02:05 от Другарче

# 49 6 апр. 2008, 01:03 ч.

Мнения: 3 367

..на разбиране за здравословност. Готвя за да ядем читава храна и да сме здрави. Не ми е любимо,бих предпочела да спя или да чета,но не ми е спокойно ако няма сготвено. Имам изгадена система,прекарвам минимално време над тиганите,добра съм и кухнята ми се цени от домашните и от приятели,но без това да ми е от особена важност.

# 50 6 апр. 2008, 01:16 ч.

Мнения: 1 173

аз готвя рядко-2-3 в седмицата , мъжа ми не иска манджи да яде. Готвя добре , но не съм от типа хора на които им доставя удоволствие. Обичам да изпробвам нови неща , но само ако ми звучат "надеждно" като рецепта. Експерименти от рода "само за проба" не обичам. За мен съставките трябва да си пасват, ако ли не , хич не си правя труда да пробвам.

# 51 6 апр. 2008, 15:26 ч.

Мнения: 1 179

За мен готвенето е удоволствие.Но когато разполагам с време.Иначе често вечер бързам да сготвя нещо каквото и да било само и само да не лягаме гладни.Тогава е неприятно задължение.

# 52 6 апр. 2008, 17:24 ч.

София
Мнения: 3 716

Мога да готвя...не съм страхотна готвачка,но когато ме прихване или както се казва ми дойде музата Crazy

,може с дни да не изляза от кухнята....
За първи път сготвих съвсем сама/с книга/ на 14г- мусака.Баща ми е голям чревоугодник и ме похвали...И досега правя страхотна мусака,но лично аз не я обичам....
Готвех много за Валето- и до сега най- вече за него готвя....
С мъжа ми не сме капризни и ядем всичко,но сме най- вече по сладките неща.
Често вечеряме при нашите или при свеки,та спестявам готвенето Laughing

Правя много сладкиши и кексове,дори и торти ...запалих се от форума,най- вече по- лесните и пробвани многократно рецепти.....
За мен готвенето е задължение ,но и удоволствие....само ако не е задължително Mr. Green

# 53 6 апр. 2008, 19:01 ч.

Мнения: 799

Обичам да готвя, но не и по задължение.
Ако съм се изкривила цял ден от работа - няма опастност да седна да кълцам мръвки и зеленчуци, за да удовлетворя семейния глад - ядем нещо на бързо, за да можем да ес отдадем на релакс.
В настоение ли съм - и ми се отдава, и импровизирам.
На практика готвя от 20 годишна - до преди това ме изхранваха нашите. Никой не ме е запалил, всичко започна като необходимост, но имам и добра основа - майка ми готви много вкусно и никога не гледа мерки и рецепти (напоследък дори взе да прекалява с експериментите и почна да прави доста несполучливи манджи Mr. Green

).
Най-голямото признание получих от мъжа ми (който като повечето мъже обожава манджите на майка си), когато ми заяви че моите манджи са по-вкусни от на майка му Mr. Green

# 54 6 апр. 2008, 21:52 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Бях много злояда и не обичах да ям почти нищо. С течение на времето това злоядство се изроди във вкус към определени храни, които си ги приготвям с голямо удоволствие. Най-много ме радва да сготвя на мъжа ми, да седнем и да хапнем заедно Hug

Пък и той го оценява Wink

Но - понякога ме мързи Blush

И не мога да се науча да готвя в по-големи количества, все нещо бъркам в пропорциите Sad

Цитат на: Блонди в чт, 03 апр 2008, 22:25

Откъде и как дойде у вас любовта към готвенето, какво ви носи, по-скоро неприятно ли ви е, кой ви запали, как стана, кога го открихте, дразни ли ви... разкажете Hug

Всичко започна от това, че обичах готварски книги и предавания, в които се готви - постепенно се навих да се пробвам и на това поле за изява и така chef

# 55 6 апр. 2008, 21:55 ч.

София
Мнения: 1 057

Започнах да се задържам в кухнята, едва след като родих. Преди това готвех веднъж, два пъти в седмицата по задължение, не изпитвах никакво удоволствие. От дете не си падах по готвенето. Майка ми и баба ми готвят стандартни ястия, предимно по задължение. Но свекървата съм я признала - много е добра. Може би покрай нея се запалих да правя нестандартни ястия, заради детето също. Повечето идеи ги взимам от тук или от другите готварски форуми. Сега ми харесва готвенето, доставя ми удоволствие. Доволна съм, че повечето ястия ми се получават и това ме амбицира.

# 56 6 апр. 2008, 22:28 ч.

Мнения: 224

Когато се омъжих,неможех да готвя,но и нямах желание да се науча.По-късно се наложи свекърва ми да тръгне на работа,като учителка и аз трябваше да се справям с домакинските задължения.Точно тогава викнах неволята на помощ и се научих да готвя и при това много добре.Сега вече за мен е елементарно да приготвям вкусни ястия.Много често импровизирам и се получават едни вкуснотийки...направо пръстите да си оближеш.Обаче има и моменти,в които кухнята ми е омразна и чувствам,че ми е писнало от нея.Всичко е въпрос на настроение и моментно състояние.

# 57 6 апр. 2008, 22:31 ч.

Мнения: 765

Готвенето, ако е само по задължение и с капка нежелание....ястията не вярвам,че се получават вкусни! Но това си е мое лично мнение.
Готвя от малка/по-точно пълня кофата с несполучливите неща от доста време/. За мен готвенето е нещо като хоби и ми доставя голямо удоволствие.
Храната трябва да е приготвена с една лъжичка любов и фантазия, за да е вкусна.
Първо трябва да се консумира с поглед и тогава с уста. Simple Smile

# 58 7 апр. 2008, 12:29 ч.

Мнения: 1 298

evak, точно така е.До преди няколко години готвех, защото нещо трябваше да се яде.
Е, въобще не се получаваше. И аз спрях.

Сега го преоткрих. Готвя за удоволствие, определено не по задължение.
Правя различни неща, експериментирам и взе че се получи. Simple Smile

По никакъв начин не бих сравнила приготвянето на едно ястие с бърсане на прах и миене на баня.
За мен е много повече.