Мейз и на мен кошчето ми хареса - поне три дечица да изгледаш в него.
- Публикувана: 4 апр. 2008, 11:16 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2008, 10:27 ч.
Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 2
Здравейте мамчета!
Къде ще се мести темата?
Пиша ви и аз да си споделя мъката. Вчера бяхме при нашето момченце Криси. Той в момента е в период на стабилизация - прави рядко гърчове, хапва по-редовно ... Сестрите ми казаха, че след такъв период на "оправяне" следва сериозно влошаване.
Той вече няколко пъти преминава през такива периоди и сърцето ми изкача от ужас всеки път като се обаждам да питам как е.
Не ми се пише повече.
Успех, здраве и повече усмивки.
Къде ще се мести темата?
Пиша ви и аз да си споделя мъката. Вчера бяхме при нашето момченце Криси. Той в момента е в период на стабилизация - прави рядко гърчове, хапва по-редовно ... Сестрите ми казаха, че след такъв период на "оправяне" следва сериозно влошаване.
Той вече няколко пъти преминава през такива периоди и сърцето ми изкача от ужас всеки път като се обаждам да питам как е.Не ми се пише повече.
Успех, здраве и повече усмивки.
vh, влязох в профила ти за да прочета какво му е на детенцето ти, но не намерих информация.
Моето момиченце беше с гърчове от раждането си още , спираше , почваше, нямаше гълтателен , сукател рефлекс хранеха я със сонда не ми даваха да я докосвам, защото при всеки допир правеше ужасни гърчове.
Мила пиша това не за да те отчайвам , а да се опитам да ти дам кураж.
Ходех в дома да я виждам, спряха да ме пускат при нея ,гледах през прозореца и плачех, а като се прибера, сърцето ми се свиваше на топка и всеки път преди да се обадя се разтрепервах и се молих новините да са добри.
Сега моето момиченце няма гърчове , благодаря на Бог за това, тя е много щастливо дете, винаги усмихната.
Не губи кураж и говори, пиши, права е catnadeen , не лекува, но някак получаваш всеки път нови сили и успяваш да се съхраниш.
Моето момиченце беше с гърчове от раждането си още , спираше , почваше, нямаше гълтателен , сукател рефлекс хранеха я със сонда не ми даваха да я докосвам, защото при всеки допир правеше ужасни гърчове.
Мила пиша това не за да те отчайвам , а да се опитам да ти дам кураж.
Ходех в дома да я виждам, спряха да ме пускат при нея ,гледах през прозореца и плачех, а като се прибера, сърцето ми се свиваше на топка и всеки път преди да се обадя се разтрепервах и се молих новините да са добри.
Сега моето момиченце няма гърчове , благодаря на Бог за това, тя е много щастливо дете, винаги усмихната.
Не губи кураж и говори, пиши, права е catnadeen , не лекува, но някак получаваш всеки път нови сили и успяваш да се съхраниш.
ajeliya ето тук vh си е разказала историята 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=182148.msg6836085#msg6836085
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=182148.msg6836085#msg6836085
Благодаря ви за подкрепата!
Знам, че така няма да оправя нещата, но поне малко по-леко ми става. Какво да ви кажа момичета .... Когато настанихме Криси в дома лекарите ни дадоха прогноза да изкара не повече от 3-4 месеца. Милото ни детенце обаче се закрепи добре .... там е много спокойно, тихо, а това му понася чудесно. Вече не смея да го взимам в ръце, защото прави ужасни гърчове. Просто му хващам ръчичката и му шепна тихичко, разказвам му за дома ни, какво сме ремонтирали, за сестричката му ... Оня ден като ходихме в Плевен за преглед на малката, отидохме и при Криси. Качих се при него, а оставих малката в колата - сестрите не ми позволиха да я взема с мен ... и ми стана толкова тежко - никога няма да имам щастието да съм с двете си дечица заедно! Знам, че не бива да се жалвам .... Господ ме дари с второ дете, но откачам от мисълта, че не мога да съм с двете си деца, все главата ми е наполвина при Криси и се чудя как ли е той. ОХ, стига съм ви измъчвала с моите мисли и тревоги. ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД! Както казва една моя мъдра приятелка - там ни чака нещо хубаво и добро.
Прекрасен ден от мен.
Знам, че така няма да оправя нещата, но поне малко по-леко ми става. Какво да ви кажа момичета .... Когато настанихме Криси в дома лекарите ни дадоха прогноза да изкара не повече от 3-4 месеца. Милото ни детенце обаче се закрепи добре .... там е много спокойно, тихо, а това му понася чудесно. Вече не смея да го взимам в ръце, защото прави ужасни гърчове. Просто му хващам ръчичката и му шепна тихичко, разказвам му за дома ни, какво сме ремонтирали, за сестричката му ... Оня ден като ходихме в Плевен за преглед на малката, отидохме и при Криси. Качих се при него, а оставих малката в колата - сестрите не ми позволиха да я взема с мен ... и ми стана толкова тежко - никога няма да имам щастието да съм с двете си дечица заедно! Знам, че не бива да се жалвам .... Господ ме дари с второ дете, но откачам от мисълта, че не мога да съм с двете си деца, все главата ми е наполвина при Криси и се чудя как ли е той. ОХ, стига съм ви измъчвала с моите мисли и тревоги. ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД! Както казва една моя мъдра приятелка - там ни чака нещо хубаво и добро.
Прекрасен ден от мен.
Домъчняло мие за вас! 
vh твоята болка трябва да я споделяш
хората, пишещи тук точно затова създадоха това местенце - някъде където ще разберат какво е част от теб да не е с теб...
някъде където и другите ще усетят каков чувстваш и ще ти пратят положителан енергия...и кой знае - това може поне мъъъничок да ти помогне
мен ми е най-мъчно, че дори не можеш да гушнеш Крис...толкова болка...но пък ми остава надеждата, че въпреки това малко по малко ще се закрепи поне да можеш да нагушкаш детенце...дай боже!
ще ви мислим и ще се молим за вас! и за всички други бебчета и деца, чиито съдби са описани тук...
Ajelia отдавна още мислех да те помоля да им пишеш тук на майчетата - твоята история е един светъл лъч надежда за тях, че някой ден и те ще могат да гушнат своитее рожби...
хората, пишещи тук точно затова създадоха това местенце - някъде където ще разберат какво е част от теб да не е с теб...
някъде където и другите ще усетят каков чувстваш и ще ти пратят положителан енергия...и кой знае - това може поне мъъъничок да ти помогне
мен ми е най-мъчно, че дори не можеш да гушнеш Крис...толкова болка...но пък ми остава надеждата, че въпреки това малко по малко ще се закрепи поне да можеш да нагушкаш детенце...дай боже!
ще ви мислим и ще се молим за вас! и за всички други бебчета и деца, чиито съдби са описани тук...
Ajelia отдавна още мислех да те помоля да им пишеш тук на майчетата - твоята история е един светъл лъч надежда за тях, че някой ден и те ще могат да гушнат своитее рожби...
meyz , добре сме миличка, всеки ден е ново начало, тя е много борбена.
Знаете, че за нас всяко мъничко постижение е една малка победа.
Всеки ден си имаме нашите малки постижения, щастлива е , най-обича да я снимат, ако види фотоапарат или камера, усмивката се запечатва на лицето и, много е смешна.
Благодаря на всички, които ми писаха на лични и споделиха.
catnadeen
Знаете, че за нас всяко мъничко постижение е една малка победа.
Всеки ден си имаме нашите малки постижения, щастлива е , най-обича да я снимат, ако види фотоапарат или камера, усмивката се запечатва на лицето и, много е смешна.
Благодаря на всички, които ми писаха на лични и споделиха.
catnadeen